Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на М. Г. М. против решение № 2195/01.04.2016 г. по адм. дело № 46/2016 г. на Административен съд – София-град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Столична дирекция на вътрешните работи, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното:

С обжалваното решение Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на М. Г. М. против заповед № 513з-8513/18.11.2015 г. на директора на СДВР, с която на основание чл. 194, ал. 2 от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година.

Съдът е установил следните фактически обстоятелства:

Жалбоподателят М. Г. М. е старши разследващ полицай в група „Разследване на криминални престъпления” на Сектор „Разследване” към [номер] РУ - СДВР.

На 23.07.2015 г. в дирекция „Инспекторат” на МВР са получени две постановления - № 25259 и № 25269, издадени от прокурора при Софийска районна прокуратура И. К., в качеството й на наблюдаващ прокурор по досъдебни производства ЗМ № 1502/2014 г. и ЗМ № 1656/2014 година. С постановленията прокурорът е отстранил от разследването по цитираните досъдебни производства разследващия полицай М. М. поради неизпълнение на задължителните указания, дадени от наблюдаващия прокурор и неизвършване на необходимите процесуално-следствени действия, и разпоредил да бъде определен друг разследващ орган.

По повод подадените от прокурора сигнали, дирекция „Инспекторат” изпратила до главния секретар на МВР становище двата сигнала да бъдат обединени и да бъдат изпратени заедно със становището на директора на СДВР. На 10.08.2015 г. сигналите са изпратени до СДВР.

По сигналите е извършена проверка, която е приключила със справка рег.№ 513р-33492 от 15.10.2015 г., с която се предлага М. да бъда наказан с „порицание” за срок от една година.

В справката е отразено, че в хода на воденото разследване по двете досъдебни производства служителят е нарушил разпоредбите на чл. 203, ал. 1, 2 и 4 от НПК, като не е извършвал процесуално-следствени действия, които да доведат до разкриване на обективната истина и своевременното приключване на разследването. Констатирано е също така, че М. е нарушил основни длъжностни задължения, произтичащи от специфичната му длъжностна характеристика.

Жалбоподателят е дал писмени обяснения на 16.11.2015 г., в които е заявява, че съвестно е изпълнявал служебните си задължения. Забавянето по двете досъдебни производства обяснява с обстоятелството, че е било невъзможно да бъдат открити свидетелите.

На 18.11.2015 г. директорът на СДВР е издал оспорената заповед № 513з-8513, с която на М. е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от една година за неизпълнение на служебни задължения - нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР.

Съдът е описал подробно в мотивите на решението всички установени процесуални действия и бездействия на служителя при разследването по цитираните досъдебни производства. Обсъдил е представената по делото специфична длъжностна характеристика на длъжността старши разследващ полицай в районните управления на полицията и отдел „Досъдебно производство” в СДВР, утвърдена със заповед рег.№ з-12603/16.11.2011 г. на директора на СДВР.

В резултат на направения анализ на данните по административната преписка и събрания по делото доказателствен материал е достигнал до извод, че не е налице някое от основанията по чл. 146 АПК за отмяна на оспорения административен акт.

Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон.

В заповедта са описани релевантните фактически и правни обстоятелства, съгласно изискванията на чл. 210, ал. 1 ЗМВР.

Съдът е отхвърлил като неоснователно оплакването за нарушение на чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Приел е, че дисциплинарно наказващият орган е установил, че е извършено нарушение и кой е нарушителя с получаването на справка рег. № 513р-33492/15.10.2015 г., т. е. от тази дата може да се счита дисциплинарното нарушение за открито. О. З № 513з-8513 е издадена на 18.11.2015 г., т. е. в рамките на двумесечния преклузивен срок. Не е кредитирал доводите на жалбоподателят за откриване на нарушението, считано от постъпването на двете прокурорски постановления в инспектората на МВР, т. к. нито директорът на дирекция „Инспекторат”, нито главният секретар на МВР са дисциплинарно наказващ орган и тяхното запознаване с двете прокурорски постановления е ирелевантно за настъпването на сроковете по чл. 195, ал. 1 ЗМВР.

Посочил е, че съгласно специфичната си длъжностна характеристика М. е бил длъжен да вземе всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването, както и да събере доказателства и извърши необходимите действия, съобразно НПК (НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС) за разкриване на обективната истина. Приел е, че с бездействието си не е изпълнил тези свои основни задължения, което съставлява нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР.

Отчел е, че при определяне на наказанието дисциплинарно наказващият орган е взел предвид обстоятелството, че се касае до две досъдебни производства, както и че М. вече е наказван с „писмено предупреждение” със заповед № 3382з-96/01.04.2015 г., т. е.спазена е разпоредбата на чл. 206, ал. 2 ЗМВР.

Така мотивиран, съдът е постановил обжалвания резултат.

Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че съдът неправилно е оценил данните по преписката и е достигнал до погрешен извод, че при провеждане на разследваното по двете досъдебни производства е бездействал, не е изпълнил задълженията си по чл. 203, ал. 1, 2 и 4 НПК, което е довело до неразкриване на извършителите на престъпленията по тях. Твърди, че противно на приетото от съда, сроковете по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, в които следва да се проведе дисциплинарно производство и се наложи дисциплинарно наказание, в случая са изтекли и заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила. На следващо място, излага доводи за нарушено право на защита, тъй като заповедта не съдържа ясно и конкретно описание в какво се състои извършеното нарушение и кои правни разпоредби не са спазени, както и липсват мотиви относно вида и размера на определеното му дисциплинарно наказание.

Върховният административен съд, като прецени доводите и възраженията на страните, събрания доказателствен материал по делото, намира, че касационната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Съдът правилно е приел, че при издаване на обжалвания акт са спазени изискванията за форма и съдържание, предвидени в закона.

В заповедта подробно е описано какви процесуални действия и в какви срокове е извършил служителят по досъдебните производства. Посочено е, че по досъдебно производство № 1502/2014 г., което е разпределено на служителя на 30.04.2014 г. първото действие по разследването – разпит на свидетел, е извършено на 24.062014 г., т. е. почти два месеца по-късно. Сроковете са удължавани трикратно, през продължителни периоди разследващият полицай не е извършвал никакви процесуални действия, при отсъствие на обективни причини за това. Другото досъдебно производство № 1656/2014 г. е образувано с първото действие по разследването – на 05.06.2014 г. При проверката е установено, че след първоначално предприетите действия по разследването, през периода 28.06.2014 г. – 07.05.2015 г. няма извършени процесуални действия. В заповедта конкретно са визирани задълженията на служителя, съгласно текстовете на чл. 203, ал. 1 НПК и чл. 15, ал. 1 ЗМВР и задълженията по специфична длъжностна характеристика на разследващия орган, които в случая не са изпълнени в изисквания обем, т. е. релевантните факти са подведени към съответните правни хипотези. Ето защо, следва да се сподели становище на съда за спазване на изискванията за форма и съдържание при издаване на обжалваната заповед.

Съдът, след като е преценил вярно данните по делото, правилно е приел, че обжалваната заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 196, ал. 1 и 2 ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В обсъждания казус, информация за нарушението и нарушителя е достигнала до дисциплинарно наказващия орган със справка рег. № 513р-33492 от 15.10.2015 година. Оспорената заповед е издадена на 18.11.2015 г., в рамките на преклузивните срокове по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Съдът правилно е приел, че становището на директора на дирекция „Инспекторат“ от 05.08.2015 г. до Главния секретар на МВР, на което се позовава жалбоподателят, не е адресирано до дисциплинарно наказващия орган, същото е иницииращ документ за проверка по сигналите на наблюдаващия прокурор и с него не се поставя началото на краткия срок по чл. 195, ал. 2 ЗМВР.

Изводът на съда за материална законосъобразност на обжалваната заповед е съответен на доказателствения материал по делото. Задълженията на разследващия орган за осигуряване на законосъобразно и своевременно разследване са предвидени в чл. 203 НПК. От данните по преписката съдът е извел правилен извод, че служителят не е извършвал необходимите процесуални действия в съответствие с изискванията на закона да вземе всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването, като в най-кратък срок да събере необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, ръководен от закона, вътрешното си убеждение и указанията на прокурора – арг. чл. 203, ал. 1 и 2 НПК. При подробно отразени в заповедта факти, съответни на установеното в хода на дисциплинарното производството, обсъдени и основателно кредитирани от съда, трябва да се сподели изводът, че служителят е проявил бездействие, не е изпълнил задълженията си на разследващ полицай, произтичащи от процесуалните закони и установени в специфичната длъжностна характеристика да проведе своевременно всички необходими процесуални действия насочени към откриване на извършителите на инкриминираните деяния, съобразно дадените му указания от наблюдаващия прокурор.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя, релевиран в касационната жалба, че всички процесуално-следствени действия са извършени в законоустановените срокове и няма такива извън процесуалните срокове. На първо място, органите по разследването са длъжни да извършват процесуално-следствените действия в рамките на предвидените в закона срокове, първоначалният от които по определение на чл. 234, ал. 1 НПК е двумесечен, тъй като действия по разследването, извършени извън сроковете по ал. 1 - 3, не пораждат правни последици, а събраните доказателства не могат да се ползват пред съда при постановяване на присъдата – ал. 7 на чл. 234 НПК. На следващо – видно от материалите по делото, служителят е проявил процесуално бездействие в рамките на няколкократното удължаване на сроковете за разследване, в което се състои дисциплинарното нарушение. Поради това е без значение за ангажиране на дисциплинарната му отговорност обстоятелството, че проведените разследващи мероприятия са били в рамките на процесуалните срокове. Съдът правилно е счел, че дисциплинарното нарушение е установено фактически и юридическите факти точно са субсумирани в хипотезата на дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР.

Следва да се сподели също изводът на съда относно спазването на правилата и критериите по чл. 206, ал. 1 – 4 ЗМВР при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание на служителя.

Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основани чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2195/01.04.2016 г. по адм. дело № 46/2016 г. на Административен съд – София-град.

Решението не подлежи на обжалване.