№ 439

гр.София, 11.07.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

Ф. В.

при участието на секретаря Албена Рибарска

разгледа докладваното от съдията Декова

гр. дело № 4608 по описа за 2024 г.

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба вх. № 25022255 от 18.10.2024 г. от И. А. В. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение, постановено на 27.01.2015 г. по гр. д. № 32982/2013 г. на Софийски районен съд /поправено с решение от 06.10.2020 г. по чл. 247 ГПК/, с което частично са уважени и частично отхвърлени предявените срещу нея от „Т. С. ЕАД искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Молбата за отмяна е допусната до разглеждане с определение № 1360 от 20.03.2025 г. по делото.

В молбата за отмяна се сочи отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Излагат се твърдения, че молителят не е могъл лично да участва в производството по делото поради нарушаване на правилата за призоваването му – чл. 47, ал. 1 ГПК. Представя писмени доказателства, които счита за относими към посоченото основание за отмяна.

В откритото съдебно заседание молителят заявява, че поддържа молбата и претендира съдебно-деловодни разноски.

Ответникът по молбата „Т. С. ЕАД, чрез процесуален представител ст. юрисконсулт Г., в писмен отговор оспорва молбата като просрочена и поради това – недопустима.

В откритото съдебно заседание заявява, че поддържа отговора, изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отд., намира следното:

По допустимостта на молбата за отмяна настоящият състав се е произнесъл с определението в з. с. з., в което е прието, че срокът по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК е спазен. Разгледана по същество молбата за отмяна е основателна.

Производството за отмяна по чл. 303 ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения на основанията, изрично посочени в закона. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Целта е да се гарантира правото на защита на страните в процеса, като се предотврати обвързаността им от правните последици на влязъл в сила съдебен акт, постановен в производство, в което те не са могли да участват по независещи от тях причини /ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г., т. 11/.

В случая са налице предпоставките на цитирания текст за отмяна на постановеното въззивно решение № 6392 от 01.08.2016 г., постановено по в. гр. д. № 8975/2015 г. на Софийски градски съд, което с оглед разпоредбата на чл. 296 ГПК е предмет на молбата. С решението е потвърдено решение, постановено на 27.01.2015 г. по гр. д. № 32982/2013 г. на Софийски районен съд в обжалваната част, с която е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че И. А. В. дължи на „Т. С. ЕАД 3/4 от сумата 2871,92 лева – главница, представляваща стойност на потребената топлинна енергия, доставена за периода м. 04.2010 г. – м. 04.2012 г. в топлоснабден имот, находящ се в [населено място],[жк], бл. ...., ап. 4, абонатен № ...., ведно със законната лихва, считано от 15.01.2013 г. до окончателното плащане, както и от сумата от 420,91 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 31.08.2010 г. – 17.12.2012 г. Видно от данните по делото с разпореждане от 15.10.2013 г. съдът е разпоредил исковата молба и приложенията към нея, ведно с дадените от съда указания, да бъдат изпратени на ответника. Съобщението се е върнало в цялост с отбелязване от 23.10.2013 г.: По сведение на М. П. от ап. 3, лицето не пребивава вече на адреса. На същата дата призовкарят е залепил уведомление – в двуседмичен срок И. А. В. да се яви в канцеларията на съда за получаване на призовка/съобщение по гр. д. № 32982/2013 г. на Софийски районен съд. Приложена е справка за настоящия и постоянния адрес на лицето от 24.10.2013 г. Видно справката – постоянният и настоящият адреси са идентични и те съвпадат с посочения от ищеца в исковата молба /удостоверение на ГИС - София - на л. 20 от делото на СРС/. На 29.11.2013 г. съдът е разпоредил залепване на уведомление на настоящ адрес. На 03.01.2014 г. е залепено от призовкаря уведомление на вратата на ап. 4 и на таблото за съобщения във входа до пощенските кутии. Посочено е, че по сведение на М. М. П. от ап. 3 и др. съседи, лицето не пребивава вече на адреса. На 14.02.2014 г. съдът е разпоредил да се изпрати писмо до САК за определяне на особен представител. След определянето му – всички съобщения и книжа са връчване чрез него. Особеният представител е изготвил отговор на исковата молба, явил се е в проведеното открито заседание на 27.01.2015 г. и е подал въззивна жалба, която е счетена за неоснователна и първоинстанционното решение е потвърдено в обжалваната част с решение № 6392 от 01.08.2016 г., постановено по в. гр. д. № 8975/2015 г. на Софийски градски съд.

Имайки предвид изложените факти, настоящият съдебен състав, намира, че изискуемата се процедура по чл. 47 ГПК е частично изпълнена от съда. Правилно съдът, след като е констатирал, че връчителят е събрал данни, че лицето не живее на посочения по делото адрес и няма лице, което да получи съобщението, на основание чл. 47, ал. 1 ГПК е преценил, че следва да се залепи уведомление на вратата /както е в случая/ или ако има достъп до пощенската кутия – да се пусне уведомлението в нея. Спазено е и изискването на чл. 47, ал. 2 ГПК относно съдържанието на уведомлението, указанията и срока за получаването му. Не са спазени обаче изискванията на чл. 47, ал. 3 ГПК, защото съдът веднага след изтичане на срока по чл. 47, ал. 2 ГПК е предприел действия по назначаване на особен представител. Съдът не е изпълнил произтичащите от чл. 47, ал. 3 ГПК свои служебни задължения – да провери адресна регистрация на лицето /това следва да се извърши след изтичане на двуседмичният срок по чл. 47, ал. 2 ГПК, а не преди това/, както и да извърши служебна проверка за местоработата на ответника, а след това да разпореди и връчване на съобщението по месторабота. Едва след предприемане на така посочените действия, съдът – на основание чл. 47, ал. 6 ГПК следва да пристъпи към назначаване на особен представител на разноски на ищеца. Касае се за възложени от законодателя по императивен начин задължения на съда, които той дължи да изпълни служебно. Връчването на съобщението за указанията по чл. 131 ГПК с приложени към него препис от исковата молба и приложенията й, чрез залепване на уведомление, е осъществено от съда в нарушение на разпоредбите на чл. 47 ГПК, поради което незаконосъобразно е осъществено и призоваването на ответника И. А. В. по делото чрез назначения му особен представител по този ред. Вследствие на тези процесуални нарушения по призоваване на ответника, сега молител, същият е бил лишен от възможността да участва в делото, както и не е бил надлежно представляван, което обосновава извод за наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Делото следва да се върне на Софийски градски съд, като новото разглеждане на делото следва да започне с редовно връчване на молителя /ответник в исковото производство/ на препис от исковата молба и приложенията й, като въззивният съд следва да процедира така, както ако процесуалното нарушение на чл. 47 ГПК, допуснато от първоинстанционния съд, беше установено от него – по оплакване във въззивната жалба на ответника /молителя/, като съобрази и указанията и разясненията, дадени с т. 4 от ТР № 1/2001 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 2 от ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Претендираните разноски в производството по отмяна следва да се присъдят с решението по същество на спора, съгласно т. 4 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ на основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязло в сила въззивно решение № 6392 от 01.08.2016 г., постановено по в. гр. д. № 8975/2015 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение, постановено на 27.01.2015 г. по гр. д. № 32982/2013 г. на Софийски районен съд /поправено с решение от 06.10.2020 г. по чл. 247 ГПК/ в обжалваната част.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд, при съобразяване на указанията, дадени в мотивната част на настоящото решение.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: