4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 3682

София, 14.07. 2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и петата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Ф.

ЧЛЕНОВЕ: В. П.

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 568 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на „Кока-кола Х. Б. К. България“ ЕАД, чрез адв. П. Д., против въззивно решение № 5074 от 4 септември 2024 г., постановено по в. гр. д. № 7486/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20202763 от 25 октомври 2021 г., постановено по гр. д. № 19416/2021 г. по описа на Софийски районен съд, в частта му, с която са уважени предявените от Р. А. Р. срещу дружеството искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ за признаване за незаконно на уволнението на Р., извършено със заповед № СО-О122/05.03.2021 г. на „Кока-кола Х. Б. К. България“ ЕАД и за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност – „координатор склад кафе и ключови клиенти“, и дружеството е осъдено да й плати следните суми: сума в размер на 1649,02 лева обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа за периода 10.03.-11.04.2021 г., и сума в размер на 938,47 лева обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ в размер на разликата във възнаграждението, получено на по-ниско платена длъжност, и брутното трудово възнаграждение, което би получила при ответника за периода 12.04.-19.05.2021 г. Първоинстанционното решение е отменено в частта, с която „Кока-кола Х. Б. К. България“ ЕАД е осъдено да заплати на Р. на основание чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 2750,44 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 20.05-09.09.2021 г.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Според касатора по делото не било проведено пълно и главно доказване от страна на ищцата, че същата е избрана от общото събрание на работниците и служителите за техен представител по чл. 7, ал. 2 КТ и по този начин се ползва от закрила по чл. 333, ал. 1, т. 5 КТ; ищцата не била депозирала доказателства, че се ползва с такава закрила. Съдът неправилно стигнал до извод, че за да се приеме, че ищцата умишлено е укрила своето качество на представител по повод упражненото от работодателя право на уволнение, било необходимо работодателят изрично да я е запитал притежава ли качеството по чл. 7, ал. 2 КТ и тя да не му е съобщила за него. Този извод противоречал на трайната практика на ВКС. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се цитират основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК и по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Ответницата Р. А. Р. не представя отговор на касационната жалба.

По делото е установено, че страните са били в безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата изпълнявал длъжността „координатор склад кафе и ключови клиенти“, че правоотношението е прекратено със заповед № СО-О-122/05.3.2021 г. поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, считано от 09.3.2021 г. Ответникът не е искал разрешение от инспекцията по труда по реда на чл. 333, ал. 1 КТ. Процесната уволнителна заповед е връчена при отказ на 09.03.2021 г., удостоверен с подписите на двама свидетели. От представения по делото протокол за избор на представители на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ се установява, че от общото събрание на работниците и служителите от 24.02.2020 г. са взети следните решения: приет е срок за избор на пълномощниците от две години, както и Р. Р. е избрана за пълномощник. С писмо от 15.01.2021 г. са поискани в двудневен срок писмени обяснения от ищцата във връзка с докладна записка № С0181/15.01.2021 г. и е указано на служителката в случай, че са налице обстоятелства, предвидени в чл. 333 КТ, в срока за даване на обяснения да представи такива, удостоверяващи съществуването на тези обстоятелства. Писмото е връчено на ищцата на 18.01.2021 г., като на 19.01.2021 г. тя е депозирала писмени обяснения. Пред първата инстанция е приета счетоводна експертиза за установяване размера на брутното трудово възнаграждение на ищцата, който е определен на 1803,96 лева.

Спорно по делото е дали ищцата се ползвала от предварителна закрила при уволнение на основание чл. 333, ал. 1, т. 5 КТ, според която работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, който е избран за представител на работниците и служителите по реда на чл. 7, ал. 2 КТ и чл. 7а КТ за времето, докато има това качество; при неизпълнение на уредената процедура за осъществяване на предвидената закрила заповедта за уволнение се отменя само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество. Съдът е посочил, че закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 5 КТ се отнася към момента на връчването на заповедта за уволнение – към този момент ищцата трябва да е била избрана от работниците и служителите за техен представител. От ангажирания по делото протокол от 24.02.2020 г. от проведеното общо събрание на работниците и служителите се установява, че ищцата е избрана за представител на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ за срок от две години, т. е. до 24.02.2022 г. Следователно тя е била представител на работниците към датата на връчване на уволнителната заповед. Цитираният протоколът е бил изготвен в два екземпляра, един от които и за дружеството-работодател. В тази връзка съдът е посочил, че щом работодателят е имал екземпляр от протокола, то той е имал и знание за избора на представители на работниците по чл. 7, ал. 2 ГПК и в частност на ищцата. Действително работодателят в поканата за даване на писмени обяснения е указал на ищцата да представи доказателства за наличието на обстоятелства по чл. 333 КТ, но указанието е общо, а не и конкретно дали има качеството на представител на работниците и служителите. Според съда, за да се приеме, че ищцата умишлено е укрила своето качество на представител по повод упражненото от работодателя право на уволнение, е необходимо работодателят изрично да я е запитал дали има качеството по чл. 7, ал. 2 КТ, изискващо предварителна закрила по чл. 333 от КТ и по повод това запитване тя да не му е съобщила за него. Само когато незнанието на работодателя за предпоставки за закрила произхожда от липсата на отговор или от укриване на информация от страна на работника/служителя, но след отправено до него запитване за закрила, работодателят не носи отговорност поради нарушение на чл. 333 КТ. В случая обаче незнанието на работодателя е резултат на липса на отправено от него питане до работника/служителя за наличието на конкретна закрила и тогава работникът се ползва от закрилата и от последиците на неприлагането й. Освен това, доколкото ответникът разполага с процесния протокол, това предполага наличието на знание за удостовереното в него обстоятелство. Тъй като към датата на уволнението ищцата се е ползвала от предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 5 КТ, процесното уволнение е прието за незаконно и заповедта за уволнение е отменена само на това основание, без трудовия спор да се разглежда по същество. Предвид изхода на спора по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за основателен е приет и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.

Относно претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ въззивната инстанция е приела, че след уволнението ищцата е останала без работа в периода 10.03.-11.04.2021 г., след което започнала работа при друг работодател от 12.04.2021 г. по трудов договор, сключен по чл. 70 КТ. Той е прекратен на 19.05.2021 г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ. За периода 20.05.-09.09.2021 г. (краят на 6-месечния срок по чл. 225, ал. 1 КТ) ищцата не е работила по трудово правоотношение. Съдът е разяснил, че ако в рамките на шестмесечния период след незаконното уволнение работникът или служителят е постъпил на работа при нов работодател по трудов договор за неопределено време, обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ се дължи за периода от уволнението до постъпването на новата работа, а след постъпването, ако тази работа е по-ниско платена, се дължи обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ до изтичане на шестмесечния срок. В този случай работодателят, прекратил незаконно трудовото правоотношение, не дължи обезщетение след постъпване на работника на новата работа независимо дали новото трудово правоотношение е прекратено в рамките на шестмесечния срок след незаконното уволнение. Повторното оставане без работа няма връзка с незаконното уволнение. Затова е присъдил на ищцата сумата в размер на 1649,02 лева обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа за периода 10.03.-11.04.2021 г., и сумата от 938,47 лева обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ в размер на разликата във възнаграждението, получено на по-ниско платена длъжност, и брутното трудово възнаграждение, което би получила при ответника за периода 12.04.-19.05.2021 г.

Касационният съд приема, че допускането на касационното обжалване на въззивното решение не се обосновава.

Поставеният от касатора въпрос, уточнен от настоящия съдебен състав, е дали липсата на отговор от служител на отправено от работодателя питане за наличие на някое от обстоятелствата по чл. 333 КТ, представлява укриване на обстоятелства, и в този случай отпада ли закрилата по чл. 333 КТ. Независимо какъв би бил отговорът на въпроса, изходът на спора не би се променил. Това е така, защото съдът е приел от доказателствата по делото, че още преди издаване на заповедта за уволнение на работодателя е било известно обстоятелството, че ищцата е била избрана за представител на работниците и служителите по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а КТ. В частност съдът е посочил, че щом работодателят е имал екземпляр от протокола от общото събрание на работниците и служителите, то той е имал и знание за избора на представители на работниците по чл. 7, ал. 2 ГПК и по-специално на ищцата. Липсват твърдения или доказателства към момента на връчването на заповедта за уволнение ищцата да е изгубила качеството на представител. При това положение не следва да се разглеждат останалите аргументи на съда за уважаване на предявения иск за отмяна на незаконно уволнение и по поставения въпрос не следва да се допуска касационно обжалване.

Неоснователно е твърдението на касатора за очевидна неправилност на въззивното решение. Поддържаната квалифицирана форма на неправилността предполага законът да е приложен в неговия обратен, противоположен от вложения от законодателя, смисъл, или делото да е решено въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, или въззивният съдебен акт да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. При проверката на обжалвания акт изброените пороци не се откриват.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на въззивно решение № 5074 от 4 септември 2024 г., постановено по в. гр. д. № 7486/2023 г. по описа на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: