Производството е по реда на чл. 145-178 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 АПК и във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ).

Образувано е по жалба на „У. Ф. БГ” ЕООД със седалище в гр. С. срещу решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), с което са определени временни цени за достъп до електропреносната и електоразпределителните мрежи на „Е”АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, за количествата продадена електрическа енергия.

Решението се състои от 18 раздела, а всеки един раздел има подточки. Оспорването на решението с настоящата жалба, след направеното уточняване е в частите му по раздел ІІ, т. 2 и раздел ІІІ, т. 11 и т.12. Раздел ІІ се отнася за фотоволтаични централи, чиито преференциални цени, по които се изкупува произведената от тях електрическа енергия са определени с решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. Те са с фотоволтаични модули над 5 kWp и за тях по т. 2 е определена временна цена за достъп от 139, 82 лв./ МВтч. Раздел ІІІ се отнася за фотоволтаични централи, чиито преференциални цени, по които се изкупува произведената от тях електрическа енергия е определена с решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. Точка 11 е за фотоволтаични централи с инсталирана мощност над 200 kWp, въведени в експлоатация в периода 1.07.2011 -31.12 2011 г. и за тях е определена временна цена за достъп от 97, 12 лв./МВтч. Точка 12 се отнася за фотоволтаични централи с инсталирана мощност над 200 kWp, въведени в експлоатация в периода 1.01.2012 – 30.06.2012 г., като за тях е определена временна цена за достъп от 189, 38 лв./МВтч.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението в обжалваните му части, като се релевира нарушение на чл. 146, т. 3-5 АПК. По изложените съображения в нея и в представените писмени бележки дружеството моли, решението да се отмени като му се присъдят и направените разноски.

Ответната страна – ДКЕВР, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Прави възражение за нейната допустимост поради липсата на правен интерес. По изложените съображения в представените писмени бележки, в които прави твърдения, противни на изложените в жалбата моли, тя да не се уважава и прави възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение.

Заинтересованата страна „Електроенергийния системен оператор” ЕАД не е взел становище.

Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение при извършеният служебен контрол за процесуална допустимост на подадената жалба и след направената проверка в информационната система на съда намира, че подадената жалба е частично недопустима, но по различни съображения от тези, на ответната страна.

Жалбата на „У. Ф. БГ” ЕООД е процесуално недопустима срещу решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР в обжалваните му части по раздел ІІ, т. 2 и по раздел ІІІ, т. 12. Незаконосъобразността на обжалваното решението по раздел ІІ, т. 2 и неговата отмяна е установена с влязло в сила решение № 12 582 от 1.10.2013 г., постановено от 5-членен състав по адм. д. № 7228/2013 г., с което е оставено в сила решение № 4753 от 4.04.2013 г. на 3-членен състав по адм. д. № 12 424/2013 г.

Незаконосъобразността на решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта му по раздел ІІІ, т. 12 и неговата отмяна е установена с влязло в сила решение № 11 549 от 16.09.2013 г., постановено от 5-членен състав по адм. д. № 6075/2013 г., с което е оставено в сила решение № 3927 от 20.03.2013 г., постановено от 3-членен състав по адм. д. № 12 404/2012 г.

Според чл. 177, ал. 1 АПК когато оспореният акт е отменен решението има действие по отношение на всички. Това означава, че влезлите в сила решения, с които раздел ІІ, т. 2 и раздел ІІІ, т. 12 от решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР са отменени са задължителни за страните в настоящото производство и за съда. Според чл. 297 ГПК, приложим според препращането на чл. 144 АПК, влезлите в сила решения, посочени вече, са задължителни за всички съдилища, учреждения и общини в Р. Б..

По така изложените съображения подадената жалба е процесуално недопустима в посочените й части, защото е налице хипотезата на чл. 159, т. 6 АПК. В случая процесуалната пречка за разглеждането на частта от жалбата е от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно. При наличието й, частта от жалбата не може да се разгледа по същество, а производството по нея следва да се прекрати.

Жалбата срещу решението на ДКЕВР в частта му по раздел ІІІ, т. 11 е процесуално допустима. Настоящият състав не възприема възражението на ответната страна за процесуална недопустимост на жалбата.

Предметът на регулация с издаденото решение са цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи в съответствие с Раздел IV Ценово регулиране, чл. 30, ал.1, т.13 от ЗЕ, като с оглед допуснатото законово изключение в съответствие с чл. 32, ал. 4 от ЗЕ, ДКЕВР е определила временни цени. Съгласно разпоредбата на чл.36а, ал. 1 от ЗЕ енергийните предприятия, доставящи електрическа енергия и природен газ по регулирани цени, и операторите на преносни и разпределителни мрежи, в едномесечен срок преди подаване в комисията на заявлението за утвърждаване на нови цени или за изменение на действащи цени оповестяват в средствата за масова информация предложението си за утвърждаване на новите цени или за изменението на действащите цени. Съгласно разпоредбата на ал. 2 на същия текст ДКЕВР утвърждава цените по ал. 1 като пределни цени на всеки лицензиант с решение, което е индивидуален административен акт. В случая се отнася до регулиране на цени на оператори на електропреносни и електроразпределителни мрежи, които макар и временни по смисъла на чл. 32, ал. 4 от ЗЕ, обуславят извод за издадено решение по чл. 36а, ал. 2 от ЗЕ, което представлява индивидуален административен акт по изрично законово определяне. При тази изрична законова регламентация, настоящият състав приема, че оспореното решение № Ц-33 от 14. 09. 2012 г. на ДКВЕР е индивидуален административен акт.

Възражението за недопустимост на производството, съдът счита, че е неоснователно. Жалбоподателят обосновава правен интерес с представени доказателства, че е собственик на фотоволтаична електрическа централа, има сключен договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа на дружеството, въвело в експлоатация електроцентралата и има сключен договор за изкупуване на електрическа енергия.

Обжалваемостта на конкретния административен акт по чл.13, ал.7 от ЗЕ е допустима доколкото е установено засягане на права, свободи или интереси, пряко и непосредствено за жалбоподателя, в съответствие с чл.120, ал. 2 от Конституцията на Р. Б. и чл. 147, ал.1 от АПК. В случая определянето на временни цени за достъп до електропреносните и електроразпределителните мрежи на операторите на тези мрежи, пряко и непосредствено засягат жалбоподателя в качеството му на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници и като ползвател на мрежата, по която ще осъществява преноса на произведената от него енергия, по регулирани цени от националния регулатор. Настоящият съдебен състав съобразява и изискванията на Директива 2009/72/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, като с чл. 37, ал.16 е указано, че решенията на регулаторните органи са напълно мотивирани и обосновани и подлежат на съдебен контрол, а съгласно ал. 17 се изисква от Държавите - членки да гарантират, че на национално равнище съществуват подходящи механизми, съгласно които всяка страна, засегната от решение на регулаторния орган, има право да обжалва пред орган, който е независим от заинтересованите страни и от което и да е правителство. В съответствие с §1а от ДР на ЗЕ този закон въвежда изискванията на цитираната Директива 2009/72/ЕС. По съществото на спора:

Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение като обсъди представените по делото писмени доказателства и в изпълнение на изискванията на чл. 168 АПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От данните по делото се установява, че със заявления „Електроенергийния системен оператор” ЕАД, „ЕВН Б. Е.ределение” АД, „Енерго-Про-Мрежи” АД и „ЧЕЗ Р. Б. АД, всичките с дата 13.09.2012 г., са поискали ДКЕВР да определи цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени. Искането е било обосновано с твърдения за големия брой производители на енергия от възобновяеми източници, които са въведени в експлоатация към момента и очакваните мощности до края на 2012 г., които ще бъдат въведени в експлоатация. Поради това разходите по диспечирането значително са нараснали и те следва да бъдат покривани своевременно. Към заявленията не са били приложени необходимите данни въз основа на които да бъдат определени цени, поради забавяне на предоставянето им от производителите. Операторите на съответните мрежи са поискали определянето на временни цени, действащи до утвърждаването на окончателни такива.

По подадените заявления в съответствие с чл. 40 от Устройствения правилник на ДКЕВР и на нейната администрация е изработен доклад на директорите на посочените в него дирекции. Докладът и проектът на решението са разгледани на закрито заседание на ДКЕВР, състояло се на 14.09.2012 г. На него е взето решение № Ц-33 от 14.09.2012 г., с което считано от 18.09.2012 г. са определени временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на „Електроенергийния системен оператор” ЕАД, „ЕВН Б. Е.ределение” АД, „Енерго-Про-Мрежи” АД и „ЧЕЗ Р. Б. АД, без ДДС, които да бъдат заплащани ежемесечно в зависимост от времето на присъединяване към съответната мрежа, от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, за количествата произведена електрическа енергия.

В мотивите на решението ДКЕВР е посочила правомощието си по чл. 21, т. 8 във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 13 ЗЕ да регулира цените за достъп, като се е позовала и на § 1, т. 15 ДР на ЗЕ, включително и на § 197 ПРЗ на ЗИДЗЕ, обн. в ДВ, бр. 54 от 2012 г.

С решение № Ц-17 от 28.06.2012 г. ДКЕВР е утвърдила цените в сектор „Електроенергетика”, в който е определила цени за достъп до електропреносната и разпределителните мрежи на оператора на преносната и операторите на разпределителните мрежи дължими от потребителите, в качеството им на ползватели на мрежите. В решението е съобразено, че производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, също имат качеството на ползватели на съответната мрежа, поради което те също дължат цена за достъп до нея.

ДКЕВР се е позовала и на чл. 104 ЗЕ относно уреждането на взаимоотношенията между ползвателите на мрежата и оператора й, което се извършва чрез сделка. В договора се уреждат условията за ползване на мрежата, за достъп до мрежата и за преноса на количествата електрическа енергия, постъпили в мрежата или потребени от нея. Редът, условията и съотношението в заплащането на цените от ползвателите на съответните мрежи се определят с Правилата за търговия с електрическата енергия. Съгласно чл. 26 от Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ) производителите на електрическа енергия заплащат цена за достъп до преносната и разпределителната мрежа.

Според мотивите на решението договорите за достъп, с правно основание в чл. 84, ал. 2 ЗЕ е следвало да бъдат сключени в двумесечен срок от влизането в сила на ЗИДЗЕ - § 197 от ПЗР, който срок изтича на 17.09.2012 г. Поради това, че в този срок е било невъзможно да приключи административното производство по утвърждаването на цените за достъп, самите оператори са изпаднали в забава. Искането за определяне на временни цени за достъп е било прието за основателно, като е посочено, че това определяне на временни цени за достъп е в рамките на висящо административно производство до определянето на окончателни цени.

ДКЕВР е счела, че при определянето на окончателни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи ще вземе решение за подходящи компенсаторни мерки. Посочила е, че при определянето на временните цени за достъп следва да използва служебно известни данни, като примерно представяната отчетна информация от дружествата, изискана от лицензиантите информация във връзка с осъществяваната им лицензионна дейност, а така също и други официални източници.

Регулаторният орган е направил преценка, че този вид производители на електрическа енергия предизвикват големи и внезапни промени в баланса производство-потребление на електроенергийната система и необходимост от балансиране при допълнително възникнали разходи.

Като краен мотив ДКЕВР е изтъкнала, че временните цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи са изчислени като относителен дял от определените от комисията преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, при съобразяване на размера на структурата на преференциалните цени и изменението на инвестиционните разходи.

При тези фактически установявания съдът намира жалбата за основателна.

Неоснователно е твърдението в жалбата, че решението е взето в нарушение на чл. 30, ал. 1 ЗЕВИ. Текстът на нормата е създаден с влизането в сила на ЗЕВИ, обн. в ДВ, бр. 35 от 2011 г., докато посоченото правно основание за издаване на обжалваното решение – чл. 34, ал. 2 ЗЕ и § 197 ПЗР на ЗЕ са създадени с изменението на ЗЕ, обн. в Дв, бр. 54 от 2012 г. Поради това следва прилагането на новата уредба, според чл. 1, ал. 2 ЗЕВИ, който за неуредените въпроси в ЗЕВИ се прилага ЗЕ.

Решението на ДКЕВР е взето от компетентен орган предвид правомощие на комисията по чл. 21, т. 8 ЗЕ да регулира цените в случаите, предвидени в този закон и конкретно разписаното й правомощие в чл. 30, ал. 1, т. 13 - да регулира цените за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи.

