Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 2052/25.03.2016г. на Административен съд София град по адм. д. № 12547/2015г., с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед № РД-09-210/18.11.2015г. на кмета на район „Изгрев“, Столична община, в частта по т.І, с която е утвърдено класирането на кандидатите за Схема №2, позиция №1 и по т.8, и с която дружеството е отстранено от участие в конкурс за отдаване под наем за срок до 10 години на части от имоти - частна общинска собственост, намиращи се на територията на район „Изгрев“, представляващи терени за поставяне на изрично и изчерпателно посочени преместваеми обекти, обявен със заповед №СО-15-РД-09-367/13.02.2015г. на кмета на СО на основание чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ЗОС (ЗАКОН ЗЗД ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗОбС) и чл. 30, ал. 4 и чл. 31 НУРПТК.

Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Възраженията могат да се групират както следва: 1. Неправилно съдът конституирал като заинтересована страна по делото само участника спечелил за тази позиция – [фирма], вместо всички участници в конкурса; 2. Съдът не обсъдил възражението на дружеството досежно изтеклия срок на валидност на конкурсните оферти на участниците; 3. Първият етап на процедурата по конкурса свързан с отваряне на пликовете и преценка за съответствие на съдържанието на плика с изискванията на документацията не бил извършен публично от комисията. 4. Излага съображения за допуснати процесуални нарушения във връзка с оценяването на офертите на участниците. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорвания административен акт.

Ответникът по касационната жалба, кметът на Столична община, район Изгрев, в писмен отговор мотивира неоснователност на жалбата.

Ответникът по касационната жалба, [фирма] чрез адв.. П релевира възражения за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК.

При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на ВАС приема обжалваното решение за валидно и допустимо.

АССГ не е допуснал съществени нарушения на процедурата:

Неоснователно е възражението на касатора досежно заинтересованите страни в производството пред АССГ. Предвид предмета на спора, правилно АССГ е конституирал като заинтересована страна по делото [фирма] – участника спечелил конкурса в частта относно спорната позиция. Останалите лица, дори и участвали в конкурса, не са заинтересовани от изхода на настоящия спор първо, тъй като те имат самостоятелно право на жалба; и второ – тъй като изходът на спора по никакъв начин няма да промени правното им положение.

Неоснователно е възражението на касатора досежно липсата на мотиви в обжалвания акт относно процедурата по оценяване на офертите в конкурса. [фирма] има правен интерес да оспорва заповед № РД-09-210/18.11.2015г. на кмета на район „Изгрев“, Столична община, само в частта, в която същото е отстранено от участие в конкурса. Едва ако дружеството е допуснато до участие в конкурса, но при оценка не е класирано на първо място, има правен интерес да оспорва процедурата по оценяване на офертите. В случая обаче доводите досежно нарушената процедура по оценяване /включително и възражението досежно изтеклите срокове за офертите/ няма да бъдат съобразени и от касационната инстанция по делото поради липса на правен интерес у касатора да ги навежда, като кандидат, който е отстранен от участие поради недопустимост на офертата. След като участникът не е допуснат до втория етап от процедурата по конкурса – оценка на офертите, той няма правен интерес да иска отмяна на финалния акт за класиране на участниците с аргументи, основани на пороци досежно този етап.

По отношение на възражението за неправилно приложение на материалния закон:

Касационната инстанция констатира, че АССГ правилно, въз основа на събраните по спора относими и допустими доказателствени средства, е установил фактическата обстановка по делото. Същата не следва да повтаря.

За да отхвърли жалбата срещу заповедта в оспорената част, съдът е приел, че същата е издадена от компетентен орган, във валидна писмена форма, при правилно приложение на материалния закон и спазена процедура по издаването й.

Основание за отстраняване на касатора като участник в конкурса е фактът, че същият не е представил декларациите, изискуеми по раздел ІІ, „Процедура“, т.2.5., 2.6. и 3.4. от утвърдената конкурсна документация, а именно: Декларации, че : 1. Не е ползвал без правно основание общински имоти през последните пет години; 2. През последните три години не му е налагано административно наказание от компетентните органи на СО за нарушения на ЗУЕС (ЗАКОН ЗЗД УПРАВЛЕНИЕ НА ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ) или на Наредба за обществения ред и опазване на общинските имоти на територията на СО; 3. Не е неизправна страна по договор, сключен със СО или с районна администрация и по отношение на дружеството няма констатирани системни нарушения на актове на СО или на СОС.

Касаторът твърди, че декларациите са били част от офертата му. Както и че комисията е допуснала процедурно нарушение като провела първия етап на конкурса, свързан с отваряне на пликовете и преценка за съответствие на съдържанието на плика с изискванията на документацията, при закрити врати.

