Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „ПРОГРЕСИВА ТРЕЙДИНГ“ ООД (предишно наименование „ББГ Симекс-България“ ООД) ЕИК 121097345 със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ц. О“ № 14, бл. Л. Ц. С, ет. 5 и 6, подадена чрез И.М и П.У в качеството им на управители, срещу Решение № 676-ИП от 09.07.2018 г. на Комисията за финансов надзор (КФН/Комисията), с което е отнет лицензът на жалбоподателя за извършване на дейност като инвестиционен посредник (ИП).

Жалбоподателят прави оплаквания, че административният акт е незаконосъобразен поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие на материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят не отрича, че чрез подставени лица е извършено придобиване на квалифицирано дялово участие в ИП от лица, които не отговарят на изискването за добра репутация по чл. 16 от ЗПФИ (ЗАКОН ЗЗД ПАЗАРИТЕ НА ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ) (ЗПФИ). Но твърди, че към датата на издаване на акта вече са сключени нови договори за продажба на дружествените дялове и новите собственици отговарят на изискванията на чл. 16 от ЗПФИ, следователно ИП е приведен в съответствие с посочената императивна норма на закона. Независимо че са постановени откази за вписването на новите съдружници в търговския регистър, жалбоподателят счита, че КФН е следвало да обсъди и да зачете правните последици от тези договори, тъй като вписването има правно значение само за добросъвестните лица, а КФН не е добросъвестно лице. На следващо място, жалбоподателят излага аргументи, че не е преставал да осъществява дейността, за която му е издаден лицензът, отговаря на изискванията за обезпеченост по чл. 65 от ЗПФИ и минимален капитал по чл. 10, ал. 5 от ЗПФИ. Иска отмяна на административния акт.

Ответникът – Комисията за финансов надзор, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. В писмени бележки излага съображения относно изпълнение на предпоставките за отнемане на лиценза на сочените в акта основания. Моли съдът да отхвърли жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване административен акт, при наличие на правен интерес от оспорването и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното Решение № 676-ИП от 09.07.2018 г. на КФН на основание чл. 13, ал. 1, т. 5 от ЗКФН (ЗАКОН ЗЗД КОМИСИЯТА З. Ф. НАДЗОР) (ЗКФН) и чл. 27, ал. 1, т. 3, т. 4, предложение второ и т. 5 от ЗПФИ (Обн., ДВ, бр. 15 от 16.02.2018 г., в сила от 16.02.2018 г.) е отнет издаденият с Решение № 191-ИП от 15.03.2006 г. лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник на „ПРОГРЕСИВА ТРЕЙДИНГ“ ООД ЕИК 121097345 със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ц. О“ № 14, бл. Л. Ц. С, ет. 5 и 6.

По делото не се спори, че ИП „П. Т“ ООД ЕИК 121097345 (предишно наименование „ББГ Симекс-България“ ООД) е вписано във водения от КФН регистър на инвестиционните посредници с номер 03-120. Към датата на издаване на обжалваното решение притежава лиценз за извършване на инвестиционни услуги и дейности по чл. 6, ал. 2, т. 1 и т. 5 и ал. 3, т. 3 и т. 5 от ЗПФИ (Обн., ДВ, бр. 15 от 16.02.2018 г., в сила от 16.02.2018 г.).

С. З № з-77 от 07.03.2018 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, на основание чл. 19, вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 15, ал. 1, т. 6 от ЗКФН е наредено да бъде извършена проверка на ИП „П. Т“ ООД за спазване на разпоредбите на ЗПФИ, Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и актовете по прилагането им. Съгласно посочената заповед проверката обхваща периода от 01.01.2016 г. до датата на приключването й.

С решение на КФН по Протокол № 52 от 25.06.2018 г. на основание чл. 13, ал. 1, т. 5, вр. чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗКФН и чл. 27, ал. 1, т. 3, 4 и 5 от ЗПФИ, вр. чл. 24, ал. 1, предл. първо от АПК е открито производство за издаване на индивидуален административен акт за отнемане на лиценза на дружеството за извършване на дейност като инвестиционен посредник. Дружеството е уведомено за откриването на производството с писмо изх. № РГ-03-120-6 от 25.06.2018 г. С писмо вх. № РГ-03-120-6 от 02.07.2018 г. са постъпили възражения срещу отнемане на лиценза на дружеството, чието съдържание е възпроизведено и обсъдено в административния акт.

Въз основа на събраните в административното производство доказателства КФН е установила, че:

1. Дружеството не е извършвало дейност по чл. 5, ал. 2 от ЗПФИ отм. , чл. 6, ал. 2 от действащия ЗПФИ съобразно лиценза си за период повече от шест месеца - това обстоятелство е квалифицирано от КФН като основание за отнемане на лиценза на ИП съгласно чл. 27, ал. 1, т. 3 от ЗПФИ (не е извършвал нито една от разрешените услуги и дейности по чл. 6, ал. 2 повече от 6 месеца).

С писмо вх. № РГ-03-120-9/26.09.2017 г. вписаните към тази дата управители М.К и И.Г уведомяват КФН, че ИП през периода 01.01.2017 г.-26.09.2017 г. няма приети нареждания от клиенти и сключени сделки. През периода 31.12.2016 г.-30.06.2017 г. няма договори за предоставяне на инвестиционни услуги.

С писмо вх. № РГ-03-120-6/26.03.2018 г. вписаните към тази дата управители И.М и П.У представят декларация, че в периода 01.01.2016 г.-26.03.2018 г. ИП няма сключени договори за посредничество или договори за предоставяне на допълнителни услуги.

С писмо вх. РГ-03-120-6/11.04.2018 г. е представен договор от 21.04.2016 г., сключен с „Л. К“ ЕАД. Предметът на договора е консултация във връзка с финансиране на възобновяеми енергийни източници. Надзорният орган е констатирал, че договорената услуга попада в обхвата на допълнителните услуги по чл. 5, ал. 3 от ЗПФИ отм. , чл. 6, ал. 3 от действащия ЗПФИ, а не на основните по чл. 5, ал. 2 от ЗПФИ отм. , чл. 6, ал. 2 от действащия ЗПФИ.

Съгласно представените в КФН отчети за периода 01.01.2016 г. - 30.04.2018 г. ИП няма приходи от дейност, като единственият приход е от валутна преоценка и от преоценка на притежавани финансови инструменти. В този смисъл е и декларацията на управителите на ИП, съгласно която до 26.03.2018 г. ИП не извършва дейност.

С писмо вх. № РГ-03-120-14/05.06.2018 г. ИП уведомява КФН за сключени договори за инвестиционни консултации с румънски клиенти, без да прилага самите договори. В писмото е уточнено, че клиентите са консултирани от А.Н, назначен на длъжност фронт офис. Н. орган е отбелязал, че дружеството няма назначен инвестиционен консултант, а А.Н не притежава сертификат за инвестиционен консултант и няма право да предоставя инвестиционни консултации на клиенти на ИП. Самите договори не са изискани в административното производство. За първи път са представени в съдебното производство от жалбоподателя като приложение към жалбата.

2. К.Д, Й.М и Р.Д са използвали неправомерни способи, за да придобият квалифицирано участие в ИП, с оглед на което надзорният орган е мотивирал наличие на основание за отнемане на лиценза по чл. 27, ал. 1, т. 4, предложение второ от ЗПФИ (използване на други неправомерни способи за получаване на лиценз). Неправомерността на способите е обоснована със съображения, че горните три лица не отговарят на изискването на чл. 11б от ЗПФИ отм. и чл. 16 от новия ЗПФИ за добра репутация и не биха могли пряко да придобият квалифицирано участие в ИП, поради което са използвали подставени лица (самоличността на подставените лица е надлежно установена и имената им са посочени в оспореното решение), за да придобият непряко квалифицирано участие в хипотезата на чл. 146, ал. 1, т. 7 от Закон за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК).

Констатацията, че К.Д, Й.М и Р.Д са придобили квалифицирано участие в ИП чрез подставени лица, се основава на следните факти и обстоятелства:

Размерът на капитала на ИП е 350 000 лв., разпределен в 35 000 дяла на стойност 10 лева всеки. До 24.11.2017 г. съдружници в ИП „П. Т“ ООД (с предишно наименование „ББГ Симекс-България“ ООД) са:

- В. Комар, притежаващ 23 800 дяла на стойност 238 000 лв., представляващи 68 % от капитала и гласовете в общото събрание в ИП;

- „Интернационал Б. А” ЕООД, Ч. Р, притежаващо 7 000 дяла на стойност 70 000 лв., представляващи 20 % от капитала и гласовете в общото събрание в ИП;

- И.Г, притежаващ 3 850 дяла на стойност 38 500 лв., представляващи 11 % от капитала и гласовете в общото събрание в ИП;

- Н.Р, притежаваща 350 дяла на стойност 3 500 лв., представляващи 1 % от капитала и гласовете в общото събрание в ИП.

С писмо вх. № РГ-03-120-5 от 06.11.2017 г. жалбоподателят изпраща на КФН предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове в ИП „ББГ Симекс-България“ ООД (сега ИП „П. Т“ ООД). Покупко-продажбата е извършена на 08.11.2017 г. Съдружниците в ИП прехвърлят собствеността на ИП на 11 физически лица, всяко от които придобива под 10 процента от капитала. Новите собственици на дружеството притежават следните дялове:

- Д.М придобива 3 400 дяла, представляващи 9,7143 % от капитала и гласовете в общото събрание в ИП;

- В.А придобива 3 100 дяла, представляващи 8,8571 % от капитала и гласовете в общото събрание в ИП;

- К.В придобива 3 100 дяла, представляващи 8,8571 % от капитала и гласовете в общото събрание в ИП;

- И.М придобива 3 100 дяла, представляващи 8,8571 % от капитала и гласовете в общото събрание в ИП;

- П.У придобива 3 100 дяла, представляващи 8,8571 % от капитала и гласовете в общото събрание в ИП;

- А.Б придобива 3 400 дяла, представляващи 9,7143 % от капитала и гласовете в общото събрание в ИП;

- С.Й придобива 3 400 дяла, представляващи 9,7143 % от капитала и гласовете в общото събрание в ИП;

- В.А придобива 3 100 дяла, представляващи 8,8571 % от капитала и гласовете в общото събрание в ИП;

- Д.К придобива 3 100 дяла, представляващи 8,8571 % от капитала и гласовете в общото събрание в ИП;

- А.А придобива 3 100 дяла, представляващи 8,8571 % от капитала и гласовете в общото събрание в ИП;

- Г.Т придобива 3 100 дяла, представляващи 8,8571 % от капитала и гласовете в общото събрание в ИП.

На 24.11.2017 г. промяната в собствеността на дружеството е вписана в търговския регистър (ТР), като всеки от новите собственици в ИП притежава участие в капитала в размер под прага за квалифицирано участие (под 10 на сто от капитала на ИП) по смисъла на § 1, т. 21 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗПФИ отм. , действащ към датата на придобиването.

От направена справка в ТР е установено, че на 05.05.2018 г. е вписана промяна на един от съдружниците - С.Й е прехвърлила чрез договор за покупко-продажба притежаваните от нея 3 400 дяла на В.М, [гражданство]. На 15.06.2018 г. е вписана промяна на още един от съдружниците - Д.М е прехвърлил чрез договор за покупко-продажба притежаваните от него 3 400 дяла на В.Иич, [гражданство].

Начинът, по който е придобита собствеността в ИП „ББГ Симекс-България“ ООД (с настоящо наименование „П. Т“ АД), е идентичен с този, по който е придобита собствеността в ИП „Ц. К. М“ ООД (с предходно наименование „З. Л. Б“ ООД).

На 24.08.2015 г. Й.М и К.Д чрез 11 (единадесет) подставени лица, всяко от което притежава под размера на квалифицираното участие от 10 %, така че да не подлежи на одобрение от КФН, придобиват лицензиран ИП „Ц. К. М” ООД (предишно наименование „З. Л. Б” ООД). Това, че лицензиран ИП е придобит чрез подставени лица от Й.М и К.Д, а последните не притежават добра репутация (първият е бил съдружник, а вторият – управител в ИП „Г. М“ ООД с отнет лиценз), е послужило като основание лицензът на ИП „Ц. К. М“ ООД да бъде отнет с Решение № 868-ИП от 06.11.2015 г. на КФН, което е влязло в сила.

В производството по издаване на оспореното решение е установено, че вписаните на 24.11.2017 г. нови съдружници не разполагат с достатъчно доходи, за да заплатят договорената цена на дружествените дялове. Плащане от името на десет от тях (всички без Г.Т) е извършило лицето С.З, по чиято банкова сметка на 07.11.2017 г. е постъпила сума в размер на 211 300 лева от „Г. М-Т. Ф“ ООД, с основание „целеви средства плащане предварителен договор от 30.10.2017 г. в качество на пълномощник“. На същата дата 07.11.2017 г. С.З е наредила плащане по сметките на В. Комар (в размер на 161 157,37 лв.) и „Интернационал Б. А” ЕООД (47 399,23 лв.), с основание плащане по предварителен договор от 30.10.2017 г., както и е направила всички съпътстващи плащания на такси във връзка с тези парични преводи (общо в размер на 209 392.65 лв.). Копие от пълномощното на С.З е представено в КФН с писмо вх. № РГ-03-120-5 от 06.11.2017 г. От извършената проверка по отношение на физическите лица - купувачи на дялове на ИП е установено, че в периода непосредствено преди и след сключването на сделките за придобиване на дялове от ИП „П. Т“ ООД не са извършвани тегления и нареждания на парични средства от личните им сметки.

При проверка в ТР е установено, че „Г. М-Т. Ф” ООД 175307060 е собственост на Й.М и К.Д, като към датата на плащането по сделките за придобиване на дялове на ИП съдружник е бил и Р.Д.И посочените 10 физически лица, за да прикрият източника на паричните средства, послужили за закупуване на дяловете на ИП „П. Т“ ООД, собствениците на „Г. М-Трежъри фънд” ООД К.Д, Й.М и Р.Д, които са лица, свързани с ИП „Г. М” ООД ЕИК 200287666 с отнет лиценз за системни нарушения на приложимото законодателство, са придобили непряко, чрез подставени лица, възможност да оказват решаващо влияние върху дейността на дружество, притежаващо лиценз на ИП.

Към момента на придобиването действа чл. 26 от ЗПФИ отм. , който изисква всяко лице или лица, действащи съгласувано, които са взели решение да придобият пряко или непряко квалифицирано дялово участие в ИП, да уведомят надзорния орган преди придобиването, за да бъде извършена оценка на придобиването, при която надзорният орган отчита различни фактори, включително репутацията на лицата, които имат квалифицирано участие и съответно влияние върху дейността на ИП.

Разпоредбата на чл. 26г от ЗПФИ отм. предвижда, че КФН може да издаде забрана за извършване на придобиването, ако установи, че не са изпълнени изискванията на чл. 26д от ЗПФИ (сред които е изискването за добра репутация) или ако информацията, предоставена от лицето, е непълна, заявителят е представил неверни данни или документи с невярно съдържание или ако не може да се идентифицират действителните собственици на акционер с квалифицирано участие, застрашено е стабилното управление и сигурността на инвестиционния посредник или не са осигурени по друг начин интересите на клиентите на инвестиционния посредник.

Съгласно § 1, т. 21 от ДР на действащия към момента на придобиването ЗПФИ отм. (сега § 1, т. 23 от ДР от действащия ЗПФИ) „квалифицирано участие“ е пряко или непряко участие, което представлява 10 или над 10 на сто от капитала или от правата на глас в общото събрание, определени съгласно чл. 145 и 146 от ЗППЦК, или което дава възможност за съществено влияние върху управлението на дружеството.

Съгласно § 1, т. 47 от ДР на ЗПФИ (сега § 1, т. 64 от ДР от действащия ЗПФИ) лица, действащи съгласувано са две или повече лица, които упражняват правата си на глас по акции въз основа на изрично съгласие помежду им, както и лицата, за които може обосновано да се предположи, че упражняват или ще упражняват по един и същ начин притежавани от тях права на глас поради характера на отношенията между тях, пазарното им поведение или сключените от тях договори.

С. С насоки за пруденциална оценка на придобивания и увеличения на квалифицирани участия във финансовия сектор, приети от Европейския банков орган, Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и Европейския орган за ценни книжа и пазари (Съвместните насоки), в действащата редакция към датата на придобиване на процесното квалифицирано участие, използването от различни лица на един и същ източник за финансиране на придобиването в ИП е предпоставка за това същите, действайки съгласувано, да имат по-голямо влияние върху управлението на дружеството, отколкото притежавания от тях дял от капитала предполага, съответно да повлияят на вземането на конкретни управленски решения. Предпоставка за наличието на съгласуваност е и постоянният модел на гласуване от отделните съдружници, както и наличието на семейни връзки между съдружниците.

В конкретния случай начинът на придобиване на собствеността в ИП - от 11 физически лица, всяко от което формално притежава дружествени дялове под размера на квалифицираното участие, както и обстоятелството, че съдружниците са упълномощили едно лице да ги представлява при придобиване на дяловете в ИП, е послужило като основание на надзорния орган да приеме, че тези лица действат съгласувано. Освен това, дялове в размер на 88 % от капитала на ИП са заплатени с чужди средства. От събраните в производството доказателства надзорният орган е установил, че източникът на средства за придобиването на 88 % от капитала на ИП е едно и също юридическо лице, което към датата на сделката е собственост на К.Д, Й.М и Р.Д.С е събрана и информация за доходите на 11-те физически лица и движенията по сметките им, въз основа на която е обоснован извод, че никое от лицата не е заплатило със собствени средства за придобитите от него дялове от ИП.

Констатирано е също така и наличието на семейни връзки между съдружниците, които подробно са описани в оспореното решение, което също е в потвърждение на извода, че лицата действат съгласувано.

Надзорният орган е отбелязал също така, че независимо от големия брой съдружници в ИП лицата имат един модел на гласуване, като това се констатира при всички проведени общи събрания на съдружниците (налични по партидата на дружеството в ТР) - при избора на управители на ИП, както и при освобождаването на двама от съдружниците и приемането на нови двама съдружници.

С оглед изложеното надзорният орган е направил извод, че по отношение на горепосочените 11 физически лица, съдружници на ИП „П. Т“ ООД, са налице съгласувани действия по смисъла на § 1, т. 47 от ДР на ЗПФИ (сега § 1, т. 64 от ДР от действащия ЗПФИ), доколкото въз основа на наличните в КФН данни е видно, че лицата упражняват по един и същ начин притежаваните от тях права на глас и може обосновано да се предположи, че и в бъдеще ще упражняват по един и същ начин притежаваните от тях права на глас поради характера на отношенията, които ги обвързват.

Разглежданите 11 физически лица са придобили пряко 100 % от капитала на дружеството. За 10 от тези физически лица са събрани доказателства за извършено плащане на дяловете им от К.Д, Й.М и Р.Д чрез „Г. М. Т фънд” ООД. От изложеното следва, че 10 от 11 физически лица, които пряко и съгласувано са придобили квалифицирано участие в ИП, са свързани и финансирани от лица с лоша репутация.

Обстоятелството, че горепосочените 10 физически лица не са заплатили със собствени средства за придобитите дружествени дялове от капитала на ИП „П. Т” ООД, а цената на 88 % от дяловете е платена от юридическо лице, собственост на К.Д, Й.М и Р.Д, поставя съдружниците в зависимост от тези лица и създава възможност за К.Д, Й.М и Р.Д да влияят съществено върху управлението на дружеството в качеството на действителни собственици на ИП.

Относно извършеното придобиване на квалифицирано участие горепосочените физически лица не са изпълнили задължението си по чл. 26 от ЗПФИ отм. (сега чл. 53 от ЗПФИ), т. е. на лицата не е извършена предварителна оценка съгласно изискванията на приложимото национално законодателство и Съвместните насоки. На надзорния орган е представен само предварителният договор за покупко-продажба (л. 111), видно от чието съдържание договорът има за предмет придобиване на дружествени дялове, чийто размер формално е под прага за квалифицирано участие – купувачите са 11 и предстои всеки да придобие под 10 % в ИП.Стелно надзорният орган не е бил предварително уведомен, че е планирано придобиване на квалифицирано участие, като по този начин е бил възпрепятстван да извърши оценка на придобиването на ИП от новите съдружници.

Констатацията на КФН, че К.Д, Й.М и Р.Д не притежават добра репутация, се основава на следните факти и обстоятелства:

Й.М, Р.Д и Т.Д (баща на К.Д) са съдружници, а Й.М и Р.Д са управители в ИП „Г. М” ООД (понастоящем „ИНТЕРАКТИВ КАМПЪНИ“ ЕООД) ЕИК 200287666 към датата на отнемане на лиценза му за извършване на дейност като ИП с Решение № 651-ИП от 14.07.2014 г. на КФН. Лицензът на ИП „Г. М” ООД е отнет на основание чл. 20, ал. 2, т. 4 от ЗПФИ отм. – системни нарушения на приложимото законодателство, включително използване на активи на клиенти за сключване на сделки от посредника за собствена сметка и други нарушения, които засягат правата и интересите на клиентите на дружеството. Въпреки отнемането на лиценза „Г. М” ООД продължава да предоставя инвестиционни услуги, за което са съставени и връчени 8 акта за установяване на административни нарушения. В производството по отнемане на лиценза на дружеството във връзка с изискването за уреждане на отношенията с клиентите двамата управители Й.М и К.Д (последният е управител на „Г. М” ООД до 29.11.2013 г.) предоставят в КФН невярна информация за това, че всички активи са върнати на клиентите. Същевременно предприемат действия за укриване на клиентските активи, за да осуетят връщането им на собствениците. Въпреки положените усилия от квесторите на дружеството активите на клиентите на ИП „Г. М” ООД не са изцяло възстановени.

Относно К.Д (управител на „Г. М” ООД до 29.11.2013 г.) е установено, че същият е представил пред КФН документи с невярно съдържание при одобрението му на основание чл. 11 от ЗПФИ отм. за управител на ИП и е отстранен като представляващ дружеството. За Р.Д е установено, че същият е представил фалшива диплома за висше образование в производството за одобрение като управител.

С оглед гореизложеното административният орган е преценил, че към момента на придобиването Й.М, К.Д и Р.Д не отговарят на изискванията на чл. 11б от ЗПФИ отм. за добра репутация - почтеност и професионална компетентност.

3. ИП е престанал да отговаря на условията, при които е издаден лицензът, което съставлява основание за отнемане на лиценза по чл. 27, ал. 1, т. 5 от ЗПФИ:

3.1. не отговаря на изискванията на чл. 65, ал. 1, т. 6 от ЗПФИ – не разполага с вътрешна организация и необходимите ресурси (квалифициран персонал, офис, материално и техническо осигуряване), които да обезпечават дейността му като инвестиционен посредник.

Със смяната на собствеността на дружеството в търговския регистър на 24.11.2017 г. е вписан нов адрес на управление на ИП, а именно гр. С., бул. „Ц. О“ № 14, бл. „Л. Ц. С“, ет. 5 и 6. На 13.03.2018 г. в 16:00 ч. екип на КФН е посетил седалището и адреса на управление на „П. Т“ ООД на посочения адрес, за което е съставен Констативен протокол № 42/14.03.2018 г. На адреса не са открити управителите, нито служители на ИП. От служителите на рецепция (служители на наемодателя Р. Ц) са получени обяснения, че предоставеният на ИП „П. Т“ ООД офис е виртуален и реално не се извършва дейност в него. Предоставените „виртуални“ офиси представляват адрес за кореспонденция за дружествата, които ги използват. На тези адреси се получава кореспонденцията, която съответно се предава на адресатите.

С писмо вх. № РГ-03-120-13/18.05.2018 г. в КФН е представен договор за наем на виртуален офис на ИП, регистриран на бул. „Ц. О“ № 14, бл. „Л. Ц. С“, ет. 5 и 6. От договора е видно, че същият е сключен на 12.02.2018 г. и е подписан от И.М, като лице, представляващо ИП в качеството му на управител. От служебна проверка по партида на дружеството в ТР се установява, че към тази дата, Минчев не е вписан като управител и не разполага с представителна власт.

С писмо вх. № РГ-03-120-6 от 10.05.2018 г. дружеството уведомява КФН за откриване на реален офис на адрес гр. С., ул. „Съборна“ № 5, ет. 4, в който ще се извършва дейността на ИП, като в същото е отправена покана офисът да бъде посетен след предварителна уговорка за ден и час. П. по-горе адрес е посетен на 16.05.2018 г. (без дружеството да е предварително уведомено) от проверяващия екип, за което е съставен констативен протокол № Р-04-77 от 16.05.2018 г. Съгласно отразеното в протокола на входа на сградата няма указателна табела, от която да е видно, че на този адрес се помещава офиса на ИП „П. Т“ ООД.Ествената индикация във връзка с ИП е надпис „PROGRESSIVA“ на звънец на апартамента вдясно, на четвъртия етаж в същата сграда. Установено е, че в интервала от 16.05 ч. до 17.10 ч. на 16.05.2018 г. предполагаемото помещение за офис на дружеството не е отворено и достъпно за клиенти. Към настоящия момент в търговския регистър по партидата на дружеството като седалище и адрес на управление на ИП продължава да е вписан адрес: гр. С., бул. „Ц. О“ № 14, бл. „Л. Ц. С“, ет. 5 и 6.

С писмо изх. № РГ-03-120-6/21.05.2018 г. е изискана информация от Националната агенция за приходите (НАП) относно служителите на ИП „П. Т“ ООД за периода от 01.01.2016 г. до датата на предоставяне на информацията.

С писмо вх. № РГ-03-120-6 от 01.06.2018 г. НАП представя информация, от която е видно следното: за периода 01.01.2016 г. - 25.03.2018 г. в ИП „П. Т“ ООД няма наети лица. На 26.03.2018 г. са сключени общо 3 договора с лицата С.З (назначена на длъжност „организатор, отдел „Вътрешен контрол“), А.Н (на длъжност „организатор, работа с клиенти“) и М.М (на длъжност „технически изпълнител“). От справката се вижда, че основната заплата на лицата е в диапазона 280 лв. - 380 лв., което е под минималния размер на работната заплата от 510 лв. С писмо вх. № РГ-03-120-6/26.03.2018 г. е представена декларация от И.М и П.У в качеството им на управители на ИП „П. Т“ ООД, които потвърждават, че в периода 01.01.2016 г. - 26.03.2018 г. не е имало сключени трудови договори.

3.2. извършено е придобиване на квалифицирано участие в ИП от лица, които не притежават добра репутация, с което ИП е престанал да отговаря на чл. 11б от отменения ЗПФИ и чл. 16 от новия ЗПФИ, действащ към момента на издаване на оспореното решение. Придобиването на дяловете на ИП „П. Т” ООД е извършено от Й.М, К.Д и Р.Д чрез подставени лица, като е възпрепятствана възможността на КФН да направи оценка на лицата, придобиващи квалифицирано участие.

3.3. в бъдещ период дружеството няма да отговаря на изискванията за минимален капитал съгласно чл. 10, ал. 5 от ЗПФИ, което е основание за отнемане на лиценза на инвестиционния посредник съгласно чл. 27, ал. 1, т. 5 от ЗПФИ. Тази констатация почива на следните факти и обстоятелства:

ИП е представил информация в КФН, че е възложил на Рекламна агенция „В. С“ ООД да закупи от „Н. Бг Груп“ АД рекламно време. В тази връзка административният орган е извършил проверка на „Н. Бг Груп“ АД. В хода на проверката с писмо вх. № РГ-03-120-6 от 30.05.2018 г. от „Н. Бг Груп“ АД са представени заверени копия на следните документи:

- възлагателно писмо от 08.02.2018 г., с което ИП „П. Т“ ООД възлага на Рекламна агенция „В. С“ ООД да закупи от „Н. Бг Груп“ АД рекламно време. Съгласно условията на възлагателното писмо договорът за закупуване на рекламно време между „В. С“ ООД и „Н. Бг Груп“ АД следва да е със срок от януари 2018 г. до август 2018 г. на нетна стойност (след отстъпки) не по-голяма от 150 000 лв. без ДДС;

- бизнес споразумение от 20.02.2018 г., сключено между „Н. Бг Груп“ АД и „В. С“ ООД за излъчване на търговски съобщения на рекламодателя ИП „П. Т“ ООД;

- фактури (8 бр.), издадени от „Н. Бг Груп“ АД в периода 14.03.2018 г.-16.05.2018 г. с получател „В. С“ ООД във връзка с излъчена реклама на ИП „П. Т“ ООД;

– кредитни известия (2 бр.) с дата 30.03.2018 г. и 30.04.2018 г. от „Н. Бг Груп“ АД и получател „В. С“ ООД;

- дебитно известие с дата 19.04.2018 г. от „Н. Бг Груп“ АД и получател „В. С“ ООД;

- разпечатки от движения по сметка на „Н. Бг Груп“ АД (5 бр.), от които е видно, че във връзка със сключения договор за излъчване на рекламно съдържание относно рекламодател ИП „П. Т“ ООД в периода г. 14.03.2018 г.-15.05.2018 г. „В. С“ ООД превежда по сметка № BG20TTBB94001524014459 на медията сума в размер на 215 075 лв.

Съгласно договореното между ИП „П. Т“ ООД и „В. С“ ООД договорът за закупуване на рекламно време между „В. С“ ООД и „Н. Бг Груп“ АД следва да е със срок от януари 2018 г. до август 2018 г. на нетна стойност (след отстъпки) не по-голяма от 150 000 лв. без ДДС. Във връзка със сключения договор за излъчване на рекламно съдържание относно рекламодател ИП „П. Т“ ООД в периода 14.03.2018 г. -15.05.2018 г. „В. С“ ООД превежда на медията сума в размер на 215 075 лв. Общата стойност на фактурираната услуга е в размер на 192 243 лв.

С писмо изх. № РГ-03-120-6/12.06.2018 г. е изискана информация от „Първа инвестиционна банка“ АД за движението по банковите сметки на „В. С“ ООД. С писмо вх. № РГ-03-120-6/13.06.2018 г. е постъпила изисканата информация, от която е видно, че в периода 13.03.2018 г. 28.05.2018 г. по сметка на „В. С“ ООД № 94FINV1501016899874 е постъпила сума в общ размер на 259 822,40 лв., платена от следните дружества: „Д. М. Р“ ЕООД превежда 95 701 лв.; „К. Х“ ЕООД - 102 658,40 лв.; „П. Г“ ЕООД - 61 463 лв.

С писмо вх. № РГ-03-120-6/08.06.2018 г. ИП „П. Т“ ООД представя договор за излъчване на телевизионна реклама, сключен на 09.03.2018 г. с „В. С“ ООД. В договора е предвидено уговореното възнаграждение в общ размер на 612 500 лв. да бъде платено разсрочено за период от 5 г., като първото плащане следва да е на 01.03.2019 г. В писмото ИП не коментира и не представя други документи във връзка с излъчената вече реклама и направеното плащане.

При анализ на годишните и междинни финансови отчети на дружеството КФН установява, че към 30.04.2018 г. дружеството разполага с парични средства в размер на 16 173 лв., като общата сума на активите е в размер на 142 663 лв. В тази връзка надзорният орган посочва, че ако се приеме, че ИП „П. Т“ ООД ще заплати фактурираната част на излъчените реклами със собствени средства в бъдещ период и възникналото задължение бъде осчетоводено, то дружеството няма да отговаря на изискването за минимален капитал съгласно чл. 10, ал. 5 от ЗПФИ. Изискването за начален капитал е предпоставка за издаване на лиценз за извършване на дейност като ИП, като на основание чл. 19, ал. 2 от ЗПФИ инвестиционният посредник трябва да отговаря по всяко време на условията, при които е издаден лицензът. Следователно ИП „П. Т” ООД ще престане да отговаря на изискванията за начален капитал, при които е издаден лицензът му, което е основание за отнемане на лиценза му съгласно чл. 27, ал. 1, т. 5 от ЗПФИ.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

При извършената проверка съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на основанията, посочени от оспорващия, и на останалите основания по чл. 146 от АПК, съдът приема, че оспореното решение е законосъобразно.

Административният акт е издаден от компетентен административен орган в кръга на правомощията му по чл. 27, ал. 1 от ЗПФИ.

