Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба на Д.К срещу решение № 2274/02.04.2019г., постановено по адм. дело № 11430/2018г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2153-21-287/18.10.2018 г. на директора на ТП на НОИ - София град и потвърденото с него разпореждане [номер] от 26.07.2018г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване". С касационната жалба не са наведени конкретни възражения досежно неправилно зачитане на осигурителния доход, послужил при изчисляване размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето, в съответствие с предмета на спора в първоинстанционното производство. Релевирани са доводи относно извършено спрямо касатора нарушение, което се прикрива чрез укриване на представените от него осигурителни книжки, стария и новия образец - декларации за осигурителен стаж и възраст от 29 години и 2 месеца. Претендира се признаването му на още 20 г. осигурителен стаж. Иска се присъждане на съдебни разноски.
Ответникът – директор на Териториално поделение на НОИ (ТП на НОИ) - София град, в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното съдебно решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.
Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл.220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № 2153-21-287/18.10.2018 г. на директора на ТП на НОИ - София град, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-21-1059/16.08.2018г., предявена от Д.К срещу разпореждане [номер] от 26.07.2018г. на ръководителя на "ПО", с което от 03.04.2018г. е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето, пожизнено по чл. 99, ал.1, т.1, б.“а“ КСО, в размер от 176, 46 лева.
Със заявление вх.№ 2178-21-33/02.04.2018г. Ковачев прави искане за отпускане на социална пенсия за старост по чл. 89, ал.1 КСО, като заявява, че в НОИ са загубили документите му, удостоверяващи трудовия му стаж от 25г. Постановено е разпореждане № [номер] от 18.04.2018г. на ръководител на „ПО“, с което му е отказано отпускане на социална пенсия, тъй като не отговаря на необходимите условия по чл.89а, ал.1 КСО.
Последвало е друго заявление с вх. № 2113-21-2047 от 03.04.2018г., с което отново е поискано да му се отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст, в което твърди, че документите му за осигурителен стаж и възраст се намират в НОИ и трудовият му стаж е изчислен на 28г., 1м. и 26 дни, допълнителен стаж 2г. или общо - 30г. и 2м. трудов стаж. По този повод е изискано от лицето да представи всички документи за осигурителен стаж, както и УП-2 за тригодишен базисен период по избор от последните 15 г. преди 01.01.1997г., като е уведомен, че при непредставянето им ще се извърши произнасяне по наличните редовни документи. Исканите документи не са предоставени за нуждите на административното производство.
При преценка правото на пенсия пенсионният орган съобразява, че към датата на заявлението от 03.04.2018г. лицето има навършени [възраст], а досежно осигурителния му стаж, поради липсата на оригинални документи, следва да се изходи от установеното с решение №1741/02.04.2012г. на АССГ, първо отделение, 2 състав, по адм. д. № 278/2012г., влязло в законна сила на 05.11.2012г., и наличните данни в пенсионното досие към заявление № 11012547/17.12.2010г., съгласно което е прието за безспорно доказано, че на жалбоподателя е признат трудов стаж от 29г. 02 м. и 29 дни.
С разпореждане № [номер] от 08.05.2018г. на ръководителя на „ПО“ на Ковачев е отпусната минимална пенсия на основание чл. 63, ал.3 КСО, считано от 03.04.2018г. Отказано е да се определи действителния размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради непредставяне на документи за осигурителния доход в законовия срок по чл.1, ал.5 НПОС.
На 20.07.2018г. Ковачев депозира искане вх. № 1023-21-1713#2/20.07.2018г., в което сочи, че поради обстоятелството, че се е осигурявал върху минималната определена за страната заплата, осигурителният му доход е един и същ и иска да бъде взет от новия образец на осигурителната му книжка за последните три години, за които е внасял осигурителни вноски за 12 месеца в годината, и който е посочил многократно след 2010г. за изчисляване на размера на пенсията му.
В тази връзка е постановено процесното разпореждане № [номер] от 26.07.2018г. на ръководителя на "ПО", с което е изменена и определена в действителен размер личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 03.04.2018г. – дата на отпускане на пенсията на основание чл. 99, ал.1, т.1, б.“а“ КСО. С последното е изчислен дължимия размер пенсията въз основа на зачетения вече осигурителен стаж и осигурителен доход на лицето в периода от 01.01.1994г. – 31.12.1996г., заявен от жалбоподателя и осигурителния му доход след 01.01.1997г. до датата на отпускане на пенсията.
След анализ на съвкупния доказателствен материал, съдът извежда, че в първоинстанционното производство и административната преписка не се съдържат нови обстоятелства или документи, които да представляват основание за промяна на направения извод относно размера на осигурителния стаж. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд отхвърля оспорването като намира издаденото решение за правилно като постановено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма с посочване на фактически и правни основания, при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му.
Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно.
Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.
В хода на производството пред Административен съд – София град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон.
На основание чл. 40, ал. 2 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец. Осигурителният доход за времето, през което е получавано обезщетение от държавното обществено осигуряване, изплащано от териториалното поделение на НОИ, се установява с данни от информационната система на НОИ. Посочените документи се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.В случаите, когато документите по ал. 3 липсват, се прилага алинея 5, съгласно която удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход могат да бъдат издадени и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход.
По аргумент от чл.9, ал.1 НПОС, документите за стаж, представяни от лицата за отпускане на пенсия не са част от задължителното съдържание на пенсионната преписка - същите се връщат на лицата при произнасяне от страна на пенсионния орган. В тази връзка за административния орган не съществува нормативно установено задължение да доказва отрицателен факт. В тежест на жалбоподателя, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК е да удостовери продължителността, местоположението на трудовия си стаж и осигурителния доход, ако претендира такъв, извън зачетения от пенсионния орган. Въпреки дадените изрични указания на оспорващия във връзка с разпределението на доказателствената тежест, допълнителни доказателства по делото не са ангажирани.
Поради липсата на информация за размера на осигурителния доход за спорните периоди, обоснован е изводът на първоинстанционния съд досежно правилното приложение на разпоредбата на чл. 40, ал. 7 НПОС, съгласно която когато няма данни за осигурителния доход за определен период към датата на подаване на заявлението за пенсия, размерът на пенсията се определя въз основа на минималната работна заплата, установена за страната, за съответния период, а за времето след 31 декември 2002 г. - въз основа на минималния месечен осигурителен доход за работниците и служителите и за лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества.
Наведените възражения в касационната жалба досежно неправилно изчисляване на осигурителния стаж са неотносими към предмета на спора, тъй като с обжалваните актове не е извършено зачитане на осигурителен стаж, а само на осигурителен доход.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2274/02.04.2019г., постановено по адм. дело № 11430/2018г. по описа на Административен съд – София град. РЕШЕНИЕТО е окончателно.