Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Кмета на Столична община (СО) – район „П.” срещу решение № 7394 от 02.12.2014 г., постановено по административно дело № 7335/2012 г. от Административен съд София-град, с което е отменена негова заповед № РД-15-201 от 29.04.2014 г. като незаконосъобразна. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата против посочената заповед бъде отхвърлена като неоснователна.

Ответникът по касационната жалба – С. Д. Б., чрез процесуалния си представител и в представен писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на П. отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

За да отмени обжалваната пред него заповед първоинстанционният съд приема, че същата е издадена в нарушение на материалния закон и неговата цел – отменителни основания по чл. 146, т. т. 4 и 5 АПК.

Обоснован и съответен на закона е изводът в обжалваното решение, че в случая не са налице сочените в акта законови основания за издаването му. С обжалваната пред АССГ заповед е прекратено служебното правоотношение с Б. на основание чл. 103, ал. 1, т. 6, чл. 10д, ал. 4 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) във вр. с чл. 325, т. 8 от КТ поради изтичане на срока, за който е била назначена и назначаване на служител след спечелен конкурс на длъжността. От доказателствата по делото не се установява служителката да е била назначена за определен срок. Същата назначена със заповед РД -15-718/20.07.2012 г. на основание чл. 16а ЗДСл на длъжността „началник отдел” „Контрол по строителството, кадастър и регулация, считано от 23.07.2012 г. с дневно работно време 7часа и 30 минути и 37 часа и 30 минути седмично при 5-дневна работна седмица, без да е определен срок, при което правилно съдът приема, че в случая служебното й правоотношение е за неопределен срок. Съдът е обсъдил и липсата на хипотезата по чл. 12 ЗДСл, при която органът би могъл да прекрати служебното правоотношение.

Действително Б. е назначена на заеманата длъжност без да е спазен принципа по чл. 10, ал. 1 ЗДСл, който въвежда като основно правило постъпването на държавна служба в съответната администрация, задължително да се предхожда от конкурс. В случая органът е назначил служителката в хипотезата на чл. 10, ал. 3 ЗДСл, която предвижда изключение от правилото за назначените по чл. 16а ЗДСл. Действително възможността за назначаване на държавни служители по чл. 16а ЗДСл е предвидена като изключение от общото правило, но доколкото органът не е посочил конкретен срок за назначението не може да бъде споделена тезата, че назначението е до провеждането на конкурс. Т. хипотеза би била налице при изрично посочване в акта за назначаването, че служебното правоотношение се сключва за точно определен срок.

Обстоятелството, че съгласно чл. 49, ал. 2 ЗДСл органът по назначаването може да установи сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от шест месеца не води до извод, че служебното правоотношение с Б. е със срок 6 месеца, тъй като разпоредбата урежда начина и срока на сумирано изчисляване на работното време, който срок може да бъде изчисляван максимално за календарен период от 6 месеца, но не и срокът на служебното правоотношение.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.

При този изход на делото СО-Район „П.” следва да бъде осъдена да заплати на Б. направените деловодни разноски в размер на 400 лв., представляващи хонорар за ед0ин адвокат.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, П. отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 7394 от 02.12.2014 г., постановено по административно дело № 7335/2014 г. от Административен съд София-град. ОСЪЖДА

Столична община - Район „П.” да заплати на С. Д. Б. сума в размер на 400 (четиристотин)лева, представляваща деловодни разноски. Решението е окончателно. Особено мнение: