Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.).

Образувано е по касационна жалба на „С. И“ ООД против Решение №4470 от 02.07.2018 г. на Административен съд София – град (АССГ), постановено по адм. дело №650/2018 г.

Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Излага, че към момента на изграждане на рекламното съоръжение през 2003 г. дружеството е спазило всички изисквания на приложимото към този момент законодателство, което е установено и от административния орган. АССГ неправилно не е приложил правната разпоредба на § 4 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ПМС №294 от 08.11.2016 г., с което е изменена Наредба за специално ползване на пътищата (НСПП). Разпоредбата се отнася именно за преиздаването на вече издадените разрешения за експлоатация на рекламни съоръжения, каквото е въпросното разрешение притежавано от дружеството. Разпоредбата задължава административния орган да прецени предпоставките за преиздаване на разрешението за експлоатация на рекламно съоръжение, които са били валидни към датата на издаването му т. е. 03.09.2003 г., защото към преиздадените разрешения за експлоатация на рекламни съоръжения се прилага режимът, приложим за първоначалното разрешение за експлоатация. Към посочения момент не е съществувала разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от ЗП (ЗАКОН ЗЗД ПЪТИЩАТА) (ЗП), поради което тази правна норма е неприложима при преценката на административния орган.

В ПЗР на Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗП, обн. ДВ бр. 43 от 29.04.2008 г., не се съдържат правила за заварените към момента на влизането му в сила изградени рекламни съоръжения, каквото е това на дружеството. Подобни правила могат да бъдат въведени единствено чрез придаване на обратна сила на закона с изрична разпоредба съгласно чл. 14 от ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) (ЗНА), каквато в случая липсва. Поради това разпоредбата на чл. 25, ал. 3 ЗП не може да засегне правата на гражданите, които притежават вече изградени рекламни съоръжения над тунели. Техните права са защитени с разпоредбата на §. 4 от ПЗР на ПМС № 294 от 08.11.2016 г. Съдържанието на разпоредбата на чл. 15, ал. 2, т. 4 НСПП, която е цитирана от административния орган като нарушена, е едно и също, както към момента на издаване на разрешението за изграждане на рекламно съоръжение и разрешението за експлоатация на рекламно съоръжение, така и към момента на постановяване на процесния отказ. Тя предвижда ограничение по отношение на разположението на рекламни съоръжения само в тунели и пред тях. Това показва, че към момента на издаване на разрешението за изграждане на рекламното съоръжение органът не е смятал, че поставянето му над тунела на автомагистрала „Хемус” е в нарушение на чл. 15, ал. 2, т. 4 НСПП.

При постановяването на отказа административният орган не е посочил на коя редакция на НСПП и ЗП се позовава, което се явява грубо нарушение на закона. От отказа не става ясно и коя от възможните хипотези на чл. 15, ал. 2, т. 4 НСПП е имал предвид. Същото важи и за чл. 25, ал. 3 ЗП, която също съдържа няколко хипотези. Подчертава, че непосочването на конкретни правни разпоредби и правно основание правят отказа незаконосъобразен понеже противоречи на изричната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Твърди, че актът е издаден от некомпетентен орган. Цитирана е съдебна практика на Административен съд – София град.

Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено, като бъде отменен и оспореният отказ, а преписката да бъде върната на административния орган със задължителни указания за издаване на исканото разрешение за срок от десет години.

Ответникът – Управителният съвет (УС) на Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ/Агенцията), в съдебно заседание и в писмен отговор депозиран по жалбата, изразява подробно становище за неоснователност й. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение съставът на АССГ е: 1) заличил като ответник по делото председателя на Управителния съвет на Агенция "П. Иура"; 2) отхвърлил жалбата на „Струм инженеринг” ООД срещу отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, обективиран в решение по т. 2.195 на Управителния съвет на Агенция "П. Иура" по Протокол №16631/17 от 26.06.2017 г. в частта му относно преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата №502/03.09.2003 г. за експлоатация на рекламно съоръжение в обхвата на АМ "Тракия " км 25+340 ляво, за който отказ оспорващият е уведомен с документ, изх. № 53-00-4717/26.06.2017 г., на председателя на УС на АПИ; 3) осъдил „Струм инженеринг” ООД да заплати на Агенция "Пътна инфраструктура" сумата от 150 (сто и петдесет) лева разноски по делото.

За да постанови този резултат съдът е установил от фактическа страна, че на дружеството е издадено разрешение №42 от 10.02.2003 г. за специално ползване на пътищата чрез изграждане на осем броя рекламни съоръжения над тунелите в обхвата на АМ "Тракия " и АМ "Хемус ". Местоположението на едно от тези рекламни съоръжения в обхвата на АМ "Хемус" е на км 25+340 ляво, като валидността му е до 10.02.2004 г.

На 03.09.2003 г., на основание чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 3 ЗП и чл. 16 НСПП, на „Струм инженеринг” ООД е издадено разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение №502. С него на търговското дружество се разрешава да експлоатира рекламно съоръжение в обхвата на път АМ "Хемус " км 25-340 ляво с площ 48 кв. м.

Със заявление, вх. № 53-00-691/06.06.2017 г., до директора на ОПУ - София, дружеството е поискало по реда на чл. 17б НСПП да му бъде преиздадено разрешение №502/03.09.2003 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на един брой рекламно съоръжение в обхвата на АМ "Хемус", при километър 25+340 ляво.

С решения по протокол №15830/17 от 15.02.2017 г. и №15844/17 от 16.02.2017 г. УС на АПИ е одобрил проект на заповед за назначаване на специализирано звено за инспекция със задача да извърши проверка и експертна оценка за установяване състоянието на тунелите по републиканските пътища и да даде предложение за краткосрочни и дългосрочни мерки за подобряване на технико-експлоатационното им състояние. Със заповед №РД-11-116/15.02.2017 г. на член на УС на АПИ, допълнена със заповед №РД-11-123/16.02.2017 г. е назначено специализирано звено за инспекция със задача да извърши проверка и експертна оценка за установяване състоянието на тунелите по републиканските пътища.

Резултатите от извършената проверка са обективирани в доклад №93-01-1800/08.03.2017 г. В т. 7 на раздел VІ "Краткосрочни мероприятия по линия на организация и безопасност на движението за всички тунели", специализираното звено е препоръчало премахване на рекламни съоръжения и почистване от растителност в обхвата на тунелите. Представен е доклад, вх. №93-01-4949/26.06.2017 г., от директора на дирекция "Поддържане на пътната инфраструктура", в който е предложено докладите на директорите на съответните ОПУ, във връзка с преиздаване на разрешения за експлоатация на рекламни съоръжения, да бъдат приети и да бъде възложено на председателя на УС на АПИ да подпише писмата с откази за преиздаване на разрешенията за експлоатация до заинтересованите лица. Видно от решение по т. 2 от протокол №16631/17 от заседание на Управителния съвет на АПИ, доклад вх. №93-01-4949/26.06.2017 г. от директор на дирекция "Поддържане на пътната инфраструктура" е приет. С решение по т. 2.195. от този протокол е одобрен проект на писмо до „Струм инженеринг” ООД за отказ за преиздаване на конкретно посочени разрешения за експлоатация в обхвата на АМ "Хемус " и за АМ "Тракия". Сред изрично посочените разрешения за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение е и №502/03.09.2003 г. С решение по т. 2. 235 на председателя на УС е възложено да подпише писмата от т. 2. 2 до т. 2. 234. От отбелязването в протокола, се установява, че на заседанието на комисията са присъствали – председателят на УС и единият от членовете на съвета. Третият член на Управителния съвет към датата на заседанието е в редовен годишен отпуск, разрешен със заповед №РД-02-17-2060/16.06.2017 г.

С документ, изх. №53-00-4717/26.06.2017 г., подписан от председателя на Управителния съвет на АПИ, дружеството е уведомено, че съоръженията, за които иска преиздаване на разрешенията за експлоатация, вкл. процесното, са изградени над тунелите на АМ "Тракия" и АМ "Хемус ", което е в нарушения на изискванията на НСПП - чл. 15, ал. 2, т. 4, в нарушение на ЗП - чл. 25, ал. 3, както е и в нарушение съгласно изискванията на Наредба № 1 от 04.04.2007 г. за минималните изисквания за безопасност в тунелите по републиканските пътища, които съвпадат с трансевропейската пътна мрежа на територията на Р. Б (Наредба № 1/2007 г.) и в нарушение относно заключенията в доклада във връзка с изпълнение на заповед №РД-11-116/15.02.2017 г., доп. със заповед №РД-11-123/16.02.2017 г. във връзка с решения на УС на АПИ №15830/17 от 15.02.2017 г. и №15884/17 от 16.02.2017 г.

Първоинстанционният съд е назначил и приел, неоспорена от страните, съдебно-техническа експертиза. От нея се установява, след извършен оглед на място на 02.05.2018 г., че процесното рекламно съоръжение се намира над портала на тунел при км 25+340 – ляво на АМ "Хемус". Към СТЕ е приложен и приет снимков материал показващ разположението на рекламното съоръжение. Въз основа на тази констатация вещото лице е дало заключение, че рекламното съоръжение не отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 3 ЗП и на чл. 15, ал. 2, т. 4 НСПП.

При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган – в случая УС на АПИ, тъй като се обжалва отказ обективиран в т. 2.195. от Протокол №16631/26.06.2017 г., в предвидената от закона форма, при спазване на административно производствените правила и в съответствие с материалноправните норми и целта на закона. Посочил е, че издаденото на жалбоподателя разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на РС е без срок, поради което и към него е приложима разпоредбата на § 5 ПЗР към ЗИД на ЗП, обн. ДВ, бр. 47 от 2012 г. - издадените до влизането в сила на този закон безсрочни разрешения за експлоатация на рекламни съоръжения остават валидни за срок до 5 години от датата на влизане в сила на този закон - 25.06.2012 г. Счел е, че за дружеството не е налице основание за преиздаване на разрешението, тъй като експлоатираното от него РС не отговаря на императивните изисквания на чл. 25 ал. 3 ЗП. Решението е правилно.

Изграждането и експлоатацията на РС са дейности представляващи специално ползване на пътищата по смисъла на § 1 т. 8 ЗП и правото за това се учредява с разрешение на собственика на пътя или на администрацията. В чл. 26 ал. 7 ЗП са предвидени общите условия за издаване на разрешения за специално ползване на пътищата. Регламентацията на разрешителния режим за изграждане и експлоатация на РС се съдържа в разпоредбите на чл. 13 – 17 НСПП.

Касационният жалбоподател е инициирал производството за преиздаване на разрешението за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение по реда на чл. 17б НСПП. Съгласно чл. 17б, ал. 1 НСПП не по-рано от 3 месеца и не по-късно от 7 дни преди изтичането на срока на разрешението за експлоатация на рекламно съоръжение собственикът на рекламното съоръжение има право да поиска преиздаване на разрешението. Според § 5 ПЗР на ЗИД на ЗП, ДВ бр. 47 от 2012 г., издадените до влизането в сила на този закон безсрочни разрешения за експлоатация на рекламни съоръжения, остават валидни за срок до 5 години от датата на влизане в сила на този закон. В случая, в съответствие с посочената разпоредба, издаденото разрешение за експлоатация на РС на „Струм инженеринг” ООД е изтекло на 26.06.2017 г., като срокът за преиздаване на разрешението е спазен.

Разпоредбата на чл. 15 ал. 2 т. 4 НСПП, посочена като основание за оспорения отказ, предвижда, че се отказва издаването на разрешение за изграждане на рекламни съоръжения в тунели и на разстояние, по-малко от 600 м преди тях - за автомагистрали и скоростни пътища, и 200 м - за останалите пътища. Нормата по своето съдържание допълва тази на чл. 25 ал. 3 ЗП, която също е посочена в отказа и гласи, че се забранява изграждането на крайпътни обекти и на пътни връзки към тях преди входа на тунела минимум на 300 м преди зоната на предупредителната вертикална сигнализация, както и изграждането на рекламни съоръжения преди входа на тунела минимум на 300 м преди зоната на предупредителната вертикална сигнализация над и около портала на тунела.

Съгласно чл. 26, ал. 7, т. 2, предл. 2 ЗП, разрешенията за специално ползване на пътищата, включително за експлоатация на рекламни съоръжения, се издават, при условие, че са спазени изискванията на ЗП. От представените по делото доказателства, включително приетата по делото съдебно-техническа експертиза, се установява по категоричен начин, че рекламното съоръжение е монтирано над портала на тунел при км 25+340 – ляво на АМ "Хемус ", като по този начин е разположено в нарушение на изричната забрана на чл. 25 ал. 3 ЗП за изграждане на рекламни съоръжения над и около портала на тунела.

Неоснователни са възраженията на касатора, за неправилно приложение на § 4 ПЗР на ПМС № 294 от 08.11.2016 г. Посочената разпоредба гласи, че преиздадените по реда на чл. 17б НСПП, приета с Постановление №179 на Министерския съвет от 2001 г., разрешения за експлоатация на рекламно съоръжение се считат за издадени при условията на първоначалното разрешение и към тях се прилага режимът, приложим за първоначалното разрешение за експлоатация. Към така преиздадените разрешения за експлоатация на рекламно съоръжение се прилагат изискванията и условията, посочени в разрешението за специално ползване чрез изграждане, въз основа на които съответното рекламно съоръжение е било изградено и е получило разрешение за експлоатация. Правилно АССГ е приел, че тази разпоредба касае случаите на преиздадени към 15.11.2016 г. (датата на която ПМС №294 от 08.11.2016 г. е влязло в сила) разрешения за експлоатация, като конкретният случай не попада в хипотезата на нормата.

Безсрочното разрешение за експлоатация на рекламно съоръжение, след приемането на нормата на § 5 ПЗР на ЗИД на ЗП, ДВ бр. 47 от 2012 г., е станало срочно със срок за 5 години. След изтичане на срока му то не е валидно, то вече не е годен да породи желаните и предвидени в него правни последици акт. То е без правно значение акт, не съществува за правния мир и правните субекти не следва и не дължат съобразяване на поведението си с него. При издаване на новото разрешение за експлоатация на рекламно съоръжение с подаване на заявлението дружеството започва нова, самостоятелна процедура и ново административно производство, в което са приложими нови актуални правни норми, на които следва да отговаря разрешението. То следва да отговаря на правните норми към момента на издаването му (преиздаването му), а не към момента на издаване на първоначалното разрешение, чиито срок е изтекъл. С оглед на което възраженията на касационния жалбоподател в тази насока не са правилни.

Неоснователен е наведеният в касационната жалба довод за липса на яснота коя редакция на разпоредбите на ЗП и НСПП са посочени от административния орган. След като в отказа си органът не е посочил изрично, че се позовава на разпоредбите в предходни техни редакции, то се налага безпротиворечивият извод, че нормите са посочени в действащата им към датата на вземане на решението редакция. Доколкото като фактическо основание за отказа изрично е посочено, че РС е изградено над тунел, обстоятелството, че не е посочено конкретното предложение от изброените в чл. 25, ал. 3 ЗП също не обосновава незаконосъобразност на акта на това основание.

Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че оспореният административен акт е издаден от некомпетентен орган. С компетентността да издаде, респективно да постанови отказ за издаване на разрешение за изграждане и експлоатиране на рекламното съоръжение, разполага УС на АПИ или упълномощено от него длъжностно лице – чл. 26, ал. 3 ЗП. Оспореното решение за отказ е обективирано в т. 2.195. от протокол №16631/26.06.2017 г. на УС на АПИ. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че решението е взето при наличие на кворум и мнозинство съгласно чл. 8, ал. 1 и чл. 10, ал. 5 и 6 от Правилник за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Относно довода, че органът в противоречие на изричната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е постановил незаконосъобразен отказ, тъй като не е посочил конкретни правни разпоредби и правно основание, същият е неоснователен.

Мотивите на акта се съдържат в одобреното от УС на АПИ и подписан от председателя на УС на АПИ документ, изх. №53-00-4717/26.06.2017 г. Обстойно и конкретно е посочено, че съоръженията са изградени над тунелите на АМ "Тракия" и АМ "Хемус", което е в нарушения на изискванията на НСПП - чл. 15, ал. 2, т. 4, в нарушение на ЗП - чл. 25, ал. 3, както е и в нарушение съгласно изискванията на Наредба № 1 от 04.04.2007 г. Конкретни мотиви се съдържат и в доклада във връзка с изпълнение на заповед №РД-11-116/15.02.2017 г., доп. със заповед №РД-11-123/16.02.2017 г. във връзка с решения на УС на АПИ №15830/17 от 15.02.2017 г. и №15884/17 от 16.02.2017 г., към който изрично препраща уведомителният документ. Изложените фактическите и правни основания за постановения отказ са достатъчно ясно и конкретно формулирани и дават възможност на адресата да организира защитата си. В мотивите на акта, решаващият орган точно и пълно е посочил фактическите и правни основания за издаването му. Подробно е изяснил кога, как и къде е разположено рекламното съоръжение, посочил е приложимите правни норми и е конкретизирал защо това местоположение на съоръжението противоречи на императивни правни норми и на кой. Обосновал е фактически и правно своя отказ.

Във връзка с цитираната в касационната жалба съдебна практика на Административен съд – София град, следва да се отбележи, че тя не е задължителна за настоящия съд, а и не се посочва дали тези първоинстанционни съдебни решения са потвърдени от горната съдебна инстанция, дали са станали окончателни и дали са влезли в сила. Поради което не следва да се вземат предвид от настоящия съдебен състав.

По изложените съображения не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К) вр. с чл. 144 АПК, с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на АПИ сумата от 100, 00 лв. - юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, седмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4470 от 02.07.2018 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело №650/2018 г.

ОСЪЖДА „С. И“ ООД, ЕИК 130999921, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата от 100, 00 лв. (сто лева) разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.