Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на П.М, [населено място], подадена чрез адв.. И против решение № 5456/21.09.2018 г. постановено по адм. дело № 13824/2017 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на Михов против Ревизионен акт (РА) № Р-22001416007849-091-001/19.07.2017 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – София, изменен и потвърден с Решение № 1754/06.11.2017 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) – София, при ЦУ на НАП, с което са установени публични вземания в размер на 61 282,55 лв. от които: 53 261,19 лв. – данък по ЗДДФЛ; 806,40 лв. – задължения за здравно осигуряване; лихви в общ размер на 7 214,96 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. С касационната жалба се прави възражение за неправилно определяне на наличността на парични средства в началото на данъчния период и некредитирането от съда на договори за заеми и дарения. Касаторът счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в приобщаването като доказателства по настоящото дело на материали от воденото срещу Михов наказателно производство. Моли за отмяна на решението и отмяна на оспорения РА.

Ответникът – Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, представлявана от гл. юрк.. М, упълномощена от директора, поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба, както и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, преценява жалбата като процесуално допустима, а по съществото ѝ съобрази следното:

Предмет на спора пред първоинстанционния съд е била законосъобразността на РА, издаден по реда на чл. 122 и сл. ДОПК предвид наличието на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, с който на ревизираното местно физическо лице са установени задължения за данък върху доходите на физическите лица по реда на ЗДДФЛ общо в размер на 53 894,49 лв., определени на основание чл. 122, ал. 2 и ал. 4 ДОПК, във връзка с чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, вноски за здравно осигуряване в размер на 806,40 лв. и лихви за забава в общ размер на 7 376,28 лв. за данъчните периоди от 01.01.2012 г. до 31.12.2015 година. С оспореното решение съдът е отхвърлил изцяло жалбата срещу РА. В акта е констатирано, че П.М не е подавал ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за процесните периоди. За 2015 г. е подадена ГДД, в която е деклариран само предоставен заем в размер на 160 000,00 лв., а не получен, на Е.М през 2015 г. и непогасен остатък - 160 000,00 лева. Установено е, че лицето няма регистрирани трудови договори, както и получени суми по извънтрудови правоотношения. Не са подавани декларации обр. 1 и не са правени плащания за данъци, осигуровки, глоби и други парични вноски в полза на републиканския бюджет. Установени са извършени покупки за периода 2012 г. - 2015 г. в общ размер на 28 434,19 лв. /2012 г. - 2 696,10 лв., 2013 г. - 11 157,63 лв., 2014 г. - 11 624,09 лв., 2015 г. - 2 956,37 лв./. При проверката, извършена в имотния регистър е констатирано, че П.М през 2005 г. закупил апартамент в гр. П., който бил продаден на 03.07.2015 г. за 8 500,00 лева. Лицето е заявило продажбата пред органите по приходите, без да представя документи. В писмените си обяснения П.М е декларирал, че за периода 2012 г. - 2015 г. не притежава финансови активи, има спестовен влог в Банка ДСК и представя декларация за съгласие за разкриване на банковата тайна. Декларира още, че за същия период притежава касета в трезора на същата банка. Не посочва притежавани парични средства в брой. Има благородни метали, които били подарявани от неговите родители и техните родители, но не може да посочи стойността им. Потвърдило е пътувания в чужбина, без конкретни данни, както и не е посочил суми за издръжка и живот. Лицето е декларирало, че през 2015 г. е получило заем от Е.М в размер на 80 000,00 евро, без да представя документи. В хода на ревизията е установено, че чрез услугата WesternUnion е получавал преводи и изпращал бързи парични преводи през ФК „К. Е. С" ЕООД, които са отразени.

П. П за разпит на 01.12.2015 г. на П.М е приет за доказателство, относимо към ревизионното производство. В него ревизираното лице е посочило, че в трезора е съхранявал около 120 000 евро. Част от тях представлявали спестявания от дейност по препродажба на леки автомобили във Великобритания където живеел със семейството си от 2002 година. За извършваната дейност не са плащани данъци, тъй като в същата държава действали данъчни облекчения за суми до 10 000 паунда печалба на година, които не се декларират и не се облагат с данък. Друга част от сумата - в размер на 80 000 евро бил взел в заем от лице с [гражданство] - Е.М, посочена като семейна приятелка на дядо му Й.К, починал през 1993 г., с цел на заема - покупка на жилище в гр. П.. В тази връзка е представено заверено копие от договор за заем от 05.05.2015 г. със срок на заема 5 години. Друга част - 20 000 евро, посочва че са собственост на лицето А.К, брат на жената с която живее на семейни начала. Наличното в трезора злато било от дарения - от баба му П.П /починала/, друга част от майка му и друга част - основна, от подаръци от гости на трите му сватби, на които се е женил за три различни жени.

С Протокол № 1133459/10.11.2016 г. са приобщени доказателства, събрани в хода на досъдебно производство № 268/2012 г. по описа на СО на СГП, пр. пр. № 4791/2012 г. по описа на СГП - Протокол за претърсване и изземване от 17.06.2015 г. на банкови сейфове, касети № 00420 и № А0039 в трезора на Банка ДСК АД, ползвани от ревизираното лице. С извършените действия са иззети парична сума в различни валути на стойност 195 949,47 лв. и голямо количество скъпоценности - златни бижута, златни монети с колекционерска стойност, различни скъпоценности с инкрустирани диаманти, златни часовници. Присъединена е била експертиза вх. №5075/27.10.2015 г. на СГП, изготвена от лицензирани експерти, с предмет анализ и оценка по пазарни цени на инкриминираните ювелирни изделия към момента на извършване на изземването. С нея е определена стойност на изделията, съгласно заключението на вещите лица в размер на 313 056,40 лева. Органите по приходите са констатирали, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице, не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Във връзка с тези констатации приходните органи са счели, че на лицето трябва да се определят и задължения за ЗОВ в качеството му на самоосигуряващо се лице, като осигурителният доход е определен по реда на чл. 122 - чл. 124 ДОПК, а размерът на осигурителните вноски е съгласно определените в материалните закони – ЗБДОО и ЗЗО.

За да отхвърли жалбата на П.М, първоинстанциноният съд е преценил, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, включително и тези за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Въз основа на събраните писмени доказателства и дадените обяснения от третите лица в хода на ревизионното производство, съдът е приел, че органите по приходите са доказали фактите, даващи основание да се счете, че е реализирана хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. Съдът е отхвърлил като недоказани твърденията за получени заемни средства. Във връзка с оплакванията, че част от сумата, намерена в банковата касета в размер на 80 000 евро е от получен заем от Е.М по сключен между лицата договор от 05.05.2015 г., е мотивирал извод, че не са ангажирани доказателства относно наличието на тази сума у заемодателя Е.М.О е като недоказани твърденията, че част от наличните суми в банковата касета, иззети на 17.06.2015 г., са получени от Е.М под формата на заем. Не са ангажирани и доказателства за предаването на сумите. Съдът е посочил, че тези твърдения са в противоречие с декларирания заем от П.М към Е.М. За недоказани са счетени и твърденията, че сумата от 20 000,00 евро е дадена за съхранение от брата на съпругата на ревизираното лице. Съдът е посочил, че правилно установената с РА данъчна основа за 2012 г., 2013 г. и 2014 г., е изменена с решението на директора на Дирекция „ОДОП“ – София, като от установените в РА данъчни основи са изключени средствата, придобити от Михов чрез преводи и добавени към установената данъчна основа като доходи по чл. 35, ал. 6 ЗДДФЛ, респективно са редуцирани определените задължения за данък върху доходите на физическото лице. По отношение на установените задължения за 2015 г. органът по приходите е определил данъчна основа в размер на 512 876,66 лв., получена от стойността на установената валута в банковата касета на ревизираното лице, стойността на ювелирните изделия и суми, получени като превод, тъй като не е установен източника на дохода. Първоинстационният съд е изложил съображения, че при определяне на данъчната основа е приложим само особения ред, защото както получените от превод чрез WestemUnion суми, така и сумите открити в банковата касета, съответно сумите, равняващи се на стойността на ювелирните изделия, могат да се определят като укрити доходи, както и като доходи, несъответстващи на декларираното от ревизираното лице имуществено състояние, което обуславя прилагането на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. Съдът е потвърдил РА и в частта относно констатациите по ЗЗО. В заключение е отбелязал, че оспореният РА е законосъобразен, поради което е отхвърлил жалбата на лицето.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е в съответствие с материалния закон, при правилна преценка на събраните доказателства и установените факти по делото. Настоящият касационен състав счита за доказано наличието на предпоставките за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и следващите от ДОПК, а именно – наличие на укрити приходи или доходи, съставляващо хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице, не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период – хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. За да потвърди РА в оспорената част, съдът е отхвърлил като недоказани твърденията за получени заемни средства от лица, разпитани като свидетели и дарения, предоставени при всяка от трите сватби на Михов. Обосновано тези суми съдът е приел за неналични и не ги е включил в приходната част на паричния поток за процесните периоди. Съдът е извършил анализ и съпоставка на писмените доказателства и е извел правилен извод относно некредитирането им.

С касационната жалба се прави възражение за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в приобщаването като доказателства по настоящото дело на материали от воденото срещу физическото лице наказателно производство. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита, че не е допуснато соченото нарушение на преценка на доказателствата по делото. Документите, събрани в хода на досъдебно производство са присъединени с Протокол № 21133459/10.11.2016 г. на датата на издаване на ЗВР, като това няма за последица незаконосъобразност на РА, тъй като няма пречка тези доказателства да бъдат присъединени по всяко време, както в ревизионното производство, така и в производството пред административния орган и в хода на съдебното обжалване чрез съответния ред. Документите са съществували към датата на присъединяването им. С връчването на РА на П.М са връчени и всички събрани при ревизията доказателства, включително и присъединените такива. С оглед на това не е нарушено и правото му на защита. Изземването на парични средства и ценности е станало чрез процесуално действие, предвидено в специален закон /претърсване и изземване по НПК/, което е било обективирано в съответния протокол за претърсване и изземване. Аналогичен е и изводът относно изготвената в хода на наказателното производство експертиза – разпоредена и изготвена по ред, предвиден в специалния закон – НПК.Рно събраните по реда на НПК доказателства са приобщени към административната преписка с протокол за присъединяване на доказателства. Следователно, събирането на тези доказателства не е извършено в нарушение на процесуалните правила.

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. В настоящият случай, органите по приходите са установили по безспорен начин обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. Предвид разпоредбата на чл. 48 ДОПК ревизираното лице се явява собственик на откритите ценности и валути до доказване на противното, а пазарната цена на вещите в случая е безспорно установената с експертиза. Поради липсата на данни през коя година са придобити откритите в касетата ценности и валута, е приет и най-благоприятния за ревизираното лице вариант, а именно - през последния ревизиран период, в който същите са установени като налични. При това положение, избраният подход е максимално справедлив за ревизираното лице. За ревизираните периоди е установено, че Михов не е внасял здравни вноски, както такива не са внасяни от трето лице, поради което за РЛ е възникнало задължението да внася здравно-осигурителни вноски на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 ЗЗО върху осигурителен доход, не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО. Предвид изложеното настоящата касационна инстанция счита, че изложените в жалбата оплаквания се явяват изцяло неоснователни. С оглед разпределението на доказателствената тежест при условията на чл. 124, ал. 2 ДОПК, предвид доказаното основание за провеждане на ревизията по особения ред, административният съд е достигнал до правилния извод за законосъобразност на РА.

Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този резултат по спора, в полза на ответника предвид своевременно заявеното искане, следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 2368,47 лв., определени по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5456/21.09.2018 г. постановено по адм. дело № 13824/2017 г. по описа на Административен съд София – град.

ОСЪЖДА П.М с ЕГН [ЕГН], да заплати на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, сумата от 2368,47 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението е окончателно.