С изменението на ЗЕ, обн. в ДВ, бр. 54 от 2012 г. в чл. 32, ал. 4 законодателят е предоставил на ДКЕВР правомощието да определя временни цени за достъп по чл. 30, ал. 1, т. 13, в случай на забавяне на операторите на преносни или разпределителни мрежи при определянето на цени за достъп, пренос и разпределение, и да вземе решения относно подходящи компенсаторни мерки, в случай че окончателните цени за достъп, пренос и разпределение се отклоняват от временните цени.

Дружеството-жалбоподател е производител на електрическа енергия от възобновяем източник и като такъв е ползвател на електроразпределителната мрежа по смисъла на т. 41а, б. „а”, предложение първо от § 1 на ДР на ЗЕ. Същевременно той е и ползвател на мрежата, тъй като се снабдява от нея с електрическа енергия, според предложение второ от същата точка на допълнителната разпоредба. Следователно той е ползвател на електроразпределителната мрежа в две качества, съответно като потребител и като производител на електрическа енергия. Поради това и дължи цена за достъп до електроразпределителната мрежа, според т. 15 от § 1, в която е дадено легално определение на понятието „достъп”. Според него „достъп” е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителната мрежи за пренос на електрическа енергия.

За да се сключи договор за изкупуване на произведената от дружеството енергия от възобновяем източник е необходимо сключването на договор за достъп между производителя на електрическата енергия и оператора на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа, в който се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги, според изискването на чл. 84, ал. 2 и 3 ЗЕ. Както се посочи достъпът е правото за използване на съответната мрежа за пренос на електрическа енергия срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба - т. 15 от § 1 ДР на ЗЕ.

От изложеното следва, че се касае за сделка с предмет достъп до електроразпределителната мрежа на производител на електрическа енергия от възобновяем източник, който ползва преференциални цени. Тази сделка за достъп включва няколко компонентна, според чл. 84, ал. 2 ЗЕ.

Според чл. 30 ЗЕВИ производителите на електрическа енергия, чийто енергийни обекти са с обща инсталирана мощност над 30 kW, също сключват договор за достъп с оператора на преносната или на разпределителната мрежа при общи условия, одобрени от ДКЕВР.

От изложеното следва, че „У. Ф. БГ” ЕООД ООД дължи цена за достъп до електроразпределителната мрежа, която цена се утвърждава от ДКЕВР. В този смисъл всички възражения относно това, че ДКЕВР няма правомощието да утвърждава цена за достъп до съответната мрежа относно производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени са неоснователни.

Основателно е твърдението, че не са спазени административните правила предвидени в НРЦЕЕ относно определянето на цената за достъп до съответната мрежа. В случая се касае за определянето на временна цена за достъп, за което няма предвиден ред в НРЦЕЕ, поради което настоящият състав приема, че се касае за специално производство относно определянето на временна цена за достъп до съответната мрежа, което не е уредено както на законово ниво, а така също и с подзаконов акт. Това означава, че при липсата на законова уредба относно начина за определяне на временна цена за достъп следва да се прилага действащата такава. Липсата на уредба не освобождава енергийният регулатор от задължението му да посочи и докаже фактическите основания послужили за издаването на обжалваното решение в посочената част, което според чл. 36а, ал. 2 ЗЕ има характера на индивидуален административен акт. Характерното за този акт е, че като създава права в полза на оператора на преносната или на разпределителната мрежа, същевременно създава задължения за производителя на електрическа енергия от възобновяем източник, ползващ преференциална цена.

В мотивите на обжалваното решение като фактическо основание за издаването на акта са посочени заявленията на операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи и забавянето на изпълнение изискването на § 197 ПЗР на ЗИДЗЕ. В този случай ДКЕВР при сезиране от оператора определя условията за достъп до сключването на договор. Тази преходна разпоредба е създадена едновременно с изменението на чл. 32, ал. 4 ЗЕ, според която ДКЕВР може да определи временни цени по чл. 30, ал. 1, т. 13 в случай на забавяне на операторите на съответните мрежи при определянето на цените за достъп, пренос и разпределение. Въпросът е дали операторите на преносната и разпределителните мрежи са се забавили

