Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) - София при ЦУ на НАП против решение № 4088 от 14.06.2019 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 12236/2018 г., с което по жалба на „Уудтранс" ООД, ЕИК 201672063, е отменен ревизионен акт № Р-22221017007428-091-001 от 13.06.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, частично потвърден с решение № 1421 от 17.09.2018 г. на директора на дирекция ”ОДОП” - София.

Касаторът оспорва първоинстанционното съдебно решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.Рира доводи за неправилност на изводите на съда, че процесните доставки на стоки и услуги, по които с ревизионния акт е отказано правото на приспадане на данъчен кредит, са реално осъществени. Искането от съда е за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на жалбата против ревизионния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответната страна - „Уудтранс" ООД, чрез процесуалния си представител адвокат Драганова, оспорва касационната жалба като неоснователна в представен писмен отговор и в съдебно заседание и моли съда да остави в сила оспореното решение като правилно. Претендира присъждане на направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и пледира за отмяна на оспореното съдебно решение и за отхвърляне на оспорването против ревизионния акт.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е бил ревизионен акт № Р-22221017007428-091-001/13.06.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта относно установените задължения за ДДС за данъчните периоди м.10.2012 г., м.11.2012 г., м.01.2013 г., м.02.2013 г., м.06.2013 г., м.01.2015 г., м.02.2015 г., м.12.2015 г., м.03.2016 г., м.04.2016 г., м.06.2016 г., м.11.2016 г. и м.12.2016 г. в размер на 36 282,35 лв., ведно с начислените лихви за забава в размер на 7 602,77 лв., както и в частта на допълнително установените лихви по ЗДДС за данъчните периоди м.12.2012 г., м.03.2015 г., м.04.2015 г., м.01.2016 г. и м.07.2016 г. в размер на 3 170,86 лв.

За да постанови решението си административният съд е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка, в резултат на което е приел, че извършените доставки на стоки и услуги от „Би Джи Ем" ЕООД и на услуги от „Ви Ти Пи Консулт“ ЕООД, „Е. К БГ“ ЕООД и „Интерархитект“ ЕООД са реално осъществени. Първоинстанционният съд се е мотивирал, че в процесния случай ревизиращите са формирали изводите си с обстоятелството, че доставчиците не са били открити на посочените адреси за кореспонденция или не са представили изисканите документи, както и че на същите има издадени ревизионни актове, с които са установени задължения. Съдът е посочил, че доколкото е установено по несъмнен начин наличието на първични счетоводни документи, отразени от доставчиците в справките - декларации за съответните данъчни периоди и в счетоводството на ревизираното лице, следва да се приеме, че заведената счетоводна отчетност се основава на документална обоснованост на стопанските операции. Позовавал се е и на практика на Съда на ЕС - решения по дело С-642/11 г., дело С-643/11 г. и решение по съединени дела С-80/11 г. и С-142/2011 г. Решението е правилно.

При разрешаването на спора съдът е установил релевантните факти в съответствие с доказателствата по делото, извършил е дължимата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК проверка на акта и е достигнал до обоснован и правилен извод за неговата незаконосъобразност. В касационната жалба се преповтарят доводите, инкорпорирани в решението на директора на дирекция „ОДОП“, които съдът е обсъдил и изложил мотиви защо намира същите за неоснователни.

Спорът между страните е относно реалността на доставките на стоки и услуги, като наличието или не на реално изпълнение на доставките от посочените четирима доставчици следва да се прецени при съобразяване на приложимите правни разпоредби и събраните по делото доказателства. Относно доставчика „Би Джи Ем" ЕООД:

Правилно съдът е счел за необосновани доводите на органите по приходите, че представените от ревизираното лице документи са изготвени единствено за целите на ревизионното производство. Страните не спорят, че доставчикът притежава материално-техническа, кадрова и логистична обезпеченост за осъществяване на стопанска дейност. В хода на ревизията са представени от „Би Джи Ем" ЕООД и ревизираното лице заверени копия на фактурите, договори, приемо-предавателни протоколи, ведно с описи, фискални бонове за извършените плащания към тях и извлечения от счетоводни сметки, оборотни ведомости, хронологични регистри, главна книга за всеки период, писмени обяснения, описани подробно в ревизионния акт.

Относно фактура № 631/10.10.2012 г. с предмет „подготовка на тръжна документация“ ревизиращият екип не е признал правото на приспадане на данъчен кредит, тъй като не бил представен опис на разходите, извършени от доставчика на услугата. От договора за изработка между страните е видно, че е възложено на изпълнителя изготвянето и предаването на тръжна документация, техническа част - обход по технологичен план и изготвяне на проектно-сметни форми. В жалбата си до директора на дирекция „ОДОП“ дружеството-жалбоподател е разяснило механизма на изпълнение на договора, като тези обстоятелства не са опровергани от решаващия орган. Тръжните процедури за прогнозни количества дървесина, каквато се визира в договора, представляват продажби „на обем и вид дървесина“ по горскостопански програми и за да се прецени от евентуалния участник дали този вид и обем дървесина са задоволителни за неговите намерения е необходимо на терен, в гората, да се провери с какво насаждение е отдела, да се сравнят таксационните данни - височина, диаметър, плътност, разред, категория, по документи и в действителност, и да се изчисли по лесовъдски таблици и формули действителното количество по асортименти - части от дървото, които ще бъдат получени. Тази преценка е необходима, за да се избегне несъответствие между тръжната документация, намеренията и планираната реализация от участника в търга, защото самото участие е свързано с плащане на висока гаранция, а след това се изисква и гаранция за изпълнение. Огледът и преценката следва да се направят от лесовъд, с какъвто жалбоподателят не разполага, поради котето е ангажирано „Би Джи Ем” ЕООД, притежаващо лиценз и разполагащо със специалист лесовъд според изискванията. В договора е уговорена цена на услугата, приета е от възложителя на 10.10.2012 г. и е платена от получателя, видно от представените приемо-предавателен протокол за предаване на изготвени документи и окомплектована тръжна документация за участие в търг - с. К., обявен със заповед № РД-05-161 от 1.10.2012 г., издадена от „Югоизточно държавно предприятие“ - ТП „Държавно горско стопанство Кости“ и документи за извършено разплащане в брой. Правилно съдът не е споделил довода на органите по приходите, че поради липса на опис на разходите на доставчика, доставката не е реална.

Относно фактура № 632/30.11.2012 г. с предмет „деклариране на счетоводни и осигурителни данни“ страните не спорят, че за периода ревизираното дружество е имало назначено лице по трудов договор и е декларирало редовно данни към Инспекция по труда. Не е спорен и факта, че управителят на „Би Джи Ем” ЕООД е с висше икономическо образование, а в предмета на дейност на дружеството към 2012 г. е вписано извършването счетоводно отчитане и съставяне на отчети по реда на ЗСч (ЗАКОН ЗЗД СЧЕТОВОДСТВОТО). В периода на документиране на услугата са предадени документи на органите по приходите, касаещи водената отчетност и подаването на изискуеми документи към НАП и НОИ. При извършената насрещна проверка са представени от доставчика „Би Джи Ем” ЕООД договор за услуга от 1.11.2012 г. с възложител „Уудтранс" ЕООД, приемо-предавателен протокол и платежни документи. Видно от представения приемо-предавателен протокол, в изпълнение на сключения договор „Би Джи Ем” ЕООД е предало на 30.11.2012 г. окомплектовани трудови досиета с данъчна и осигурителна документация, декларирани данни по периоди на възникване за извършената услуга, предмет на доставката по фактура № 632/30.11.2012 г. Услугата е изцяло платена. При тези данни правилно съдът е приел отказът на органите по приходите за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по фактурата за необоснован.

Относно фактури № 635/28.01.2013 г., № 638/28.02.2013 г. и № 647/10.06.2013 г. с предмет на доставките различни видове материали, вложени в основната дейност на дружеството, първоинстанционният съд не е споделил доводите на органите по приходите за недоказана реалност на доставките. По делото не е било спорно, че същите са заприходени като стоково-материални ценности от „Уудтранс" ЕООД, както и че са относими към осъществяваната от дружеството дейност по дърводобив и съхранение на дървесина. Правилно съдът се е позовал на приложените по делото доказателства - инвентаризационен опис от 25.10.2010 г., с който при проведената инвентаризация са документирани наличности на материали от вида и количеството на фактурираните в ремонтна база на „Би Джи Ем” ЕООД в с. А.. Установените наличности са остатък материали от извършени ремонти по фактура № 02/28.10.2008 г., които са заприходени в счетоводството като излишъци спрямо водената счетоводна наличност. Предвид приложените към фактурата складова разписка и инвентаризационен опис правилно е прието от съда, че е налице правомерно заприходяване на определени количества материали, намиращи се в склад, който е обслужвал ремонтна база на „Би Джи Ем” ЕООД в с. А.. Необоснован е и доводът на приходните органи, че за стоките, предмет на трите фактури, няма превозен документ и поради това сделките били нереални. От приложените към фактурите приемо-предавателни протоколи се установява, че стоките по тях са предадени и приети в склад - база Атия, като не се уговаря и не се документира транспортна доставка.

Във връзка с констатацията на органите по приходите, че фактури № 635/28.01.2013 г. и № 647/10.06.2013 г. са издадени на „Биомодул“ ЕООД, а не на „Уудтранс“ ООД, от ревизираното лице са представени фактури № 635/28.01.2013 г. и № 647/10.06.2013 г., дневниците за продажби и справките - декларации за ДДС на „Би Джи Ем” ЕООД за данъчните периоди м.01.2013 г. и м.06.2013 г., дневниците за покупки и справките - декларации за ДДС на „Уудтранс“ ООД за данъчните периоди м.01.2013 г. и м.06.2013 г., дневниците за покупки и справките - декларации за ДДС на „Биомодул“ ЕООД за данъчните периоди м.01.2013 г. и м.06.2013 г., регистрационен дневник материални сметки и реализация на „Би Джи Ем” ЕООД, клиентска сметка за „Уудтранс“ ООД за м.01.2013 г., м.02.2013 г. и м.06.2013 г., приети без оспорване от насрещната страна. Представените документи удостоверяват, че фактури № 635/28.01.2013 г. и № 647/10.06.2013 г. са издадени от „Би Джи Ем” ЕООД на „Уудтранс“ ООД, надлежно декларирани и осчетоводени в двете дружества, поради което е опровергана и констатацията на органите по приходите, че получател по фактурите е друг данъчен субект, различен от ревизираното дружество.

Относно фактура № 80/28.01.2015 г. с предмет „изработка на инвестиционен проект“ ревизиращият екип не е намерил информация кой и с каква квалификация е изготвил инвестиционния проект, предмет на сделката по фактурата. За доказване реалното изпълнение на услугата в ревизионното производство са представени договор за услуга от 18.07.2014 г. с предмет изготвяне на инвестиционен проект за производство на пелети от дървесинна маса, със шестмесечен срок на завършване и предаване на проекта, инвестиционен проект за производство на пелети от суха дървесина, с приложена технологична схема на линия за производство на пелети от слама и сухи дървесни трески на „Уудтранс“ ООД на територията на с. А., и приемо-предавателен протокол от 28.01.2015 г., в който е посочено, че за изпълнение на възложената услуга са извършени проучвания, техническо обследване и финансов анализ, изработка на техническа документация и с подписването му страните приемат за изпълнени условията на договор за услуга от 18.07.2014 г. От представените при проверката документи от „Би Джи Ем” ЕООД е видно, че експертната квалификация на инж. А.А, управителят В.Б и техническото лице П.Ц позволяват на дружеството да разработи като изпълнител подобен проект. Доводът на приходните органи, че информацията в проекта е достъпна в интернет не дава основание да се приеме, че не е налице реалност на извършената сделка. Обосновано съдът е ценил съдържането на изготвения инвестиционен проект и дадените обяснения относно механизма на производство на пелети от суха дървесина, според които изработката на проекта включва не само данни за окомплектовката на оборудването, капацитета, производствената мощност и производителността, а основното проучване и анализ се състои в това къде да бъде изграден този производствен център и законосъобразно е приел, че за процесната доставка е налице право на приспадане на данъчен кредит.

Относно фактури № 81/30.01.2015 г. и № 84/23.02.2015 г. с предмет „представителство при договаряне на техническо оборудване" и „представителство в технически семинар”, съдът е обсъдил представените по делото договор за представителство от 15.12.2014 г., приемо-предавателни протоколи от 30.01.2015 г. и 22.02.2015 г. за приемане на извършеното по възложените дейности и платежни документи и обосновано е приел, че същите дават основание да се приемат обобщените услуги, предмет на фактурите. Мотивирал се е с обстоятелството, че в протоколите е отразена информация какво е направено във връзка с договореностите между дружествата. Приел е, че от данните по делото се установява, че изпълнителят по възлагането на представителство по договора „Би Джи Ем" ЕООД се занимава с горско-стопански дейности в дълъг период от време, има лиценз по ЗГ (ЗАКОН ЗЗД ГОРИТЕ) и назначен служител инженер. От приемо-предавателните протоколи се черпи информация за това в каква насока е осъществено представителството - осъществени търговски контакти с производители на оборудване, сравняване на различно оборудване, водени преговори за пазар за пелети в С. П, сравняване на различни видове пелети по топлинно число, участие в семинар в с. Т. и в производствен комплекс за пелети. Предвид сектора, в който е осъществена тази дейност и практическите параметри на извършеното - срещи, огледи, преценки, изслушвания, както и че „Би Джи Ем” ЕООД е изпълнител на изготвен за „Уудтранс” ООД в този период инвестиционен проект за производство на пелети, правилно съдът е приел, че информацията, събрана чрез извършените услуги по фактурите е предоставена на възложителя и е намерила отражение в инвестиционния проект. Настоящата касационна инстанция споделя извода на решаващия състав, че отказът на приспадане на данъчен кредит по реда на чл. 68, ал. 1, във връзка с чл. 69 ЗДДС е незаконосъобразен.

Относно фактура № 79/27.01.2015 г. с предмет „части за кран ИФА“ не е признато правото на данъчен кредит като приходните органи са приели, че въпреки представените от предходния доставчик договор, протоколи и платежни документи за закупените с фактурата части за кран от „Уудтранс” ООД няма доказателства, че същите са били налични и са заведени в счетоводството на дружеството. Посочили са, че не са представени хронологичен опис на сметка 501, отчитаща плащанията и съответната материална сметка, отчитаща завеждането на частите при закупуването, поради което са обосновавали извод, че процесните документи са създадени за целите на ревизията. Настоящият касационен състав намира за необоснована тезата на приходните органи, че документите са изготвени за целите на ревизията и не удостоверяват реално извършени доставки на стоки. В хода на ревизионното производство са представени договор от 22.01.2015 г., сключен между „Би Джи Ем” ЕООД, като продавач, и „Уудтранс” ООД, като купувач, за покупко-продажба на резервни части за кран, опис на резервните части по вид и единична цена на позиция, без ДДС, неразделна част от договора, приемо-предавателен протокол за предаване на резервните части по опис, които удостоверяват прехвърляне на собствеността върху стоките на ревизираното лице. От доставчика „Би Джи Ем” ЕООД е представен и договор за покупко-продажба, сключен между дружеството, като купувач, и Т.Т, като продавач, за покупка на части за кран както и приемо-предавателен протокол с опис на въпросните резервни части, с които се установява, че собствеността върху тях е прехвърлена по силата на този договор. Представени са и аналитични регистри за клиент „Уудтранс” ООД, в които продажбата е счетоводно отразена през м.01.2015 г. и е декларирана в дневника за продажби на „Би Джи Ем” ЕООД. Правилно съдът е приел, че с оглед представените доказателства необосновано в случая е отказано правото на данъчен кредит по процесната фактура. Съдът е кредитирал дадените писмени обяснения за необходимостта от текущи и спешни ремонти, като се позовавал и на счетоводната аналитичност - приложен по делото аналитичен регистър на сметка 304 за 2015 г., от която се проследява заприходяването и изписването на частите като вложени в дейността на дружеството.

Относно фактури № 109/05.10.2015 г. и № 120/01.12.2015 г. с предмет доставка „фургон“ и „части за фургон“ ревизиращият екип оспорва реалността на сделката поради липса на доказателства, че същите са били налични и заведени в счетоводството на дружеството и несъответствие в документите за разплащане. Настоящата инстанция споделя изводите на решаващия съд, че реалността на доставките е доказана в процеса. За удостоверяване прехвърлянето на собствеността върху стоките на ревизираното лице, в хода на ревизията са представени приемо-предавателни протоколи за предаване и приемане на 1 бр. окомплектован фургон и части за фургон - 2 бр. странични плоскости, подова част тавана плоскост и напречни греди. От доставчика „Би Джи Ем” ЕООД е представен и договор за покупко-продажба от 1.09.2015 г., сключен между дружеството, като купувач, и Г.И, за покупка на 2 бр. фургони и един фургон на части. От аналитичен регистър за сметка 304, водена от ревизираното лице е видно, че фургонът е закупен и заприходен като стока. Съдържащите се данни в представените в административното производство счетоводни регистри кореспондират с периода и предмета на документираните с фактурите доставки, поради което правилно съдът е приел, че липсва основание да се изключат от доказателствения материал по делото. По делото няма данни за периода в обхвата на ревизията фургонът, предмет на въпросната сделка, да е продаден или използван като ДМА от дружеството. Съдът е анализирал приложените договор за продажба на фургони и части, приемо-предавателни протоколи, два броя разходни касови ордери за плащания по договора, фискален касов бон от 14.01.2016 г., издаден от „Би Джи Ем” ЕООД, и обосновано е приел, че покупко-продажбата не е опорочена от по-късното отложено разплащане между страните. Правилно съдът е приел, че извършеното плащане в по-късен етап не може да бъде основание да се зачете действителността на продажбата и разплащането между страните. Относно доставчика „Е. К БГ“ ЕООД:

По фактури № 376, 378, 380, 384, 415, 421, издадени в периода м.03.2016 г., не е признато правото на приспадане на данъчен кредит с аргументи, че доставчикът не е открит на декларирания адрес, поради което не са установени данни и документи, доказващи материална и кадрова обезпеченост за извършване на доставките на услуги към „Уудтранс” ООД. От ревизираното дружество са представени заверени копия на фактурите, договори от 1.03.2016 г. и 31.10.2016 г. за възлагане извършването на услугите, приемо-предавателни протоколи, технологични планове за добив на дървесина от отдели в землище Смоляновци, общ. Монтана, разплащателни документи. От описаните фактури, предмета на договорите и от протоколите за приети работи между „Уудтранс” ООД и „Е. К БГ“ ЕООД е видно, че са възложени и приети следните услуги: подреждане, сортиране на трупи, товарене и извозване на дървесина от конкретно посочени обекти - сечища в отдели в с. С. и с. С., по договорени количества, единична цена и мярка. Относно доставчика „Ви Ти Пи Консулт” ЕООД:

По фактури № 13 и 14 от 14-15.04.2016 г. и фактура № 287 от 29.06.2016 г. не е признато правото на приспадане на данъчен кредит с аргументи, че доставчикът не е открит на декларирания адрес, поради което не са установени данни и документи, доказващи материална и кадрова обезпеченост за извършване на доставките на услуги към „Уудтранс” ООД. От ревизираното дружество са представени заверени копия на фактурите, договори от 20.03.2016 г. и 30.03.2016 г. за възлагане извършването на сертифициране и разкрояване на неокастрена дървесина в обекти в с. С., на временен склад, товарене и претоварване на дървесина от подвоз на ТИР за експедиция в обекти, с. Г. О, договор за отдаване под наем на складова база, протоколи за приети работи акт 19 по договорите, съдържащи информация за извършените дейности, периода на изпълнение и датата на приемането им, количества, единична цена и мярка, вносни бележки за плащане на стойността по фактурите. Относно доставчика „Интерархитект“ ЕООД:

По фактури № 143, 144, 145, 146 от м.11.2016 г. и фактури № 147 и 148 от м.12.2016 г. е установено при извършената насрещна проверка, че те са включени в дневника за продажби за съответния данъчен период на дружеството-доставчик. Данъчните органи са констатирали, че дружеството няма регистриран ЕКАФП и не може да се установи дали същото е разполагало с машини за извършване на фактурираните услуги на големи стойности и обем работа. В ревизионното производство са представени заверени копия на фактурите, договори от 25.11.2016 г. и 31.10.2016 г. за възлагане извършването на услугите, протоколи за приети работи акт 19, касаещи отделните етапи от изпълнението и приемането на услугите, разплащателни документи. От описаните фактури, предмета на договорите и от протоколите за приети работи между „Уудтранс” ООД и „Интерархитект” ЕООД е видно, че са възложени и приети следните услуги: почистване на горски път от суха и паднала дървесина, просветляване на трасе горски път, направа на отводнителни канавки по протежение на извозния път, с конкретно посочени обекти - отдели и подотдели на ДГС Видин по дати, договорени количества, единична цена и мярка.

Относно фактурираните от доставчиците „Екс комерс БГ" ЕООД, „Ви Ти Пи Консулт” ЕООД и „Интерахитект” ООД услуги първоинстанционният съд правилно е приел, че с представените договори, примо-предавателни протоколи и счетоводни регистри е доказано реалното извършване на услугите и с ревизионния акт в тази част незаконосъобразно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на „Уудтранс” ООД по издадените от тези доставчици фактури.

Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в същия закон сложен фактически състав. Този състав предвижда наред с притежаването на данъчен документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, както и използването на предмета на доставката в независимата икономическа дейност на получателя, които представляват материално-правни изисквания по същество за признаване на претендираното право.

В настоящия случай спорно е именно дали доставките - предмет на процесните фактури, са реално получени от ревизираното лице, като основните оплаквания на касатора при оспорване на това обстоятелство се свеждат до неправилно кредитиране и оценка на доказателствата по делото от страна на първоинстанционния съд, довели до необоснованост на неговите изводи.

