2О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 308

София, 21.04.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втората година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 4041 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на „КЗТ – З.“ ООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от адв. Н. Ш., против въззивното решение № 260855 от 29 юни 2021 г., постановено по в. гр. д. № 888/2021 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което е отменено решение № 261785 от 21 декември 2020 г., постановено по гр. д. № 7000/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, за отхвърляне на предявените от И. К. И. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, и вместо това е признато за незаконно и отменено уволнението на И., извършено със заповед № 215/29.07.2019 г. на управителя на дружеството касатор, И. е възстановен на работа на заеманата преди уволнението длъжност - „шофьор товарни автомобили (международни превози)“, и дружеството е осъдено да му заплати сумата от 3360 лева на основание чл. 225, ал. 1 КТ.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорват се изводите на въззивния съд, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ изисква страната, приела предложението за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, да уведоми писмено другата страна за това в седемдневен срок, поради...