Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на В. Е. К. против решение №206/29.06.2016г., постановено по адм. дело №132/2016г. по описа на Административен съд - гр. С.. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени обжалвания индивидуален административен акт и да се издаде ново разпореждане с правилно определена начална дата за изплащане на наследствена пенсия.

Ответникът - Директор на ТП на НОИ - гр. С. не ангажира становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на В. Е. К. срещу Решение № 1012-20-28#1 от 04.05.2016 г. на директора на ТП на НОИ - Смолян, с което е потвърдено Разпореждане №10/26.01.2016 г. на ръководител на "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - Смолян в частта, в която е определена началната дата за изплащане на наследствената пенсия, считано от 15.01.2016 г. вместо от 13.05.2015 г.

Върховният административен съд – шесто отделение споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.

Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспореното решение по критериите, посочени в чл. 146 АПК и установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства.

При постановяване на оспорваното решение съдът правилно приема, че по делото е установено и не е спорно, че по заявление на К. по чл.82, ал.2 от КСО с дата 27.07.2015г. за отпускане на наследствена пенсия от починалия й съпруг, има издадено разпореждане от 03.08.2015г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Смолян. Със същото пенсионният орган постановява отказ, мотивирайки се, че съобразно правилата за пенсиониране през 2015 г. жалбоподателката по този ред придобива право на наследствена пенсия на 57 г. и 8 м., при положение, че към този момент тя е била на 56 г., 8 м. и 14 дни. Безспорно е установено по делото, че това разпореждане не е обжалвано и е влязло в законна сила. Т.е., образуваното по подаденото от нея заявление от 27.07.2015г. административно производство е приключило.

Безспорно е също така, че жалбоподателката е подала ново заявление на същото правно основание с пощенско клеймо от 15.01.2016 г., по което има произнасяне и което е предмет на административен контрол от директора на ТП на НОИ - Смолян, а неговото решение е предмет на настоящото производство.

С Разпореждане № 10/26.01.2016 г. е определена на жалбоподателката наследствена пенсия приемайки, че същата е придобила право на пенсия на 13.05.2015 г. по подадено заявление, като началният момент, от който е отпусната пенсията е от 15.01.2016 г. От административния орган също е прието, че действително жалбоподателката е придобила право на наследствена пенсия на 13.05.2015 г. Изведено е, че в 6-месечен срок от тази дата жалбоподателката няма подадено заявление, като заявлението, с което е сезирано административния орган е подадено на 15.01.2016 г.

Установявайки фактическото положение по делото, решаващият съд обосновава законосъобразен извод, съгласно който по подаденото от жалбоподателката заявление на 27.07.2015 г. има произнасяне от страна на административния орган. След като това разпореждане не е обжалвано то е влязло в законна сила и съдът правилно приема, че това заявление не може да се счита подадено втори път. Заявлението няма автоматично действие в смисъл, че при настъпване на основание за отпускане на пенсия по силата на закона, административният орган не следва служебно да следи и служебно да се произнесе по заявление, по което веднъж вече се е произнесъл.

При анализа на относимата правна уредба, първоинстанционният съд приема, че за да възникнат предпоставките на чл.82, ал.2 КСО, жалбоподателката е следвало да подаде второ такова заявление, с което да обективира волята си до административния орган. Горният извод е обоснован, с оглед необжалването от К. произнасянето по първото й заявление, което макар и подадено на 27.07.2015 г. е било отхвърлено. В заключение съдът правилно приема, че за постигане на благоприятни за себе си правни последици след 13.05.2015 г., жалбоподателката е следвало да подаде в 6-месечен срок, т. е. до 14.11.2015 г. ново заявление, с което да сезира административния орган. Тя не е направила това. Заявлението е подадено едва на 15.01.2016 г., при което правото на пенсия възниква по втората хипотеза от цитираната правна норма, а именно от момента на подаването на заявлението.

Въз основана на гореизложеното, настоящият състав намира, че обосновано и правилно административният съд е приел, че оспореният акт е законосъобразен и е отхвърлил жалбата против него.

С изложените в касационната жалба възражения и доводи по същество се оспорва законосъобразността на разпореждане от 03.08.2015г., което е влязло в сила и е недопустимо неговото обсъждане.

Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон.

Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №206/29.06.2016г., постановено по адм. дело №132/2016г. по описа на Административен съд - гр. С.. РЕШЕНИЕТО е окончателно.