Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на началника на сектор „Базова научно-техническа лаборатория“ (БНТЛ) в отдел „Криминална полиция“ при Областна дирекция на МВР – В. Т против решение № 170 от 04.05.2018 г. по адм. дело № 81/2018 г. на Административен съд – В. Т. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Процесуалният представител на касатора претендира присъждане на разноски и пред двете съдебни инстанции при уважаване на касационната жалба и решаване на спора по същество.

Ответникът по касационната жалба – Т. Х. В, чрез пълномощника си, поддържа в писмен отговор и пледоария по същество, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, но по съображения, различни от изложените от решаващия съд, за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното:

С обжалваното решение Административен съд – В. Т е отменил заповед № 366з-13/03.01.2018 г., издадена от началника на сектор „БНТЛ“ в отдел „Криминална полиция“ при Областна дирекция на МВР – В. Т, с която на основание чл. 204, т. 4 и чл. 199, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР, на Т. Х. В – младши експерт (ЕКД), група „Криминалистична техника“, сектор „БНТЛ“, е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от шест месеца.

В обстоятелствената част на оспорената заповед е посочено следното:

По устно разпореждане...