Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Олимпия ЕС“ Сдружение – гр. П. чрез адв. Г.В срещу решение № 623/11.03.2020 г., постановено по адм. дело № 2816/2019 г. по описа на Административен съд – гр. П., с което е отхвърлена жалбата на сдружението против РА № Р-16001618007006-091-001/16.05.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 481/16.08.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. П. при ЦУ на НАП за допълнително установени задължения за ДДС за данъчни периоди на месец декември 2016 г. и месец декември 2017 г. в общ размер на 49 817,19 лв. и лихви – 8 180,23 лв. и за корпоративен данък за 2016 г. в размер на 7 103,43 лв. и лихви – 1 531,31 лв. и за 2017 г. в размер на 17 235,97 лв. и лихви – 1 967,93 лв. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевира оплакване за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, тъй като съдът не е взел предвид, че още по време на ревизията не са установени всички факти и обстоятелства от значение за същата, както и че не е взето предвид, че дейността на сдружението дори да се приеме, че има стопански характер, не следва да се разглежда като такава единствено с цел печалба, а като съпътстваща дейност, свързана с развитието на спора и в съответствие с изискванията на чл. 3 ЗЮЛНЦ. Подробни доводи са посочени в касационната жалба относно обстоятелството, че е налице разлика в натовареността в атракциона и фитнеса в различните периоди и неправилно приходните органи са направили извод за основание за провеждане ревизията по реда на чл. 122 ДОПК. Твърди се, че селектирано е направен анализ на цени от приходните органи, като са избирани определени продукти, а други са игнорирани при извършените изчисления, като по този начин е избегнато изискването на чл. 65 ДОПК. Според касатора липсва яснота какви изчисления е направил ревизиращия екип, за да се получи средна надценка, като изключването на отделни продукти било най-фрапиращия пример. Относно липсата на експертиза в ревизионното производство, както и неясните изчисления, залегнали в РД и РА и решението, с което последният е потвърден, практически ограничавали правата на ревизирания субект като страна в производството.По отношение на съдебното производство, са изложени оплаквания, че на три пъти е отказвано назначаването на експертиза и събирането на гласни доказателства въпреки, че това е било единствения начин според касационния жалбоподател за събиране на доказателства. Твърди, че съдът е могъл и е бил длъжен, след като веднъж е приел, че е необходима експертиза за установяване на обстоятелствата по делото, служебно да формулира въпроси към вещото лице, както и че при липса на доклад и указания на страните, това се явявало съществено процесуално нарушение и с оглед нормата на чл. 170, ал. 3 ДОПК (погрешно е посочен ДОПК, вместо АПК), изискваща доклад по делото и ясно разпределение на доказателствената тежест, както и указания за кои факти и обстоятелства следва да се сочат доказателства. В касационната жалба е цитирана съдебна практика на ВАС, както и се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, включително и присъждане на разноски. В касационната жалба е направено и искане за назначаване на съдебно-икономическа експертиза по формулираните в нея задачи.

Ответникът по касация директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. П. при ЦУ на НАП в депозиран по делото писмен отговор от процесуалния представител юриск. М.Г, я оспорва с искане да се остави в сила като правилно обжалваното решение и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел за законосъобразни констатациите в оспорения ревизионен акт и установените въз основа на тях задължения за ДДС за месеците декември на 2016 г. и 2017 г. и корпоративен данък за 2016 ги 2017 г.

Решаващият съд е приел, че законосъобразно органите са провели ревизията по особения ред по чл. 122 ДОПК предвид установеното наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК. Според съда това е така, след като сдружението не е представило документи на ревизиращите органи, удостоверяващи вложените материали и произведената готова храна (складова програма, калкулации, рецепти, справки и др.), както и липсва счетоводна отчетност, обвързваща закупените закупените хранителни и нехранителни стоки, тяхната продажба в готов вид или влагането им в приготвянето на ястия по менюта.

Съдът е приел, че от сдружението са декларирали, че не са съставяни калкулации и е направен извод, че със счетоводно изписаните като отчетна стойност не се доказва реално да са вложени в конкретни ястия и напитки и през реализирания приход от тяхната продажба.

Съдът е възприел посочената в ревизионния акт средна надценка при продажба на готови ястия и напитки и като ги е съпоставил с покупните цени, установени по фактурите за покупка на стоки и исканията за отпускане на стоки и материали при изписване на стоките по с/ка 304, и продажните цени, установени от меню, представено от сдружението при извършените през 2015 г., 2016 г. и 2017 г. оперативни проверки. Съдът е съобразил декларацията, представена в ревизионното производство и контролната лента на фискалното устройство, като е установено, че средната надценка за 2016 г. и 2017 г. е 270%. В тази връзка съдът е направил извод, че предвид изложеното е установен действителния оборот на изписаните стоки и средната надценка, като сдружението е реализирало приходи от продажба на стоки за 2016 г. в размер на 161 975,01 лв., от които укритите приходи са 71 034,27 лв. и за 2017 г. – в размер на 248 650,36 лв., от които укритите приходи са 176 051,68 лв.

Обсъдени са от съда представените в съдебното производство от жалбоподателя документи, като съставени за целите на съдебното обжалване и не ги е възприел като годни да установят претендираните от сдружението обстоятелства и затова е възприел възражението на приходната администрация.

В обжалваното решение съдът е изложил мотиви, че е установено от приходните органи наличие на обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.2 и 4 ДОПК, както и че фактическите констатации на ревизионния акт се смятат за верни до доказване на противното на основание чл. 124, ал. 2 ДОПК, но е прел, че жалбоподателят не е оборил тази презумпция.

Въз основа на горното съдът е приел, че жалбата е неоснователна и затова е отхвърлена. Обжалваното решение е правилно постановено.

Правилно съдът е възприел установените обстоятелства за провеждане на ревизията по особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК, тъй като от сдружението в хода на ревизията не са представени доказателства, които да установят какви стоки и материали са закупувани, съответно вложени в готови ястия, които са продавани в обектите на „Акваленд“ – водни атракционни съоръжения, фитнес зала и бар. Липсата на складова програма, на съставяни калкулации и счетоводна отчетност, правилно са обусловили и приходните органи, извършващи ревизията, а впоследствие и решаващия съд да приемат, че са налице укрити приходи поради установеното несъответствие между приходите и разходите на сдружението. Въз основа на липсата на счетоводна отчетност, както и по какъв начин е формирана себестойността на готовите продукти и неотчитането на приходите от продадената продукция – готови ястия и стоки, съдът е направил законосъобразни изводи за дължимостта на начисления с ревизионния акт ДДС за месец декември на 2016 г. и 2017 г. на основание чл. 86, ал.1 ЗДДС, както и на корпоративен данък за ревизираните 2016 г. и 2017 г. Правилно съдът е приел, че при облагането с пряк и косвен данък ревизиращите органи са приели надценката, използвана в търговската практика на сдружението – 270 %. Следва да се споделят и мотивите в обжалваното решение, че правилно в ревизионния акт за дата на доставките, респ. за облагането с ДДС е взет месец декември на 2016 г. и 2017 г., тъй като именно тогава е установено, че стоките и материалите, които са влагани в продаваните от сдружението продукти не фигурират в инвентаризационните описи за 2016 г. и 2017 г.

В хода на ревизията приходните органи са изискали от ревизирания субект да представи доказателства за вложените материали и за произведената готова храна, от която сдружението е реализирало укрити приходи, а и посоченото по-горе, че липсва счетоводна отчетност за приходите и разходите, е довело да установеното несъответствие между изписаните стоки и готовите продукти, както и приходите от продажбите им. Разликата между отчетените разходи от ревизирания субект и неотчетените приходи от продажби на стоки на стоки и готови ястия, както и напитки, е послужила за данъчното облагане с посочените данъци.

Неоснователно е оплакването, че независимо от направеното искане от жалбоподателя, съдът не е допуснал съдебно-счетоводна експертиза. Наистина такава е отказана от съда, но на жалбоподателя е дадена неколкократна възможност, обективирана в определението 08.10.2019 г. предвид, че искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза е направено с жалбата пред първоинстанционния съд, като с това определение са дадени указания на страните по чл.170 АПК, а също и в съдебни заседания на 11.12.2019 г. и на 15.01.2020 г., но жалбоподателят не е поставил задачи, които да изискват специални знания, в каквото смисъл е разпоредбата на чл. 195, ал.1 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 144 АПК. Касационният жалбоподател по време на ревизията не е представил изисканите от приходните органи счетоводни документи, вкл. калкулации, рецептурни книги, менюта и др. В този смисъл правилно съдът не е назначил исканата експертиза, тъй като жалбоподателят е предлагал задачи на същата по документите, представени в съдебно заседание, а те категорично не изискват специални знания в областта на счетоводството. Представените в съдебното производство рецепти кухня, менюта, рецептурник изхранване на служители, както и протоколи за издадена храна на персонала подневно за 2016 г. и 2017 г., съдът е приел, че те като частни документи не се ползват с материална доказателствена сила, не носят дата, поради което обосновано е прието, че са съставени за целите на съдебното обжалване. Това е така, тъй като такива доказателства са изисквани в хода на ревизията, но въпреки това, не са представени. Поради тази причина и ревизията е извършена по особения ред при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал.1, т. 2 и 4 ДОПК. При нея правилно е отбелязано от първостепенния съд, че не може да има пълно съответствие между установените в ревизията задължения за пряк и косвен данък, тъй като ако ревизираното лице е извършвало текущо и вярно отразяване на приходите и разходите в счетоводството, каквото задължение има по чл. 3 от ЗСч (ЗАКОН ЗЗД СЧЕТОВОДСТВОТО) (ЗСч), то ревизията не би се провела по особения ред. В този смисъл правилно съдът не е кредитирал като годни доказателства представените едва с жалбата по съдебен ред частни писмени доказателства без достоверни дати. Освен това е налице признание от жалбоподателя, че не е съставял калкулации и затова правилно и приходните орган и първостепенния съд са приели, че счетоводно изписаните, като отчетна стойност не се доказва, че същите са вложени в готовите ястия или други продукти, нито пък има доказателства за отчетен приход в счетоводството на сдружението на осъществените продажби на готовата продукция и стоки. В този смисъл законосъобразен е извода, че са налице укрити приходи и правилно с ревизионния акт са начислени ДДС и корпоративен данък за посочените по-горе периоди.

Неотносими към правния спор са и оплакванията в касационната жалба, че сдружението като юридическо лице с нестопанска цел, поради което дейността му е свързана с развитието на спорта. При установена търговска дейност на сдружението, същото е било длъжно да извършва коректно счетоводно отчитане при закупуване на стоки и материали, както и при влагането им в готова продукция – приготвяне и продажба на ястия и др. стоки, както и да отчита приходи при продажбите им

С касационната жалба е направено искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, но чл. 219 АПК не допуска да се назначава такава в касационното производство, а само писмени доказателства, свързани с касационните основания.

В този смисъл правилно решаващият съд се е позовал на чл. 2, т. 2 и 4 ЗСч, тъй като съгласно цитираната разпоредба сдружението представлява предприятие и щом осъществява и търговска дейност, е длъжно да отчита приходите и разходите от тази дейност. Вследствие на неправилно отчитане и на неотчитани на всички приходи, правилно съдът е възприел констатациите в ревизионния акт за определените задължения по ЗДДС и ЗКПО.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено, тъй като не се установиха визираните от касатора нарушения, водещи до неговата отмяна, поради което на основание чл. 221,ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото и направеното искане в депозирания по делото писмен отговор, изготвен от юриск. М.Г, на Националната агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 105 лв. за касационната инстанция.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 623/11.03.2020 г., постановено по адм. дело № 2816/2019 г. по описа на Административен съд – гр. П..

ОСЪЖДА „Олимпия ЕС“ Сдружение – гр. П. да заплати на Националната агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 105 лв. за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.