Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт С. Д. Х.а, в качеството й на процесуален представител на директора на ТД на НАП-гр. Х. срещу решение № 512 от 16.12.2009 г., постановено по адм. дело № 823 по описа за 2009 г. на административния съд - Хасково. С определение на ВАС, първо отделение, постановено в открито съдебно заседание на 11.05.2010 г. се заличава като касатор директора на ТД на НАП-Хасково, а на негово място се конституира правоприемника му директора на ТД на НАП-гр. П., съгласно решение № РМФ-286 от 19.12.2009 г. УС на НАП. С обжалваното решение по жалба на адвокат В. Х. А. е отменено решение №11 от 08.09.2009 г. на териториален директор на ТД-гр. Х. към НАП и преписката е върната на същата териториална дирекция.
В касационната жалба се твърди недопустимост евентуално неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, което съставлява касационни основания по чл.209, т.2 и т.3 от АПК. Касаторът счита, че решението е недопустимо, понеже е постановено по жалба, подадена от лице нямащо правен интерес от обжалването. Като основание за неправилност на решението се навеждат следните доводи: съдът не е конституирал надлежния ответник, а именно издателя на първоначалния административен акт - инспектора по приходите, отказал да приеме уведомлението ; мотивите, изложени от съда са противоречиви и не е извършил преценка на доказателствата по делото. Иска се обезсилване на решението и прекратяване на делото или отмяна на решението с произтичащите от това последици.Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна по касационната жалба - адвокат В. Х. А. оспорва касационната жалба по съображения, подробно развити в писмен отговор по реда на чл.163, във връзка с чл.228 от АПК, представен по делото. Заинтересуваната страна не ангажира становище.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Според него първоинстанционният съд неправилно е преценил, че при жалбоподателят е налице правен интерес от обжалване на решение № 11 от 08.09.2009 г. на директор на ТД – гр. Х.. Съдът не е изяснил в какво качество се явява оспорващата страна, доколкото инициатор на административното производство е било друго лице. Също така се сочи, че първоначалното действие на жалбоподателя е било при условията на чл.99, ал.4, във връзка с ал.,1 изр.1 от ДОПК, в който случай жалбоподателят не се е легитимирал или представил документ, въз основа на който да става ясно от чие име са предприети разглежданите действия и достоверно ли е тяхното разпореждане.
Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК и от надлежна страна по чл.210 от АПК, а разгледана по същество е основателна.
Административното производство е инициирано по уведомление от Д. В. Г., представляващ ЕТ "Дигер-Д. Г.", на основание чл.78 от ДОПК, с което се иска уведомяване на ТД-гр. Х. за предстоящо откриване на процедура по завеждане на иск за откриване на производство по несъстоятелност срещу "А. Х. ООД. Не се спори по делото, че приносител на това уведомление е бил адв. В. А.. Не се спори също така, че това уведомление не е прието от длъжностното лице, натоварено с тези задължения в ТД-гр. Х., поради липса на представено пълномощно от едноличния търговец по отношение на този адвокат. С молба вх.№ ВХК-8975 от 02.09.2009 г., подадена по пощата адв.В. А. с приложено към нея уведомление по чл.78 от ДОПК е поискал от ТД на НАП-гр. Х. приемане на уведомлението, както и да бъде уведомен за входящия номер, под който молителят може да го получи след съответното отбелязване. С решение № 11 от 08.09.2009 г. на директор на ТД на НАП-гр. Х. тази молба е преценена като жалба срещу действие (отказ) на орган по приходите да приеме и издаде входящ номер на подаденото заявление от ЕТ "Дигер-Д. Г.". С решението отказът на органа по приходите за приемане и входиране на уведомлението е преценен като индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, както и по смисъла на чл.21, ал.4 от АПК. Отказът е преценен като законосъобразен, тъй като адв.В. А. не е представил пълномощно, с което да удостовери представителната си власт. Констатирано е също така, че и подаденото по пощата уведомление също не е придружено с пълномощно по отношение на адв.В. А..
Решаващият административен съд е възприел като индивидуален административен акт решение № 11от 08.09.2009 г. на директора на ТД на НАП –гр. Х.. Преценил е като неприложима разпоредбата на чл.99, ал.1 от ДОПК към настоящия случай, понеже уведомлението не било подадено на гише, а по пощата, поради което е отменил решението. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е недопустимо, понеже е постановено по жалба на лице, нямащо правен интерес от обжалването. Както се установи от гореописаната фактическа обстановка, административното производство е инициирано от ЕТ "Дигер-Д. Г.", поради което именно това е лицето, което има интерес от обжалване на отказа да се приеме уведомлението му. От жалбата до административния съд се констатира, че тя изхожда от адв.В. А., без в нея да е упоменато, че той действа в качеството му на пълномощник на едноличния търговец. Липсата на подобно отбелязване води до извод, че обжалването е направено в лично качество от адв.В. А., който обаче не е пряко засегнат от отказа да се приеме и регистрира уведомлението по чл.78 от ДОПК. Липсата на интерес от обжалването води до недопустимост на производството, образувано по жалбата, респективно до недопустимост на съдебното решение, постановено по тази жалба. По тези съображения обжалваното решение следва да се обезсили, а производството, образувано по жалбата на адв.В. А. се прекрати.
С оглед изхода на спора на касатора следва да се присъдят съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв., на основание чл.161 от ДОПК и чл.8, чл.7, ал.1, т.4 от наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съобразно изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 512 от 16.12.2009 г., постановено
по адм. дело № 823 по описа за 2009 г. административен съд - Хасково. ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА адвокат В. Х. А., гр. Х. да заплати на ТД на НАП-гр. П., съдебни в размер на 150.00 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ З. Ш. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. З./п/ Е. М. З.Ш.