Р Е Ш Е Н И Е

№ 196

[населено място], 14.07.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в публичното заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

при участието на секретаря Александра Ковачева, като изслуша докладваното от съдия Цолова т. д.№1204/24г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. И. М., подадена чрез назначения й от съда особен представител адв.В. Д., срещу решение №63/22.02.2024 г. по т. д.№569/2023 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна на решение №52/06.06.2023г. по т. д.№3/22г. по описа на Хасковски окръжен съд, е признато за установено по предявения от „Юробанк България“АД срещу касаторката иск по чл.422 ГПК, че същата дължи на банката по договор за кредит от 22.02.2008г. главница в размер на 40 413,64 евро, ведно със законната лихва от 20.10.2020г. до окончателното изплащане, договорна лихва за периода от 09.11.2017г. до 23.09.2020г. в размер на 6287,48 евро, наказателна лихва за периода от 09.11.2017г. до 23.09.2020г. в размер на 1398,95 евро, разноски по кредита за подновяване на ипотеката в размер на 554,25 лв. и застрахователна премия по кредита в размер на 18,54 евро, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д.№13/2021г. по описа на РС Димитровград.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на изводите на въззивния съд, че вноските с настъпил падеж преди 20.10.2015г. не са погасени по давност и че уведомяването на кредитополучателя за предсрочната изискуемост е достатъчно за нейното настъпване, като не е необходимо нарочно...