Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал.6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по подадените две касационни жалби - от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В. Т. при ЦУ на НАП и от "Автокомерс" - ООД със седалище в гр. Г. О. и адрес на управление: ул. "Б. Х." № 39 чрез процесуалния му представител адв. Н. срещу решение № 243 от 09.06.2010г. на Административен съд - гр. В. Т., постановено по адм. д. № 16/2010г.
В касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - В. Т. при ЦУ на НАП се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение в частта му, в която е прогласен за нищожен РА № 900305/15.10.09г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Т., поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващо отменително касационно основание по чл. 209, т.3 от АПК. Според касатора, съдът неправилно е приел, че РА № 800782/12.03.09г. не е обжалван изцяло, а само за данъчния период м. юни 2008г. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част, както и в частта му, в която са присъдени разноски в полза на жалбоподателя и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Ответникът по касационната жалба - "Автокомерс" - ООД - гр. Г. О. оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Н..
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
В касационната жалба на "Автокомерс" - ООД - гр. Г. О. се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение в частта му, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 900305/15.10.09г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Т., поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, представляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Според касатора, съдът е потвърдил РА относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 6196/29.05.08г., издадена от "Апекс пул" - ООД, в размер на 80599.40 лв. на основания, различни от тези, посочени в него и в решението на директора на Дирекция "ОУИ", с което същият е потвърден. По този начин е нарушено правото му на защита и той е бил лишен от възможността да представи доказателства за наличие на данъчно събитие към момента на издаването на процесната фактура. Съдът не е преценил правилно допуснатото съществено процесуално нарушение в хода на ревизията, изразяващо се в неспазването на 7-дневния срок по чл. 119, ал.4 от ДОПК за връчване на заповедта за определяне на компетентен орган. Това нарушение води до нещожност на РА. Не са обсъдени и писмените доказателства относно начина на сключване на застрахователните договори, получаването на комисионни, тяхното отчитане и осчетоводяване и изплатените щети. Налице е удостоверение от ЗПК "Л. И."-АД, от което е видно, че дружеството е застрахователен агент със сключен агентски договор № 041-9-001/08 и сключените от него сделки в това му качество са освободени по смисъла на ЗДДС. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановявяне на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на разноски.
Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В. Т. при ЦУ на НАП - оспорва същата по съображения, изложени в писмен вид, чрез процесуалния си представител юрк. С..
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в тях отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал.1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал.2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора:
Касационните жалби, като подадени в срок и от надлежни страни, са допустими.
І. Касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В. Т. при ЦУ на НАП, разгледана по същество, е основателна, поради следното:
Основателен е доводът на касатора, че с подадената от "Автокомерс" - ООД - гр. Г. О. до директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Т. жалба срещу РА № 800782/12.03.09г., заведена с вх. № 6154/01.04.09г., е обжалван РА изцяло, така както е заявено дословно в първото й изречение. Обстоятелството, че в жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на акта само в частта му относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 6196/29.05.08г., издадена от "Апекс пул" - ООД, в размер на 80599.40 лв. не водят до различен извод. Поради това, правилно и законосъобразно с решение № 197/18.05.09г. директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Т. се е произнесъл по законосъобразността на целия РА, като го е отменил за данъчните периоди м. юни, м. юли, м. август и м. септември 2008г. и е върнал преписката на органа по приходите за издаване на нов РА, като го е потвърдил само за данъчните периоди м. април и м. май 2008г. Поради изложеното, неправилно първоинстанционният съд е приел, че за данъчните периоди м. юли, август и септември 2008г. РА № 900305/15.10.09г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Т., потвърден с решение № 549/11.12.09г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Т., е нищожен, тъй като не е издаден на визираните в чл. 133 ДОПК основания.
С оглед на изложеното, решението на АС-В. Т., като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, поради липсата на мотиви по съществото на спора, на основание чл. 222, ал.2,т.1 от АПК следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ІІ. Касационната жалба на "Автокомерс" - ООД - гр. Г. О., разгледана по същество, е неоснователна, поради следните съображения:
За да отхвърли жалбата на дружеството срещу частта от РА, в който на основание чл. 70, ал.5 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит частично по фактура № 6196/29.05.08г., издадена от "Апекс пул" - ООД, в размер на 80599.40 лв., съдът е изложил следното:
В хода на съдебното производство е представен акт обр. 15 от 15.11.2004г. за приемане на целия процесен обект, поради което следва да се приеме, че посоченият строеж представлява нови сгради по смисъла на § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗДДС. Въпреки това, тези нови сгради не са били предмет на продажба по НА № 1011/02.06.2008г. и следователно, не може да се приеме, че оспорващото дружество ги е придобило в резултат на облагаема доставка. Няма данни и да е заплащана от страна на купувача на цена от 440 000 лв. на продавача. Това че впоследствие е предявен установителен иск от дружеството-жалбоподател срещу продавача също потвърждава обстоятелството, че той не е придобит в резултат на облагаема доставка, тъй като в исковата молба се твърди, че дружеството със собствени средства и въз основа на издаденото на предишния собственик "Войнтех"-ЕООД разрешение за строеж е изградило обекта, т. е. твърди се придобиване по силата на приращение на изграден по стопански начин със собствени средства строителене обект. С оглед тези твърдения, дружеството има право на данъчен кредит, но за начисления данък върху стоките и услугите, използвани за построяването на актива. С оглед на изложеното, правилно е отказано частично право на приспадане на данъчен кредит в размер на 80 599.40 лв. на основание чл. 70, ал.5 от ЗДДС.
