Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба на Д.Б против решение № 6758/19.11.2018г., постановено по адм. дело № 4979/2018г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 16/18.04.2018 г. на Управителя на НОИ и потвърденото с него разпореждане изх. № 94Д1-6578-1 от 13.03.2018 г., издадено от длъжностно лице по чл.98, ал.1, т.2 от КСО. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отменят издадените административни актове (решение и разпореждане).
Ответникът – Управител на Националния осигурителен институт, чрез процесуален представител юрисконсулт Владимирова, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № 16/18.04.2018 г. на Управителя на НОИ, с което е отхвърлена жалбата на Д.Б срещу разпореждане изх. № 94 Д1-6578-1 от 13.03.2018г., издадено от длъжностно лице по чл.98, ал.1, т.2 КСО, с което й е отпусна българска пенсия за осигурителен стаж и възраст при прилагане на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Е. П и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, считано от 19.01.2018г. (датата на подаване на заявлението за пенсия), на основание чл.68, ал.3 КСО за български осигурителен стаж от трета категория труд -19 г., 00 м. и 20 дни и германски осигурителен стаж - 01г., 10м. и 00 дни.
Спорен от правна страна е въпроса досежно началната дата на отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, като се претендира отпускане от датата на придобиване на правото от [дата], въз основа на заявление от 17.12.2015г., подадено чрез осигурителния институт на Германия.
След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема за установено, че с формуляр F202, вх № 2213-50-1965 от 24.08.2016 г. германската компетентна институция уведомява за подадено от лицето заявление на 17.12.2015г. за отпускане на пенсия за старост. Въз основа на постъпилия формуляр е преценено правото на пенсия към датата на заявлението - 17.12.2015г., като е установено, че г-жа Бояджиева не е изпълнила условието на чл.68, ал.1-2 КСО за 2015г. по отношение на изискуемия осигурителен стаж от 35 г., както и условието на чл.68, ал.3 от КСО за 2015г., по отношение на изискуемата възраст от 65г. и 08м. и не по - малко 15 години действителен осигурителен стаж. Предвид горепосоченото с разпореждане изх.№ 2213-50-1965#1 от 10.06.2016г. длъжностното лице отказва отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление, подадено на 17.12.2015г. Разпореждането не е обжалвано в законоустановения тримесечен срок и е влязло в сила.
Със заявление вх. № 1029-50-2337 от 19.01.2018г. оспорващата заявява повторно отпускане на българска пенсия. Въз основа на горното, длъжностното лице извършва преценка на правото на пенсия на г-жа Бояджиева към посочената дата, при което намира, че изискуемата възраст по чл. 68, ал.3 КСО е навършена от оспорващата на [дата], българският осигурителен стаж съставлява 19г. и 20 дни при условията на трета категория труд, при което приема, че същият е достатъчен за изпълнение на изискването на чл. 68, ал.3 КСО. Въпреки констатациите на длъжностното лице досежно придобиване право на пенсия от оспорващата от [дата], пенсията е отпусната от 19.01.2018г. – датата на подаване на заявление.
Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че личната пенсия за осигурителен стаж и възраст не се отпуска служебно с възникване на правото на пенсия, а упражняването на това право изисква лицето да направи волеизявление, придружено с необходимите документи. Обоснован е извод, съобразно който от наличните в пенсионното досие документи най-ранната дата, към която са изпълнени материалноправните предпоставки за възникване правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е подаденото заявление за нейното отпускане от 19.01.2018г.
Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.
Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.
В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл.146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.
Съгласно чл. 94, ал. 1 КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им.
Наведените от оспорващата доводи досежно заявление от 17.12.2015г., въз основа на което се претендира отпускане на пенсия от датата на придобиване на право за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал.3 КСО, са неоснователни. По заявление от 17.12.2015г. е налице произнасяне с разпореждане изх. № 2213-50-1965#1 от 10.06.2016г. на длъжностното лице по чл.98, ал.1, т.2 от КСО, с което е отказано отпускане на лична пенсия и осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката. Предвид факта на необжалване от страна на оспорващата, горното разпореждане е влязло в сила. Въз основа на изложеното административното производство започнало с подаването на заявление от 17.12.2015г. е приключило с влизането в сила на издадения административен акт.
Оспорващата е изпълнила условията на чл.68, ал.3 КСО на [дата], но с оглед датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия, длъжностното лице е постановило отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст съобразно разпоредбата на чл.94, ал.1 КСО към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия -19.01.2018г. Предвид изложеното, доколкото за жалбоподателката двумесечният срок по чл. 94, ал.1 КСО е изтекъл на 09.05.2017г., но правото е упражнено на 19.01.2018г., с оспорения акт пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО законосъобразно е отпусната от датата на подаване на заявлението.
По отношение на релевираните от касационната жалбоподателка възражения досежно липсата на информация относно реда и начина на подаване на заявление, настоящият състав намира, че разпоредбата на чл. 33, ал. 5, т. 13 КСО (нова – ДВ, бр. 98 от 2016 г.) включва във функциите на Националния осигурителен институт действия по уведомяване на лицата, на които не е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, не по-късно от 6 месеца преди да навършат възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1. Обхватът на уведомяването се разпростира до нормативните условия по чл. 68, ал. 1 от КСО, при които лицата могат да се пенсионират през следващата календарна година. Не е предвидено изготвяне на персонална справка за придобития от всяко лице осигурителен стаж, съответно – придобитото право на пенсия по чл. 68, ал. 1 от КСО или за предпоставките за прилагане на чл. 9а, ал. 2 от КСО при недостигащ осигурителен стаж до 5 години за пенсия по чл. 68, ал. 1. Действащата от 01.01.2017 г. разпоредба е неприложима в конкретния случай по съображение, че функциите на Националния осигурителен институт по чл. 33, ал. 5, т. 13 от КСО не засягат лицата, навършващи възрастта за пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО. Не са предвидени нормативни хипотези за разширително тълкуване, при което да се приеме, че Националният осигурителен институт следва най-малко шест месеца предварително да уведомява и лицата, които ще навършат възрастта за пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО.
Преценявайки неотносимостта на наведените от касационната жалбоподателка доводи досежно предмета на спора и хипотезата на отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на трети лица, за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че към 02.09.2010г. нормата на чл. 94, ал.1 КСО в относимата редакция (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г.), установява пенсиите да се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата. С измененията на нормата в редакцията, обнародвана в ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г., срокът за подаване на заявлението е редуциран на 2- месечен.
В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване – чл. 94, ал.1, във вр. чл. 68, ал.3 КСО, обуславящи разпоредените правни последици. Съобразно наличните данни административният акт на цитираното в него фактическо и правно основание правилно е приет от първоинстанционния съд за законосъобразен.
Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – състав на шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6758/19.11.2018г., постановено по адм. дело № 4979/2018г. по описа на Административен съд – София град. РЕШЕНИЕТО е окончателно.