Образувано е по касационната жалба на Г.В против решение № 4021/13.06.2019 г. по адм. д.№ 1886/ 2019 г. по описа на АС София - град. Иска отмяна на решението и уважаване на първоначалната жалба. Твърди, че съдът не се е произнесъл по наведените в жалбата му доводи за нищожност на административния акт поради липсата на компетентност на издателя. Не е споменато дори, че към 12.010.2018 г. е бил в разрешен отпуск. Претендира разноски за две съдебни инстанции.

Ответната страна директорът на Агенция "Митници" оспорва касационната жалба и твърди, че заповедта е валидна, тъй като е издадена от компетентен административен орган при условията на заместване, на правно основание чл.103, ал.1, т. 5 от ЗДСл във връзка с влязло в сила решение на ВКС по наказателно дело 706/2018 г., като жалбоподателят е наказан с 4 години лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер. Заповедта е връчена лично в ТПО -Казичене, където е изтърпявал наказание.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като заповедта е валидна, а в ЗДСл не се съдържа специална защита на служебни правоотношения с държавен служител, който е в отпуск. Служителят е осъден на лишаване от свобода и присъдата е влязла в сила на 11.10.2018 г. Няма нарушение на съдопроизводствените правила.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е заповед № 4621/ 12.10.2018 г. на заместник - директора на Агенция "Митници", издател на основание заповед № ЗАМ-1386/ 3.10.2018 г. на директора на АМ за заместване в периода от 4.10.-12.10.2018 г. - л. 95, с която на основание чл.103, ал.1, т. 5 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Г.В във връзка с влязло в сила решение № 172/3.10.2018 г. на ВКС по НД № 706/2018 г.- л. 36, с което се оставя в сила въззивна присъда № 3/13.04.2018 г. по ВНОХД № 23/2018 г. по описа на АСНС в частта, с която е изменена осъдителна присъда по НОХД №1741/ 2014 г. на СНС и е определено наказание 4 години лишаване от свобода. за умишлено престъпление от общ характер по чл. 234, ал.2, т.3 от НК.

По делото е установено, че в периода от 20.08.2018 г. до 31.08.2018 г. служителят е ползвал платен годишен отпуск, а в периода от 3.09.2018 г. до прекратяване на служебното правоотношение е в неплатен годишен отпуск. Служителят е възстановен на работа със заповед № 4300/ 9.07.2018 г. на Директора на АМ в изпълнение на решение № 7603/1.12.2016 г. по адм. д.№7224/2016 г. по описа на АССГ, оставено в сила с решение № 8437/ 21.06.2018 г. по адм. д.№ 3728/ 2017 г. по описа на ВАС, пето отд. Служителят се е явил на работа на 4.07.2018 г. - виж протокол на л. 66,

За да отхвърли жалбата като неоснователна съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен административен орган въз основа на заповед за заместване в периода на възлагане, като е ирелевантно, че през този период от време е ползван разрешен неплатен отпуск по заявление от 10.08.2018 г. Прието е, че заповедта е материално законосъобразна, защото е издадена осъдителна присъда за умишлено престъпление от общ характер, която е влязла в сила преди 12.10.2018 г.

Решението е правилно и следва да се остави в сила. Неоснователно е оплакването, че съдът не е развил правни изводи, релевантни за правилното решаване на спора. Обосновано и в съответствие с доказателствата по делото е изводът, че заместник-директора на АМ е замествал директора на 12.10.2018 г. въз основа на заповед, която е приложена по делото, поради което е имал материалната компетентност да издаде индивидуалния административен акт.

Не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила с отказа да бъде спряно съдебното производство по настоящия спор до произнасяне от Европейския съд в Страсбург по жалба от 27.09.2015 г. с направени оплаквания за допуснати нарушение на чл. 6, т. 3, б."д", чл. 6, т.1 и чл. 7, т.1, пр. 2 от КЗПЧОС, тъй като твърдените нарушения на права за участие в наказателното производство и на право на разглеждане в разумен срок са ирелевантни за настоящото дело. Решението за нарушение по чл.7, т.1, пр.2 от ЕКПЧОС ще е новонастъпило обстоятелство и съдът правилно е преценил, че предвид чл.142, ал.1 от АПК ще е настъпило след издаване на заповедта.

Решението е материално законосъобразно и е постановено при спазване на чл.103, ал.1, т. 5 от ЗДСл, тъй като към момента на прекратяване на служебното правоотношение служителят е осъден с влязъл в сила съдебен акт на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер.

Няма забрана за прекратяване на служебното правоотношение по време на ползване на неплатен годишен отпуск. Закрилата при прекратяване на служебно правоотношение е само за хипотези по чл.107б от ЗДСл и настоящата не попада сред тях.

Предвид изхода на спора е основателно искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, направено в открито съдебно заседание. Същото е основателно и следва да бъде уважено в размер от 100 лв., предвид чл. 78, ал. 8 от ГПК.

На основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4021/13.06.2019 г. по адм. д.№ 1886/ 2019 г. по описа на АС-София - град.

ОСЪЖДА Г.В да заплати на АГЕНЦИЯ МИТНИЦИ направени по делото разноски в размер на 100 лева /сто лева/ представляващи юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.