Така постановеното решение е правилно. То е съобразено със събраните в хода на съдебното производство доказателства. Видно от НА № 1011, том VІ, рег. № 11450, д. № 885/08г. с дата 02.06.08г., "АПЕКС ПУЛ"-ООД продава на "АВТОКОМЕРС"-ООД урегулиран поземлен имот ХІХ - отреден за бензиностанция, газостанция и обществено обслужване, в квартал 105 по ПУП на гр. Д. О. с площ 3775 кв. м. заедно с построената в него масивна триетажна сграда, построена през 1981г. със застроена площ 210 кв. м., състояща се от приземен етаж, първи етаж и втори етаж, за сумата от 86 000 лв., от която 33217.50 лв. за сградата и 52782.50 лв. за земята, в която сума не е включен данък добавена стойност. Не се спори, че "АПЕКС ПУЛ"-ООД е издал на "АВТОКОМЕРС"-ООД освен процесната фактура № 6196/29.05.08г. и фактура № 6198/29.05.08г. с данъчна основа 33217.50 лв., за които не е начислен ДДС и като основание за неначисляването му е посочена разпоредбата на чл. 45, ал.3 от ЗДДС /стари сгради/. В процесната фактура № 6196/29.05.08г. е посочена данъчна основа 454 048.50 лв., върху която е начислен ДДС в размер на 90 809.50 лв. Данъчната основа включва освен стойността на земята и сумата от 440 000 лв., по отношение на която ДЗЛ се домогва да докаже, че представлява новоизграден обект на етап груб строеж "Ббензиностанция, Газостанция и обслужваща сграда" в УПИ ХІХ от кв. 105 по ПУП на гр. Д. О., включващ обслужваща сграда - едноетажна масивна с офис, санитарен възел за персонала и малък търговски обект със застроена площ 25 кв. м. и навес със застроена площ 337 кв. м., по отношение на който следва да намери приложение разпоредбата на чл. 27, ал.1,т.3 от ЗДДС.
Правилно съдът е посочил в мотивите на своето решение, че действително, този обект е бил изграден на етап груб строеж към 15.11.04г., но собствеността върху него не прехвърлена с НА № 1011, том VІ, рег. № 11450, д. № 885/08г. с дата 02.06.08г. Съгласно чл. 181, ал.2 от ЗУТ, построената на етап груб строеж сграда може да бъде обект на самостоятелна прехвърлителна сделка. Следователно, към датата на НА не е налице възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал.2 от ЗДДС по отношение на обслужващата едноетажна сграда и навеса. Тъй като не е доказано плащане на сумата от 440 000 лв., не е налице и данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал.6 от ЗДДС.
Неоснователен е доводът на касатора, че е нарушено правото му на защита и е поставен в невъзможност да представи други доказателства. В решение № 549/11.12.09г. на стр. 4 е записано, че данъчната основа е следвало да бъде определена предвид НА № 1011/02.06.08г., като от същия не се установява да е прехвърлена нова сграда по смисъла на § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗДДС във вр. с чл. 27, ал.1,т.3 от ЗДДС. Правното основание, на което е отказано правото на приспадане на данъчен кредит е едно и също и то е чл. 70, ал.5 от ЗДДС. Доказателства във връзка с наличието на данъчно събитие не са представени от страна на касатора и в хода на касационното производство.
Правилно е прието също така в мотивите на обжалваното решение, че неспазването на срока по чл. 119, ал.4 от ДОПК, който е инструктивен, не обуслява нищожност на РА.
По отношение на доначисления ДДС в размер на 737.49 лв. по издадената от дружеството фактура № 188/30.06.2008г. съдът е приел, че жалбоподателят не е доказал качеството си на застрахователен агент, тъй като съгласно чл. 164, ал.1 от КЗ, застрахователният агент е физическо лице или търговец, вписан във водения от комисията регистър по чл. 30, ал.1,т.9 от ЗКФН. Не е представено доказателство за вписване на ревизираното лице в този регистър. Не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 67, ал.2, респ. ал. 4, а именно - декларация от застрахователя за поемане на пълна отговорност за действията на посредника. Не е представено и удостоверение за легитимация по чл. 171. В касационната жалба се твърди, че такова се намира на л. 60 от преписката, но там се намират само застрахователните щети, но не и удостоверението. Агентският договор е сключен с друго лице без да са представени доказателства за правоприемство.
С оглед на изложеното, според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, касационната жалба и в тази й част е неоснователна. Решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Касационният жалбоподател директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В. Т. при ЦУ на НАП не е представляван от юрисконсулт в касационното производство и съгласно чл. 161, ал.1 от ДОПК, за тази инстанция юрисконсултско възнаграждение не следва да се присъжда.
Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ
решение № 243 от 09.06.2010г. на Административен съд - гр. В. Т., постановено по адм. д. № 16/2010г. , само в частта му
, в която е прогласен за нищожен
РА № 900305/15.10.09г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Т., потвърден с решение № 549/11.12.09г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Т.
, както и относно присъдените в полза на
"Автокомерс" - ООД
разноски.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на същия първоинстанционен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА
решението в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ З. Ш.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ М. З./п/ Е. М.
М.З.