Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГД „ИН“) към Министерство на правосъдието, подадена чрез мл. юрк. Н.Д, срещу Решение № 503 от 24.01.2019 г., постановено по адм. дело № 9008/2018 г. по описа на Административен съд –София-град (АССГ), в частта му, в която е уважен предявеният от И.С иск по чл. 284 от ЗИНЗС (ЗАКОН ЗЗД ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.) (ЗИНЗС) за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 2000,00 лева, причинени от незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД „ИН“, изразяващи се в неосигуряване на задоволителни битови и санитарно-хигиенни условия, в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, за периода 23.01.2018 г. – 13.12.2018 г. при престоя му в Затвора в гр. С., ведно със законната лихва, считано от 21.08.2018 г. В жалбата се излагат доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита се, че по делото не е било доказано настъпването на неимуществените вреди, както и причинно-следствената им връзка с твърдяното незаконосъобразно действие/бездействие. Поддържа се, че размерът на присъденото обезщетение е завишен и несправедлив. Иска се отмяната на съдебното решение в обжалваната част като неправилно и необосновано, като алтернативно се поддържа редуциране на размера на определеното обезщетение до минимален размер. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – И.С, в представен по делото отговор на касационната жалба от процесуалния му представител адв. С.И, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗЗД АДВОКАТУРАТА), като в с. з. е представен списък на разноските по чл. 80, ал. 2 от...