Възражението е неоснователно, както правилно е приел и административният съд.

На л. 19 по делото е представен Протокол от дейността на комисията, назначена със заповед № РД – 09 – 01-18/28.05.2015г. на кмета на СО – район Изгрев. На л. 1, л.7 и л.8 от същия протокол /л. 19, 25-26 по делото/, е изписано, че комисията се е събрала в пълен състав на заседание в 11.00 часа на 28.05.2015г. в заседателната зала на СО – район Изгрев. На заседанието не е присъствал представител на [фирма]. Присъствалите представители на дружествата – участници са изрично изписани като имена в протокола. Предложението на [фирма] е докладвано от комисията като постъпило под № 59, с вх. № ТД 26-00-311/27.05.2015г., подадено в 15.21 часа – за схема № 2, позиция № 1. Върху плика е отбелязан входящ №, дата и час на подаването, която констатация е отразена в протокола. Изрично в протокола на комисията – л. 7 е отбелязано, че комисията не констатира нарушения относно външния вид на пликовете. Всички пликове са непрозрачни, запечатани и без други обозначения върху тях, освен допустимите. В присъствието на представители на упоменатите в протокола участници, комисията е отворила големите пликове по реда на постъпването на офертите и е проверила дали всеки от тях съдържа два отделни запечатани, непрозрачни и надписани плика с ненарушена цялост. Комисията също е пристъпила към разглеждане на съдържанието и е оповестила пред всички присъстващи наличните документи в големия плик за всяка от офертите. С тези действия е приключила публичната част на заседанието.

Предвид така изписаното съдържание на протокола на комисията, недоказани остават възраженията на дружеството за допуснати съществени процесуални нарушения.

Протоколът е официален удостоверителен документ, съставен от длъжностни лица в качеството им на членове на нарочната комисия, определена със заповед на кмета на района, който отразява вярно, до доказване на противното, действията на комисията, обективирани в същия. Редът за оспорване на съдържанието на този официален удостоверителен документ е указан в ГПК, но в случая не е спазен. В тежест на жалбоподателя е да докаже, че отразените в протокола действия на комисията не са се реализирали по описания начин. Тъй като в случая не е проведено надлежно оспорване на верността на протокола, както и доказване на неверността на съдържанието му, същият се приема за надлежно доказателствено средство за отразените в него констатации досежно процедурата по провеждане на конкурса.

Предвид съдържанието на протокола, правилен е извода на съда, че комисият публично е отворила пликовете на кандидатите, както и че публично е оповестила съдържанието им, в присъствието на вписани в протокола представители на някой от участниците.

Правилна е преценката на съда, че касаторът е следвало да направи възраженията си – ако счита, че е представил всички изискуеми декларации, към момента, в който конкурсната комисия е отворила плик „А“ и е оповестила съдържанието му. Такова възражение не е обективирлано в протокола, поради което и съдът приема за недоказано възражението на касатора, че посочените погоре декларации са били част от офертата му.

Предвид гореизложеното, настоящият тричленен състав на ВАС приема касационната жалба за неоснователна.

Проведеният конкурс е по реда на Наредба за условията и реда за провеждане на търгове и конкурси, приета от Столичен общински съвет. За да отхвърли жалбата, съдът е направил правилен извод за законосъобразност на обжалваната заповед в посочената погоре част на всички основания по чл. 146 АПК.

От доказателствата по делото е установено, че касаторът не е представил декларацията, изискуема по раздел ІІ, „Процедура“, т.2.5., 2.6. и 3.4. от утвърдената конкурсна документация. Доколкото офертата на касатора не е отговаряла на изискванията, заложени в конкурсната документация, то правилно първоинстанционният съд е приел, че действията на комисията по отстраняването му от участие на основание чл. 40, ал. 2 НУРПТК са законосъобразни.

Постановеното решение е правилно и не страда от релевираните в касационната жалба пороци, и по изложените съображения същото следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, на ответника кмета на район Изгрев се дължат разноски по делото за касационната инстанция в размер на 100лв., на основание чл. 78, ал.8 ГПК във връзка с чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 24 от Наредба за плащането на правната помощ.

На ответника [фирма] не се дължат разноски, тъй като липсва претенция на страната.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК настоящият състав на седмо отделение на ВАС

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2052/25.03.2016г. на Административен съд София град по адм. д. № 12547/2015г.

ОСЪЖДА [фирма] да заплати на кмета на район „Изгрев“ – Столична община сумата от 100лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция.

Решението е окончателно.