Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.160, ал.6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационни жалби от Директора на Дирекция „ОДОП” – Велико Т. при ЦУ на НАП и от [фирма]- в ликвидация, [населено място], чрез процесуален представител, срещу Решение № 669 от 15.01.2014 г. на Административен съд – Вeлико Т., постановено по адм. дело № 53/2013 год.

К. Д на Дирекция „ОДОП” – Велико Т. при ЦУ на НАП поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, а в условията на евентуалност – неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл.209, т. 2 и 3 от АПК. Счита, че в хода на производството пред Административен съд – В. Т е възникнало обстоятелство, субсумиращо се в хипотезата на чл. 159, т. 2 АПК поради настъпилата смърт на едноличния собственик на капитала и управител на ревизираното дружеството. Намира, че изводите на съда не са съобразени с неистинността на представените частни документи, изрично оспорени относно тяхната автентичност, съдържание и достоверност на датата. Твърди, че те са съставени за целите на процеса и доказателствената им сила не се подкрепя от събраните гласни доказателства. Навежда довода, че съдът необосновано е кредитирал заключението по ССчЕ, а при липсата на доказателства за транспортирането на стоките и разпологаемостта на доставчиците с тях не би могло да се приеме, че спорните доставки са реално извършени. С оглед на това счита, че разходите за тях са документално необосновани и с тях законосъобразно е преобразуван финансовият резултата на дружеството за 2007 год. и е определен допълнителен размер на дължимия корпоративен данък, ведно с лихви за забава. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и претендира обезсилване на атакувания съдебен акт и прекратяване на производството по делото, а при условията на евентуалност – неговата отмяна и постановяване на друго решение, по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на [фирма] срещу обжалвания РА в тази му част, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

К. [] – в ликвидация, [населено място], чрез процесуален представител, обжалва съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата му. Поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон. Намира, че съдът необосновано е възприел констатациите на приходната администрация относно доставките по фактурите, издадени през 2006 г., в резултат на което е санкционирал получателя заради твърдяна неизправност на негови контрагенти. Счита, че за доставките, спрямо които е приложим действащият ЗДДС, решаващият състав е изложил противоречиви мотиви. Сочи, че те са в колизия с приетото от ЕСПЧ в Решението по дело „Булвес” срещу Р. Б, като в подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата. В защитата си по съществото на спора невежда довод за нищожност на РА поради липса на материална компетентност на издателя му, както и поради неподписване на РД от един от съставителите му. Поддържа, че събраните доказателства не подкрепят основанията по чл.122, ал.1, т.4 и т.5 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на същата норма, но доказват реалното осъществяване на спорните доставки. В подкрепа на тезите си, че с РА незаконосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит и е определен допълнителен корпоративен данък след увеличение на финансовия резултат на предприятието излага подробни аргументи и претендира отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, по съществото на спора, с който да се прогласи нищожността на РА или да се отмени същият, ведно с присъждане на осъществените разноски.

В качеството си на ответници по съответната касационна жалба всяка от страните оспорва нейната основателност и претендира присъждане на осъществените разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на Директора на Дирекция „ОДОП” и за неоснователност на касационната жалба на дружеството.

Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбите касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационните жалби са депозирани от активнопроцесуално легитимирани лица, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Предмет на съдебен контрол в производството по адм. д.№ 53/2013год. по описа на Административен съд–В. Т е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт № 04001001375/09.09.2010г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Велико Т., потвърден с Решение № 28/14.01.2011г. на Директора на Дирекция „О.” при ЦУ на НАП – Велико Т., с който за [фирма] - в ликвадация, [населено място] са установени задължения по ЗДДС отм. и ЗДДС в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер, възлизащ на 3 564 480.29лв. и лихви за забава в размер на 1 031 247.64лв. за д. п. 2006г. – 31.10.2008г. и са определени допълнителни задължения по ЗКПО отм. за 2006 г. и 2007г. в размер на 334 986.39лв., ведно с лихви за забава в размер на 114 210.86лв.

За да обоснове формирания краен правен извод за частична основателност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати нарушения на административно производствените правила, но е необоснован и противоречащ на материалния закон в частта, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по 71 фактури, издадени от [фирма], 57 фактури от [фирма] и по 35 фактури от [фирма], както и в частта, с която за 2007г. е определен корпоративен данък за довнасяне в размер от 271 774, 11 лв., ведно със следващите се лихви. В останалата му част решаващия състав е счел, че РА е законосъобразен и е отхвърлил оспорването.

Заключението за незаконосъобразност на РА е изведено след като съдът е приел, че фактическите констатации в РА не се ползват с материална доказателствена сила, тъй като възприетите от приходните органи основания по чл.122, ал.1 ДОПК не се подкрепят от събраните доказателства. Преценил е, че данъчните задължения са определени по общия ред съобразно съответния материален закон и законосъобразността на тяхното установяване следва да се прецени според общите правила за разпределение на доказателствената тежест в процеса и приложимите материалноправни разпоредби.

Изводът за реално осъществяване на доставките по фактурите, издадени от [фирма], [фирма] и [фирма] съдът е обосновал с установеността на транслацията на правото на разпореждане като собственик с материалното имущество от посочените в данъчните документи доставчици към получателя. В тази връзка той е съобразил заключението на експерта по проведената съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което ревизираното дружество води редовно счетоводство, отговарящо на принципите на ЗСч и на приложимите счетоводни стандарти, както и на индивидуалния сметкоплан при заведени аналитични регистри за отчитане на синтетичните сметки. По счетоводни данни част от процесната стока е вложена в продукцията на дружеството (арматурни заготовки), а друга част е продадена при коректни счетоводни записвания за това. Експертът е посочил, че е спазван основният принцип на съпоставимост между приходите и разходите, като записванията в регистрите, предоставени от доставчиците, съвпадат хронологично със записванията на ДЗЛ по повод на съответните стопански операции. Всички доставки са ефективно платени – чрез банково разплащане и чрез касово такова, като за второто са издадени касови бонове от ЕКАПФ.

В частност относно доставките по фактурите, издадени от „М. Т. И” решаващият състав е обсъдил писмените обяснения на законния представител на дружеството - доставчик, клаузите на представения договор за доставка от 09.11.2007 г., инвойси, издадени от предходния румънски доставчик, протоколи за самоначисляване на ДДС, счетоводни регистри на доставчика, стокови разписки, приемо – предавателни протоколи и справки за претегляния. Съпоставяйки същите, отчитайки неустановеността на тяхната неистинност в рамките на откритото производство по чл.193 ГПК и проведената графологична експертиза, съдът е приел, че в своята съвкупност те установяват реалното осъществяване на доставките.

До аналогочни изводи съдът е достигнал и спрямо доставките по фактурите, издадени от „В. Т”. За установяване на реалното им изпълнение са представени договор за доставка, дневници за синтетичните и аналитичните сметки, оборотни ведомости, инвойси, фактури, извлечения от банковите сметки, стокови разписки и приемо-предавателни протоколи, инвойси от румънски оператор и международни товарителници, взаимно кореспондиращи по между си и обосноваващи извод, че престациите са действително осъществени.

Спрямо фактурите, издадени от [фирма] решаващият състав е обсъдил извлеченията от банковата сметка за разплащането на доставките, стокови разписки и протоколи за получаването на описаните във фактурите стоки, инвойси от румънския доставчик „Hrmes Impex” и протоколи за начисляване на данъка от доставчика, договор за доставка от 14.09.2007 г., счетоводни регистри за приходната см.702 и за разчетите с клиенти, хронологичен регистър на счетоводните операции за 2007 г., както и регистър за движението на банковите и касовите разплащания на доставчика. След като поотделно и в съвкупност е анализирал същите, съдът е приел, че те мотивират убедителен извод, че стоките по фактурите са предадени от този доставчик на получателя.

В унисон със заключението за незаконосъобразност на РА в горепосочената част, съдът е счел, че разходите по фактурите, издадени от "М. Т. И" и "Г. - В" са документално обосновани, поради което незаконосъобразно те не са признати от приходните органи за данъчни цели, като с тях е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2007г. и е определен допълнителен корпоративен данък.

За да отхвърли жалбата в останалата й част решаващият състав е съобразил следното : В хода на ревизията доставчиците [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] не са открити на адреса за кореспонденция, не са представили доказателства за спорните доставки, нито обяснения за механизма на сделките. Отделно от това ревизираното лице не е представило оригинални екземпляри на издадените му фактури. При тези констатации съдът е приел, че не е налице условието по чл. 64, ал.1, т.6 от ЗДДС отм. за да е налице право на приспадане, както и, че е осъществена хипотезата на чл. 65, ал.4, т.4 от ЗДДС отм. .

Спрямо доставките по фактурите, издадени от [фирма], решаващият състав е преценил, че събраните обективни данни сочат, че пердходните доставки са белязани с измама, за което ревизираното лице е знаело или е било длъжно да знае. Позовавайки се на разясненията на С., съдържащи се в тълкувателно приложимото решение по дело С -285/11 съдът е приел, че дружеството не може да се ползва от данъчно предимство.

При липсата на каквито и да е доказателства относно доставката по фактурата, издадена от [фирма] съдът е счел, че тя не е реално извършена и за получателя не е възникнало претендираното право на данъчен кредит.

Горното е мотивирало извод за законосъобразност на РА и в частта по ЗКПО отм. за 2006 год., с която е определен допълнителен корпоративен данък след увеличаване на финансовия резултат на дружеството с разходите по фактурите, издадени от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] на основание чл. 23, ал.2, т.10 от ЗКПО отм. ,

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. По жалбата на Директора на Дирекция „ОДОП”:

Неоснователнo е възражението на касатора за недопустимост на обжалвания съдебен акт поради неправосубектност на оспорващия. По аргумент от чл.157, ал.1 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) дружество, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността. С прекратяването на едноличното О. обаче то не губи своята правосубектност на юридическо лице. Прекратяването му е предпоставка за извършването на ликвидация, в рамките на която търговското дружество до заличаването е правосубектно, но има ограничена правоспособност и дееспособност в съответствие с целта на ликвидационното производство. С неговото иницииране функциите на изпълнителния орган и представителството на дружеството се поемат от ликвидаторите, в съответствие с което настоящият състав е предоставил възможност на ликвидатора да потвърди извършените без представителна власт от адв. П. процесуални действия. Действително, по аргумент от чл.41, ал.1 ЗЗД към датата на приключване на устните състезания по първоинстанционното дело - 16.12.2013г. мандатът на процесуалните представители на ревизираното лице е прекратен поради прекратяване на едноличното О., но това обстоятелство не е рефлектирало върху допустимостта на постановения съдебен акт, нито би могло да се квалифицира като съществено процесуално нарушение. В подкрепа на този извод е нормата на чл. 36 ГПК вр. §2 ДР ДОПК, която предоставя преценката дали да се отложи разглеждането на делото за друго заседание на съда. Аргумент в същата насока е и разпоредбата на чл. 137, ал.7 АПК, съобразно която на страните, които са редовно призовани, не се изпращат последващи призовки. Дружеството е редовно призовано за първото открито съдебно заседание, делото не е било отсрочено в закрито заседание, нито е прекратен по - нататъшният му ход, поради което отпадането на представителната власт на процесуалните пълномощници на прекратения търговец към датата на последното съдебно заседание не повлияло нито върху допустимостта, нито върху правилността на постановения съдебен акт.

Несподелима е тезата на касатора, че решаващият състав е обосновал изводите си с неистински частни документи, които не е следвало да бъдат кредитирани като доказателства. С оглед оспорването на тяхната истинност по реда на чл. 193 от ГПК

и откриването на предвиденото за това нарочно производство съдът е изложил изрични доводи, мотивирали го да приеме, че посочените частни документи са автентични. Тяхното съдържание и дата не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, с оглед на което решаващият състав ги е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност, включително и с оглед събраните гласни доказателства. Тъй като всички те кореспондират по между си, то обосновано съдът е приел, че следва да ги кредитира и въз основа на тяхната доказателствена сила да формира извод, че спорните доставки са реално извършени.

Неоснователни са аргументите, че съдът не е съобразил изводите на експерта - графолог, съобразно които част от оспорените документи са неавтентични. Същите са конкретизирани от решаващия състав, но съобразно разпоредбата на чл.301 от ТЗ и липсата на противопоставяне от съответния търговец на осъщественото от негово име действие, те не са променили извода, че останалите взаимноподкрепящи се доказателства в своята съвкупност установяват реалното осъществяване на престациите. Именно поради това ирелевантно е обстоятелството, че вещото лице – графолог е работило въз основа на копия от изследваните документи, тъй като кое точно лице се е подписало от името на конкретното дружество е без значение, след като търговецът, от чието име е извършено действието, не се е противопоставил. При липсата на спор между страните, че доставки на стоки от обективирания във фактурите вид са извършени и те са използвани са целите на последващите облагаеми доставки на ревизираното лице в качеството му на търговец, съдът правилно е посочил, че проверката дали тези доставки са осъществени от издателите на процесните фактури е предпоставена от наличието на обективни данни, че получателят е знаел или е трябвало да знае, че сделките, с които обосновава правото си на приспадане, са част от данъчна измама, извършена от издателите на фактурите или от друг стопански субект по веригата на доставки. Тъй като такива обективни данни не са събрани в хода на ревизионното производство, а ангажираните доказателства не сочат към извод за участие на получателя в данъчна измама или към субективна цел за злоупотреба, то обосновано първоинстанционният съд е приел, че за тези доставки с РА незаконосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит.

Правилността на този извод не се променя поради издадените на доставчиците РА за същите данъчни периоди, тъй като констатациите в тях не се ползват с придадената им от чл. 124, ал.2 ДОПК материална доказателствена сила в рамките на друго ревизионно производство спрямо различно ревизирано лице.

Изложеното сочи, че съдебният акт не страда от инвокираните касационни основания и в частта, с която е отменен РА относно определените с него задължения по ЗКПО за 2007 год. При установеност на реалното извършване на спорните доставки от [фирма] и [фирма], разходите за тях следва да се признаят за данъчни цели и не формират данъчни постоянни разлики, с които по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО да се преобразува финансовия резултат на дружеството за 2007 год. Достигайки до същия извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

По касационната жалба на [фирма] – в ликвидация:

Неоснователни са релевираните за пръв път пред касационната инстанция възражения за нищожност на обжалвания РА поради липса на материална компетентност на неговия издател и предвид неподписването на РД от един от съставителите му. Р. акт е издаден от Х. Х. Н., определена на основание

чл. 119, ал. 2 от ДОПК

със З. № К 1001375-1/26.08.2010 год., издадена от М.Д.Н - главен инспектор по приходите отдел "Контрол" при ТД на НАП - Велико Т.. Последната е надлежно персонално овластена по реда на

чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК

съгласно приложената Заповед № 124/21.11.2007 год. на Директора на ТД на НАП – Велико Т.. Ирелевантно за преценката на материалната компетентност на органа по приходите, издал ЗВР, е представянето на предходните заповеди № 7/03.01.2006г. и № 82/18.08.2007г., след като Ц. М. Г. е персонално овластена с правомощието да възлага ревизии именно по силата на Заповед № 124/21.11.2007г. на ТД на НАП. По аргумент от по - силното основание друго не следва и от обстоятелството, че ревизията след спирането й със Заповед № 31/10.04.2009г. е възобновена със заповед за възлагане на ревизия, издадена от компетентен орган и връчена на дружеството на 14.07.2009г.

Противно на твърденията на касатора, към административната преписка е приложена подписана от териториалния директор Заповед № 4/04.01.2010г..Със същата М.Д.Н е определена като орган по приходите, персонално компетентен да възлага ревизии, а при отсъствието й да се замества от П. П. Д.. Именно последната, при представени доказателства за отсъствието на Начева, е издала първата З. от 25.06.2010г. Тъй като след издаването й определеният с нея орган по приходите е преназначен на друга длъжност, то е издадена втора З. от 26.08.2010г. от М. Н., в качеството й на материално и териториално компетентен орган за възлагането на ревизии. В тази връзка тезата на касатора за нееднозначен конекситет между длъжностите „главен инспектор по приходите” и „и. д. нач. сектор ревизии” не отчита разликата между функциите на длъжността в съответната структурна единица на НАП с функциите на нейните органи. Орган по приходите не е длъжност, която е ситуирана със своя точно определена степен в системата на НАП, а е функция, в съответствие с която и предвид разпоредбата на чл. 7, ал.1, т.4 ЗНАП персоналният идентитет на органа, издал заповедта от 17.05.2010г. и този, посочен в заповед № 4/ 04.01.2010г. на териториалния директор на НАП не буди съмнение. Що се отнася до заповедите, издадени от П. Д., те са съставени при условията на заместване на М. Н., при ангажирани по делото доказателства за отсъствие на заместваната. Действително, разпоредбата на приложимата редакция на чл.119, ал.2 ДОПК предоставя правомощието за издаване на З. на органа, възложил ревизията, но не предвижда необходимост от персонален идентитет на длъжностното лице, осъществяващо неговите функции. Независимо, че по делото са представени копия от визираните заповеди, които не са поотделно заверени за вярност, то предвид направената от органа заверка на цялата изпратена преписка и съобразно чл. 152, ал.2 АПК вр. §2 ДР ДОПК настоящият състав намира, че не са налице предпоставки, обуславящи изключването на тези преписи от доказателствата по делото.

По аргумент от т.2 от приетото от О. на ВАС Тълкувателно решение № 5 от 22.06.2015 г. по т. д. № 4/2014 г. неподписването на РД от всички органи по приходите, които са го съставили, не рефлектира върху валидността на РА. Същият, като издаден от материално компетентен орган по приходите не е нищожен, с оглед на което на преценка подлежи наличието на основания за неговата унищожаемост. Въпреки че, неподписването на РД от всички съставители следва да се квалифицира като нарушение на процесуалните разпоредби при издаването на РА и като порок в законоустановената му форма, то това опорочаване не е толкова съществено, че пряко да обуслови извод за незаконосъобразност на акта. Аргумент за това е разпоредбата на чл.160, ал.4 ДОПК, която задължаваща съда да разреши спора по същество, без да предвижда възможност за дерогация при неспазване на процесуалните разпоредби при издаването на акта по смисъла на чл. 160, ал.2 ДОПК. Ето защо, определяща за изхода на спора е материалната законосъобразност на РА, спрямо която първоинстанционният съд е изложил обстойни мотиви, които напълно се споделят от настоящия състав.

Неотносими са доводите на касатора досежно наличието на обстоятелствата по чл.122, ал.1 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на визирана норма. Решаващият състав изрично е посочил, че те не се подкрепят от събраните доказателства, поради което констатациите в РА не се ползват с презумптивна вярност съобразно чл. 124, ал.2 ДОПК. Установените данъчни задължения са определени по общия ред и по съответния материален закон.

По аргумент от чл. 202 ГПК вр. §2 ДР ДОПК решаващият състав не е бил длъжен да възприема заключението на вещото лице, а е следвало да го обсъди заедно с другите доказателства по делото. След като оригиналните фактури не са представени като доказателства, обосновано съдът не е кредитирал изявлението на експерта за тяхното наличието и правилно е приел, че не е установено условието, предвидено в чл. 88, ал.4 ППЗДДС / отм., приложим към процесната 2006г./ във вр. с чл.64, ал.1, т.6 от ЗДДС отм. Съответстващи на релевантната фактическа обстановка са и мотивите за установеност на хипотезата на

чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС

(отм.) при липсата на ангажирани доказателства, че отчетеният по процесните фактури ДДС е разчетен по ДДС – сметките на доставчиците и непредставянето от доставчиците на никакави доказателства, които са от значение за определянето на техните данъчни задължения, включително и за извършването на доставките, за счетоводното им отчитане и за определяне на предходните операции, свързани с преките доставки. Тези изводи на съда не са в колизия с трайната практика на С., която е неотносима към данъчните периоди от 2006г., тъй като общностното право е приложим правопорядък от момента на присъединяване на Р. Б към ЕС - 01.01.2007г. Приемайки, че за ревизираното лице не е налице право на приспадане на данъчен кредит и на основание чл.23, ал.2, т.10 ЗКПО отм. законосъобразно е увеличен финансовият резултат на дружеството с документално необоснованите разходи по спорните фактури, съдът правилно е приложил материалния закон.

Не би могла да бъде споделена тезата на касатора, че съдът е игнорирал обстоятелството, че издадената от [фирма] фактура е надлежно осчетоводена от ревизираното лице, чието счетоводството е редовно водено. Наличието на издадена фактура, коректното й счетоводно отразяване, включително в дневниците за продажбите и СД по ЗДДС при доставчика, не са достатъчни, за да обосноват извод за реалност на доставката. За да упражни правото си на приспадане лицето следва да е добросъвестно, да е положило дължимата грижа на добрия търговец, като е взело всички разумни мерки, за да избегне участието си в данъчна измама. Това изискване не е изпълнено, когато търговецът притежава единствено фактура без да е установено прехвърлянето на правото на разпореждане със стоките като собственик от доставчика на получателя.

Не намират подкрепа в практиката на С. доводите в жалбата относно доставките по фактурите, издадени от [фирма]. В

Решението от 13.02.2014 г. по дело С-18/13

С. разяснява, че обстоятелствата относно дължимото или налично познание на данъчно задълженото лице, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама следва да бъдат проверени от националния съд и за тях е необходимо той да следи служебно, като тълкува вътрешните норми в светлината на текста и в съответствие с целта на

Директива 2006/112

за борба с данъчните измами, избягването на данъци и евентуални злоупотреби. Сочи още, че тази преценка е правна и е дължима от националната юрисдикция въз основа на установените от органа по приходите факти и обстоятелства, като от изложеното в т. 37 следва, че изводът на съда за наличие на измама или злоупотреба може да се основава и на данни, предоставени за пръв път в съдебното производство, без с това да се нарушава забраната за reformation in pejos. В унисон с това тълкуване, както и с принципните критериите за добросъвестност на данъчнозадължените лица, очертани в

Решението по дело С-273/11

, първоинстанционният съд е анализирал обективните данни по делото, в резултат на което е достигнал до правилния извод, че ревизираното лице не е взело необходимите разумни мерки, за да избегне участието си в данъчна измама. Той се подкрепя от обстоятелството, че в управителния орган на прекия доставчик – [фирма] и на неговия контрагент – предходен доставчик – румънското дружество „Hermes Impex”S.R.L. участва едно и също физическо лице, което се установява от приложения формуляр на румънската администрация SCAC 2004, реф.№ Е_BG_RO_20090519_002773_001381_R. При така установения идентитет и останалите събрани обективни данни първоинстанционният съд правилно е приел, че ревизираното лице е било длъжно да знае, че предходните операции са белязани с измама. Друго не следва от цитираното в жалбата решение на ЕСПЧ по делото [фирма] срещу България, тъй като то е постановено по фактически състав, при който реалността на доставките не е била спорна между страните. Като е достигнал до извод за законосъобразност на РА в тази му част, съдът е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила.

Независимо от изхода на спора и направените искания не следва да се присъжда разноски в полза на страните в качеството им на съответни ответници по отхвърлените касационни жалби, тъй като спрямо Дирекция „ОДОП“ Велико Т. това вече е сторено от първоинстанционния съд до размера, регламентиран в

чл. 161, ал. 1 от ДОПК

, а [фирма] – в ликвидация не е представило доказателства за действително осъществени разноски в касационното производство.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

Решение № 669 от 15.01.2014 г. на Административен съд – В. Т, постановено по адм. дело № 53/2013 год.

Решението не подлежи на обжалване.