Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Кърджали срещу решение № 104/12.10.2016г., постановено по адм. дело № 93/2016г. по описа на Административен съд – Кърджали, в частта, в която е отменена писмена покана, изх. № РД-14-71/ 07.06.2016 г. на директора на РЗОК – Кърджали, в частта й по т.1, т. 2, т.3 и т. 4, за възстановяване на неоснователно получени суми от МБАЛ [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], в общ размер от 8080.00 (осем хиляди и осемдесет лева) лева. Изложени са съображения за необоснованост, неправилно прилагане на чл. 59, ал. 2 АПК и чл. 15, ал. 1 от Приложение № 2 към чл. 2 от ПМС № 57 от 16.03.2015 г., чл. 46, ал.1 от ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) и чл. 81 от ЗЗ (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВЕТО), релевиращи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата, в частта по т.1 до т.4 от писмена покана, изх. № РД-14-71/ 07.06.2016 г. на директора на РЗОК – Кърджали. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка...