№ 329/28.04.2022 г.Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на пети април две хиляди двадесет и втора година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цановаразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4352 по описа за 2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 260707/26.05.2021 г. по гр. д. № 638/2021 г., с което Пловдивски окръжен съд, изменяйки решение № 260027/05.01.2021 г. по гр. д. № 4358/2020 г. на Пловдивски районен съд, по исковете на Д. И. В. срещу „Л. Б. ЕООД:

· на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ признава за незаконно и отменя дисциплинарното уволнение, наложено със заповед № 013-ЧР/17.03.2020 г., с която е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ;

· на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ възстановява Д. В. на длъжността „продавач-касиер“ с място на работа: [адрес];

· на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ осъжда „Л. Б. ЕООД да заплати на Д. И. В. сумата 1 710.22 лв. – обезщетение за оставане без работа в периода 17.03.2020 г. – 08.05.2020 г.

Решението се обжалва от „Л. Б. ЕООД с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните процесуалноправни въпроси (обобщени и конкретизирани, съгласно т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС): 1. Огледът на видеозапис по реда на чл. 204 ГПК допустим способ ли е за събиране на доказателства? 2. Извършва ли съдът процесуално нарушение при допускане на съдебно-техническа експертиза със задача да възпроизведе съдържанието на видеозапис? Касаторът счита въпросите включени в предмета на доказване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол), а допълнителните по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК извежда с довод, че въззивният съд е отговорил на първия в противоречие с решение № 136/11.04.2011 г. по гр. д. № 602/2010 г. на ВКС, Четвърто ГО, а вторият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради съществено нарушение по чл. 204 ГПК. Претендира разноските по делото.

Ответникът по касация Д. В. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно.

Настоящият състав намира жалбата с допустим предмет (арг. от чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК), от процесуално легитимирана страна (касатор е ответникът), спазен е срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, а решението следва да се допусне до касационен контрол, макар и само по първия от повдигнатите въпроси. Съображения:

Въззивният съд е намерил, че със заповед № 013-ЧР/17.03.2020 г. на ищеца Д. В. на основание чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ е наложено наказанието „дисциплинарно уволнение“ и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е прекратено трудовото правоотношение за длъжността „продавач-касиер“ с място на работа: [адрес]. Приел е, че „злоупотреба с доверието на работодателя“ в смисъла на основанието по чл. 190, ал. 1 т. 4 КТ има, когато работникът/служителят, възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага за себе си или за трето лице, а фактическият състав на дисциплинарното нарушение не е вредоносен. Намерил е, че в конкретния случай не се установяват конкретни по дати и съдържание умишлени нарушения на трудовата дисциплина, извършени от ищеца, които да са били мотивирани от желанието му да се облагодетелства за сметка на работодателя. Намерил е за недоказано, че в периода 24.11.2019 г. – 27.01.2020 г. ищецът неправомерно е отмаркирал стоки, заплатени от клиенти на бензиностанцията, без да издаде касова бележка за покупката, на обща стойност приблизително 774 лв. Намерил е, че според заеманата длъжност ищецът е имал задължение да работи с фискалните устройства на бензиностанцията, а е било неправомерно да отмаркира приходите от покупко-продажби след получената от клиента цена на закупената стока, без да издаде касова бележка. Противоправните действия, описани в заповедта за дисциплинарно уволнение обаче ищецът не е извършвал, защото: 1) по реда на чл. 193, ал. 1 КТ ищецът е признал за един случай на отмаркирано кафе „три в едно“ и е обяснил, че парите не е присвоил, а предназначил за покриване на липси от продадени стоки; 2) гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите и писмените доказателства, събрани от приетите по делото справка, удостоверяваща извършеното от ищеца и заповед № 510/07.07.2020 г. за извършена ревизия в бензиностанцията, са недостатъчни до докажат нарушенията и 3) огледът на видеозапис, извършен от първата инстанция в откритото съдебно заседание от 16.12.2020 г., е недопустим способ за събиране на доказателства.

При тези мотиви, с които въззивният съд е заключил, че ищецът е незаконно санкциониран с най-тежкото дисциплинарно наказание за нарушения на трудовата дисциплина, които не е извършил, а исковете по чл. 344, ал. 1, т. т. 1 – 3 КТ са основателни (осъдителният – частично), първият повдигнат въпрос обуславя решението. Начинът, по който въззивният съд му е отговорил, противоречи на решението на ВКС, цитирано от касатора. Вторият въпрос е обусловен от първия, доколкото ищецът е поискал допускането на съдебно-техническата експертиза със задача да възпроизведе съдържанието на видеозаписа. Следователно предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол са налице само по отношение на първия от повдигнатите процесуалноправни въпроси.

При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ :ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 260707/26.05.2021 г. по гр. д. № 638/2021 г. на Пловдивски окръжен съд.

УКАЗВА на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи документ за внесена в полза на Върховен касационен съд държавна такса в размер на сумата 64.20 лв.

Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за връщане на касационната жалба в зависимост от изпълнението на указанията в дадения срок.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.