Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на О. П, срещу решение № 13311/01.11.2018 г., постановено по адм. дело № 3907/2018 г. по описа на Върховен административен съд, седмо отделение, В ЧАСТТА, с която е отхвърлена жалбата на общината срещу Акт изх. № 24-10-МЗ-15/12.10.2017 г. на ръководителя на Програмния оператор (РПО) на Програма БГ 08 "Културно наследство и съвременни изкуства", В ЧАСТТА с която е отказана верификация на сумата от 64 374,72 лева и 6 330,24 лева, представляващи 25 % финансова корекция на разходите по Договор № Д – 455 от 11.12.2015 г. с изпълнител „ДЖИ ПИ ГРУП“ ООД и предмет на договора „Преустройство на съществуваща сграда в имот с идентификатор 57491.503.548.1 в градска галерия, гр. П. и е осъдена О. П да заплати на Министерство на културата разноски в размер на 150,70 лева.

Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно е определил приложимия закон. Излага съображения, че Закона управлението на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) следва да се прилага при всички процедури по налагане на финансови корекции от страна на Управляващите органи по договори за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, какъвто е и настоящия спор. На следващо място счита, че не е изяснен предметът на правния спор като счита, че тричленният състав е следвало да изследва законосъобразността на акта за налагане на финансова корекция. Твърди се още, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е спрял производството по делото до приключване на преюдициалния спор по оспорване на законосъобразността на наложената финансова корекция. Моли решението да бъде отменено в обжалваната му част. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът...