Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], гр. [населено място] срещу решение № 2435/18.11.2015г., постановено по адм. д. № 2665/2015г. по описа на Административен съд гр. В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03000314001937-091-001/27.04.2015г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, в частта, потвърдена с Решение № 344/21.07.2015г. на директора на дирекция „ОДОП”, гр. В., с която са установени задължения за ДДС за данъчен период м. 07.2014г. - главница в размер на 268 178,62 лв. и лихва в размер на 19 111,24 лв.

К. [] твърди, че решението е неправилно, като необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Излага доводи за нищожност на ревизионния акт. Счита, че съдът неправилно се е позовал на чл. 203 от Директива 2006/112/ЕС и неправилно е приложил чл. 26 ЗДДС. Поради това касаторът моли да бъде отменено решението и да се постанови ново, с което РА да се отмени изцяло. Алтернативно моли РА да бъде отменен за сумата над 107993,91 лв. Претендират се разноски.

Ответникът - директор на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. В. не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал.1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл.218 ал.2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за частично основателна.

Първоинстанционният...