Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "О”ООД оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, І-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното Решение № 1459/18.08.09г. по адм. д. № 1680/08г. по описа на Административен съд - Варна е отменен РА №180800078/08.04.08 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Русе, потвърден с Решение № 320А/09.06.08г. на Д”ОУИ”. Административният съд е приел, че незаконосъобразно данъчните органи са приложили процедурата по облагане по реда на чл. 122 от ДОПК без да са налице предпоставките за определяне на данъчната основа, посочени в РА, а именно тези по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК. Обсъдените са облигационните отношения между ревизираното лице и негови съконтрахенти, за които е прието, че представляват валидни и действителни договори, а не са симулативни сделки. В мотивите на съдебното решение се съдържа само едно изречение относно приложението на чл. 23, ал. 2 от ЗКПО отм. без да са описани установените от съда факти и конкретизирани евентуално относимите хипотези. Така постановеното съдебно решение е неправилно.

Касационната инстанция намира, че при постановяване на съдебното решение административният съд е допуснал нарушение на закона в резултат от неустановяване на всички относими към спора факти. Съдът не е изложил никакви съображения защо приема, че е оборена констатацията за наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК в съдебната фаза на производството.

При обосноваване на изводите си съдът се е ограничил до тълкуване на действителността на договорите за сътрудничество, сключени между данъчнозадълженото лице и трети лица и доколко те представляват симулативни сделки или действителни договори, но не е обсъдено доколко ефектът от тези договори се отразява върху данъчното облагане на страните по тях. Съдът не е обсъдил съществуват ли доказателства за наличие на сделки между свързани лица, както и сделки, които водят до отклонение в данъчното облагане на ревизираното лице. Формалното и необосновано посочване, че не са налице предпоставки за облагане по особения ред не обуславя еднозначно незаконосъобразност на РА, в който много подробно са обсъждани и факти и обстоятелства, водещи до увеличение на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 и т. 13 от ЗКПО отм. . Необсъждането на доводите на страните, доказателствата по делото и липсата на фактически установявания в съдебното решение относно относими към спора факти представлява съществено нарушение на закона и пречка за проверка законосъобразността на крайния извод на АС-Варна, че обжалваният пред него ревизионен акт е незаконосъобразен данъчен акт, издаден в нарушение на процесуалните правила и материалния закон.

По изложените съображения обжалваното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав.

С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани, а направените трябва да бъдат взети предвид при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Първо-А отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ

Решение № 1459/18.08.09г. по адм. д. № 1680/08г. по описа на Административен съд – Варна и ВРЪЩА

делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд – Варна . РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Р. М./п/ Д. Ч. Д.Ч.