Операторите са подали заявленията си на 13.09.2012 г. или преди изтичането на крайния срок – 17.09.2012 г. От това следва, че те не са се забавили, поради което взетото решение е в нарушение на законовото изискване в хипотезата на забавяне. Отделно от това следва да се посочи, че не е имало никаква пречка за операторите на мрежи да поискат далеч преди 13.09.2012 г. определянето на цена за достъп от ДКЕВР. От това следва, че ДКЕВР не е установила съществуването на фактическото основание, послужило за издаването на обжалваното решение в посочената му част. Операторите на мрежи са посочили, че са изпаднали в забава, като от това обстоятелство са черпили изгодни за себе си правни последици, защото те са и получатели на цената за достъп.

Основателно е оплакването за допуснато нарушение на материалния закон.

Условието за достъп е заплащането на цената за достъп за ползване на мрежовите услуги. Договорът следва да е възмезден, като според чл. 84, ал. 2 ЗЕ в цената за достъп следва да са включени ценовите компоненти относно диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. Според ал. 3 на същия член сключването на договорът за достъп е условие за изпълнението на договорът за продажба на електрическа енергия. Същото изискване е въведено с чл. 30, ал. 1 ЗЕВИ, като сключването на договора за достъп е преди сключването на договора за изкупуване на произведената електрическа енергия.

Цената за достъп е определена като самостоятелно регулирана цена по чл. 2, т. 10 НРЦЕЕ. На основание чл. 5, ал. 8 НРЦЕЕ ДКЕВР е приела с Решение № 15 от 9.02.2012 г. Указания за образуване на цената за достъп до електроперносната мрежа и цената за пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа при прилагане на метода на регулиране „норма на възвръщаемост”. В обжалваното решение няма никакво позоваване нито на НРЦЕЕ, нито на Указанията, приети с решение от самия регулатор.

С решение № Ц-17 от 28.06.2012 г. ДКЕВР е утвърдила, считано от 1.07.2012 г. цени без ДДС на операторите на мрежи за достъп до електроразпределителната мрежа, които се дължат от всички потребители на електрическа енергия присъединени на средно и ниско напрежение, която е диференцирана според вида на потребителите. Тази цена за достъп е определена за потребителите в качеството им на ползватели на електрическата енергия от електроразпределителната мрежа. В това решение не е определена цена за достъп до електроразпределителната мрежа за потребителите в качеството им на производители на електрическа енергия, включително и от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени. Това е направено с решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР. Това е и разликата между двете решения.

Решението за определянето на временната цена за достъп е незаконосъобразно, защото в него не са посочени конкретни данни, критерии или някакъв принцип, който е използван от регулатора при определянето на временните цени за достъп.

В извлечението от протокола на закритото заседание на ДКЕВР е посочено, че цената за достъп до съответните мрежи отразява разходите, които се предизвикат във връзка с управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т. ч. разходи свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната мрежа. Това обстоятелство, не се съдържа в мотивите на обжалваното решение.

В последното изречение на мотивите на решението е посочено, че временните цени за достъп до съответната мрежа са изчислени като относителен дял от определените от комисията преференциални цени за изкупуване на произведената електрическа енергия от възобновяеми източници, при съобразяване на размера и структурата на преференциалната цена и изменението на инвестиционните разходи. Само то не може да служи за фактическо основание, от което ДКЕВР черпи правото си да определи различните временни цени за достъп заплащани от дружествата, производители на електрическа енергия от възобновяеми източници на заявителите-операторите на преносната и електроразпределителните мрежи. Защото в мотивите не е посочен какъв е относителният дял използван от регулатора и как той се отнася към определените преференциални цени, според структурата им, както и изменението на инвестиционните разходи. Ако това са елементите или компонентите на относителния дял би следвало те да бъдат посочени с оглед изпълнението на принципите на прозрачност и обективност при определянето на цени визирани в чл. 31, т. 1 ЗЕ.

От изложеното следва, че посочените в мотивите общи изречения, послужили като фактическо основание за определянето на размера на временната цена за достъп до електроразпределителните мрежи са недоказани, защото не са обосновани. Няма определен критерий/и, по който да са определяни временните цени за достъп. Не е посочен относителния дял или съставните му части, който е използван при определянето на тази временна цена. Не е изпълнено и изискването на чл. 84, ал. 2 ЗЕ относно компонентите на цената за достъп свързани с диспечирането, предоставянето на студен резерв и други услуги.

