Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Г.Г, чрез пълномощник адв. П.С от САК, срещу решение № 1979/22.03.2019г., постановено по адм. дело № 12306/2018г. по описа на Административен съд – София град, с което отхвърлена жалбата му срещу решение № 2153 – 21 – 301 от 25.10.2018 г. на директора на ТП на НОИ – София град и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/72 от 14.09.2018 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. Изложени са съображения за нарушения на чл. 69, ал. 2 и ал.10 от КСО във вр. § 50 от ПЗР ЗИДКСО, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3, пр.1 АПК – неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго, с което да се отмени издадения административен акт. В молба от 26.11.2019г. се претендира присъждане на разноски само за първата инстанция, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК във вр. чл.144 АПК.

Ответникът – директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – София град, в писмени бележки, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Приема изложената от първоинстанционния съд и от административния орган теза относно приложението на чл. 69, ал. 2 и ал.10 от КСО във вр. § 50 от ПЗР ЗИДКСО, за стеснително тълкуване на материалноправни норми, създаващи привилегирован режим за пенсиониране за определени държавни служители, при отпадане на критерия "възраст", с оглед особеностите на полагания от тях труд. Намира първоинстанционното решение за неправилно, като постановено...