Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 от ЗЗК (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА) /ЗЗК/ и чл. 145 - чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба подадена от [фирма], със седалище в [населено място], представлявано от управителя В. Д. П., против решение № 693 от 20.09.2016 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-118/2016 г. С жалбата и в съдебно заседание, чрез упълномощен адв. Т. се излагат възражения срещу изводите на регулаторния орган по конкуренцията, като се твърди, че решението е незаконосъобразно - постановено при съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и необосновано. Според жалбоподателя е налице визуално различие между двата спорни надписа, както и че твърдяното сходство не е преценено от гледна точка на релевантния потребител. М. В административен съд да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ оспорва жалбата чрез упълномощен юрисконсулт Г., който в съдебно заседание изразява становище за отхвърляне на жалбата, като неоснователна и заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Като прецени приетите по делото писмени доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна: Страните не спорят помежду си относно обстоятелството, че с писмо с вх. № ВХР-392/16.03.2016 г. от заместник кмета на община Б. на КЗК е изпратено по компетентност постъпило искане от [фирма], [населено място], съдържащо твърдения за осъществяване на нелоялна конкуренция от друга таксиметрова компания. На основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗЗК, с решение № 195/23.03.2016 г. на КЗК е образувано производство по преписка № КЗК-118/2016 г., за проучване на евентуалното извършено нарушение по Глава VII от ЗЗК от страна на [фирма]. В искането на [фирма] е изложено, че дружеството [фирма] от около три години предлага същите услуги на същия географски пазар, имитира марката „Е.“ и подвежда клиентите, като използва върху такситата си надписи, които са сходни по шрифт, размер, наклон на изобразяване с тези на едноличния търговец, притежател на марката „Е.“. Според едноличния търговец същото дружество в този период е заблуждавало клиентите, че услугата се предлага от името на [фирма] и така [фирма] е извършило нарушения по чл. 35 във връзка с чл. 29 от ЗЗК, както и по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК, тъй като осъществената имитация е насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се осуетява извършването на таксиметров превоз с [фирма]. В искането на [фирма] е изложено, че при него са постъпили оплаквания от клиенти за завишени тарифи на таксиметровите автомобили, за които се установява, че са на [фирма] и са направени твърдения за нарушения в таксиметровия бизнес, изразяващи се в предоставяне на отстъпки под минималните цени, приети с решение на Общински съвет - Бургас, без да са конкретизирани нарушителите.
В хода на производството пред КЗК е прието писмено становище от [фирма], в което се твърди, че оплакванията на П. А. са проверявани от 2013 г. от ОД на МВР - [населено място], Икономическа полиция и производството е прекратено с постановление от 11.04.2014 г. на Районна прокуратура – Бургас, както и че с тях се цели единствено премахване на всякаква конкуренция и затова са насочени към една от най-големите фирми в Бургас с утвърдено име, като й се вменява, че имитира марката на едноличния търговец.
Съобразно приетите в производството писмени доказателства и подробния им фактически и правен анализ КЗК е постановила процесното решение № 693 от 20.09.2016 г. по преписка № КЗК-118/2016 г., с което на основание чл. 98, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗК във връзка с чл. 100, ал. 1, т. 6 и чл. 66, ал. 1 от ЗЗК е установено, че е извършено нарушение по по чл. 35, ал. 2 от ЗЗК от страна на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] и е наложена имуществена санкция на дружеството в размер на 5 160 лв. С решението е постановено прекратяване на установеното нарушение, както и че наложената имуществена санкция подлежи на незабавно изпълнение. Процесният акт е съобщен на [фирма] с писмо с обратна разписка на 10.10.2016г. и същото дружество е подало жалба чрез КЗК до Върховния административен съд на 14.10.2013г.
При така изяснената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав извежда следните правни изводи:
Жалбата на [фирма] е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна с правен интерес от оспорване, която е предявена в законния 14 - дневен срок, визиран в чл. 64, ал. 1, изречение второ, предложение първо от ЗЗК.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Обжалваното решение № 693 от 20.09.2016 г. е постановено от независимия специализиран държавен регулаторен орган по конкуренцията в рамките на правомощията на КЗК, уредени в чл. 8, т.1 и т.2, чл. 38, ал.1, т.1 и чл. 98, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗК, с оглед на което съдът счита, че оспореният акт е издаден от компетентния за това административен орган. Процесният административен акт е произнесен от горепосочения колективен орган при изискуемия кворум и мнозинство за приемане на решение, регламентирани в чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗЗК. Оспореното решение е постановено в писмена форма, подробно е мотивирано с излагане на фактически обстоятелства и правни изводи и съдържа всички изискуеми реквизити, предвидени в чл. 62, ал.1 от ЗЗК. При произнасяне на обжалвания акт не са допуснати отклонения от съществени административнопроизводствени правила. КЗК е извършила необходимото проучване, изискала е относимата информация, събрала е необходимите писмени доказателства, обсъдила ги е задълбочено и всестранно, съобразявайки правнорелевантните факти и въз основа на тях е извела верни и обосновани заключения, съответстващи на установените обстоятелства и на приложимия закон. По тези съображения решаващият съдебен състав намира, че при постановяване на атакуваното решение не са осъществени нарушения по смисъла на чл. 146, т.1, т. 2 и т. 3 от АПК.
Според настоящия съдебен състав КЗК е приложила правилно материалния закон и не е осъществила отклонения и противоречия с относимите норми на чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК. Това е така, защото органът по конкуренцията точно е констатирал, че [фирма] е предприятия, съобразно легалната дефиниция на § 1, т. 7 от ЗЗК, тъй като извършват стопанска дейност в страната, от която реализира приходи. КЗК правилно е приела, че не е необходимо да изследва наличието на конкурентни отношения между страните по спора, когато производството е образувано служебно на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗЗК и по него няма насрещни страни, какъвто е настоящият случай.
Комисията законосъобразно е преценила, че съобразно установените факти [фирма] и [фирма], притежаващ словна марка „Е.“, осъществяват дейност на един и същ пазар - този на предоставяне на услугата таксиметров превоз на пътници на територията на [населено място] и евентуалното неправомерно пазарно поведение на [фирма] чрез засягане на интересите на притежателя на марката би могло да окаже негативно въздействие върху конкуренцията на съответния пазар. С оглед на това КЗК правилно е счела, че описаната стопанска дейност съставлява обективна предпоставка за прилагането на глава VII от ЗЗК.
Във връзка с установяването на нарушение по чл. 35, ал. 1 и ал.2 от ЗЗК следва да се има предвид, че с посочените норми се забранява се предлагането на стоки или услуги с външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други белези, които заблуждават или могат да доведат до заблуждение относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство, а ал. 2 забранява използването на фирма, марка или географско означение, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурентите. В хода на административното производство е отчетен факта, че за обозначаване на своите таксиметровите автомобили [фирма] използва отличителен елемент - регистрирана словна марка „Е.“ с характерен дизайн, която е наложена от години на пазара на таксиметрови услуги в [населено място]. КЗК прецизно е констатирала, че [фирма] използва в своята стопанска дейност словната марка „Е.“ още от края на 2008 г. и може да се приеме, че същата е добила известност на пазара на таксиметрови превози в [населено място] и е разпознаваема сред потребителите, докато дружеството [фирма] използва в дейността си процесната марка от месец юли 2012 г., т. е. около четири години след придобиването й от страна на ЕТ. КЗК е преценила точно, че анализът относно наличието на вероятност от объркване, следва да бъде фокусиран не върху това дали обектите могат да бъдат разграничени, когато се сравняват едновременно, а дали обектите, възприемани от потребителите поотделно, са сходни в степен, при която съществува вероятност от объркване. В процесния случай при съпоставка на логото „Е.“, използвано за обозначаване на автомобилите на [фирма] и словна марка „Е.“ е видно, че е налице абсолютна идентичност на словния елемент, като и при двете дружества той е изписан с главни букви, на кирилица, със специфичен шрифт в сив/бял цвят с черен контур. Предвид горното, потребителите, виждайки изписана марката „Е.“ в нейната цялост на таксиметровите автомобили на ответното дружество, могат да бъдат заблудени по отношение на доставчика на предлаганата услуга - таксиметров превоз. Ето защо наличието на несъществени различия във външния вид на имитиращото наименование не изключва отговорността по чл. 35 от ЗЗК, когато в своята съвкупност отделните елементи постигат такова сходство с тази на услугата на утвърдения на пазара конкурент, което създава обективна възможност за въвеждане на потребителите в заблуждение по отношение на стоката или продавача. В конкретния случай, както КЗК, така и съдът установяват, че цялостният външен вид на обозначените автомобили на [фирма] не се отличава достатъчно от външния вид на тези на [фирма], поради което е практически невъзможно да се различат двата продукта. Безспорно е установено, че словната марка „Е.“ е добила известност на пазара на таксиметрови превози в [населено място] и е разпознаваема сред потребителите, което води до заключение, че несручайно е търсена асоциативна връзка с наложената и утвърдена на съответния пазар марка, с което се цели да бъдат извлечени ползи от познатата на пазара словна марка „Е.“. Следва да бъде съобразен правнорелевантният факт, че при установеното сходство между посочените по - горе марки е възможно крайният потребител да бъде въведен в заблуждение, като това заблуждение при преценката на съставомерността по чл. 35, ал. 2 от ЗЗК не е необходимо да бъде реално настъпило, а е достатъчно да бъде хипотетично.
Описаното пазарно поведение от страна на [фирма] води до заблуждение на потребителите относно действителния доставчик на таксиметровата услуга, което е в нарушение на чл. 35, ал. 2 от ЗЗК, когато марката е придобила популярност и се разпознава от потребителите като символ на определено качество, защото ползвайки придобитата известност на имитираната марка, недобросъвестният конкурент извлича неправомерни стопански ползи.
При това положение настоящият съдебен състав намира за законосъобразен изводът на КЗК, че в конкретния случай се касае за двама преки конкуренти, опериращи на един и същ географски пазар, като единият от тях [фирма] с обозначаване на таксиметровите си автомобили е започнал да имитира в търговската си дейност отличителен знак - регистриран като търговска марка, който е наложен вече от другия конкурент, което може да доведе до увреждане интересите на останалите конкуренти на пазара на таксиметрови превози в [населено място], както и на потребителите, с което изцяло е осъществен съставът на чл. 35, ал. 2 от ЗЗК. Съдът е указал на жалбоподателя, че следва да ангажира доказателства в подкрепа на релевираните с жалбата твърдения и оплаквания, но такива не са представени от страна на оспорващото дружество. С оглед на това решаващият съдебен състав приема, че жалбоподателят не е опровергал правните изводи на Комисията, които в настоящия случай са законосъобразни, обосновани и изведени при правилно тълкуване и прилагане на нормата на чл. 35, ал. 2 от ЗЗК.
В жалбата до съда не се съдържат конкретни възражения срещу размера на наложената имуществена санкция. За пълнота на настоящото изложение следва да се отрази, че определената санкция, възлизаща на 5160лв. е в съответствие с Mетодиката за определяне на санкциите по ЗЗК, приета с решение № 71/03.02.2009 г. на КЗК,, изменена и допълнена с Решение № 330 /17.03.2011г. и с Решение № 900/17.11.2015 г. на КЗК, изискваща при определяне размера на санкцията по глава VII от ЗЗК, КЗК да вземе предвид тежестта и продължителността на нарушението, както и смекчаващите и утежняващи отговорността обстоятелства.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с жалбата пороци отм. енителни основания по чл. 146 от АПК, което налага отхвърлянето й като неоснователна.
С оглед изхода на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК жалбоподателят следва да заплати разноски в размера, предвиден в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Държавен вестник бр. 8/2017 г., във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ). Съгласно чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело в полза на Комисията за защита на конкуренцията следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лв.
На основание на горното и на чл. 64, ал. 1 от ЗЗК във връзка с чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА [фирма], със седалище в [населено място], подадена против решение № 693 от 20.09.2016 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-118/2016 г.
ОСЪЖДА [фирма], със седалище в [населено място], с управител В. Д. П., да заплати на Комисията за защита на конкуренцията разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването на страните, пред петчленен състав на Върховния административен съд.