Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. П. ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ША. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора М. Т. докладваното от съдиятаТ. К. по адм. дело № 4642/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ф. С. ЕООД, съгласно уточнението й от 24.03.2021 г., приподписана от адв. Й., против Решение № 185 от 29.01.2021 г., постановено по адм. дело № 3014/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против процесния ревизионен акт.

От изложените в касационната жалба доводи се извеждат касационни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК – необоснованост и противоречие с материалния закон. Поддържа се, че неправилно съдът е възприел тезата на органите по приходите за липсата на доказателства за извършването на услугите по издадените от „Л. И. ЕООД фактури, поради което неправилно е отказано правото на данъчен кредит по същите, респ. е преобразуван и финансовият резултат на дружеството и са определени допълнителни задължения по ЗКПО. Поддържан се необоснованост и неправилност на фактическите изводи на съда относно липсата на доказателства стоките, доставени му по фактурите, издадени от „Т. Д. – 90“ ООД, „Еван 07“ ЕООД, „Ивека 2000“ ООД, „Ивайла 89“ ЕООД, „Глопакс“ ЕООД и „Ларс“ ООД, да са свързани с икономическата му дейност, а от там и неправилно приложение на материалния закон във връзка с установените задължения за лихви за забава по ЗДДС и главници и лихви по ЗКПО. Настоява за отмяна на съдебния акт в обжалваната му част и разрешаване на спора по същество с отмяна на РА и в тези му части, в условията на евентуалност – за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Ответникът – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Б., оспорва касационната жалба и настоява за оставяне в сила на съдебния акт в оспорената му част, като правилен и законосъобразен и нестрадащ от релевираните касационни пороци. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за касационната инстанция.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея и подлежащ на касационен контрол първоинстанционен съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. По същество, съдът съобрази следното:

Предмет на оспорване пред Административен съд - Пловдив е бил Ревизионен акт /РА/ № Р-16001618007159-091-001 от 19.06.2019 г., съставен от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, в частта, в която е потвърден с Решение № 513/05.09.2019 г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив, относно установените на „Ф. С. ЕООД публични задължения, както следва: 1. ПО ЗДДС.

- в размер на 17 264,61 лева, ведно с лихви за забава в размер на 5 885,63 лева, в резултат на отказано право на данъчен кредит, както следва: на основание чл. 70 ал. 5 във вр. с чл. 9, чл. 68 ал. 1 т. 1 и чл. 69 ал. 1 т. 1 от ЗДДС в общ размер на 5 250 лева по три броя фактури, издадени от „Л. И. ЕООД; на основание чл. 70 ал. 1 т. 2 и съответно на основание чл. 70 ал. 1 т. 4 и т. 5 от ЗДДС в общ размер на 4 361,69 лева по фактурите, издадени от „Уникредит лизинг“ АД, и в общ размер на 7 632,82 лева по фактурите, издадени от „С. М. Т. ООД, и на основание чл. 72 от ЗДДС по фактура № 1000013812 от 31.10.2015 г., издадена от „Темпекс“ ЕООД, в размер на 20 лева;

- в размер на лихви за забава в размер общо на 36 402,74 лева, в резултат на незаконосъобразно упражнено право на данъчен кредит поради неизпълнение на фактическия състав на чл. 69 ал. 1 т. 1 от ЗДДС (неизползването на предмета на доставките в икономическата дейност на лицето) по конкретно индивидуализирани фактури, издадени от доставчиците „Т. Д. 90“ ООД, „Еван 007“ ЕООД, „Ивека 2000“ ООД, „Глопакс“ ЕООД, „Ивайла 89“ ЕООД и „Ларс“ ООД, начислявани от 15 число на месеца, следващ месеца през който е упражнено правото на данъчен кредит, до 14.06.2019 г., предвид издадените през м. Май 2019 г. протоколи по чл. 116 от ЗДДС към всяка една от процесните фактури и включването им в отчетните регистри по ЗДДС за данъчен период месец Май 2019 г., по който начин е възприето, че „данъчният кредит е възстановен в бюджета от ревизираното лице“;

- лихви за забава в размер общо на 1 399,91 лева, в резултат на незаконосъобразно упражнено право на данъчен кредит поради неизпълнение на фактическия състав по чл. 68 ал. 1 т. 1 от ЗДДС (липса на доказателства предметът на доставките да е вложен в икономическата дейност на ревизирания субект) по конкретно индивидуализирани фактури, издадени от „Т. Д. 90“ ООД, начислявани от 15 число на месеца, следващ месеца през който е упражнено правото на данъчен кредит, до 14.09.2017 г., предвид издадените през м. Август 2015 г. протоколи по чл. 116 от ЗДДС за анулирането на всяка една от тези фактури и включването им в отчетните регистри по ЗДДС за данъчен период месец Август 2017 г., т. е. възстановяване на дължимия ДДС в бюджета и

- лихви за забава в размер общо на 577,90 лева, в резултат на неправомерно (повторно) упражнено право на данъчен кредит (възстановено в бюджета) и на закъсняло изпълнение на задължението по чл. 86 от ЗДДС от ревизираното лице, по конкретно посочени фактури и данъчни периоди. 2. ПО ЗКПО.

- за 2012 г. допълнително определен корпоративен данък за внасяне в размер на 767,94 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 484,94 лева, в резултат на преобразуване на счетоводния финансов резултат (СФР) на дружеството за данъчни цели в посока увеличение на основание чл. 26 т. 1 от ЗКПО със сумата от 7 679,40 лева, разход несвързан с дейността по фактура № 1324/18.10.2012 г., издадена от „Ларс“ ООД;

- за 2013 г. допълнително определен корпоративен данък за внасяне в размер на 7 046, 96 лева, ведно с лихви за забава за несвоевременното му разчитане с бюджета в размер на 3 734,05 лева, в резултат на преобразуване на СФР на дружеството за данъчни цели на основание чл. 26 т. 1 от ЗКПО със сумата от общо 70 469,60 лева, разход несвързан с дейността по конкретно индивидуализирани фактури, издадени от „Ларс“ ООД и „Т. Д. 90“ ООД;

- за 2014 г. допълнително определен корпоративен данък за внасяне в размер на 8 761,98 лева, ведно с лихви за забава за несвоевременното му разчитане с бюджета в размер на 3 752,44 лева, в резултат на преобразуване на СФР на дружеството за данъчни цели на основание чл. 26 т. 1 от ЗКПО със сумата от общо 87 619,74 лева, разход несвързан с дейността по конкретно индивидуализирани фактури, издадени от „Ларс“ ООД, „Т. Д. 90“ ООД и „Еван 007“ ЕООД;

- за 2015 г. допълнително определен корпоративен данък за внасяне в размер на 6 109 лева, ведно с лихви за забава за несвоевременното му разчитане с бюджета в размер на 1 994,24 лева, в резултат на преобразуване на СФР на дружеството за данъчни цели на основание чл. 26 т. 1 от ЗКПО със сумата от общо 61 090,03 лева, разходи несвързани с дейността, от които общо 42 371,35 лева, стойността на отчетените разходи по конкретно индивидуализирани фактури, издадени от „Т. Д. 90“ ООД и „Еван 007“ ЕООД, и стойността на изписан разход от с/ка 206 „Инвентар“, ДМА в размер на 18 718,68 лева и

- за 2016 г. допълнително определен корпоративен данък за внасяне в размер на 7 700,30 лева, ведно с лихви за забава за несвоевременното му разчитане с бюджета в размер на 1 732,71 лева, в резултат на преобразуване на СФР на дружеството за данъчни цели на основание чл. 26 т. 1 от ЗКПО със сумата от 57 152,95 лева, разход несвързан с дейността по конкретно индивидуализирани фактури, издадени от „Т. Д. 90“ ООД, „Еван 007“ ЕООД и „Ивека 2000“ ООД и на основание чл. 26 т. 2 от ЗКПО със сумата от 19 850 лева, съставляваща стойността на отчетените през 2016 г. разходи по фактурите, издадени от „Л. И. ЕООД.

С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е отменил процесния РА относно установеното допълнително задължение за корпоративен данък за внасяне за 2012 г., ведно с лихвите за забава, изменил е задълженията за корпоративен данък за довнасяне за 2013 г., 2014 г. и 2016 г., като е намалил размерът на същите, ведно със съответните лихви за забава и е отхвърлил жалбата на дружеството против останалата част от РА.

Предвид липсата на касационна жалба, подадена от Директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив, решението е влязло в сила в частта, с който на практика са отменени част от вменените с РА задължения (съдът е приел наличието на основанието по чл. 26 т. 1 от ЗКПО, но е кредитирал като компетентно дадени и съответни на събрания доказателствен материал експертните изводи на вещото лице по допуснатата ССчЕ относно година на осчетоводяване на част от непризнатите за данъчни цели разходи и те не кореспондират с установяванията на органите по приходите), и не е предмет на касационен контрол.

За да постанови обжалваната пред касационната инстанция част от съдебния акт, съдът е приел че РА е издаден от компетентни органи по приходите, в предвидената за това форма и при липсата на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Възприел и е материалната законосъобразност на РА в коментираните му тук части.

1. Относно отказаното право на данъчен кредит и извършеното преобразуване на СФР на основание чл. 26 т. 2 от ЗКПО по фактурите, издадени от „Л. И. ЕООД, с предмет на доставките „организиране на семинари по съответния договор“ а именно: фактура № 5/25.04.2016 г. на стойност 4 162,00 лева и ДДС – 832,40 лева; фактура № 6/28.04.2016 г. на стойност 15 688 лева и ДДС – 3 137,60 лева и фактура № 13/29.03.2017 г. на стойност 6 400 лева и ДДС – 1 280 лева.

В частта по ЗДДС съдът е приел, че спорът в тази му част между страните е концентриран върху отговора на въпроса е ли са на лице осъществени от посочения доставчик спрямо жалбоподателя доставки на услуги – организиране и подвеждане на семинари на служители на ревизираното лице (както се поддържа от „Ф. С. ЕООД), като няма спор относно наличието на останалите предпоставки за упражняване на правото на данъчен кредит, визирани в чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 от ЗДДС – доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице, а жалбоподателят притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред.

При съвкупен анализ на ангажираните в хода на ревизионното производство писмени доказателства от „Форма студио“ ЕООД, „Л. И. ЕООД, „Агропроект СМ“ООД, Сдружение с нестопанска цел „Териториална организация на научно-техническите съюзи с дом на науката е техниката – Пловдив“ и физическите лица С. К. и М. П., ведно с приетото по делото заключение по допуснатата ССчЕ, съдът е споделил тезата на органите по приходите, относно липсата на доказателства за осъществяването на фактурираните услуги, като документалното оформяне на спорните доставки чрез съставянето на договори, отчети за извършени семинари, фактури и тяхното счетоводно отразяване при жалбоподателя и неговия доставчик, е възприето като недостатъчно да обоснове извод, че тези доставки са проявени юридически факти.

Съдът е констатирал, че според съдържанието на представените договори от 15.02.2016 г. и 09.01.2017 г. и приложение № 1 към всеки от тях „Ф. С. ЕООД възлага, а „Л. И. ЕООД приема да организира семинари на следените теми: „Мотивация и управление на екипи“, „Отчитане на сделки с недвижими имоти и с вещни права, осъществявани в строителството“, „Умения при водене на бизнес преговори“, „Оценка и възнаграждение на персонала, „Управление на проекти и „Анализ на финансовите отчети, като темите са еднакви и за двете години – 2016 г. и 2017 г. и според уговореното в цитираните договори семинарите се организират за служителите на „Ф. С. ЕООД.

Прието е, че по делото не са ангажирани каквито и да е доказателства кои са били участниците в семинарите – дали действително са били служители на жалбоподателя и ако са били такива, какъв е бил техния брой през 2016 г. и 2017 г., съответно кое е наложило провеждането в две последователни години на семинари с идентични теми, както и не са ангажирани годни доказателства относно мястото на провежданото на семинарите.

Установено е, че в дадените писмени обяснения от две от физическите лица, посочени като лектори, самите те заявяват, че такива семинари са проведени, но и че не им е било заплащано, не сочат кои са били физическите лица, участващи в семинара, отричат да имат отношения с „Ф. С. ЕООД и прочие относими обстоятелства.

Обобщено е, че събраните доказателства не позволяват да се направи категоричен извод кога, къде, от кого и как са извършени спорните услуги и дали изобщо „Л. И. ЕООД е организирало и провело процесните семинари, при липсата и доказателства това дружество да е направило някакви разходи в тази връзка (няма данни да са изплащани възнаграждения на лектори, няма данни за извършени разходи за наемане на помещение за провеждането на семинарите).

При тези фактически установявания РА е възприет за материално законосъобразен в тази му част.

В частта по ЗКПО предвид така възприетото, че фактурите, издадени от „Л. И. ЕООД, не обективират действително извършени доставки на услуги, е прието, че случаят се субсумира в хипотезата на чл. 23, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. Съставът на съда се е аргументирал с това, че счетоводните разходи, които не се признават за данъчни цели, са изчерпателно изброени в чл. 26, т. 1 – 11 от ЗКПО, сред които по т. 2 са разходи, които не са документално обосновани по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, а тази разпоредба изисква първичните счетоводни документи да отразяват вярно стопанските операции. Посочено е, че формалното документиране на една доставка чрез издаването на първичен счетоводен документ, ако същата не е действително извършена, винаги представлява невярно отразяване по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, респективно липса на документална обоснованост.

Или преобразуването на СФР на дружеството за 2016 г. в посока увеличение за данъчни цели на основание чл. 26 т. 2 от ЗКПО със сумата в размер общо на 19 850 лева и произтичащите от това задължения за корпоративен данък за внасяне за 2016 г., ведно с лихви за забава, са приети за законосъобразни от първостепенния съд.

2. Относно вменените задължения по ЗДДС в резултат на непризнато право на данъчен кредит в общ размер на 4 361,69 лева по фактурите, издадени от „У. Л. АД, във връзка с Договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 96822/30.10.2012 г., и в общ размер на 7 632,82 лева по 4 бр. фактури, издадени от „С. М. Т. ООД, във връзка с придобиването и оборудването на мотоциклет „Х. Д. .

Въз на основа на съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът е споделил тезата на приходната администрация, че в случая е на лице изключението съответно по чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС, доколкото при придобиване на лек автомобил или мотоциклет (а в случая безспорно се касае до такива), респ. до стоки, предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклет по т. 4, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали, законодателят изрично е изключил възможността за възникване на право на приспадане на данъчен кредит, освен ако не се докаже наличие на изключенията, формулирани в ал. 2 на чл. 70 от ЗДДС, а такива доказателства по делото не са ангажирани от ревизираното лице.

При това положени е прието, че дори и да се сподели тезата на жалбоподателя, за използването на предмета на доставките в икономическата му дейност (факт сам по себе си възприет и за неустановен по делото), т. е. за неустановеност на основанието по чл. 70 ал. 1 . 2 от ЗДДС, това не било довело до различен краен резултат.

С тези мотиви РА и в тези му части е възприет за правилен и законосъобразен.

3. Относно отказаното право на данъчен кредит на основание чл. 72 от ЗДДС по фактура № 1000013812 от 31.10.2015 г., издадена от „Темпекс“ ЕООД, в размер на 20 лева.

Въз основа на факта, че правото на данъчен кредит, възникнало през месец Октомври 2015 г., по посочения първичен счетоводен документ е упражнено през данъчен период месец януари 2017 г. (по които факти страните не спорят), съдът е възприел тезата на органите по приходите, че това е сторено след изтичане на преклузивния едногодишен срок по чл. 72 от ЗДДС.

С тези аргументи РА е възприет за материално законосъобразен и в тази му част.

4. По отношение на допълнително определените задължения за Корпоративен данък и лихви за забава за 2013г., 2014г., 2015 г. и 2016 г., в следствие на преобразуване на СФР на дружеството в посока увеличение на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО, със сумите съответно в размер на 65 766,04 лева, 85 939,74 лева, 61 090,03 лева и 52 565,60 лева, представляващи разходи, несвързани с дейността, които са отчетени през посочените данъчни периоди от задълженото лице въз основа на фактури, издадени от „Т. Д. 90“ ООД, „Еван 007“ ЕООД, „Ивека 2000“ ООД и „Ларс“ ООД, като в сумата, с която е увеличен СФР на дружеството за 2015 г. – 61 090,03 лв. са включени и изписани на разход от с/ка 206 Инвентар, ДМА-ви на обща стойност 18 718,68 лева.

В тази му част съдът е приел, че спорът между страните се концентрира на първо място върху това дали отчетените разходи по фактурите, издадени от „Тони дел 90“ ООД, „Еван 007“ ЕООД, „Ивека 2000“ ООД и „Ларс“ ООД, са свързани с дейността на жалбоподателя (каквато е тезата на оспорващия) или не (становището на данъчната администрация).

След като подробно е обсъдил събраните по делото доказателства, даденото заключение по допуснатата ССчЕ и становищата на страните съдът, е застъпил тезата на приходната администрация, като е приел че „няма причина да не се приеме, че процесуалните действия на органите по приходите в хода на извършената на жалбоподателя ревизия, са осъществени съобразно изискванията на закона. Релевантните факти и обстоятелства са възприети и възпроизведени от ревизиращите органи в издадения от тях ревизионен акт, съотнесени са спрямо останалите констатации, направени в административното производство и въз основа на това са определени процесните фискални задължения за жалбоподателя. Доказателства, които да подложат на съмнение така направените констатации и основаните на тях правни изводи, не се ангажираха в хода на настоящото производство, независимо от дадените изрични указания на жалбоподателя в проведеното на 19.02.2020 г. съдебно заседание.“.

Съдът се е мотивирал с това, че в отговор на Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице изх. № Р-16001618007159-040-002/28.03.2019 г. (л. 592, т. 3), с което са изискани изрично доказателства, че процесните стоки са използвани за независимата икономическа дейност на ревизираното лице (като „справка за стоковия поток на получените материали“, която да съдържа данни за това материалите по фактурите, издадени от „Т. Д. ООД, „Еван 007“ ЕООД, „Ивека 2000“ООД, „Ларс“ ООД, „Глопакс“ ЕООД и „Ивайла 89“ ЕООД (последните две дружества, издали фактури през 2017 г.), по кои точно фактури са реализирани, респ. по които фактури, издадени от „Ф. С. ЕООД във връзка с указани услуги на негови клиенти, са били изписани, в количествено и стойностно отношение), доколкото същите са разнородни видове, в големи количества и на значителна стойност, такива не са представени.

Прието е, че представените в хода на ревизията от страна на „Ф. С. ЕООД двустранно подписани протоколи за приемане/предаване на документация (л. 237 и сл. по делото), в които са вписани: фактурата, издадена от „Ф. С. ЕООД, във връзка с която се съставя съответния протокол; извършената работа, която се предава/приема; стойност без ДДС на услугата и стойност на вложените материали, описани по количество и вид, не могат да обосноват извод, че стоките по спорните фактури, включително и тези издадени от „Глопакс“ ЕООД и „Ивайла 89“ ЕООД през 2017 г., са използвани за икономическата дейност на дружеството, съответно че сумите по спорните фактури, осчетоводени по сметка 601 представляват разходи свързани с дейността на дружеството, при следните аргументи:

- обсъжданите протоколи за приемане/предаване не съдържат достатъчно описание на изработения трудов резултат, за да бъде извършена проверка доколко изразходените за него материали (разходите) съответстват на обема на извършената работа. Посочването само на „Проект за обект “Преустройство и ремонт автосалон и склад, мострена част – с. Труд“ например, по никакъв начин не дава възможност да се извърши преценка на обема свършена работа от страна на дружеството, а описанието на архитектурните услуги във всички протоколи е направено по този начин;

- те не отговарят на всички издадени от дружеството фактури, при липсата на ангажирани от оспорващия доказателства чрез извършване на съпоставка между всички издадени от дружеството фактури и данните, съдържащи в представените по делото протоколи;

- сумата на изписаните с протоколите материали към 31.12. на всяка една от годините е по-голяма, т. е. не съответстват на сумата на материалите записани в протоколите за приемане/предаване;

- множество несъответствия в тяхното съдържание, констатирани и от органите по приходите, подробно описани в съдебния акт;

- установеното в хода на ревизията, че дружеството периодично купува консумативи за дейността си от редовни доставчици като „Хелио П“ ООД, Кооперация „ПАНДА“, „ДИЕМ“ ООД и др., а също така има и подизпълнители за части от изготвените проекти;

- голямото количество и значителната стойност на разглежданите стоки.

По отношение на ангажираните Протоколи, изготвени към 31.12. на всяка календарна година, за „вложените материали и консумативи за фирма „Форма студио“ ЕООД – офис“ (л. 343, 358, 369, 385, 397, 411, том 2), е прието че също не могат да обосноват извод в желаната от жалбоподател насока, доколкото в тях материалите вложени в обект офис Аркадия, както и тези използвани за консумативи за проекти, семинари и др., са посочени стойностно, а в някои от протоколите и по вид, като тези разходи са изписани със счетоводна справка без количество и индивидуализация, за кои проекти са използвани вложените материали.

В обобщение е прието, че тези именно данни, неопровергани от страна на жалбоподателя в хода на съдебното производството, и липсата на каквито и да било данни за броя, характера и обема на извършените от него архитектурни услуги, както и за действителното извършване на спорните ремонтни дейности в офиса на дружеството (което би могло да се установят например с назначаването на съдебно-техническа експертиза), не дава възможност да се направи извод, че спорните количества стоки са използвани за икономическата дейност на „Ф. С. ЕООД.

По тези съображения, въпреки че принципно характерът на работата на архитекта не позволявал с точност да се определят разходите за изготвянето на един архитектурен проект, но същите били „определяеми“, а доказателства за това не били ангажирани, е възприето че липсват доказателства разглежданите количества стоки да са използвани за независимата икономическа дейност на жалбоподателя, поради което и органите по приходите правилно са приложили материалния закон – а именно на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО са преобразували СФР на дружеството за процесните 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г.

На второ място по отношение на увеличението на СФР на дружеството за 2015 г. със сумата от 61 090,03 лева, съдът е отрекъл наличието на основанието по чл. 26 т. 1 от ЗКПО, с оглед вида на процесните ДМА описани в приетото по делото заключение по допуснатата ССчЕ (стр. 18) и в самото решение – сървър, лаптоп, таблет, телефон, принтер и т. н.

От друга страна обаче, при кредитиране на същото това заключението в съвкупната му преценка с останалия събран по делото доказателствен материал, съдът е приел, че взетите в тази връзка счетоводни записвания: Дт с/ка 602 „Разходи за външни услуги“ / Кт с/ка 206 „Инвентар“, не могат да се обвържат с конкретен счетоводен стандарт. Иначе казано, че при отписването на въпросните ДМА не са спазени разпоредбите на СС 16 - ДЪЛГОТРАЙНИ МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ, както и на Ч. П. Глава десета от ЗКПО, поради което така отчетените през 2015 г. разходи се явяват такива, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство по смисъл на чл. 77, ал. 1 от ЗКПО, не следва да се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, като на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 77, ал. 1 ЗКПО се следва увеличение на СФР на дружеството за 2015 г. за данъчни цели.

С тези аргументи РА е възприет за материално законосъобразен и в тези му части.

5. По отношение на начислените лихви за забава в размер общо на 36 402,74 лева, в резултат на незаконосъобразно упражнено право на данъчен кредит поради неизпълнение на фактическия състав на чл. 69 ал. 1 т. 1 от ЗДДС (неизползването на предмета на доставките в икономическата дейност на лицето) по конкретно индивидуализирани фактури, издадени от доставчиците „Т. Д. 90“ ООД, „Еван 007“ ЕООД, „Ивека 2000“ ООД, „Глопакс“ ЕООД, „Ивайла 89“ЕООД и „Ларс“ ООД, начислявани от 15 число на месеца, следващ месеца през който е упражнено правото на данъчен кредит, до 14.06.2019 г., предвид издадените през м. Май 2019 г. протоколи по чл. 116 от ЗДДС към всяка една от процесните фактури и включването им в отчетните регистри по ЗДДС за данъчен период месец Май 2019 г., по който начин е възприето, че „данъчният кредит е възстановен в бюджета от ревизираното лице“.

От фактическа страна съдът е установил, че „Ф. С. ЕООД е приспаднало данъчен кредит за покупка на материали по фактури, издадени от следните доставчици:

- „Ларс“ ООД - 50 бр. фактури, подробно описани в таблица на стр. 57-60 от РД, с общ размер на упражненото право на приспадане на данъчен кредит 37 499,72 лева. Предмет: картон, опаковки, хартия принтерна, стелажи, поставки, папки твърди, тонер и др.;

- „Т. Д. 90“ ООД - 57 бр. фактури, описани в таблица вид на стр. 61-65 от РД, с общ размер на упражненото право на приспадане на данъчен кредит 35 923,76 лева. Констатирано е, че 13 бр. от тези фактури са анулирани през м.08.2017 г. Органите по приходите са начислили лихви за неправомерно приспаднатия по тях данъчен кредит, по периоди от датата на приспадане до 14.09.17 г., когато е подадена справката-декларация по ЗДДС – общо в размер на 1 399,91 лева. Предмет: поставки, офис обзавеждане, картон, хартия, опаковки, фолио, полиетилен, чували, торби и други;

- „ЕВАН 007“ ЕООД - 8 бр. фактури, описани в таблица вид на стр. 67 – 68, с общ размер на упражненото право на приспадане на данъчен кредит 5 973,34 лв. Предмет: пластмасови каси, кош за отпадъци, консумативи за офис и др.;

- „ИВЕКА 2000“ ООД - 2 бр. фактури през м.04.2016 г., с общ размер на упражненото право на приспадане на данъчен кредит 2 501,32 лв. Предмет: полиетилен – 12 930 бр. и др. материали – 1 040 бр.;

- „ГЛОПАКС“ ЕООД - фактура № 1210/31.08.2017 г., с размер на упражненото право на приспадане на данъчен кредит 501,80 лв. Предмет: торби и полиетиленови чували;

- „ИВАЙЛА 89“ ЕООД - 2 бр. фактури през м.09.2017 г., с общ размер на упражненото право на приспадане на данъчен кредит 1 393,40,10 лв. Предмет на доставки: торби, чували и хартия за опаковки.

Установено е също така и че през месец Май 2019г. към всяка една от тези фактури (извън посочени 13 бр., издадени от „Т. Д. 90“ ООД) са издадените протоколи по реда на чл.116 от ЗДДС, които са включени в отчетните регистри и дневника за покупки по ЗДДС за м. 05.2019 г., като стойността на отразения със знак /-/ ДДС е в размер общо на 83 743,34 лв., т. е. точният размер упражненото право на данъчен кредит по разглежданите тук фактури, издадени от горепосочените дружества (отново следва да се посочи, извън посочените 13 бр., издадени от „Т. Д. 90“ ООД), по който начин данъкът е възстановен в бюджета.

При тези установявания, споделяйки изцяло тезата на органите по приходите, че в случая неправомерно е било упражнено правото на данъчен кредит по посочените фактури, поради неизпълнение на фактическия състав на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС – а именно стоките предмет на доставките не са използвани за независимата икономическа дейност на дружеството (тук мотивите следват тези, изложени в частта по ЗКПО, относно непризнатите разходи по същите първични счетоводни документи) и отчитайки факта, че в последствие същият е възстановен в бюджета, е прието, че законосъобразно на основание чл. 175 ал. 1 т. 2 от ЗКПО са начислени процесните лихви за забава, и РА и в тази му част е възприет за правилен и законосъобразен.

6. По отношение на начислените лихви за забава в размер общо на 1 399,91 лева.

Съдът е споделил аргументите на органите по приходите, че ревизираното лице незаконосъобразно е упражнило право на данъчен кредит поради неизпълнение на фактическия състав по чл. 68 ал. 1 т. 1 от ЗДДС (липса на доказателства предметът на доставките да е вложен в икономическата дейност на ревизирания субект) и по 13 броя фактури (описани, в таблица на стр. 61-66 от РД – лист -211-213 по делото), издадени от „Тони дел 90“ ООД (отново установяванията от фактическа страна следват, тези изложени в предходните два пункта, бел. моя). Но също така е установено, че и тези фактури са били анулирани през месец Август 2017 г., като съставените протоколи по чл. 116 от ЗДДС са включени в дневника за покупки и справката декларация за същия отчетен период със знак минус, при което ДДС е възстановен в бюджета.

При така възприетото от фактическа страна са възприети за материално законосъобразни и начислените лихви за забава, изчислявани от 15 число на месеца, следващ месеца през който неправомерно е упражнено правото на данъчен кредит, до 14.09.2017 г., когато същото е възстановено в бюджета от самото ревизирано лице.

7. По отношение на начислените лихви за забава в размер общо на 577,90 лева.

От фактическа и правна страна съдът е възприел следното:

- „ФОРМА СТУДИО“ ЕООД е отразило в дневника за покупки м.11.2015 г. фактура № 352/10.11.2015 г., с данъчна основа 1 300,00 лв. и ДДС 260,00 лв. Втори път фактурата е включена в дневника за покупки за данъчен период м.10.2016 г. с дата 01.10.2016 г. и трети път е включена в дневника за покупки за данъчен период м.01.2017 г. с дата 01.01.2017 г. със знак минус. При това положение е възприета тезата на органите по приходите, че се дължат лихви за забава за неправомерно приспаднатия данъчен кредит от 260 лева, за периода от 15.11.2016 г. до 14.02.2017 г. в размер на 6,64 лева.

- „ФОРМА СТУДИО“ ЕООД е отразило в дневника за покупки в данъчен период м.12.2015 г. фактури № 1143/01.12.2015 г. и № 1146/01.12.2015 г., съответно с данъчна основа 19 240 лева и ДДС 3 848 лева и данъчна основа 2 655,00 лева и ДДС 531 лева, издадени от „КОНСТРАКТ“ ЕООД с ЕИК [номер]. Констатирано е, че няма издадени такива фактури от горецитираното дружество. Същите фактури са отразени в дневника за покупки на данъчен период м.01.2017 г. със знак минус. При това положение е възприета тезата на органите по приходите, че се дължи лихви за забава, начислена за периода от 15.01.2016 г. до 14.02.2017 г. върху сумите от 3 848 лева и 531 лева (размерът на незаконосъобразно упражненото право на данъчен кредит), общо в размер на 483,17 лева (424,58 лева + 58,59 лева).

- „ФОРМА СТУДИО“ ЕООД е отразило в дневника за покупки на данъчен период м.12.2015 г. фактура № 1498/01.12.2015 г. с данъчна основа 2 000 лева и ДДС 400 лева, издадена от „ЕКОЛОГИЧНИ ТЕХНОЛОГИИ и СИСТЕМИ“ ООД с ЕИК [номер]. Констатирано е, че няма издадена такава фактура от горецитираното дружество. Въпросната фактура е отразена в дневника за покупки на данъчен период м.01.2017 г. със знак минус. При тези установявания е възприета тезата на органите по приходите, че се дължи лихва за забава за периода от 15.01.2016 г. до 14.02.2017 г. върху сумата от 400 лева (размерът на неправомерното упражнено право на данъчен кредит), в размер на 44,13 лева.

- Фактура № 0000000355/12.12.2014 г. е издадена от „ФОРМА СТУДИО“ ЕООД на „Макели ЕООД с ЕИК [номер] с предмет на доставката аванс по договор от 12.12.2014 г. с данъчна основа 5500 лева, ДДС 1100 лева и обща стойност 6 600 лева, която сума е приведена по банков път на 23.12.2014 г. Фактурата е отразена грешно в дневника за покупки в м.12/2014 г. и не е отразена в дневника за продажби м.12/2014 г. През м.01/2015 г. фактура № 0000000355/01.01.2015 г. е включена в дневника за продажби без данъчна основа, а само с с размер на ДДС 1 100 лева, в дневника за покупки е качен Протокол № 1 от 01.01.2015 г., без данъчна основа а само ДДС минус – 1 100 лева с контрагент „Маркели“ ЕООД с ЕИК [номер]. Приходът е включен в сумата на приходите по ГДД за 2015 г. в размер на 5 500 лева, което е и разликата между данъчната основа на облагаемите доставки за 2015 г. в размер на 447156,67 лева и приходите по ГДД в размер на 452656,67 лева. При това положение е потвърдена дължимостта на начислена лихва върху сумата от 1 100 лева за периода от 15.01.2015 г. до 14.02.2015 г. в размер на 9,48 лева.

- Фактура № 0000000370/27.02.2015 г. е издадена от „ФОРМА СТУДИО“ ЕООД на „М. Н. ЕООД с ЕИК [номер] с предмет на доставката проектантски услуги по договор с данъчна основа 20 000 лева, ДДС 4000 лева и обща стойност 24 000 лева. През м.03/2015 г. фактура № 0000000370/01.03.2015 г. е включена в дневника за продажби с данъчна основа 20 000 лева и ДДС 4000 лева. При това положение е възприета дължимостта на начислената лихва за забава върху сумата от 4000 лева за периода от 15.03.2015 г. до 14.04.2015 г. в размер на 34,48 лева.

Или в обобщение РА е възприет за законосъобразен и в тази му част.

Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т. е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационната жалба касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Административен съд - Пловдив в оспорените му пред касационната инстанция части като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол.

В касационната жалба не се сочат конкретни оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правил в дейността на съда, а касационната инстанция не следи служебно за такива.

По обосноваността на съдебния акт и неговата материална законосъобразност, които следва да бъдат разгледани общо, касационната инстанция констатира следното.

Всъщност правилно и обосновано съдът е приел, че РА е издаде от компетентни органи по приходите и при липсата на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да посягат на валидността на тази категория индивидуални административни актове.

Частично неправилни и необосновани обаче се преценят от касационната инстанция изводите на съда по правилното приложение на материалния закон при издаването на РА в обсъжданите му тук части.

1. Относно отказаното право на данъчен кредит и извършеното преобразуване на СФР на основание чл. 26 т. 2 от ЗКПО по фактурите, издадени от „Л. И. ЕООД, с предмет на доставките „организиране на семинари по съответния договор“ а именно: фактура № 5/25.04.2016 г. на стойност 4 162,00 лева и ДДС – 832,40 лева; фактура № 6/28.04.2016 г. на стойност 15 688 лева и ДДС – 3 137,60 лева и фактура № 13/29.03.2017 г. на стойност 6 400 лева и ДДС – 1 280 лева.

Неоснователен е доводът на касатора, че решението е материално незаконосъобразно и необосновано в тази му част.

Първоинстанционният съд подробно е обсъдил доказателствата във връзка с обсъжданите тук доставки и е направил обосновани фактически изводи за недоказано реално осъществяване на спорните услуги, както и недоказано използване в икономическата дейност на ревизираното лице. Въз основа на вярно установените факти правилно е приложен и материалният закон.

На първо място безспорно разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, отговарящ на нормативните изисквания за реквизити, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС и последващото им използване най-общо казано в икономическата дейност на данъчно-задълженото лице, при положение че по принцип и същата подлежи на облагане.

Предвид аргументите в касационната жалба, следва да се посочи, че необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС и в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, а и от цитираната в касационната жалба съдебна практика, като СЕС в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на осъществена доставка било то на стока или на услуга. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка.

В практиката на СЕС е трайно възприето разбирането, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим, единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци - решение от 13 декември 1989 г., G. H. C-342/87, решение от 19 септември 2000 г. Schmeink Cofreth AG Co. KG срещу F. B. и M. S. срещу F. E. C - 454/98, решение по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС, т. 44 от решение по съединени дела № С-80/11 и С-142/11.

Материално правните предпоставки за възникването на правото на приспадане са формулирани нееднократно в съдебната практика на ВАС, а и тази на СЕС, вкл. и цитираната такава в касационната жалба. Както е посочено и в т.25 от Решение от 13 февруари 2014г. по дело С-18/13 на СЕС /а и в редица други/ „Освен това от текста на член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да се ползва от правото на приспадане, е необходимо, от една страна, заинтересуваният да бъде данъчнозадължено лице по смисъла на тази директива, и от друга страна, стоките или услугите, на които се основава това право, да се използват впоследствие от данъчнозадълженото лице за целите на собствените му облагаеми сделки, а нагоре по веригата тези стоки или услуги трябва да бъдат доставяни от друго данъчнозадължено лице (вж. Решение по дело Боник, посочено по-горе, точка 29 и цитираната съдебна практика). Следователно, ако тези условия са изпълнени, приспадането по принцип не може да бъде отказано.“.

Или вярно първоинстанционният съд е определил материалноправните предпоставки за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит по чл. 68 и чл. 69 ЗДДС. Законосъобразно е изследвал фактите, релевантни за настъпване на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС и последващото влагане на услугите в икономическата дейност на данъчно-задълженото лице, като тази преценка е сторена при обсъждане поотделно, а и в съвкупност на целия събран по делото доказателствен материал.

В този порядък съобразно наведените възражения в касационната жалба относно сторената преценка на доказателствения материал и обосноваността на изводите на първоинстанционния съд, е необходимо да се уточни, че във връзка с доказване на посоченото от страна на ревизирания субект и неговия доставчик действително са представени договори, отчети за извършена работа и доказателства за осчетоводяването на доставките (така и заключението на вещото лице), но също така е вярно и че липсват каквито и да било доказателства за извършени разходи от „Л. И. ЕООД във връзка със същите тези доставки, липсват доказателства кои са били физическите лица, за които се твърди да са било обучавани, още повече при поддържана теза от ревизираното лице, че това са били негови служители (тук основателни са и доводите на приходната администрация относно броя на назначените на трудов договор лица при „Форма студио“ ЕООД и длъжността на същите), кое е наложило повеждането в две поредни години на идентични семинарни обучения. На следващо място правилно е акцентирано и върху обстоятелството, че дадените обяснения от две от физическите лица, които се сочи да са били лектори, са че възнаграждение не са получавали, не знаят кои са обучаваните от тях субекти, нямат отношения с „Ф. С. ЕООД. Именно това са фактите, мотивирали съда да възприеме материалната законосъобразност на РА в тази му част, а не единствено и само липсата на доказателства за наемане на помещенията, в които се сочи да се осъществени семинарите.

Във връзка с преценката на договорите и останалите писмени доказателства касационният съдебен състав изцяло споделя подробно сторения анализ и изведените изводите на административния съд и препраща към тях /чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК/.

С оглед на събраните по делото писмени доказателства настоящата съдебна инстанция намира за обоснован изводът на първостепенния съд, че липсват доказателства услугите да са били извършени, респ. че същите са свързани с икономическата дейност на ревизираното лице.

При установените по делото факти, законосъобразно съдът е приел, че не са изпълнени условията на чл. 68, ал.1, т.1 и чл. 69 ал. 1 т. 1 във връзка с чл. 9 от ЗДДС за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Л. И. ЕООД.

На следващо място касационната инстанция предвид така изложеното, преценя като правилни изводите на съда за липсата на документално обосновани по смисъла на чл. 10 ал. 1 от ЗКПО разходи по фактурите, издадени от „Л. И. ЕООД, поради което и са на лице основанията по чл. 26 т. 2 от ЗКПО.

В обобщение достигайки до извод за законосъобразност на оспорения РА в тези му части, решаващият състав е постановил решение, което не страда от заявените от „Форма студио “ ЕООД касационни пороци и като правилно следва да се остави в сила.

2. Относно вменените задължения по ЗДДС в резултат на непризнато право на данъчен кредит в общ размер на 4 361,69 лева по фактурите, издадени от „У. Л. АД, във връзка с Договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 96822/30.10.2012 г., и в общ размер на 7 632,82 лева по 4 бр. фактури, издадени от „С. М. Т. ООД, във връзка с придобиването и оборудването на мотоциклет „Х. Д. .

Решението и в тази му част е правилно и не страда от релевираните в касационната жалба пороци.

Съгласно чл. 70 ал. 1 т. 4 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил. Съответно чл. 70 ал. 1 т. 5 от ЗДДС регламентира, че правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили по т. 4, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали.

Следва да се посочи, че тези ограничения са регламентирани в закона в съответствие с нормата на чл. 176 от Директива 2006/112/ЕС, според която „Съветът единодушно по предложение на Комисията определя разхода, по отношение на който ДДС не подлежи на приспадане. В никакъв случай данъкът върху добавената стойност не подлежи на приспадане по отношение на разход, който не представлява стриктно разход за стопанската дейност, като луксозни стоки, забавления или развлечения“ /§ 1/, като § 2 дава право на страните-членки „в очакване на влизане в сила на разпоредбите на § 1“ … „да запазят всички изключения, регламентирани от техните национални законодателства към 1 януари 1979 г., или в случай на страни членки, които са присъединени към Общността след тази дата, към деня на тяхното присъединяване“. Аналогични на нормите на чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС са съществували и в ЗДДС (отм.), действащ до 01.01.2007 г., а именно тези на чл. 65, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС (отм.).

В случая не е спорно, че се касае до „лек автомобил“ по определението, съдържащо се в § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, респ. до „мотоциклет“, респ. до стоки в обхвата на чл. 70 ал. 1 т. 5 от ЗДДС, поради което и цитираните ограничения правилно е прието, че следва да бъдат приложени в разглеждания казус.

Правилно първостепенният съд е посочил и че изключенията от правилата на чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗДДС са регламентирани само в чл. 70, ал. 2 ЗДДС, но нито в хода на ревизията, нито в жалбите си по административен ред и по съдебен ред, дружеството е твърдяло наличието на някоя от така регламентираните хипотези, а още по-малко е ангажирало доказателства за това, вкл. това не е сторено и в рамките на съдебното производство.

Що се касае до изложените в касационната жалба аргументи, то те биха били относими към основанието по чл. 70 ал. 1 т. 2 от ЗДДС, вкл. и при съобразяване разрешението дадено с Решението на СЕС от 6 февруари 2012 г. по дело С-118/11, Е. А. М. но не и към приложението на чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС.

В този смисъл е и константната практика на съставите на ВАС, обективирана в съдебните актове, цитирани от първостепенния съд.

Или достигайки до извод за законосъобразност на РА в тези му части, решаващият състав е постановил решение, което не страда от заявените от „Ф. С. ЕООД касационни пороци и като правилно следва да се остави в сила.

3. Относно отказаното право на данъчен кредит на основание чл. 72 от ЗДДС по фактура № 1000013812 от 31.10.2015 г., издадена от „Темпекс“ ЕООД, в размер на 20 лева.

При правилно установена и то безспорна между страните фактическа обстановка, първостепенният съд е достигнал до правилен извод относно упражняването на правото на данъчен кредит по така посочения първичен счетоводен документ след преклузивния срок, регламентиран в чл. 72 от ЗДДС.

Изложените в тази насока се споделят изцяло от касационната инстанция, която при липсата и на изложени каквито и да било оплаквания в касационната жалба (произнасянето е в служебния обхват по чл. 218 ал. 2 от АПК, предвид заявения петитум за цялостна отмяна на съдебния акт в частта, с която е отхвърлена жалбата) препраща към мотивите на първостепенния съд на основание чл. 221 ал. 2, изр. 2 от АПК.

И в тази му част съдебния като правилен и законосъобразен следва да бъде оставен в сила.

4. По отношение на допълнително определените задължения за Корпоративен данък и лихви за забава за 2013г., 2014г., 2015 г. и 2016 г., в следствие на преобразуване на СФР на дружеството в посока увеличение на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО, със сумите съответно в размер на 65 766,04 лева, 85 939,74 лева, 61 090,03 лева и 52 565,60 лева.

В тази й част касационната жалба е частично основателна, поради следните съображения.

Съдът правилно е приел, като безспорна реалността на процесните доставки и че спорът се концентрира във факта дали предметът на същите е вложен в независимата икономическа дейност на ревизирано лице.

Спорно и пред настоящата инстанция се явява приложението на чл. 26 т. 1 от ЗКПО, а именно дали се касае до разходи, свързани с икономическата дейност на търговеца.

При съобразяване с нейното съдържание и макар правилно да е приел, че основната дейност на ревизираното лице е „Архитектура“, както и че принципно фактурираните стоки са свързани и присъщо необходими за така извършваната от дружеството икономическа дейност и за оборудване на използвания от него офис (последните с оглед възприетия праг на същественост, следва да се отчитат имено като текущи разходи, въпреки използването им през повече от един отчетен период, в който смисъл са и неоспорените експертни изводи на вещото лице по приетата ССчЕ), неправилно съдът от фактическа страна е споделил изводите на органите по приходите, че липсват доказателства същите да са били вложени/използвани в икономическата дейност на ревизираното лице.

