Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

С решение № 14 от 08.02.2016 г. по административно дело № 489/2015 г. Административен съд - Хасково е: 1) отменил решение № 1012-26-39-2 от 12.08.2015 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Хасково, ведно с потвърденото с него разпореждане № РП-3-26-00033361/11.06.2015 г. на ръководителя на „Контрол по разходите на ДОО“ при ТП на НОИ - Хасково; 2) осъдил ТП на НОИ гр. Х. да заплати на Ц. Г. К., с ЕГН [ЕГН], от [населено място], направените по делото разноски в размер на сумата от 310 лева.

Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Хасково, чрез пълномощника юрисконсулт Д.С.К навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението на първоинстанционния съд и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответницата по касация Ц. Г. К. от [населено място], чрез повереника адвокат Е. М, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли тя да се отхвърли и да бъде потвърдено атакуваното с нея съдебно решение, като претендира и присъждане на направените пред тази инстанция съдебни разноски.

Участващият в производството по силата на чл. 217, ал. 2 от АПК прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения с нея съдебен акт, поради което предлага отхвърляне на жалбата.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла...