Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], представено от адв. Б. П., срещу решение № 5902/08.10.2014 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 236/2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № [ЕГН]/09.05.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С.. Касаторът инвокира оплаквания за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон, съществените процесуални правила и необоснованост. Отправя упреци към извършената от съда преценка на писмените доказателствени средства. Твърди установеност на предпоставките за правото на приспадане на данъчен кредит с примерно изброяване на значимите доказателствени средства. Оспорва изводите за доставките, по които е упражнил правото на приспадане на данъчен кредит, като част от данъчна измама. Иска отмяна на първоинстанционното решение, а имплицитно и на РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ С., чрез повереника си юрисконсулт И., отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноските за касационното производство.

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С оспорения пред АССГ ревизионен акт са установени в тежест на [фирма] допълнителни задължения за довнасяне на ДДС в общ размер 60 317.48 лева и за закъснителна лихва в размер 6 859.78 лева в резултат на извършена корекция на декларирания от РЛ резултат за данъчни периоди м. 05, 06, 08, 09, 10 и 12.2011 г. и м. 01, 03, 06, 08, 09, 10 и 11.2012 г. заради отказ на приходната администрация да признае правото на приспадане на данъчен кредит на дружеството в размера на данъчното задължение, упражнено в тези данъчни период.

Отреченото данъчно предимство е: 1. в общ размер 7 300 лева по 4 бр. фактури, издадени...