Следва да се посочи, че в РД, респ. в РА, извън начина на осчетоводяването на процесните фактури („като текущ разход“), респ. за констатациите при посещението на място в офиса на дружеството, за известни разминавания в една малка част от приложените в хода на повторно развилото се ревизионно производство протоколи за приемане/предаване на документация (възпроизведени и от съда) и възприемането им като съставени единствено и само за нуждите на ревизията, и това, че стоки като фактурираните са доставяни и от други доставчици (без конкретен анализ за това какво точно е доставено и в какви количества, а и кога), липсват каквито и да било други съображения от фактическа страна, защо е прието, че в случая осчетоводените разходи не са свързани с икономическата дейност на „Ф. С. ЕООД, при положение че не се оспорва и това е категорично установено в хода на ревизията, че стоките са били получени.

Действително както в РА, така и в Решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив, е възприето, че през Май 2019 г. разглежданите фактури, издадени от „Т. Д. 90“ ООД, „Еван 007“ ЕООД, „Ивека 2000“ ООД, „Глопакс“ ЕООД, „Ивайла 89“ЕООД и „Ларс“ ООД, са били анулирани, при което ответникът е приел, че Ревизираното лице се е „съгласило“ с така направените констатации, но органите по приходите са пропуснали да отчетат, че всъщност в същия отчетен период са съставени нови фактури, за същите тези доставки (единствената разлика е в подробното описание на премета на доставките в самия първичен счетоводен документ, а не в приложени описи), включени в дневника за покупки и СД по ЗДДС за същия данъчен период, както и че не са „сторнирани“ процесните разходи. В този смисъл са и експертните изводи на вещото лице по приетата ССчЕ, възпроизведени и от съда, поради което и не може да се приеме наличието на хипотезата на извънсъдебно признание на неблагоприятния за „Ф. С. ЕООД факт – неизползване на доставените му стоки за икономическата му дейност.

Или както изводите на ревизиращите органи, а и тези на съда, следва да се приеме че почиват на предположения, които изхождат от твърдения на органите на приходната администрация.

Така липсват каквито и да било доказателства, че по посочените от тях други доставки /тези по фактури, издадени от „Хилио П“ ООД, Кооперация „Панд“, „Дием“ ООД и др.“/ са доставени именно стоки и материали, от рода на процесните, както и че същите принципно са били единствено необходими за осъществяването на дейността на търговеца.

Липсват каквито и да било доказателства за твърдението, че за част от осъществяваните доставки „Ф. С. ЕООД е използвало и подизпълнители – в РД се визира единствено превъзлагане на определени части от проектната документация на обектите на възложителите на „Ф. С. ЕООД /например част ВиК/, но не са цитирани конкретни доставки, липсват и приложени съответни доказателства.

Необосновано както от приходната администрация, така и от съда е прието, че „Форма студио“ ЕООД не е представило изисканите му справки за стоков поток, респ. други доказателства в хода на ревизията – както личи от Опис на представени документи по ИПДПОЗЛ изх. № Р-16001618007159-040-002 от 28.03.2019 г. и приложените доказателства към него /налични на л. 232 и сл. делото, конкретно Справки за стоков поток например на л.428, 498, 573 и др./, както и от Опис на представени документи по ИПДПОЗЛ изх. № Р-16001618007159-040-001 от 13.12.2018 г. /л.2062 и сл., том 8 и 9 от делото/, тези документи са били ангажирани още в хода на ревизията (вкл. и всички продажни и покупки фактури).

Защо доказателствата представени с последноцитирания опис, входирани на 10.01.2019г. в ТД на НАП – Пловдив, не са ангажирани в тяхната цялост /не се твърди част от описаните такива да не са представени на вниманието на приходната администрация/; защо материалите по предходната ревизия не са част от доказателствения материал по делото - видно от Протокол № 1481407 от 21.01.2019г., съставен от орган по приходите, част от ревизиращия екип, те са присъединени към материалите по повторно развилото се ревизионно производство, а и съдът изрично е задължил ответника да ги ангажира с Разпореждане № 7630 от 05.12.2019 г. (което задължение разбира се не е изпълнено), са все обстоятелства, които не могат да бъдат вменени във вина на жалбоподателя, поради което и същият не би следвало да търпи и негативни правни последици от бездействието на администрацията и неизпълнението от страна на ответника на задължението му да окомплектова в нейната цялост административната преписка. В този смисъл и не могат да се приема за обосновани изводите както на ответника, така и на първостепенния съд, че от една страна приложените Протоколи за вложени материали и консумативи, са съставени единствено и само за нуждите на процеса, а от друга – че липсвали доказателства за всички осъществени от ревизираното лице облагаеми доставки, за да се прецени обема на оказаните услуги, в аспекта на необходимите за целта материали и консумативи.

Всъщност задължаване на ревизираното лице да доказва в коя точно последваща доставка е вложил доставените му консумативи и материали /при конкретните видове и обеми родово определени вещи – хартия, тонери, папки, тиксо и прочие канцеларски материали в преобладаващата им част/ всъщност надхвърля необходимото за постигане на целите на ревизията.

Въпреки това именно „Ф. С. ЕООД е направило опит да ангажирало такива доказателства още в хода на ревизията – коментираните тук стокови потоци, протоколи за вложени материали, консумативи (към фактурите), Протоколи към 31.12 на съответната година за вложени материали и консумативи за фирма ЕООД Ф. С. – Офис, счетоводни справки и счетоводни статии и прочие счетоводна документация, която изобщо не е била подложена на детайлен анализ от органите по приходите, а и всъщност от съда. Именно съвкупният анализът на въпросните протоколи за вложени материали и консумативи към 31.12. на всяка една година, Счетоводни статии, на база които са били сторени и съответните счетоводни записвания както по материалните сметки, като и по разходните такива на ревизираното лице, дава информация за търсените от съда данни за конкретни количества и стойност (като един. Цена и обща стойност) на изписаните материали и консумативи (така например Протокол 1 от 31.12.2013г. за вложени материали и консумативи на л. 2187, Счетоводна статия 2013 г. на л. 2126, съответно Опис на сметки и статии от 1 до 12 2013 год. Сметка 3021, л. 2130 и сл., и Опис на сметки и статии от 1 до 12 2013 г. Сметка 3022, л. 2136 и сл. и др., аналогични на които доказателства са ангажирани за всяка една от процесните години).

Констатираните неточности и то в една малка част от приложените протоколи за вложени материали, консумативи към фактурите, не могат да обосноват извод за игнорирането и то на всички тях.

Въпросът за това какво точно е ангажирано в хода на ревизията и кога, е останал неразрешен поради поведението на самата приходна администрация, поради което и тезата че тези протоколи са съставени за нуждите на ревизията е необоснована.

Нито приходната администрация е изискала, нито съдът е дал указания на оспорващия да ангажира аналогични протоколи към всички издадени от дружеството фактури, в което намира и очевидния си отговор констатацията, че сумата на изписаните към 31.12. на всяка година материали и консумативи е по-голяма от стойността на материалите по приложените протоколи (очевидно се има предвид двустранно разписаните Протоколи за вложени материали, консумативи към фактурите, издадени от „Ф. С. ЕООД, тези на листове 237 и сл., доколкото данните от счетоводните регистри напълно кореспондират с данните от съответните Протоколи към 31.12. на съответната година за вложени материали и консумативи за фирма ЕООД Ф. С. – офис, например посочения по-горе такъв на л. 2187), още повече, че част от осчетоводените разходи са признати в хода на ревизията при неясно какви точно критерии.

Количеството и стойността на стоките, сами по себе си са факти, които не могат да бъдат аргумент за приложение на чл. 26 т. 1 от ЗКПО и то по отношение на целия осчетоводен разход по разглежданите фактури.

Що се касае до това дали обемът на разглежданите стоки, отговаря на обема на осъществените от „Форма студио“ ЕООД последващи доставки, това е въпрос, който не е повдиган от приходната администрация, която е отрекла въобще използването в икономическата дейност на лицето доставените му стоки и то неясно защо единствено и само от посочените доставчици (и тук основателно се повдига въпросът в касационната жалба с какво тези материали са по-различни от доставените други такива), за да е било нужно да се ангажират съответни доказателства по делото, а и съдът не е дал изрични указания в този смисъл, поради което и необосновано е аргументирал изводите си от фактическа и правна страна с липсата на доказателства, ангажирани от жалбоподателя, за такова съответствие.

От друга страна по делото са представени доказателства, респ. е установено и посредством заключението на вещото лице, че в офиса на дружеството са осъществени ремонтни дейности (фактурите за СМР издадени от конкретните доставчици са посочени от вещото лице, като липсват корекции било то на упражненото право на данъчен кредит, респ. осчетоводени разходи, извън тези във връзка с доставени материали от процесните доставчици), поради което и необосновано съдът е приел, че липсват доказателства за това.

