Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Е. И. К., от гр. П. против решение № 643 / 15.03.2012 г. по адм. дело № 6 / 2012 г. на Административен съд – Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон досежно прилагането на чл. 12, т. 7 във вр. с чл. 8в, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) и чл. 16а, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца (ППЗСПД) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК.

Ответната по жалбата страна, директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Пловдив счита същата за неоснователна.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е основателна.

С решение № 643 / 15.03.2012 г. по адм. дело № 6 / 2012 г. Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на Е. И. К., от гр. П. срещу заповед № Ю-33-6090 / 22.11.2011 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. П., потвърдена с решение № РД – 01-337 / 22.12.2011 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане” – гр. П.. За да постанови този резултат, съдът е приел, че погасяването на правото на вземане за еднократна помощ за отглеждане на малко дете настъпва с изтичане на срока по чл. 12, т.7 от...