Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Й. К. от [населено място] срещу решение № 32 от 09.01.2022 г. по гр. д. № 2187/2020 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо решение № 2120 от 13.04.2020 г. по гр. д. № 7463/2017 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-1 състав, с което е отхвърлен предявеният от касаторката срещу „Дженерали застраховане“ АД, [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ отм. за сумата 30 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от травматично увреждане в резултат от пътно-транспортно произшествие на 12.07.2014 г.

В касационната жалба се поддръжа, че въззивното решение е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Изразено е несъгласие с извода на решаващия състав за липса на вина и противоправно поведение от страна на водач на автобус от градския транспорт, движещ се по линия № 17 в [населено място]. Според касаторката, този извод е направен при безкритично възприемане заключението на автотехническата експертиза, съдържащо неподкрепено от доказателствата по делото твърдение, че положението й в автобуса не е било устойчиво, тъй като не е била стъпила едновременно на двата си крака, както и че водачът не е потеглил рязко от спирката. Релевира изрично оплакване за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на всички наведени в жалбата доводи и в липса на самостоятелна преценка и цялостен анализ на събраните доказателства.

Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, посочени във въззивната жалба, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават и да изложи мотиви по тях; 2. Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото в тяхната съвкупност, респ. на установените чрез тях правнорелевантни факти, съобразно квалификацията на иска, да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и възражения на страните съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК; 3. Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и съответно да изложи съображения защо не ги приема за достоверни; 4. Длъжен ли е съдът да обсъди експертното заключение и да прецени доказателствената му стойност при липса на оспорване от страните“.

По отношение на така поставените въпроси се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС – конкретно посочени решения по чл. 290 ГПК. Освен това е заявено и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност.

Ответникът – „Дженерали застраховане“ АД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на въззивното решение в сила, по съображения в писмен отговор от 15.04.2022г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно по делото, че: На 12.07.2014 г. ищцата И. Й. К. е пострадала при пътуване в автобус на градския транспорт в [населено място], обслужващ линия № 17; При качването си в автобуса първоначално ищцата седнала на седалка в задната му част, но след като автобусът спрял на една от спирките по маршрута, тя станала от мястото си и започнала да се придвижва към водача, за да го попита къде да слезе; В момента, в който била близо зад водача и в изправено положение, автобусът потеглил, ищцата загубила равновесие, паднала на пода и си ударила главата и дясната ръка, вследствие на което получила счупване на дясната ключица; Ищцата има стара черепно-мозъчна травма с последица пареза на дясната й ръка, с която тя не може да си служи; По случая е образувано досъдебно производство ДП № 66/2016 г. по описа на 06 РУ на МВР - [населено място], което е прекратено с постановление на РП-Пловдив от 06.02.2017 г. поради липса на осъществен състав на престъпление по чл. 343, ал.1 НК – липса на допуснато от водач на градския транспорт нарушение на правилата за движение, което да се намира в причинна връзка с увреждането на ищцата.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявеният от И. Й. К. иск по чл. 226, ал. 1 КЗ отм. за сумата 30 000 лв. е отхвърлен, въззивният съд е споделил извода в него, че водачът на автобуса не е допуснал нарушение на правилата за движение и по-конкретно на предвиденото в чл. 132, т. 2 ЗДвП задължение преди да потегли да се убеди, че са осигурени всички условия за безопасно превозване на пътниците. Аргументирал се е с механизма на произшествието, установен от вещото лице от автотехническата експертиза и от самата ищца. Като значим за случая е преценил факта, че седалката зад шофьора е на по-високо място в автобуса, със стъпало, което ищцата е трябвало да изкачи, за да седне, като преди да го изкачи и в момента на потеглянето на автобуса, тя се е държала само с лявата си ръка, в която е носела също малка торбичка, а през лявото рамо имала дамска чанта. С оглед на това, е приел, че в момента на потеглянето на автобуса ищцата не е имала опора едновременно на двата крака, което именно е предопределило падането й, като не е установено потеглянето да е било рязко, т. е. с голямо ускорение.

Според въззивния състав, състоянието на ищцата и поведението й не е следвало да бъдат отчетени от водача като възможна опасност за инцидент, доколкото увреждането на дясната ръка, дори да е било видимо, не е било пречка тя да се придвижва в автобуса, а намерението й да седне на седалката зад шофьора не е от значение, тъй като в момента на потеглянето пътничката е била в изправено положение и се е държала с лявата си ръка, т. е. обективно е създавала впечатление за стабилна позиция. Поради това е направен извод, че водачът на автобуса не е причинил или създал предпоставки за настъпване на инцидента, което обосновава липса на противоправност и изключва отговорността му по чл. 45 ЗЗД за причинените вреди, а съответно и отговорността на застрахователя.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

По отношение на поставените от касаторката въпроси не е осъществена общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съобразно разясненията в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая, всичките въпроси са свързани с мотивираността на съдебния акт и обективират несъгласието на страната с начина, по който решаващият състав е възприел фактическата обстановка (механизма на произшествието) и изводите, които е направил въз основа на нея. По своята същност въпросите представляват оплаквания за процесуални нарушения, които обаче са основание за самото касационно обжалване, а не за допускането му.

Отделно от това, не може да се счете за осъществено поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд не се е отклонил от цитираната от касаторката практика на ВКС касаеща задължението да обсъди всички възражения и доводи на страните и да извърши самостоятелна преценка на събраните доказателства. Видно от мотивите на обжалвания акт, решаващият състав е изложил достатъчно подробни съображения в подкрепа на възприетия и от първата инстанция извод за липса на нарушение на правилата за движение от страна на водача на автобуса, който предопределя изхода на делото – отхвърляне на претенцията като неоснователна. Позоваването главно на заключението на автотехническата експертиза, което не е оспорено от страните, не означава, че съдът е „приел за недостоверни“ останалите доказателства (без да е уточнено кои са тези доказателства), каквото твърдение се съдържа във въпрос № 3. Още повече, че преценката за това, кои от събраните в процеса доказателства са допустими и относими, е в изключителните правомощия на въззивния съд в качеството му на инстанция по съществото на правия спор. Правилността на тази преценка може да бъде проверена единствено при вече допуснат касационен контрол.

Касационното обжалване не може да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на атакуваното решение. В случая касаторката е аргументирала твърдението си за очевидна неправилност с оплакванията за допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и с необоснованост на акта, което обаче не покрива критериите за „очевидна неправилност“, изведени в практиката на Върховен касационен съд, а именно – ако съдебният акт страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта, какъвто би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон; когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл; когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 32 от 09.01.2022 г. по гр. д. № 2187/2020 г. на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА И. Й. К. от [населено място], [улица] да заплати на „Д. Зе“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на сумата 100 (сто) лева.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: