Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на С.С, чрез процесуален представител, против решение №681 от 12.11.2018г. по адм. дело №580/2018г. на Административен съд Пазарджик/АС-Пазарджик/, с което жалбата на Станков против заповед № Л-2135 от 10.05.2018г. на гл. директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение, е отхвърлена.
Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски.
Ответникът чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски-юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Решението на Административен съд Пазарджик е постановено в съответствие с материалния закон.
Правилно съдът е счел, че оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл.13, ал.2, т.9 от ЗИНЗС (ЗАКОН ЗЗД ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.) /ЗИНЗС/ вр. чл.204 ЗМВР орган, в предвидената от закона писмена форма.
Споделя се извода на АС-Пазарджик, че при издаване на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Противно на възраженията в касационната жалба оспореният пред АС-Пазарджик акт съдържа изброените в чл.210, ал.1 ЗМВР реквизити, включително описание на извършеното деяние/изразено чрез действия - извършване по занятие на банкови сделки, чрез предоставяне на парични заеми срещу лихва/, нарушените законови разпоредби и правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДО и ГДИН към министъра на правосъдието, като подробни обстоятелства относно извършеното нарушение, включително относно фактическата обстановка и деянието се съдържат и в цитираните в заповедта обобщена справка рег. №3497/13.04.2018г. и становище рег.№3609/18.04.2018г.
Спазени са изискванията на чл.195, ал.2 от ЗМВР, чл.196 от ЗМВР както и процедурата по чл.207 от същия закон, вр. чл19, ал.2 ЗИНЗС.Дарното производство е образувано със заповед на органа по чл.207, ал.1, т.1 от ЗМВР, с която е определен и дисциплинарно разследващ орган.
С.С е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, като по този начин му е осигурена възможност да упражни правата, предвидени в чл.207, ал.8 ЗМВР.Педено е дисциплинарно производство, в хода на което са изяснени фактите и събирани доказателства за установяване на нарушението съгласно чл.207, ал.3 от ЗМВР, като за изясняване на обективната истина са използвани допустимите от закона начини и средства /чл.206, ал.3 от ЗМВР/. Спазена е разпоредбата на чл.206, ал.1 от ЗМВР. След изготвяне на обобщената справка и предоставянето й на служителя, съответно преди налагане на дисциплинарното наказание ДНО е поканил Станков да даде писмени обяснения, като видно от протокол рег.№1101/30.04.2018г. служителя не се е възползвал от това свое право.
В съответствие с приложимите материалноправни разпоредби е заключението на първоинстанционния съд, че от страна на жалбоподателя е допуснато посоченото в оспорената заповед дисциплинарно нарушение и предпоставките на чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР, вр. чл.203, ал.1, т.13 и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР за налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание и прекратяване на служебното правоотношение са изпълнени. От приетите по делото доказателства е безспорно установено, че С.С, към датата на издаване на оспорения акт на длъжност надзирател II-ра степен в затвора в гр. П., II-ра категория, в периода м. януари 2017г.- м. март 2018г., в с. Ю., общ. Пазарджик, е извършвал сделки, като е предоставял заеми на трети лица, с уговорени лихви, при което е получавал значителни неправомерни доходи. При тези факти правилно първостепенния съд е приел, че е налице деяние несъвместимо с етичните правила за поведение регламентирани в разпоредбите на чл.15, чл.29 и чл.59 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДО и ГДИН.
Неоснователни са доводите в касационната жалба. В случая изводите на ДНО и съответно на решаващия съд не са основани на преразказ на извършени процесуални действия от органите на досъдебното производство, а на проведено дисциплинарно производство по реда на специалния закон при наличие на данни за осъществени деяния, които ЗМВР определя като дисциплинарни нарушения, за извършването на които са предвидени съответните дисциплинарни наказания. Именно в такова производство са събрани достатъчно факти, установяващи извършени от Станков деяния, които са определени от законодателя като тежки нарушения на служебната дисциплина/чл.203 ЗМВР/, за които е предвидено най-тежкото дисциплинарно наказание-уволнение - в случая по т.13 от чл.203, ал.1 ЗМВР. На касатора не е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършено престъпление, поради което не е приложима нормата на чл.203, ал.1, т.1 ЗМВР.Дарната отговорност е отделна и независима от наказателната и този принцип е отразен в нормата на чл.203, ал.3 ЗМВР, според която държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Неприложима е нормата на чл.200, ал.1, т.12 ЗМВР. Процесното деяние, изразено чрез действия, уронва престижа на службата и представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, за което правилно административния орган е наложил най-тежкото предвидено дисциплинарно наказание "уволнение“ по см. на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, и на осн. чл.206, ал.1, т.8 от ЗМВР служебното правоотношение на Станков е прекратено, както законосъобразно е приел първостепенния съд.
Решението на първата инстанция е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка.
На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл.143, ал.4 от АПК вр. ТР №3/13.05.2010г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.144 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №681 от 12.11.2018г. по адм. дело №580/2018г. на Административен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА С.С [ЕГН], да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ сумата от 100/сто/ лева, разноски по делото за настоящата инстанция. Решението не подлежи на обжалване.