В съгласие с непротиворечивата съдебна практика на ВАС, която следва тълкуването на Директива 2006/112/ЕО в практиката на СЕС, първоинстанционният съд е съобразил, че недоказването на кадрова и техническа обезпеченост на доставчика, само по себе си, не може да бъде основание за отказ на правото на данъчен кредит на получателя, също както и че задълженото лице не може да бъде държано отговорно за нередности, относно дейността на доставчика. Извеждайки това принципно положение и като е съобразил, че цялостният анализ на доказателствата по делото налага извод за извършването и приемането на спорните доставки на стоки и услуги, първоинстанционният съд е изложил обосновани и правилни мотиви.

Съвкупният анализ на представените доказателства обосновава извод за реалност на доставките и за наличие на предпоставките за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Всички доставки на стоки и услуги са във връзка с осъществяваната от ревизираното лице основна дейност през ревизираните периоди - търговия с необработена дървесина, извършване на услуги, свързани с горскостопански дейности, търговия с продукция от последваща преработка на дървесина, от която е реализирало приходи и отчело разходи от основна дейност. В хода на ревизионното производство са представени освен спорните фактури, договори и двустранно подписани и подпечатани протоколи за предаване и приемане на извършените дейности. Същите съдържат необходимата конкретика относно вид, количество, единична цена, обект, дата на прехвърляне собствеността върху стоките от лицето, овластяващо ревизираното да се разпорежда фактически с тях като собственик и приемането на резултата от достатъчно индивидуализирана по предмет и начин на формиране на договорената цена услуга. Налице е обвързаност между предмета на фактурите и предмета на сключените между страните договори и приемо-предавателните протоколи към тях. Като частни документи, те не са оспорени от страна на приходната администрация по реда на чл. 193 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и § 2 от ДР на ДОПК по отношение на тяхната автентичност и съдържание, поради което правилна и обоснована е преценката на първоинстанционния съд, че се ползват със съответната доказателствена сила и установяват придобиването на конкретната стока и конкретен резултат от осъществена услуга от лицата, посочени като доставчици в издадените на ревизираното лице фактури. В случая са налице множество доказателства във връзка с доставянето и получаването на стоките по фактурите и по предмета и извършването на услугите от „Би Джи Ем” ЕООД, „Екс комерс БГ" ЕООД, „Ви Ти Пи Консулт” ЕООД и „Интерахитект” ООД, които са в подкрепа на крайния извод за наличие на реални облагаеми доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС и доказаност на материалноправните предпоставки по чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал.1, т.1 от ЗДДС за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит на „Уудтранс“ ООД.

Ирелевантно за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит са обстоятелствата относно неоткриване на доставчиците на декларираните от тях адреси за кореспонденция. Необосновано приходните органи са отказали да признаят правото на данъчен кредит поради това, че издателите на фактурите не са доказали кадрова обезпеченост за извършване на доставките и произхода на стоките при доставчиците. В решение на Съда на Европейския съюз по дело С-324/11 /Gabor Toth/, изрично е посочено, че Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска да се откаже правото на данъчен кредит поради това, че доставчикът на строителни услуги не е декларирал наетите от него работници, както и поради неизвършена от получателя по фактурата проверка дали между наетите на строежа работници и доставчика е съществувало правоотношение, без приходният орган да доказва, въз основа на обективни данни, че задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Според тълкуването на Директивата, съдържащо се в решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, ако поради нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи, въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави - че получателят на фактурата е знаел или трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС. В конкретния случай от приходните органи не са наведени твърдения и не са ангажирани доказателства за наличие на данъчна измама, осъществена между страните по описаните по-горе доставки.

Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че претендираното право на приспадане на данъчен кредит по спорните доставки е отказано незаконосъобразно. Оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, постановено е при спазване на административнопроизводствените правила, правилно прилагане на материалния закон и обоснованост, поради което, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в полза на „Уудтранс" ООД следва да се присъдят разноски в размер на 800 лв., представляващи договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, договор за правна защита и съдействие и разписка за платената в брой сума.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4088 от 14.06.2019 г. на Административен съд София - град, постановено по административно дело № 12236 по описа за 2018 г. на съда.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Уудтранс" ООД, ЕИК 201672063, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г.С.Р“ № 149, вх. Б, ет. 2, ап. 21, съдебни разноски в размер на 800 (осемстотин) лева.

Решението е окончателно.