Спазена е предвидената писмена форма. Актът е мотивиран и съдържа изискуемите съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК фактически и правни основания за издаването му.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - постановяване на акта при неизяснена фактическа обстановка и необсъждане на представените от жалбоподателя доказателства за привеждане на ИП в съответствие с изискването на чл. 16 от ЗПФИ. Констатациите на надзорния орган по фактите и правните му изводи са описани в обстоятелствената част на акта и са обосновани с подробни съображения. Цитирани са доказателствата, които ги подкрепят. Само два от представените по делото договори за прехвърляне на дружествени дялове (л. 30 – на С.Й и л. 33 – на Д.М) датират преди откриване на производството по отнемане на лиценза и извършеното прехвърляне е вписано в търговския регистър (ТР). Тези два договора касаят дялово участие по 9,7143 % или общо 19,4286 %, т. е. тяхната стойност е значително по-ниска от стойността на процесното дялово участие, което е 88 %. Тези два договора са обсъдени в административния акт на стр. 3, а на стр. 2 са обсъдени всички предхождащи ги промени в собствеността на дружествените дялове. На стр. 3 от решението е посочено, че при направена справка в ТР е установено, че на 05.05.2018 г. е вписана промяна на един от съдружниците, а именно С.Й е прехвърлила чрез договор за покупко-продажба притежаваните от нея 3 400 дяла на В.М, [гражданство]. На 15.06.2018 г. е вписана промяна на още един от съдружниците, а именно Д.М е прехвърлил чрез договор за покупко-продажба притежаваните от него 3 400 дяла на В.Иич, [гражданство]. Всички останали договори са сключени в периода 28.06.2018 г. – 06.07.2018 г., т. е. датират след откриване на производството по отнемане на лиценза (25.06.2018 г.). Един от тези договори дори е неотносим - става въпрос за договора от 28.06.2018 г. (л. 32), с който Г.Т продава дяловете си на Н.С.В от съдържанието на оспореното решение (стр. 19, първи абзац), лицето Г.Т изрично е изключено от кръга на подставените лица, т. е. неговите дялове са извън процесните 88 %. Тези договори не са вписани в ТР - самият жалбоподател признава, че производството по вписване на извършените с тях промени относно собствеността на дяловете е приключило с отказ за вписване. Жалбоподателят не представя доказателства, че преди прехвърлянето на дружествените дялове е извършено уведомяване на Комисията в какъвто смисъл се съдържа изискване в императивната норма на чл. 54, ал. 1 от ЗПФИ. Предвид липсата на уведомление преди прехвърляне на дружествените дялове, неоснователни са доводите на жалбоподателя, че КФН е била длъжна да се съобрази с правните последици от вече сключените договори.

Относно приложението на материалния закон съдът приема следното:

От събраните по делото доказателства е безспорно установено, че К.Д, Й.М и Р.Д са използвали десет подставени лица, за да придобият квалифицирано дялово участие в ИП (88 %) по смисъла на отменения ЗПФИ (т. 21 от § 1 от ДР), както и че към момента на придобиването К.Д, Й.М и Р.Д не отговарят на изискването на чл. 11б от ЗПФИ отм. за добра репутация. Констатацията, че посочените три лица не притежават добра репутация, се основава на подробно описаните по-горе факти и обстоятелства за извършвана от тях неправомерна дейност лично и в качеството им на управители на ИП с отнет лиценз за системни нарушения на приложимото законодателство, като съществуването на тези факти и обстоятелства не се оспорва от жалбоподателя. Видно от съдържанието на жалбата и представените по делото писмени бележки от 07.03.2019 г., подписани от процесуалния представител на жалбоподателя, защитата е концентрирана върху твърдението, че към момента на издаване на административния акт К.Д, Й.М и Р.Ц вече не са собственици на квалифицирано дялово участие, тъй като е извършено ново прехвърляне на дружествените дялове.

Въз основа на вярно установена фактическа обстановка, надзорният орган обаче е обосновал неправилен правен извод, че е налице основание за отнемане на лиценза по чл. 27, ал. 1, т. 4, предложение второ от ЗПФИ - използване на други неправомерни способи за получаване на лиценз. Фактът, че конкретно посочени физически лица са използвали неправомерни способи, за да придобият квалифицирано участие в ИП чрез подставени лица, е неотносим към соченото правно основание по т. 4, предл. 2, чиято хипотеза изисква използването на други неправомерни способи за получаване на лиценз, а не за придобиване на квалифицирано участие в ИП. Действително неправомерни способи могат да се използват както в лицензионното производство на ИП, така и при придобиване на квалифицирано участие (пряко или непряко) в дружество, което вече има издаден лиценз за извършване на дейност като ИП. Двете хипотези обаче не са тъждествени, поради което надзорният орган е извършил недопустимо разширително тълкуване на нормата на чл. 27, ал. 1, т. 4, предл. 2 от ЗПФИ. Първо, заявител за издаване на лиценз и титуляр на лиценза може да бъде само търговец с определена правноорганизационна форма - само акционерно дружество или дружество с ограничена отговорност - чл. 7, ал. 1 от сега действащия ЗПФИ и чл. 6, ал. 1 от отменения ЗПФИ. Второ, в обстоятелствената част на акта не са описани факти и обстоятелства, относими към неправомерни способи за получаване на лиценз. Описаната от органа фактическа обстановка касае времеви период след издаване на лиценза, а не периода преди издаване на лиценза. Горните съображения обосновават извод, че надзорният орган неправилно е тълкувал и приложил чл. 27, ал. 1, т. 4, предложение второ от ЗПФИ.

Неправилното приложение на чл. 27, ал. 1, т. 4 от ЗПФИ обаче не е достатъчно за отмяна на акта, тъй като са налице следните основания за отнемане на лиценза, посочени от надзорния орган:

1. От представените по делото доказателства се установява по безспорен начин, че дружеството не е извършвало дейност по чл. 5, ал. 2 от ЗПФИ отм. , чл. 6, ал. 2 от действащия ЗПФИ съобразно лиценза си за периода от 01.01.2016 г. до датата на издаване на процесното решение, което съставлява основание за отнемане на лиценза на ИП по чл. 27, ал. 1, т. 3 от ЗПФИ (не е извършвал нито една от разрешените услуги и дейности по чл. 6, ал. 2 повече от 6 месеца).

Към датата на издаване на обжалваното решение жалбоподателят притежава лиценз за извършване на инвестиционни услуги и дейности по чл. 6, ал. 2, т. 1 (приемане и предаване на нареждания във връзка с един или повече финансови инструменти) и т. 5 (инвестиционни съвети) и ал. 3, т. 3 (съвети на предприятия относно капиталовата структура, промишлената стратегия и свързани с това въпроси, както и съвети и услуги, свързани с преобразуване и придобиване на предприятия) и т. 5 (инвестиционни проучвания и финансови анализи или други форми на общи препоръки, свързани със сделки с финансови инструменти) от ЗПФИ.

Видно от предмета на сключените договори, които са обсъдени в обстоятелствената част на акта и са възпроизведени по-горе в мотивите на настоящото решение, договорените услуги попадат в обхвата на допълнителните услуги по чл. 6, ал. 3, т. 3 и 5 от ЗПФИ, а не на основните по чл. 6, ал. 2 от ЗПФИ. В съдебното производство са представени 12 бр. договори, сключени от ИП през периода 23.04.2018 г. – 22.06.2018 г. с различни клиенти, но с идентично съдържание (л. 44-78), в чиято заглавна част е посочен единствено чл. 6, т. 3 и 5 от ЗПФИ, без да е уточнено за коя алинея става въпрос. К. предмет на договорите е посочено: консултации относно структурата на капитала, реорганизация и преструктуриране, сливания, вливания, разделяния и отделяния; изготвяне на финансови стратегии, които да отговарят на корпоративните цели; консултации при водене на преговори; изготвяне на бизнес планове; изготвяне на финансови анализи и планове; подготовка на цели предприятия за продажба; консултации във връзка със стратегическо планиране и създаване на оптимална организационна структура на отделните предприятия. Жалбоподателят нито твърди, нито установява с допълнителни доказателства, че изброените в тези договори услуги попадат в приложното поле на чл. 6, ал. 2 от ЗПФИ. Коментирайки същите договори в жалбата, излага твърдения за извършване на инвестиционни услуги само по ал. 3 на чл. 6 от закона, а относно ал. 2 от чл. 6 няма никакви твърдения. Основанието за отнемане на лиценза по чл. 27, ал. 1, т. 3 от ЗПФИ касае неизвършване на основните инвестиционни услуги и дейности по ал. 2, а не на допълнителните по ал. 3. Следователно надзорният орган е извършил правилна правна квалификация на установеното от него фактическо основание за отнемане на лиценза.

2. На следващо място, от събраните по делото доказателства се потвърждава констатацията на КФН, че ИП е престанал да отговаря на условията, при които е издаден лицензът, което също е самостоятелно основание за отнемане на лиценза по чл. 27, ал. 1, т. 5 от ЗПФИ. Потвърждават се две от описаните три фактически основания, които попадат в хипотезата на чл. 27, ал. 1, т. 5 от ЗПФИ:

2.1. ИП не отговаря на изискванията на чл. 65, ал. 1, т. 6 от ЗПФИ за вътрешна организация и ресурси, които да обезпечават дейността му като инвестиционен посредник. Чл. 65, ал. 1, т. 6 от ЗПФИ предвижда, че инвестиционният посредник изгражда и поддържа вътрешна организация, която отговаря по всяко време на изискванията на закона и е в съответствие с естеството, обхвата и сложността на извършваната от него дейност и която осигурява подходящи и пропорционални ресурси, включително квалифициран персонал, материално, техническо и програмно осигуряване, както и системи и процедури, които да осигурят непрекъснато и редовно извършване на услугите и дейностите по чл. 6, ал. 2 и 3, в съответствие с изискванията на закона.

В случая е безспорно установено, че нито на вписания в ТР адрес на управление, нито на другия по-късно заявен в КФН адрес се намира реално функциониращ офис или друг обект на ИП, посредством който се осъществява дейността му. Не се установява също така и необходимата кадрова обезпеченост, нито наличие на вътрешна организация, която отговаря по всяко време на изискванията на закона и е в съответствие с естеството, обхвата и сложността на извършваната от него дейност. По делото е безспорно установено, че за периода 01.01.2016 г. - 25.03.2018 г. (повече от две години) в ИП „П. Т“ ООД няма наети лица. Едва на 26.03.2018 г. са сключени 3 договора с конкретно посочени физически лица, за които не е установено какъв е характерът на осъществяваната от тях работа, както и че тези лица реално са предоставяли работна сила по сключените от тях трудови договори с ИП. Твърдението на жалбоподателя, че тези три лица са осъществявали трудова дейност в офиса на ул. „Съборна“ съобразно работното им време, не са подкрепени с доказателства. Установяването на съответствие с чл. 65, ал. 1, т. 6 от ЗПФИ е в тежест на жалбоподателя. Твърдените в тази насока положителни факти не са доказани от жалбоподателя нито в административното, нито в съдебното производство.

2.2. ИП не отговаря на чл. 16 от ЗПФИ, който изисква лице, което притежава квалифицирано дялово участие в инвестиционен посредник, да има добра репутация. Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 3 от ЗПФИ спазването на изискването на чл. 16 от ЗПФИ е условие за издаването на лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник.

Първо, по делото е безспорно установено, че К.Д, Й.М и Р.Ц са използвали подставени лица, за да придобият квалифицирано дялово участие.

Второ, К.Д, Й.М и Р.Ц безспорно не отговарят на изискването на чл. 16 от ЗПФИ за добра репутация. ЗПФИ не съдържа критерии за оценка на репутацията на кандидат-приобретателите. В съображение 8 от преамбюла на Директива 2007/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 година за изменение на Директива 92/49/ЕИО на Съвета и директиви 2002/83/ЕО, 2004/39/ЕО, 2005/68/ЕО и 2006/48/ЕО по отношение на процедурните правила и критериите за оценяване за предварителната оценка на придобиванията и увеличението на участия във финансовия сектор е прието, че по отношение на предварителната оценка критерият, свързан с „репутацията на предложилия приобретател“, предполага определяне на това дали има съмнения относно почтеността и професионалната компетентност на предложилия приобретател и дали тези съмнения са основателни. Подобни съмнения могат да възникнат например вследствие на предишни действия при извършване на стопанска дейност. Оценката на репутацията е от особено значение, ако предложилият приобретател е нерегулиран стопански субект, но тази оценка следва да бъде улеснена, ако приобретателят е бил одобрен и върху него се упражнява надзор в рамките на ЕС.

Подробни критерии за оценка на репутацията (почтеност и професионална компетентност) на кандидат-приобретателите са предвидени в Съвместните насоки за пруденциална оценка на придобивания и увеличения на квалифицирани участия във финансовия сектор, приети от Европейския банков орган, Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и Европейския орган за ценни книжа и пазари.

В случая надзорният орган не е бил уведомен за планираното придобиване на квалифицирано дялово участие, поради което не е извършена предварителна оценка на репутацията на К.Д, Й.М и Р.Ц в качеството им на кандидат-приобретатели. Оценката на репутацията им е извършена за първи път в производството по отнемане на лиценза, като надзорният орган е формирал правилен и обоснован извод, че горните три лица не притежават добра репутация. Този извод почива на задълбочен анализ на събраните в административното производство доказателства и правилна преценка на доказателствената им стойност. Установените от органа относими факти и обстоятелства са подробно описани в административния акт и тяхното съществуване не се отрича от жалбоподателя. Съдът изцяло споделя констатациите на органа по фактите и правните му изводи относно несъответствието на ИП на изискването на чл. 16 от ЗПФИ.Й.М и Р.Д са управители и собственици на ИП „Г. М” ООД (понастоящем „ИНТЕРАКТИВ КАМПЪНИ“ ЕООД) ЕИК 200287666 към датата на отнемане на лиценза му за извършване на дейност като ИП с Решение № 651-ИП от 14.07.2014 г. на КФН, а К.Д е управител на „Г. М” ООД до 29.11.2013 г. Лицензът на ИП „Г. М” ООД е отнет на основание чл. 20, ал. 2, т. 4 от ЗПФИ отм. – системни нарушения на приложимото законодателство, включително използване на активи на клиенти за сключване на сделки от посредника за собствена сметка и други нарушения, които засягат правата и интересите на клиентите на дружеството. В производството по отнемане на лиценза на дружеството във връзка с изискването за уреждане на отношенията с клиентите управителите Й.М и К.Д (последният е управител на „Г. М” ООД до 29.11.2013 г.) предоставят в КФН невярна информация за това, че всички активи са върнати на клиентите. Относно К.Д (управител на „Г. М” ООД до 29.11.2013 г.) е установено, че същият е представил пред КФН документи с невярно съдържание при одобрението му на основание чл. 11 от ЗПФИ отм. за управител на ИП и е отстранен като представляващ дружеството. За Р.Д е установено, че същият е представил фалшива диплома за висше образование в производството за одобрение като управител. Въпреки отнемането на лиценза „Г. М” ООД е продължило да предоставя инвестиционни услуги, за което са съставени 8 акта за установяване на административни нарушения.

Трето, не са подкрепени с доказателства твърденията на жалбоподателя, че след образуване на производството по отнемане на лиценза същите три лица са продали дружествените си дялове, образуващи квалифицирано дялово участие, и по този начин към момента на издаване на оспореното решение ИП е бил приведен в съответствие с чл. 16 от ЗПФИ. Както при придобиване (чл. 53 от ЗПФИ), така и при разпореждане с квалифицирани дялови участия (чл. 54 от ЗПФИ), всяко физическо или юридическо лице, което е взело решение да придобие, съответно да прехвърли квалифицирано дялово участие дължи предварително уведомяване на КФН. В случая такова уведомяване не е налице, поради което Комисията е била възпрепятствана както да извърши оценка на дяловото участие, така и проверка на репутацията на лицата, сочени като купувачи на дяловете. Наред с това, жалбоподателят признава, че не е извършено вписване на новите съдружници в ТР поради постановени откази за това.

По изложените съображения съдът приема, че жалбоподателят не доказва, че към момента на отнемане на лиценза е изпълнил изискването на чл. 16 от ЗПФИ.

2.3. Съдът приема за основателно последното оплакване на жалбоподателя – за необоснованост на констатацията на КФН, че в бъдещ период ИП няма да отговаря на изискванията за минимален капитал по чл. 10, ал. 5 от ЗПФИ. Тази констатация се гради изцяло на предположения какво би се случило, ако ИП изпълни задълженията си по цитирания по-горе договор за реклама. За да е налице основанието по чл. 27, ал. 1, т. 5 от ЗПФИ, несъответствието на ИП с условията, при които е издаден лицензът, трябва да е реално съществуващо, а не да бъде евентуално. Изразената от законодателя воля в чл. 27, ал. 1, т. 5 от ЗПФИ е ясна и категорична. Лицензът се отнема, когато ИП престане да отговаря на условията, при които е издаден, а не когато може да се прогнозира, че ще престане на отговаря.

В заключение съдът приема, че са налице основанията по чл. 27, ал. 1, т. 3 от ЗПФИ (ИП не е извършвал нито една от разрешените услуги и дейности по чл. 6, ал. 2 от ЗПФИ повече от 6 месеца) и чл. 27, ал. 1, т. 5 от ЗПФИ (ИП е престанал да отговаря на условията на чл. 16 и чл. 65, ал. 1, т. 6 от ЗПФИ, при които е издаден лицензът), поради което като му е отнела лиценза, КФН е постановила материално законосъобразен акт. Тази най-тежка мярка е приложена спрямо жалбоподателя след задълбочен анализ на събраните в административното производство доказателства и при съблюдаване на правото на защита на ИП чрез предоставянето на възможност за възражения по всяко едно от посочените основания. Надзорният орган е приел възраженията на жалбоподателя и ги е обсъдил в обжалваното решение.

На последно място, актът е издаден в съответствие с целта на закона. Процесният неблагоприятен административен акт не засяга правата и интересите на жалбоподателя в степен, която не е пропорционална и надхвърля целения резултат. Основните цели на ЗПФИ (чл. 2 от закона) са: 1. осигуряване защита на инвеститорите във финансови инструменти, включително чрез създаване на условия за повишаване на тяхната информираност за пазара на финансови инструменти; 2. създаване на условия за развитието на справедлив, открит и ефективен пазар на финансови инструменти; 3. поддържане на стабилността и на общественото доверие в пазара на финансови инструменти. В случая отнемането на лиценза е съобразено с всяка една от тях при правилно отчетен приоритет на обществения интерес пред интереса на жалбоподателя. Неоснователно е оплакването за непропорционалност поради лишаване на жалбоподателя от възможност да извършва основната си дейност. По делото е безспорно установено, че самият ИП още преди отнемане на лиценза е преустановил извършването на основната си дейност за значително по-дълъг период от нормативно установения в чл. 27, ал. 1, т. 3 от ЗПФИ, не отговаря на изискванията за обезпеченост по чл. 65, ал. 1, т. 6 от ЗПФИ, а притежатели на квалифицирано дялово участие са лица, които не притежават добра репутация.

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на КФН юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определен по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К).

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,

РЕШИ :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ПРОГРЕСИВА ТРЕЙДИНГ“ ООД ЕИК 121097345 срещу Решение № 676 - ИП от 09.07.2018 г. на Комисията за финансов надзор.

ОСЪЖДА „ПРОГРЕСИВА ТРЕЙДИНГ“ ООД ЕИК 121097345 да заплати в полза на Комисията за финансов надзор сумата от 150,00 лв. (сто и петдесет лева) юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.