Производството е образувано по касационна жалба от Кмета на община М.,против решението от 04.02.2008г.,постановено от Административен съд-Монтана,V-ти състав, по адм. д.№565/2007г. и по касационна жалба от Е. Д. Н. от гр. М.,против същото решение.
Касационната жалба на кмета на община М. е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл.211,ал.1 от АПК и е процесуално допустима.
Касационната жалба на Е. Д. Н. е подадена от активнолегитимирана страна, но след срока по чл.211,ал.1 от АПК и е процесуално недопустима като просрочена.Съобщението за постановеното решение е получено от тази страна на 12.02.2008г.,14-дневният срок за обжалване изтича на 26.02.2008г.-вторник, а жалбата е подадена по пощата на 28.02.2008г.
С обжалваното решение административният съд е отменил заповед №1889/22.08.2008г. на кмета на община М.,с която е отказано на оспорващия И. П. М. като ползувател да придобие собственост по реда на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ върху 450 кв. м.от имот № 732 по помощния план на зона"Парта",местността"Сулимагина ливада" в землището на гр. М. и е върнал преписката на административния орган за произнасяне съобразно дадените в мотивите на решението указания.
За да постанови решението си съдът е приел следното:С молба вх.№ АБ-94-И-516/01.07.1992г.И. П. М. е поискал от кмета на община М. да извърши оценка на имот от 450 кв. м./от които 200 кв. м.лозе и 250 кв. м. овощна градина/,ведно със застроена вила от 32 кв. м.,предоставен за ползване на основание нормативни актове по пар.4 от ЗСПЗЗС. От решение от 14.06.2007г. по адм. д.№96/2007г. на АС-Монтана е видно, че по молбата е имало произнасяне със заповед на кмета, която е била отменена от съда като незаконосъобразна и върнато делото като преписка на административния орган с подробни указания по прилагане на закона и спазване реда за произнасяне по пар.62 от ППЗСПЗЗ.Тези указания не са били спазени, като отново няма надлежно произнасяне от комисията по пар.62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ,състава на която не отговаря на изискванията на пар.62,ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.Налице е липса на мотиви както относно правата на ползувателя, така и относно наличието на предпоставките по пар.4а и пар.4б от ЗСПЗЗ,даващи основание на ползувателите да придобият собствеността върху предоставените им за ползване имоти.
В касационната жалба на кмета на община М. се правят доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалния и материален закон-отменителни основания по чл.209,т.3 от АПК.Твърди се, че съдът въобще не се занимал с изследване законосъобразността на оспорената заповед и със съществуването на отказаните с акта материални субективни права, като по този начин напълно е подменил предмета на съдебното дело.Вместо това съдът изцяло се е занимал с протокола на комисията по пар.62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.Вярно е, че дейността на комисията, отразена в този протокол е част от административната процедура по издаването на оспорваната заповед на кмета на общината, но значението, което и се придава, не съответства на смисъла на закона.Съгласно константната съдебна практика протоколите на комисията не са индивидуални административни актове.Комисията не е орган на власт, няма властнически правомощия, поради което и актовете, които се издават-протоколите, не подлежат самостоятелно на съдебен контрол за законосъобразност.С оглед спазването на административнопроизводствените правила следва крайният, завършващ акт да не страда от пороците, предвидени в чл.146 от АПК.Необосновани са изводите на съда и относно състава на комисията и нейната работа.В разпоредбата на закона изрично е посочено, че комисията разглежда постъпилите заявления, т. е.всички и се произнася с единен протокол.В закона липсва задължение на комисията да се произнася с отделно становище относно всеки ползувател.Още по-малко можело да се приеме, че комисията може и трябва да се произнася по отношение на конкретен имот.За комисията не съществувало задължение да идентифицира конкретния имот и да го свързва с отделен ползувател, още повече, че в удостоверителните документи предоставеното право на ползване се очертава само с площ и местност, не и с точни граници.Подобна идентификация е предмет на плановете за новообразуваните имоти.Неправилно е прието от съда и че кметът не може да издаде заповед по пар.62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, след като вече е приет плана на новообразуваните имоти.Действително, след приемането на плана на новообразуваните имоти кметът издава заповед по пар.4к, ал.7,но тя е завършващия акт, с който приключва процедурата по трансформация на правото на ползване в право на собственост, но тя се издава именно на базата на влязла в сила заповед по пар.62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.Отделно следва да се отбележи, че сроковете в административното производство са инструктивни.Произнасянето по молбите на гражданите е задължение на административния орган, от което той не се освобождава, макар и да не се е произнесъл в предвидения срок.Освен това съдът неправилно е приел, че издаденият удостоверителен документ не е релевантен факт в производството по трансформиране на правото на ползване в право на собственост, а е достатъчно наличието на предоставено право на ползване при условията на актовете, описани в пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.Законът изрично изисква трансформиране на правото на ползване в право на собственост да стане при наличието на удостоверителен документ, издаден въз основа на актовете на държавни органи, посочени в пар.63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.
Ответната страна И. П. М. с писмено възражение оспорва касационната жалба на кмета на община М. като неоснователна.
Заинтересованите страни Д. А. Д., П. Г. М., О. Ц. М. и Т. Ц. К. - редовно призовани, не са се явили и не са взели становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение:Касационната жалба на кмета на Монтана е допустима и неоснователна. Решението на АС Монтана е постановено при правилно приложение на закона. Съдът е извършил проверка по реда на чл.168 от АПК. Констатирал е съществено нарушение на административнопроизводствените правила по §62, ал.1 от ПЗР към ПМС №456 за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, предвид състава на комисията и липсата на мотивирано произнасяне на помощния орган за наличието или липсата на материалноправните предпоставки по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съдържащата се в заповедта констатация за липса на условията по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ не е обоснована фактически, поради което заповедта е издадена в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, в сила към момента на издаването й. Обосновано е прието, че заповедта е незаконосъобразна и с оглед на това, че е издадена след влязъл в сила план на новообразуваните имоти, което е недопустимо, тъй като същата следва да го предхожда.Касационната жалба на Е. Н. е недопустима, поради просрочие. Съобщението за изготвено решение е получено лично на 12.02.2008 г. Видно от пощенското клеймо жалбата е депозирана на 28.02.2008 г., т. е. след изтичане на срока по чл.211 от АПК. Налице са основания по чл.215, т.3 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане.
Разгледана по същество, касационната жалба на кмета на община М. е неоснователна, по следните съображения:
Обжалваната заповед на кмета на община М. е отменена от съда на основание чл.146,т.3 от АПК -съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неизлагането на мотиви относно въпроси от съществено значение за решаването по същество на искането, с което административният орган е сезиран.
Вярно е, че комисията по пар.62 от ППЗСПЗЗ не е административен, а помощен орган на кмета, но тя е орган, чийто състав следва да отговаря на изискванията, регламентирани в пар.62,ал.1 от ППЗСПЗЗ и съгласно разпоредбата на ал.2 тя дава становище относно спазването на изискванията на актовете на държавните органи, посочени в пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,както и дали са налице другите условия съгласно пар.4а и 4 б от ПЗР на ЗСПЗЗ,които дават основание на ползувателите да придобият правото на собственост върху предоставените им за ползване земи.За решението си комисията съставя протокол.От данните по делото е видно, че тази разпоредба не е била спазена.Комисията следва да даде становище по всяко конкретно искане и съобразно наличието на предпоставките по чл.4 а или 4 б за всеки конкретен имот.
От друга страна самата заповед на кмета, предмет на обжалване не отговаря на изискванията на чл.59,ал.2,т.4 от АПК,която задължава административният орган да издава или отказва издаването на акта с мотивирано решение, което да съдържа фактическите и правни основания за издаването на акта.
Като мотиви за отказа в обжалваната заповед е посочено, че ползувателят, въпреки че е подал молба за придобиване на правото на собственост върху ползвания от него имот в срока по чл.61,ал.1 от ПЗР към ПМС №456/11.12.1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ,то същият към молбата е приложил удостоверителен документ, издаден през 1992г.,когато вече е действал ЗСПЗЗ и не е следвало да се раздават земи за самозадоволяване по силата на актове на държавните органи, посочени в пар.63 от ППЗСПЗЗ,както и че не са налице условията на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Представеният удостоверителен документ -у-ние № 3177/1992г. на Община-Михайловград е само доказателство за предоставено право на ползване и в него е посочено, че е предоставено право на ползване на И. П. М. по приложението на постановленията на МС по самозадоволяването и на основание решение № 70/26.V.1982г. на бившия ИК на ОНС-гр. М.ад.Това писмено доказателство не е било оспорено по реда на чл.154 от ГПК,нито е приложено самото решение № 70/26.05.1982г. на бившия ИК на ОНС-Михайловград, цитирано в него.Материалноправна предпоствка за трансформиране на правото на ползване в право на собственост е наличието на предоставено право на ползване на ползувателя на основание на някой от посочените в пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ актове, а установяването и в процеса е въпрос на доказване с писмени доказателства.От друга страна, в процесната заповед е прието, че не са налице условията на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ,без да са посочени фактическите основания за такъв извод, а за наличието на основания по пар.4б няма и ред.
Вярно е, че възстановяването на собствеността върху зем. земи, респективно-установяването на правата на ползувателите върху такива земи, съгласно регламента в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ,се извършва поетапно, като заповедите за признаване или отказа за признаването им би следвало да се издават на предварителен етап, предхождащ одобряването на плана на новообразуваните имоти и издаването на заповед по пар.4к, ал.6 от кмета, но в конкретния случай заявлението за признаване правата на ползуватели е подадено през 01.07.1992г., а обжалваната заповед на кмета е издадена на 22.08.2007г.,т. е. 15 години след подаването и.Вярно е също, че сроковете за произнасяне на административния орган са указателни, а не преклузивни, защото произнасянето по молбите на гражданите е задължение на административния орган, от което той не се освобождава, но колкото и да са указателни, то въпросното произнасяне, продължило 15 години, говори за пълно пренебрегване на тези задължения на административния орган.Съдът не е прогласил за нищожна обжалваната заповед по съображения, че е преклудирано правото на административния орган да се произнесе, а е отменил акта поради нарушаване на съществени административнопроизводствени правила и липса на мотиви при издаването и. Вярно е и твърдението, че кметът на общината може да се произнесе по искането и след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти и това произнасяне е допустимо, но не е редно това да става 15 години след подаването на искането.
Административният орган се произнася по направените искания след изясняване на всички факти от значение за същото и е длъжен да издаде мотивиран административен акт.
По изложените съображения и на предявените касационни основания, решението следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 от АПК и чл.215,т.3 от АПК,ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,ІV-то отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 04.02.2008г.,постановено от Административен съд-Монтана,V-ти състав, по адм. д.№565/2007г.,по касационната жалба на кмета на община М.. Решението не подлежи на обжалване.
О. Б. Р. касационната жалба на Е. Д. Н. от гр. М.,против същото решение, като процесуално недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по нея.
Решението в частта му с характер на определение, с което е прекратено производството по делото, подлежи на обжалване с частна жалба пред Петчленен състав на ВАС в 7-мо дневен срок от съобщаването му на страните. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. К. секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ М. Д./п/ Е. К.
М.К.