Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационни жалби, подадени от „Електроразпределение Север” АД и Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), срещу Решение № 6043 от 17.10.2019 г., постановено по адм. дело № 6565/2019 г. по описа на Административен съд София-град.
Касаторът „Електроразпределение Север” АД чрез пълномощника си адв.. Г, оспорва Решение № 6043 от 17.10.2019 г., постановено по адм. дело № 6565/2019 г. по описа на Административен съд София-град, в частта с която съдът е отхвърлил предявения иск за сумата в размер над 360 лв., до претендирания от 1 356 лв., за обезщетение за имуществени вреди, представляващо направени разноски във връзка с обжалване на наказателно постановление № НП-35/17.12.2014 г. издадено от председателя на КЕВР по НАХД № 1219/2015 г. на Районен съд - В. Т, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба на 13.06.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Касаторът твърди неправилност и необоснованост на съдебното решение. Иска, да бъде отменено в обжалваната му част, като се постанови ново по същество, с което се уважи предявения иск в цялост, ведно с претендираните разноски пред АССГ в пълен размер. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба от КЕВР. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез процесуалния му представител ст. юрк.. Н оспорва Решение № 6043 от 17.10.2019 г., постановено по адм. дело № 6565/2019 г. по описа на Административен съд София-град с доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска неговата отмяна и отхвърляне на искът в цялост. В писмени бележки излага доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение пред настоящата инстанция. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби, както и за правилност на обжалваното решение.
Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Касационните жалби са подадени от надлежна страна, за която съдебните актове са неблагоприятни, в законоустановения срок и са процесуално допустими.
С обжалваното решение Административен съд София - град е осъдил Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на „Електроразпределение Север“ АД - гр. В. обезщетение за имуществени вреди в размер на 360 лева, претърпени в резултат на отменено, с Решение № 581 от 06.10.2015 г. по НАХД № 1219/2015 г. по описа на Районен съд - В. Т, наказателно постановление № НП - 355/17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба на 13.06.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като е отхвърлил иска в останалата му част до пълния предявен размер от 1 356 лева. С оглед на уважената част на иска е присъдил и разноски в исковото производство в размер на 136,77 лв.
За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че ищецът се е справил с доказателствената тежест и е установил наличието на комулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което следва да се ангажира отговорността на държавата по реда на специалния закон – ЗОДОВ.
Приел е още, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1 356 лева е прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на делото, при което е преценил, че обезщетението за имуществени вреди следва да бъде определено по чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, а именно в размер от 360 лева с включен ДДС.
Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице незаконосъобразно действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от него в пряка причинна връзка. Правилен е извода на съда, че в случая е установено наличието на законовите предпоставки, което обуславя основателността на предявените искове за обезщетяване на причинените имуществени вреди. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ.
Според правната доктрина водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно, която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение.
В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита, дори когато същата не е задължителна по закон, представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето.
Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, към момента на водене на конкретния административно-наказателен съдебен процес, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски по защитата му пред съда, а това е условието на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон.
На следващо място, независимо че в производството по оспорване на НП договор за правна защита и съдействие не е бил представен, същия (представен за първи път в исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ) касае втората редовна фаза на съдебното обжалване на НП. Доказването на плащането на адвокатското възнаграждение, а оттам и на настъпилата за ищеца вреда, е извършено с представянето както на договора, така и на данъчна фактура и платежно нареждане, въз основа на които може да се направи обоснован извод за действително сторените разноски по съдебно обжалване на наказателното постановление, и то по време преди приключването на всяко отделно съдебно производство (първа инстанция и касация).
С ТР № 1 от 15 март 2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на ВАС е прието, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗЗД АДВОКАТУРАТА), е действително една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона - „справедлив и обоснован“. Основателни в тази връзка са развитите в касационната жалба доводи за това, че в конкретния случай една и съща адвокатска кантора е ангажирана от ищеца в производството по обжалване на множество еднотипни НП, съдебното производство по обжалването на които не се отличава с правна и фактическа сложност и в случая е приключило и след провеждане на едно единствено открито съдебно заседание.
Делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди единствено и само такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗЗД АДВОКАТУРАТА)- да е „обоснован и справедлив“, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.
Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), адвокатското възнаграждение за една инстанция се определя в зависимост от материалния интерес на спора. По този начин Наредбата се опитва да наложи разбирането, че фактическата и правна сложност на се определят от материалния интерес по спора, а не от вида на делото и извършените по него процесуални действия. Подобно равенство противоречи на материалния закон. Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга, дори когато е посочено, че е минимален. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото размерът им следва да се определя от едновременното приложение на два обективни критерия – обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд във връзка с обжалване на различни текстове от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения – Решение № 9273 от 27.07.2016 г. по адм. д. № 3002/2015 г., потвърдено с решение № 5485 от 02.05.2017 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. д. 1403/2017 г. Подобни мотиви в този смисъл са изложени и в решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В т. 47 от решението СЕС посочва, относно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения: „В случая разглежданата в главните производства правна уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес. В частност тази правна уредба не предвижда каквото и да било условие, отговарящо на изискванията, които Върховният административен съд (България) формулира в решението си от 27 юли 2016 г. и които се отнасят по-специално до достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ и необходимостта от предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на качеството на предоставяните услуги.“ Изложеното потвърждава тезата, че Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне на последните единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатската услуга, противоречи на чл. 36, ал. 2 ЗЗД. При противоречие на подзаконов нормативен акт със закон, следва приложение на чл. 15, ал. 3 ЗНА.
По горните съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска на „Електроразпределение Север“ АД - гр. В. срещу КЕВР, за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи направени разноски във връзка с обжалване на наказателно постановление № НП-355/17.12.2014 г. издадено от председателя на КЕВР по НАХД № 10366/2015 г. по описа на АС - В. Т, за сумата в размер над 360 (триста и шестдесет) лв. до 500 (петстотин) лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба на 13.06.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението. В останалата част съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид частичната отмяна на съдебното решение, присъдените в полза на ищцовото дружество „Електроразпределение Север“АД - гр. В. разноски пред първата съдебна инстанция следва да бъдат увеличени съразмерно на уважената част от иска до размер от 146,52 лв.
С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, на касатора КЕВР не се дължат разноски, съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ. На касатора „„Електроразпределение Север“ АД - гр. В. разноските, доказани с договор за правна помощ и съдействие, фактура, нареждане за кредите превод и списък, по реда на чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК, следва да бъдат репарирани от бюджета на КЕВР.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 предл. второ АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 6043 от 17.10.2019 г., постановено по адм. дело
№ 6565/2019 г. по описа на Административен съд София-град, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен иска на „Електроразпределение Север“ АД - гр. В. срещу Комисия за енергийно и водно регулиране, за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на Наказателно постановление № НП – 355 от 17.12.2014 г. на председателя на КЕВР, отменено с Решение № 581 от 06.10.2015 г. по НАХД № 1219/2015 г. по описа на Районен съд В. Т, за сумата в размер над 360 (триста и шестдесет) лв. до 500 (петстотин) лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба на 13.06.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението, КАКТО И В ЧАСТТА МУ, в която КЕВР е осъдено да заплати на „Енергоразпределение Север“ АД - гр. В. съдебни разноски за първоинстанционното производство за сумата над присъдения размер от 136.77 лв. до 146,52 лв. и В. Н. П.:
ОСЪЖДА Комисия за енергийно и водно регулиране –гр. С., бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 8 - 10 ДА ЗАПЛАТИ НА Електроразпределение Север“ АД - гр. В., ЕИК 104518621 и сума в размер на 140 (сто и четиридесет) обезщетение за имуществени вреди, представляващо направени разноски във връзка с обжалване на Наказателно постановление № НП – 355 от 17.12.2014 г. издадено от председателя на КЕВР, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба на 13.06.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА Комисия за енергийно и водно регулиране –гр. С., бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 8 - 10 ДА ЗАПЛАТИ НА Електроразпределение Север“ АД - гр. В., ЕИК 104518621 и сума в размер на 9. 75 лв. (девет лв. и 0.75 ст.) представляващи разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Комисия за енергийно и водно регулиране –гр. С., бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 8 - 10 ДА ЗАПЛАТИ НА Електроразпределение Север“ АД - гр. В., ЕИК 104518621 сумата от 360 (триста и шестдесет) лева, представляващи разноски за съдебното прозиводство пред настоящата инстанция.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6043 от 17.10.2019 г., постановено по адм. дело № 6565/2019 г. по описа на Административен съд София-град в останалата му част.
Решението е окончателно.