Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ и изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ срещу Решение № 581 от 18.11.2019 г. по адм. д. № 492/2019 г. на Административен съд - Монтана, с което съдът е отменил негов акт рег. № 1002-107/24.09.2019 г. в частта на отказ за верификация на разходи в размер на 4 605,50 лв. по искане за окончателно плащане на община Б..
Касационният жалбоподател прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага аргументи, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е провел открито съдебно заседание на 24.10.2019 г. при нередовно призоваване на ответника, въпреки че неговият процесуален представител в писмено становище е направил възражение да не се дава ход на делото именно поради неспазен срок за призоваване. В тази връзка добавя още, че жалбата е била подадена директно в съда, поради което административният орган не е могъл да се запознае с приложените към нея доказателства, нито препис от тези доказателства са изпратени от съда на административния орган, но в същото заседание тези доказателства са били приети. На следващо място, касационният жалбоподател счита, че отменяйки отказа за верификация в обжалваната му част, съдът е допуснал нарушение на материалния закон, като изводът му за незаконосъобразност на административния акт е необоснован и неправилен. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – община Б., чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение и присъждане на разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните, наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество касационната жалба е основателна.
С обжалваното съдебно решение по жалба на община Б. е отменен акт рег. № 1002-107/24.09.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ и изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ в частта на отказ за верификация на разходи в размер на 4 605,50 лв. по искане за окончателно плащане на община Б..
Съдът е приел, че административният акт е незаконосъобразен, тъй като процесните разходи са действително извършени, допустими и надлежно отчетени с релевантните документи. При това положение не е било налице соченото от органа основание за тяхната недопустимост и отказът за верификацията им е в противоречие с материалния закон.
Решението е валидно, допустимо, но неправилно по следните съображения:
Основателно е оплакването на касационния жалбоподател за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените дела, с което е засегнато правото му на участие в съдебното производство.
Видно от поставения входящ номер на жалбата адресатът на административния акт е подал жалбата си директно в съда на 08.10.2019 г. с приложени към нея доказателства по опис.
С определение на съдията-докладчик от 11.10.2019 г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.10.2019 г. от 10.30 ч. Със същото определение административният орган е задължен да представи преписката в съда в тридневен срок. От ответника не се оспорва, че на 11.10.2019 г. е уведомен за насроченото открито съдебно заседание по електронната поща и е получил препис от определението на съда и жалбата. Процесуалният му представител обаче твърди, че не му е връчен препис от доказателствата, приложени към жалбата. При преглед на съдържанието на приложените по делото отрязъци от призовки касационната инстанция установи, че нито една не съдържа вписване, което да удостовери връчването на ответника на приложенията към жалбата.
В откритото съдебно заседание, проведено на 17.10.2019 г., ответникът не изпраща процесуален представител. Два дни по-рано - на 15.10.2019 г. в съда е постъпило писмено становище на ответника, с което се възразява срещу даване ход на делото поради неспазен срок за призоваване по чл. 56, ал. 3 от ГПК (Г. П. К) (ГПК), вр. чл. 144 АПК. Поради нередовно призоваване и на двете страни съдът не дава ход на делото, отлага и насрочва делото за 24.10.2019 г. от 10.30 г., за която дата приема, че страните се считат за известени от съдебното заседание. На 17.10.2019 г. съдът изпраща препис от протокола по електронната поща на ответника.
В откритото съдебно заседание на 24.10.2019 г. се явява процесуален представител на ответника и прави възражение срещу даване ход на делото поради нередовно призоваване – неспазен срок по чл. 56, ал. 3 ГПК. Съдът приема, че няма пречки за даване ход на делото, тъй като производствата по Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) се разглеждат в специално предвидения срок, уреден в същия закон – чл. 27, ал. 5 ЗУСЕСИФ. Относно срока за призоваване на страните в производствата по ЗУСЕСИФ съдът е констатирал, че е налице празнота в закона, поради което на основание чл. 46, ал. 2 ЗНА следва да се приложат разпоредби за аналогични случаи и общото правило на чл. 56, ал. 3 ГПК не важи. Допълнителен аргумент за липса на основание за отлагане на делото съдът е извел от обстоятелството, че по молба на ответника делото вече веднъж е било отложено. В тази връзка е пояснил, че срокът за призоваване, броен от датата на връчване на първата призовка – 11.10.2019 г. до датата на заседанието на 24.10.2019 г. е спазен. В същото заседание съдът е приел доказателствата по делото, представени с административната преписка и жалбата. Дал е указания до ответника за представяне на конкретно посочени доказателства и е отложил делото за събирането им на 07.11.2019 г. На 07.11.2019 г. е проведено последното открито съдебно заседание, в което са приети допълнително представените доказателства, даден е ход по същество на делото и са приключили устните прения. Относно заседанието на 07.11.2019 г. ответникът не оспорва, че е бил редовно призован, а и това се установява от доказателствата по делото.
Въз основа на горната фактическа обстановка касационната инстанция приема, че процесуалните действия, извършени от съда в проведеното на 24.10.2019 г. съдебно заседание, са били опорочени поради нарушение на чл. 56, ал. 3 ГПК, вр. чл. 144 АПК и чл. 8, ал. 1 АПК. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като е станало причина за нарушаване на правото на участие на ответника в съдебното производство. Необоснован и неправилен е изводът на съда, че случаят съставлява изключение от правилото на чл. 56, ал. 3 ГПК.
Първо, не става ясно коя правна норма съдът приема, че е приложима по аналогия. Позоваването на чл. 46, ал. 2 ЗНА не е достатъчно да се мотивира приложение на закон по аналогия, без съдът да посочи кой всъщност е приложимият закон по аналогия.
Второ, цитираната от съда разпоредба на чл. 27, ал. 5 ЗУСЕСИФ нито е била приложима за съдебното производство по оспорване на отказа за верификация, нито съдържа изключение от правилото за призоваване по чл. 56, ал. 3 ГПК. Действително чл. 27, ал. 5 ЗУСЕСИФ дава приоритет на принципа на бързина в производствата, образувани по оспорване на актове по глава трета от същия закон. Основателно обаче административният орган сочи, че отказът за верификация не е регламентиран в тази глава и за неговото обжалване важи общият ред по АПК, т. е. чл. 27, ал. 5 ЗУСЕСИФ е неприложим (в този смисъл Решение № 4891 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11767/2017 г., VII о. и Решение № 4891 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11767/2017 г., VII о.). Едва с последните изменения в ЗУСЕСИФ (ДВ, бр. 52 от 9.06.2020 г.) в чл. 64 е създадена нова алинея 4, която изрично предвижда, че отказът за верификация по ал. 3 може да се оспорва пред съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като при съдебното оспорване се прилагат съответно разпоредбите на чл. 27, ал. 2, 3, 5 и 6. Тези изменения обаче не са били част от действащото право по време на първоинстанционното съдебно производство. Но дори и понастоящем, при тяхното действие, трябва да се подчертае, че предметът на регулация в чл. 27, ал. 5 ЗУСЕСИФ се изчерпва с посочване на срок за постановяване на съдебното решение, който започва да тече от постъпване на оспорването. Цитираната разпоредба не съдържа правило за призоваване в срок, по-кратък от този по чл. 56, ал. 3 ГПК, който е приложим субсидиарно на основание чл. 144 АПК. Относно приложението на чл. 56, ал. 3 ГПК трайна е съдебната практика, че при нередовно призоваване ГПК не регламентира възможност за преценка от съда на депозираното от страната възражение по хода на делото.
Трето, аргумент за спазен срок за призоваване на ответника за заседанието на 24.10.2019 г. не може да бъде изведен и от чл. 138, ал. 2 АПК, който предвижда, че на страните, призовани редовно, не се изпращат последващи призовки. В случая ответникът не е бил редовно призован за заседанието на 17.10.2019 г., нито е присъствал негов представител, поради което съдът е бил длъжен да насрочи следващото заседание за дата, за която е било обективно възможно да се извърши призоваване на страната при спазване на срока по чл. 56, ал. 3 ГПК. Обратно на приетото от съда, при новото призоваване срокът се брои от датата на връчване на новата призовка, а не от датата на връчване на предходната призовка за предходното заседание.
Изложените съображения обосновават извод, че обжалваното е решение е неправилно поради наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК – съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Извършените в съдебното заседание на 24.10.2019 г. процесуални действия са в нарушение на процесуалните правила, поради което при новото разглеждане на делото производството следва да започне с тяхното повторение.
Относно претендираните разноски по делото следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото съобразно изхода му – чл. 226, ал. 3 АПК.
Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 581 от 18.11.2019 г. по адм. д. № 492/2019 г. на Административен съд - Монтана.
ВРЪЩА делото на друг състав от същия съд за ново разглеждане. Решението не подлежи на обжалване.