Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. О. е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. С., и от "Литекс" АД - гр. Л., срещу решение № 6 от 30.05.2009 г., постановено по адм. дело № 2487 г. по описа за 2008 г. на Административния съд - София-град, с което е обявена нищожността на РА № 2900230 от 03.12.2007 г. на ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители" в частта му, потвърдена с решение № 271 от 08.02.2008 г. на директора на ДОУИ - София, при ЦУ на НАП.

И в двете касационни жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. В жалбата на директора на ДОУИ се твърди, че решаващият съд в производството по чл. 160, ал. 2 ДОПК няма правомощия да извършва контрол върху други административни актове, с които не е сезиран. Предметът на съдебен контрол е определен в ДОПК и е недопустимо съдът сам да разширява правомощията си. В жалбата на втория жалбоподател - "Литекс" АД, се излагат съображения, обосноваващи правния интерес на дружеството да подаде жалба, независимо от обстоятелството, че като краен резултат е обявена нищожността на обжалвания от него акт. Поддържат същото оплакване - че съдът е нарушил чл. 160, ал. 2 ДОПК, като без да е сезиран, е извършил проверка на друг, влязъл в сила административен акт, който като необжалван притежава стабилитет, и този стабилитет следва да се зачита, както от всички лица и държавни органи, така и от съда.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд - първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените отменителни основания съгласно...