Дори и да се приеме, че при определянето на времена цена за достъп до съответната мрежа, ДКЕВР действа при условията на оперативна самостоятелност, то и тогава според чл. 169 АПК трябва да е спазено изискването за законосъобразност на издадения административен акт, каквото е решението, предмет на жалбата. Фактическите основания или фактите, в случая компонентите, които определят временната цена за достъп следва да се посочат. В противен случай е невъзможно да се извърши контрол за законосъобразност върху решението. Оперативната самостоятелност включва и проверка за законосъобразност върху акта. От изложеното следва, че при непосочен относителен дял, който е използван от ДКЕВР както по размер, а така също и по съставни компоненти, не може да се извърши съдебен контрол за законосъобразност. С определянето на цената за достъп в обжалваната част на решението ДКЕВР е допуснала нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - липса на мотиви и нарушение на материалния закон.

Настоящият състав констатира, че е допуснато нарушение на процедурата по приемането на заявленията на операторите на съответните мрежи за определянето на временна цена за достъп. От подадените заявления се установява, че те не са придружени с никакви доказателства, освен доказателство за заплатената държавна такса. Липсата на данни към заявленията, от които се черпи правото да се иска определянето на временна цена за достъп сочи на нередовност на заявленията, от което следва, че решението е произнесено по нередовно подадени заявления. В посочените по-горе Указания на ДКЕВР, издадени в изпълнение на чл. 5, ал. 8 НРЦЕЕ изрично се сочат какви документи следва да се приложат при подаване на заявленията. Тези изисквания не са спазени.

Допуснато е нарушение и на НРЦЕЕ, защото няма друг ред за определянето на цени освен тези, визирани в нея. Нито в мотивите на решението, предмет на жалбата нито в самото решение не са посочени кои правни основания са използвани от НРЦЕЕ за определянето на временната цена за достъп, нито кои точки от Указанията, издадени от самата ДКЕВР, за да може да се прецени спазването им.

Основателно е и оплакването за допуснато нарушение на принципа, посочен в чл. 31, т. 1 ЗЕ, според който цените да са основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин. Както вече се посочи в мотивите на решението не се съдържа относителния дял, използван при определянето на цената за достъп, а времето на присъединяване към електроразпределителните мрежи и решението, с което е определена преференциалната цена за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяем източник. Самите производители на електрическа енергия от възобновяем източник са поставени в неравноправно положение, а липсата на данни и критерии за определянето на временната цена за достъп прави решението постановено в нарушение на принципа на обективност и прозрачност.

Решението в обжалваната му част е неправилно, постановено в нарушение на административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел, което налага отмяната му.

С оглед на изхода на спора искането на дружеството жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски следва да се уважи. От приложените доказателства се установява, че жалбоподателят е направил разноски от 50 лв. – държавна такса и 350 лв. по договора за правна защита и съдействие – лист 128 от делото. Направеното възражение от ответната страна за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение не се следва да се уважава по две съображения: на първо място то е съответно на обема и правната сложност на спора, а на второ - 350 лв. не могат да се възприемат като прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение. ДКЕВР следва да заплати на „У. Ф. БГ” ЕООД разноски от 400 лв. на основание чл. 143, ал. 1 АПК.

По изложените мотиви настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ определението си от 24.09.2013 г., с което е даден ход за разглеждане по същество жалбата на „У. Ф. БГ” ЕООД срещу решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в частта му по раздел ІІ, т. 2 и по раздел ІІІ, т. 12 и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на „У. Ф. БГ” ЕООД срещу решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в частта му по раздел ІІ, т. 2 и по раздел ІІІ, т. 12 и

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 13 078/2012 г. на Върховния административен съд в тази част.

ОТМЕНЯ по жалбата на „У. Ф. БГ” ЕООД решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в частта му по раздел ІІІ, т. 11.

ОСЪЖДА Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на „У. Ф. БГ” ЕООД със седалище в гр. С. и ЕИК 200268865 разноски в размер на 400 (четиристотин) лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред 5-членен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Н. Д.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. Х./п/ К. К.

Н.Д.