Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на "Ди Д. П" ЕООД, ЕИК 204819127, подадена чрез пълномощника адв.. Г, против решение № 6162 от 22.10.2019 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 4809 по описа за 2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-22220218001908-091-001/06.12.2018 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - София, потвърден в обжалваната част с решение № 392/07.03.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София при ЦУ на НАП относно установени задължения за ДДС в общ размер на 15 803 лв. и лихви върху тях в размер на 1241,27 лв.

Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдебният акт не е съобразен със събраните по делото доказателства. Счита, че са налице писмени доказателства, от които се установява реалното изпълнение на документираните с процесните фактури доставки на услуги. Изразява несъгласие с изводите на съда досежно начисления данък на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. Твърди, че надвнесената сума все още е налична като кредитно салдо по сметка 411, но същата не представлява авансово плащане. Искането от съда е да отмени оспореното решение и да отмени ревизионния акт в частта, в която същият не е влязъл в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрк.. М, оспорва касационната жалба като неоснователна в съдебно заседание и моли съдът да остави...