В обобщение по делото липсват доказателства въз основа на които да се установява или които дори да е на лице само индиция, че ревизираното лице е използвало безспорно доставените му стоки за дейности, различни от икономическата му дейност.

Що се касае до установяванията на приходната администрация за наличните в офиса на дружеството материали, консумативи и офис оборудване, то следва да се посочи, че в случая не се твърдят липси, поради което и евентуално липсата на стоките /тяхното ненамиране/ не следва да бъде обсъждано в настоящия случай.

Или в обобщение необосновано първоинстанционният съд е възприел тезата на приходната администрация, доколкото от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че стоките, фактурирани от процесните доставчици са предназначени и са използвани за икономическата дейност на дружеството, която е такава по предоставяне на услуги в областта на „Архитектурата“, като изводите за противното на органите по приходите почиват единствено на предположения. Изложеното касае всъщност и разходите, за които съдът макар и да е приел основанието по чл. 26 т. 1 от ЗКПО, е възприел за незаконосъобразно преобразуването на СФР, но поради други съображения.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя направените изводи при конкретната фактическа обстановка и при съобразяване на заключенията по съдебно-счетоводната експертиза.

Или след като е приел за материално законосъобразен РА в частта на стореното преобразуване на СФР в посока увеличение за данъчни цели на основание чл. 26 т. 1 от ЗКПО за 2013г., 2014г., 2015 г. и 2016 г. със сумите съответно в размер на 65 766,04 лева, 85 939,74 лева, 42 371,35 лева /61 090,03 лева – 18 718,68 лева/ и 52 565,60 лева, в резултат на което е потвърдил РА в частта на произтичащите размери на допълнително вмененото задължение за Корпоративен данък за съответния данъчен период, ведно с прилежащите лихви за забава, съдът е постановил съдебен акт, засегнат в тази му част от касационните пороци по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК – необоснованост и неправилно приложение на материални закон, което налага неговата отмяна.

Що се касае до извършеното увеличение на СФР на дружеството за 2015 г. със сумата от 18 718,68 лева, съдът обосновано е установил при съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства и приетото по делото заключение по ССчЕ, че е касае до изписани на разход от сметка 206 „Инвентар“ ДМА-ви (счетоводните записвания са Дт с/ка 602 „Разходи за външни услуги“ срещу срещу Кт с/ка 206 „Инвентар“), което не отговаря на изискванията на разпоредбите на СС 16 „Дълготрайни материални активи“, нито на правилата на ЗКПО, поради което и обосновано е приел, че се касае до разходи, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство по смисъла на чл. 77 ал. 1 от ЗКПО, подлежащи на регулиране за данъчни цели на основание чл. 23 ал. 2 т. 1 от ЗКПО. Или в тази му част съдебният акт не страда от релевираните касационни пороци, поради което и следва да бъде потвърден.

5. По отношение на начислените лихви за забава в размер общо на 36 402,74 лева, в резултат на незаконосъобразно упражнено право на данъчен кредит поради неизпълнение на фактическия състав на чл. 69 ал. 1 т. 1 от ЗДДС (неизползването на предмета на доставките в икономическата дейност на лицето) по конкретно индивидуализирани фактури, издадени от доставчиците „Т. Д. 90“ ООД, „Еван 007“ ЕООД, „Ивека 2000“ ООД, „Глопакс“ ЕООД, „Ивайла 89“ЕООД и „Ларс“ ООД, начислявани от 15 число на месеца, следващ месеца през който е упражнено правото на данъчен кредит, до 14.06.2019 г., предвид издадените през м. Май 2019 г. протоколи по чл. 116 от ЗДДС към всяка една от процесните фактури и включването им в отчетните регистри по ЗДДС за данъчен период месец Май 2019 г.

По съображенията, изложени в предходния абзац на настоящия съдебен акт, по отношение на доказаното използване предметът на доставките, обективирани с тази част от процесните фактури, в икономическата дейност на лицето, т. е. липсата на основанието по чл. 70 ал. 1 т. 2 от ЗДДС, респ. за изпълнение на фактическия състав на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС за надлежното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит (отново следва да се подчертае, че наличието на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС не е било спорно в хода на ревизията, а и се установява от събраните от органите по приходите доказателства, представени вкл. и от всеки един от преките доставчици при извършените им насрещни проверки), то се следва изводът, че неправилно и необосновано съдът е възприел материалната законосъобразност на РА в тази му част.

Решението в тази му част подлежи на отмяна, поради необоснованост и произтичащото от това неправилно приложение на материалния закон.

6. По отношение на начислените лихви за забава в размер общо на 1 399,91 лева.

Основателни са аргументите, в касационната жалба, че необосновано съдът е приел, че ревизираното лице незаконосъобразно е упражнило право на данъчен кредит поради неизпълнение на фактическия състав по чл. 68 ал. 1 т. 1 от ЗДДС, поради липса на доказателства предметът на доставките да е вложен в икономическата дейност на ревизирания субект, и по 13 фактури, описани, в таблица на стр. 61-66 от РД, към които са издадени през месец Август 2017 г. протоколи по чл. 116 от ЗДДС, издадени от „Т. Д. 90“ ООД.

Между страните не съществува спор относно наличието на облагаема доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и по тази група фактури, като органите по приходите са отрекли, а и първостепенния съд е споделил, използването на стоките в независимата икономическа дейност на „Ф. С. ЕООД за последващи облагаеми доставки.

От представените в хода на насрещната проверка на този доставчик доказателства и писмени обяснения се установява обаче, че се касае до „върната стока“:

- Протокол за анулиране на фактура по чл. 116 от ЗДДС № 2000000004 от 01.08.2017 г. към фактура № 4522 от 10.07.2015 г., ведно с Протокол за върната стока 2-4/01.08.2017 г. (л.1559-1560), двустранно разписани и надлежно осчетоводени;

- Протокол за анулиране на фактура по чл. 116 от ЗДДС № 2000000005 от 01.08.2017 г. към фактура № 4533 от 21.07.2015 г., ведно с Протокол за върната стока 2-5/01.08.2017 г. (л.1563-1564), двустранно разписани и надлежно осчетоводени

- Протокол за анулиране на фактура по чл. 116 от ЗДДС № 2000000006 от 01.08.2017 г. към фактура № 4544 от 05.08.2015 г., ведно с Протокол за върната стока 2-6/01.08.2017 г. (л.1568-1569), двустранно разписани и надлежно осчетоводени

- Протокол за анулиране на фактура по чл. 116 от ЗДДС № 200000007 от 01.08.2017 г. към фактура № 5325 от 09.09.2015 г., ведно с Протокол за върната стока 2-7/01.08.2017 г. (л.1573-1574), двустранно разписани и надлежно осчетоводени

- Протокол за анулиране на фактура по чл. 116 от ЗДДС № 2000000008 от 01.08.2017 г. към фактура № 5331 от 15.09.2015 г., ведно с Протокол за върната стока 2-8/01.08.2017 г. (л.1578-1579), двустранно разписани и надлежно осчетоводени

- Протокол за анулиране на фактура по чл. 116 от ЗДДС № 2000000009 от 01.08.2017 г. към фактура № 5335 от 25.09.2015 г., ведно с Протокол за върната стока 2-9/01.08.2017 г. (л.1583-1584), двустранно разписани и надлежно осчетоводени

- Протокол за анулиране на фактура по чл. 116 от ЗДДС № 2000000106 от 01.08.2017 г. към фактура № 7174 от 04.01.2017 г., ведно с Протокол за върната стока 2-106/01.08.2017 г. (л.1945-1946), двустранно разписани и надлежно осчетоводени

- Протокол за анулиране на фактура по чл. 116 от ЗДДС № 2000000107 от 01.08.2017 г. към фактура № 7177 от 05.01.2017 г., ведно с Протокол за върната стока 2-107/01.08.2017 г. (л.1949-1950), двустранно разписани и надлежно осчетоводени

- Протокол за анулиране на фактура по чл. 116 от ЗДДС № 2000000108 от 01.08.2017 г. към фактура № 7181 от 10.01.2017 г., ведно с Протокол за върната стока 2-108/01.08.2017 г. (л.1953-1954), двустранно разписани и надлежно осчетоводени

- Протокол за анулиране на фактура по чл. 116 от ЗДДС № 2000000109 от 01.08.2017 г. към фактура № 7184 от 11.01.2017 г., ведно с Протокол за върната стока 2-109/01.08.2017 г. (л.1957-1958), двустранно разписани и надлежно осчетоводени

- Протокол за анулиране на фактура по чл. 116 от ЗДДС № 2000000110 от 01.08.2017 г. към фактура № 7193 от 18.01.2017 г., ведно с Протокол за върната стока 2-110/01.08.2017 г. (л.1960-1961), двустранно разписани и надлежно осчетоводени

- Протокол за анулиране на фактура по чл. 116 от ЗДДС № 2000000111 от 01.08.2017 г. към фактура № 7197 от 20.01.2017 г., ведно с Протокол за върната стока 2-111/01.08.2017 г. (л.1965-1966), двустранно разписани и надлежно осчетоводени и

- Протокол за анулиране на фактура по чл. 116 от ЗДДС № 2000000112 от 01.08.2017 г. към фактура № 7200 от 27.01.2017 г., ведно с Протокол за върната стока 2-112/01.08.2017 г. (л.1969-1970), двустранно разписани и надлежно осчетоводени.

Съгласно дадените писмения обяснения от представляващия този доставчик основанието за това е искане за връщане на налични стоки от „Д. Д. 90“ ООД и поради остатък за плащане към 08.2017 г.

Или налага се изводът, че сме изправени пред хипотезата на „разваляне на доставката“ по смисъла на чл. 78 ал. 2 предл. второ от ЗДДС, при което е налице основанието, предвидено в същата правна норма за корекция на ползвания данъчен кредит, което е и сторено и то в данъчния период, в който е възникнало това обстоятелство. Неточното издаване на Протоколи по чл. 116 от ЗДДС, вместо кредитно известие по чл. 115 от ЗДДС, не води да извод за противното предвид ангажираните по делото доказателства.

В случая приложение следва да намери и разрешението дадено от СЕС в Решенията по дела C-37/95, C-110/94 и С-110/94, който тълкувайки разпоредбите на чл. 4, § 1 и чл. 17, § 2 от Директива 77/388/ЕЕC /Ш. Д. посочва, че правото на данъчен кредит веднъж възникнало поради намерението на лицето да осъществява облагаеми доставки, се запазва, дори ако планираните дейности са преустановени и облагаеми доставки не са извършени, както и, че правото на данъчен кредит не отпада с обратна сила, а остава незасегнато, дори ако впоследствие възникнат обстоятелства, извън контрола на лицето, поради които не се е стигнало до извършване на последващи облагаеми доставки.

Именно в тези хипотези намира приложение механизмът на корекции в чл. 185 от Директива 2006/112, респ. транспониращата норма на чл. 78 ал.2 от ЗДДС.

Или необосновано съдът е възприел наличието на неправомерно упражнено право на данъчен кредит на основание чл. 70 ал. 1 т. 2 от ЗДДС по тази група доставки, поради което и съдебният в тази му част подлежи на отмяна.

7. По отношение на начислените лихви за забава в размер общо на 577,90 лева.

В касационната жалба не са изложени конкретни съображения в подкрепа на твърдяната неправилност на съдебния акт в тази му част.

От своя страна касационната инстанция счита, че при правилно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд е достигнал до обоснован и съответен на материалния закон извод за законосъобразността на РА в тази му част. Съображенията за това са изцяло правилни, касационната инстанция ги споделя напълно, поради което и препраща към мотивите на Административен съд – Пловдив на основание чл. 221 ал. 1 изр. последно от АПК

Като краен резултат като неправилно, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК, Решението на Административен съд – Пловдив, следва да бъде отменено в частта му, с която на практика е отхвърлена жалбата на дружеството против РА, в следните му части: 1. За Корпоративен данък за довнасяне за 2013 г. в размер на 6 576,60 лева, ведно с лихва за забава в размер на 3484,81 лева (които задължения произтичат от незаконосъобразното увеличение на СФР на основание чл. 26 т. 1 от ЗКПО със сумата от 65 766,04 лева); 2. За корпоративен данък за довнасяне за 2014 г. в размер на 8 593,98 лева, ведно с лихва за забава в размер на 3 680,49 лв. (които задължения произтичат от незаконосъобразното увеличение на СФР на дружеството на основание чл. 26 т. 1 от ЗКПО със сумата от 85 939,74 лева); 3. За корпоративен данък за довнасяне за 2015 г. за разликата от 1 871,87 лева до размера от 6 109 лева, ведно с прилежащите на тази разлика лихви за забава (които задължения произтичат от незаконосъобразното увеличение на СФР на основание чл. 26 т. 1 от ЗКПО със сумата от 47 371,35 лева и възприетото за законосъобразно увеличение на същия СФР със сумата от 18 718,68 лева на основание чл. 23 ал. 2 т. 1 във вр. с чл. 77 ал. 1 от ЗКПО); 4. Корпоративен данък за довнасяне за 2016 г. за разликата от 1 985 лева до размера от 7 241,56 лева, ведно със съответните лихви за забава на тази разлика (които задължения произтичат от незаконосъобразното преобразуване на СФР на дружеството на основание чл. 26 т. 1 от ЗКПО със сумата от 52 565,60 лева, при възприето от касационната инстанция за законосъобразно увеличение на същия СФР за данъчни цели на основание чл. 26 т. 2 от ЗКПО със сумата от 1 985 лева) и 5. Допълнително начислени лихви по ЗДДС в размер общо на 37 802,65 лева (съобразно изложеното в пунктове 5 и 6 от настоящото решение). Спорът в тези му части е разрешен от фактическа и правна страна, поради което и се следва разрешаваното му по същество от касационната инстанция, като се отмени процесния РА в тези му части, като неправилен и незаконосъобразен.

В останалата му обжалвана пред касационната инстанция част с която е отхвърлена жалбата на дружеството против установените с РА публични вземания, съдебният акт, като правилен и законосъобразен, следва да бъде оставен в сила.

По въпросът за разноските.

Съгласно обстоятелствената част и петитум на касационната жалба Решението на Административен съд – Пловдив не е обжалвано в частта за разноските, поради което същото е влязло в сила и не е предмет на касационния контрол в тази му част.

От касационният жалбоподател не е заявена претенция за присъждане на разноски пред настоящата инстанция, поради което и такива не се присъждат независимо от изхода на делото.

Предвид изхода на касационния контрол и конкретния материален интерес на правния спор, пренесен пред настоящият състава на ВАС /100 840,95 лева/, на основание чл. 161 от ДОПК ответната страна се дължат съдебни разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, изчислено съразмерно на отхвърлената част от касационната жалба /за сумата от общо 28 642,77 лева/ или сумата от 1 005 лева. До пълния претендиран размер от 3 470 лева претенцията е неоснователна.

Или „Форма студио“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на НАП /виж § 1 т.6 от ДР на АПК/ сумата от 1 005 лева, юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Водим от горното, състав на ВАС, осмо отделение:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 185 от 29.01.2021 г., постановено по адм. дело № 3014/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата на „Ф. С. ЕООД против Ревизионен акт № Р-16001618007159-091-001/19.06.2019 г., издаден от М. Л. на длъжност началник сектор, възложил ревизията и М. К. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 513/05.09.2019 г. на Директора на Дирекция “ОДОП” гр. Пловдив, в частта, с която на “ФОРМА СТУДИО” ЕООД, с ЕИК [номер], със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. “С. П. № 48, ТЦ „Аркадия“, представлявано от управителя А. П., са установени публични задължения, както следва: 1. За Корпоративен данък за довнасяне за 2013 г. в размер на 6 576,60 лева, ведно с лихва за забава в размер на 3484,81 лева; 2. За корпоративен данък за довнасяне за 2014 г. в размер на 8 593,98 лева, ведно с лихва за забава в размер на 3 680,49 лева; 3. За корпоративен данък за довнасяне за 2015 г. за разликата от 1 871,87 лева до размера от 6 109 лева, ведно с прилежащите на тази разлика лихви за забава; 4. За Корпоративен данък за довнасяне за 2016 г. за разликата от 1 985 лева до размера от 7 241,56 лева, ведно със съответните лихви за забава на тази разлика и 5. Допълнително начислени лихви по ЗДДС в размер общо на 37 802,65 лева, като вместо това постановява:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001618007159-091-001/19.06.2019 г., издаден от М. Л. на длъжност началник сектор, възложил ревизията и М. К. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 513/05.09.2019 г. на Директора на Дирекция “ОДОП” гр. Пловдив, в частта, с която на “ФОРМА СТУДИО” ЕООД, с ЕИК [номер], със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. “С. П. № 48, ТЦ „Аркадия“, представлявано от управителя А. П., са установени публични задължения, както следва: 1. За Корпоративен данък за довнасяне за 2013 г. в размер на 6 576,60 лева, ведно с лихва за забава в размер на 3 484,81 лева; 2. За корпоративен данък за довнасяне за 2014 г. в размер на 8 593,98 лева, ведно с лихва за забава в размер на 3 680,49 лева; 3. За корпоративен данък за довнасяне за 2015 г. за разликата от 1 871,87 лева до размера от 6 109 лева, ведно с прилежащите на тази разлика лихви за забава; 4. За Корпоративен данък за довнасяне за 2016 г. за разликата от 1 985 лева до размера от 7 241,56 лева, ведно със съответните лихви за забава на тази разлика и 5. Допълнително начислени лихви по ЗДДС в размер общо на 37 802,65 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 185 от 29.01.2021 г., постановено по адм. дело № 3014/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА “ФОРМА СТУДИО” ЕООД, с ЕИК [номер], със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. “С. П. № 48, ТЦ „Аркадия“, представлявано от управителя А. П., да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 1 005 /хиляда и пет/ лева, юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Свилена Проданова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ В. Ш. п/ Таня Комсалова