Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Диагностично-консултативен център (ДКЦ) ІІ - Пловдив” ЕООД, ЕИК 000463258, седалище и адрес на управление гр. П., бул. „Шести септември” № 110, чрез процесуалния представител адвокат Стефанов, срещу решение № 1188 от 17.05.2012 г., постановено по административно дело № 2301 по описа за 2011 г. на Административен съд – Пловдив, с което е: 1) отхвърлена жалбата на „Диагностично-консултативен център ІІ - Пловдив” ЕООД против писмена покана с изх. № 16-0665 от 03.08.2011 г. на директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) – Пловдив, с която адресатът е поканен да внесе доброволно сумата в размер на 15 463.13 лв., представляваща превишение на определените от Касата регулативни стандарти за І-во и ІІ-ро тримесечие на 2010 година; 2) „Диагностично-консултативен център ІІ - Пловдив” ЕООД е осъден да заплати на РЗОК – Пловдив разноските по делото в общ размер на 1 009.26 лв. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост, и са развити доводи за незаконосъобразност на писмената покана по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК (противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона). Въз основа на тях са формулирани искания за отмяна на решението и на писмената покана.

Ответникът по касация - директорът на Районната здравноосигурителна каса – Пловдив, чрез процесуалния представител старши юрисконсулт Хронева, в писмено възражение моли касационната жалба да се отхвърли като неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение да бъде оставено в сила, като се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в тричленен...