Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ Пловдив против решение № 1142/6.06.2016г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 1921/2015г. С него се отменя решение № 1040-15-12 от 6.07.2015г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № 151-00-2230-5 от 15.05.2015г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Пловдив за отпускане на парично обезщетение за безработица, считано от 27.02.2014г. до 26.08.2014г. в размер на 12.60 лева дневно, по подадено от С. А. С. заявление вх.№ 151-00-2230/6.03.2014г. и изпратена преписката на органа за разрешаване на въпроса по същество.

Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му.

Ответникът, С. А. С. взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на С. А. С. срещу цитираното решение, оставящо в сила разпореждане, с което се отпуска обезщетение за безработица в размер на 12.60 лева дневно на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 КСО и чл. 62 от Регламент /ЕО/ 883/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. Съдът е установил от доказателствата по делото, че през периода 7.12.2011г. до 9.02.2014г. С. е работил в К. Вния, а за периода от 11.02.2014г. до 26.02.2014г. е работил в България по трудово правоотношение с [фирма] и съответно бил осигуряван, като правоотношението му с този работодател...