Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Це Ем 2014” ЕООД чрез пълномощника си адв.. А срещу решение № 5024/17.07.2019 г., постановено по адм. дело № 9601/2018 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р – 22221517005866-091-001/27.04.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. С., потвърден с решение № 1000/12.07.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. С. при ЦУ на НАП с който на дружеството са определени допълнителни задължения общ размер на 19941,01 лв., съответно по реда на ЗДДС в размер на 11 433,33 лв.- главница и лихви в размер на 2 168,48 лв., както и задължения по ЗКПО в размер на главница 5 716,67 лв. и лихви за забава в размер на 622,53 лв. Релевира се оплакване, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага оплакване, че неправилно не е признато правото на данъчен кредит, поради факта, че са налице издадени и осчетоводени фактури. Подробни съображения обосноваващи оплакванията се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и да се присъдят направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” София чрез юриск. Николова я оспорва с искане за оставяне в сила като правилно обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал 1...