Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на втори ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. П. ЧЛЕНОВЕ:Е. И. Т. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Емил Георгиевизслуша докладваното от съдиятаТ. К. по адм. дело № 4772/2021

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) – София при ЦУ на НАП срещу Решение № 1012/18.02.2021 г., постановено по адм. дело № 4543/2020 г. по описа на Административен съд – София-град, с което по жалба на Якимар 23“ ЕООД е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-22221719003458-091-001/17.01.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, в частта му потвърдена с Решение № 587/13.04.2020 г. на Директора на Дирекция ОДОП – гр.София, относно установен резултат по ЗДДС за данъчни периоди април 2019 г. до юни 2019 вкл. и са присъдени разноски.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че решаващият съд необосновано е оставил без уважение искането на касатора за откриване на производство по чл. 193 ГПК за оспорване автентичността на подписите по конкретно посочени писмени доказателства, което е довело и до неустановявана на обективната истина по казуса. Неправилно съдът е приел доставката по спорната фактура за действително осъществена, именно позовавайки се на така оспорените документи, при липсата на доказателства за извършено плащане, за транспорт, за място на съхранение и нает персонал, както и такива за редовността на водената счетоводно отчетност от доставчика. Счита, че не е доказана и последващата ВОД. Аргументира се и че експертизата по делото не е достатъчна, за да бъде доказана реалност на доставките /пряка и последващи/, тъй като е съставена единствено въз основа на счетоводството на ревизираното лице. Моли за отмяна на оспорваното решение и потвърждаване на ревизионния акт. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът - Якимар 23“ ЕООД, чрез адв. Ц. В., оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение, по подробни съображения изложени в депозирания писмен отговор, поддържан и в проведеното открито съдебно заседание. Моли за присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок съгласно чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна, но не по изложените в нея аргументи.

Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил РА № Р-22221719003458-091-001/17.01.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, в частта му изменена с Решение № 587/13.04.2020 г. на Директора на Дирекция ОДОП – гр.София, относно установен резултат по ЗДДС за данъчен период месец Април 2019 г. в размер на „0“ лева, при деклариран по Справка-декларация резултат за периода - ДДС за възстановяване в размер на 43 500 лева, в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер на 43 500 лева по фактура № 5 от 10.04.2019г., издадена от „М. Т. ЕООД, с предмет „гипсови плоскости с подсилена здравина 15 000 кв. м.“.

Органите, провели ревизията, са приели, че дружеството неправомерно е приспаднало ДДС по процесната фактура, с аргументи че от представените в хода на ревизията доказателства не се установява по безспорен начин, че доставката на „гипсови плоскости“ реално е извършена от „М. Т. ЕООД, като е на лице „относителна симулация“, т. е. доставката е действително осъществена, но не от посочения като доставчик лице. С тези мотиви на основание чл. 68 ал. 1 и чл. 69 ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 6 от с. з. е отказано правото на данъчен кредит. Отделно от това е прието, че от ангажираните доказателства не се установява последващата реализация на същите стоки в условията на ВОД с получател „AUTO LOOK EXPRESS LTD“ поради което те са реализирани на територията на страна, за което на основание чл. 86 от ЗДДС е начислен ДДС в размер на 45 179,67 лева. Именно това е и размерът на задължението /ведно с лихви за забава/, установено с РА за данъчен период месец Април 2019 г. Видно от РА за останалите ревизирани периоди, не са установени задължения, различни от декларираните.

Мотивите могат да бъдат обобщени по следния начин: „М. Т. ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 19.12.2018 г, и дерегистрирано на 18.06.2019 г.; не разполага с наети лица по трудов договор; за доставката няма извършено плащане, като от представените анекси към договора за доставка е видно че то е отложено до 05.09.2019г., а от РЛ са ангажирани такива за отлагането му до 05.12.2019г.; твърди се съхранение на стоката до получаването й и последващата й продажба от „Якимар 23“ЕООД на адрес гр. София, ул.“Н. З. № 1, база Топливо, но от данните в интернет се установявало, че „Топливо“ АД няма база на посочения адрес, като посочения предходен доставчик „ИБЦ ремонт Строй“ ЕООД също не разполага с база на посочения адрес, а и не е ангажирал доказателства в хода на насрещната му проверка. По отношение на доказване на ВОД към „AUTO LOOK EXPRESS LTD“ съобразно издадените инвойси от страна на „Якимар 23“ ЕООД е прието, че не е извършено разплащане по доставките; лицето представляващ чуждия търговец е български гражданин; в представените ЧМР и прочие доказателства за транспорта на стоките като адрес на товарене е посочен гр. София, ул.“Н. З. № 1, база Топливо, а на разтоварване – Р. Ж. без повече конкретизация; въпреки че от страна на дружеството осъществило транспорта /а той е за сметка на получателя/ – „Бултранс 2018“ ЕООД са представени изисканите му документи /издадени фактури за осъществен международен транспорт, доказателства за плащане от страна на получателя, заявки-договори за транспорт, съставени ЧМР и пътни листове към тях, договори за наем на МПС и приемо-предавателни протоколи към тях, фактури за закупено гориво, вкл. и свидетелства за регистрация на същите, договори за предоставяне на персонал, данни за счетоводното отразяване на стопанските операции и прочие документи, подробно описани в РД/ и са дадени подробни обяснения за начина на осъществяване на транспорта, е прието че липсва информация за нает персонал, липсва информация за лицата управляващи транспортните средства, липсва точен адрес на разтоварване на стоките и за лицето, което ги е приело, липсват разпечатки от дигиталните тахошайби, не са представени GPS от камионите, документи за заплатени пътни такси, винетки и гориво, а данните от Агенция „Митници“ са че за същите тези МПС не са регистрирани данни за преминавания през 2019 г. С тези мотиви е счетено, че липсват безспорни доказателства които да установяват транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка.

От своя страна в хода на административния контрол Директорът на Дирекция „ОДОП“ – гр. София след анализа на същите тези доказателства е приел, че представеният договор и анекси към него по пряката доставка доказват единствено и само облигационните отношения между страните по нея, като липсват доказателства за предаването на стоките, което наред с липсата на плащане по пряката доставка и намерени нередности в поведението на предходния доставчик и липсата на такива за нает склад на посочения адрес, го е мотивирало да приеме от фактическа страна, че между „Якимар 23“ ЕООД и издателя на фактурата „М. Т. ЕООД не е осъществена доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, вкл. и че „Якимар 23“ ЕООД въобще не е получило такива. При така съставена фактура с невярно съдържание е прието, че получателят участва в данъчна измама, за която няма как да не знае. С тези мотиви е възприел правните изводи, водещи до отказ от право на данъчен кредит по процесната фактура, но също така е отрекъл и възможността ревизираното лице да се е разпоредило в последствие с такива стоки – т. е. не е на лице осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 12 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на страната, за която да се дължи ДДС, поради което и като краен резултат е изменил задължението по РА от данък за внасяне в размер на 45 179,67 лева за данъчен период месец Април 2019 г., ведно с прилежащи лихви, на ДДС за внасяне в размер на „0“ лева. При осъществената служебна проверка за допустимостта на административния контрол е прието, че жалбата на „Якимор 23“ЕООД в частта й насочена против РА , в частта му определяща задълженията за данъчни периоди месеците Май и Юни 2019 г. е приета за процесуално недопустима поради липса на интерес от обжалване, при констатация за липсата на корекции на декларираните от лицето резултати по ЗДДС, поради което и същата е оставена без разглеждане в тази й част и е прекратено съответно производството в тази му част.

От своя страна при разглеждане на делото първоинстанционният съд е направил подробен анализ на събраните доказателства по отношение на пряката доставка, като е обсъдил фактурата, по която е отказано право на данъчен кредит, нейния предмет, както и останалите документи, представени във връзка с доставката (Договор за доставка от 10.04.2019 г., приемо-предавателен протокол от 10.04.2019г., анекси към договора, фактура и договор, ведно с приемо-предавателен протокол за придобиването на стоките от прекия доставчик), доказателства за счетоводното отразяване на доставка в счетоводството на „Якимар 23“ ЕООД и „М. Т. ЕООД и доказателства във връзка с разпореждането със стоките в условията на ВОД от страна на „Якимар 23“ЕООД в полза на „AUTO LOOK EXPRESS LTD“.

Тези доказателства са обсъдени в съвкупност и с приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните. От заключението на вещото лице се установяват редовността на счетоводните записвания при „Якимар 23“ ЕООД във връзка с процесната доставка, вкл. и са проследени документите, обосноваващи както е посочил експертът, документалната обоснованост, вкл. и е даден експертен извод, че за ревизирания период водената счетоводна отчетност е съобразена с изискванията на ЗСч и ЗДДС, вкл. дава възможност за анализ, проверка и хронологично проследяване на счетоводните операции по разглежданата фактура. Тези изводи са направени въз основа на подробно проследяване на доказателства по делото, вкл. и тези касаещи придобиването на стоките от „М. Т. ЕООД и счетоводното отразяване на стопанските операции, начисляването на ДДС и приходите от продажбата при този търговец и данните за последващото разпореждане от страна на „Якимар 23“ ЕООД.

Съдът е приел и че от съвкупната преценка на така събрания доказателствен материал се установява и че закупените стоки са реализирани впоследствие в хода на икономическата дейност на дружеството в условията на ВОД, което е надлежно отразено в счетоводните регистри, справките-декларации и дневниците за покупки за съответните данъчни периоди.

От правна страна, съдът е приел, че актът изхожда от компетентен орган, съставен е в предвидената форма, като не се установяват съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да отмени РА, съдът е обосновал изводи за неговата материална незаконосъобразност, приемайки, че в процесния случай са установени всички условия и предпоставки за възникване и упражняване правото на приспадане на данъчен кредит в съответствие с чл. 68 и чл. 69 във връзка с чл. 25, чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. Приел е за доказано, че по процесната фактуа е налице данъчно събитие – прехвърляне на право на собственост върху процесните стоки, като данъкът се явява начислен правомерно.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, в съответствие с изискванията на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимост, валидност и съответствие на обжалвания акт с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

При осъществения служебен контрол в рамките на чл. 218 от АПК настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е частично недопустимо, поради следните аргументи.

Видно от обстоятелствената част и петитум на жалбата, с която първоинстанционният съд е бил сезиран, предмет на обжалване е РА № Р-22221719003458-091-001/17.01.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, в частта му потвърдена с Решение № 587/13.04.2020 г. на Директора на Дирекция ОДОП – гр.София.

Каза се по-горе, че всъщност с Решение № 587/13.04.2020 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. София, всъщност е изменен процесния РА от данък за внасяне в размер на 45 179,67 лева за данъчен период месец Април 2019 г., ведно с прилежащи лихви, ена ДДС за внасяне в размер на „0“ лева относно установен резултат по ЗДДС за данъчен период месец Април 2019 г. в размер на „0“ лева, и именното това е „потвърдената част“ на РА. Липсва жалба против Решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. София в частта му с която частично е оставена без разглеждане жалбата и е прекратено производството в тази му част, поради което и РА в частта му относно установените задължения за данъчни периоди месец Май и Юни 2019 г. е влязъл в сила.

При това положение следва да се приеме, че в частта му с която е отменен РА, възприет като потвърден с Решението на Директор на Дирекция „ОДОП“ - гр. София, относно установеното задължение за данъчни периоди месец Май и Юни 2019 г., решението на Административен съд – София-град е недопустимо и подлежи на обезсилване, доколкото първоинстанционният съд се е произнесъл „свръх петитум“.

В останалата му оспорена част касационната инстанция счита, че решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно, като постановено вкл. и в съответствие с материалния закон. На основание чл. 221, ал. 2, изречение последно АПК касационният съд го оставя в сила като препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.

Както неведнъж Върховният административен съд е имал възможност да се произнесе, за да възникне право на данъчен кредит съгласно чл. 68 и 69 от ЗДДС е необходимо доставките да са реално осъществени. Доказването на действителното им извършване надхвърля притежаването на фактура, нейното осчетоводяване и плащане, което правилно е изведено и от решаващия съд. В случая по спорната фактура, издадена от „М. Т. ЕООД са представени съпътстващи реализираните сделки документи, от които може да се направи обоснован извод за реалността на доставката.

Налице са и доказателства за последващо извършване на доставки със закупените стоки, от които се установява, че същите впоследствие са реализирани в рамките на независимата икономическа дейност на дружеството в условията на ВОД.

По касационните оплаквания:

Неоткриването на производство по чл. 193 от ГПК в случая не може да се приеме за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като решаващите изводи на съда относно реалното осъществяване на процесните доставки далеч не почиват единствено на така оспорените документи. Отделно от това, съгласно чл. 301 от Търговския закон, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. В този смисъл, житейски е обосновано част от доказателствата да не са подписани от управителя на дружеството, а от лицето, което я съставя, което обяснява разминаването на подписите, за което се прави оплакване от касатора. В случая на прекия доставчик е извършена насрещна проверка, в хода на която са дадени изрични писмени обяснения от представляващо го лице /този документ не е оспорен относно автентичността му/, в които изрично са описани факти съответни на същите тези писмени доказателства, отделно в хода на същата тази проверка са представени от представляващия доставчика и заверени копия от така оспорените писмени доказателства (изключая приемо-предавателния протокол и третия анекс), представени са от друга страна и писмени доказателства за счетоводното отразяване на доставката. Или следва да се приеме, че доставчикът не само не е възразил, а напротив – изрично е потвърдил така сложилите се отношения и че фактурата изхожда от него, като е установено, че са включени в справки-декларациите и дневниците за продажби за съответните данъчни периоди, вкл. са осчетоводени и приходите от продажбата. Наличието на задължение към бюджета (като тук следва да се посочи, че данните от РД са, че „М. Т. ЕООД не е разчело с бюджета ДДС за внасяне в размер на 832 лева за данъчен период месец Април 2019 Г.), както и обстоятелствата, че предходния доставчик не е ангажирал изисканите му доказателства, при положение че всъщност е включил извършената от него продажба в справка-декларация, както и данните за дерегистрирация за целите на ЗДДС служебно (след извършване на доставките) не могат да бъдат основание за отказване право на данъчен кредит, поради това, че същите могат да бъдат възприети за доставчици с рисков профил, в който смисъл е и трайната практика на СЕС.

Оплакването, че решаващите констатации на съда почиват единствено на съдебно-счетоводната експертиза, също не може да бъде споделено, тъй като, както бе изложено и по-горе, съдът е обсъдил подробно всички доказателства по делото, както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Макар вещото лице при изготвяне на експертизата да е ползвало единствено документи и счетоводни регистри на ревизираното лице, заключението е кредитирано като съответстващо и непротиворечащо на останалите материали по делото. Неоснователно е поддържаното възражения в касационната жалба относно липсата на проверка в счетоводството на „М. Т. ЕООД – именно въз основана на данните от счетоводството на този доставчик /вкл. и хронологията на сметка 304 „стоки“, от която самите ревизиращи са установили изписването на стоките към момента на продажбата/ представени още в хода на ревизията са установяванията на експерта.

По отношение на материалната, кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците, следва да се посочи, че съгласно практиката на СЕС това не е елемент от признаването на право на данъчен кредит, а отделно от това „справка в интернет“ не обоснова извод за липсата на склад на посочения адрес в гр. София, ул.“ Н. З. , а и съгласно дадените обяснения от представляващия „М. Т. ЕООД този търговец осъществява на практика само посредническа дейност, като стоките остават в обекта на съхранения на посочения адрес до момента на изтеглянето им от неговия клиент, което междувпрочен е видно и от представените доказателства във връзка с реализацията на стоките от „Якимар 23“ ЕООД. В тази връзка очевидно е, че каквито и да е доказателства за транспорт в правоотношенията между „ИБЦ Ремонт строй“ ЕООД – „М. Т. ЕООД – „Якимар 23“ ЕООД не са съставяни. В този смисъл е неоснователно и релевираното от касатора оплакване.

Относно аргумента на касатора, обосноваващ тезата за недоказано извършване на ВОД.

От събраните в хода на ревизията и в рамките на съдебното производство доказателства безспорно е установено, че със спорните стоки регистрираното по ЗДДС лице - Якимар 23“ ЕООД се е разпоредило към дружество - получател, което също е било регистрирано за целите на ДДС в друга страна членка на Европейския съюз – Великобритания - с валиден идентификационен номер към датите на данъчните събития, въз основа на сключен договор за доставка. За стоките, предмет на доставките /същите тези, придобити от „М. Т. ЕООД/ са издадени инфойс фактури, за удостоверяване на превоза са приети товарителници /CMR/ с посочени в тях регистрационния номер на товарните автомобили. Попълнени са клетките на ЧМР-та /с дата на получаване на стоката вкл. 24/. Транспортната фирма е включила издадените фактури за превоз в дневниците си за продажба, осчетоводила и приходите по тях. При насрещната проверка на „Бултранс 2018“ ЕООД са представени изисканите доказателства. Що се касае до твърденията че липсват доказателства разглежданите МПС да са напуснали територията на страната, то по делото не са ангажирани като част от доказателствения материал въпросните „справки в Агенция „Митници“,програмен продукт „П. Т. , такива не са установява да са и описани към приложенията на РД, респ. такива доказателства /за заплатени пътни такси/ не са изискани от превозвача.

Доказването на ВОД се извършва с конкретно посочени документи в чл. 45 от ППЗДДС. В процесния случай тези документи са налице - международни товарителници. Тези доказателства са годни като такива и пряко установяват факта на транспорт, преминаване на държавната граница и местополучаване на стоките.

Твърденията в Решението на ответника за „открита процедура по обмен на информация“ по повод ревизионно производство, проведено спрямо трето за настоящата ревизия лица, респ. получен отговор от данъчната администрация на Великобритания, според който същата е определила контрахента на „Якимар 23“ ЕООД като липсващ търговец и дерегистриран към 09.08.2019 г., не е подкрепено с каквито и да било доказателства, поради което и не се обсъжда от настоящият съдебен състав на ВАС. Неполучаване на информация за ползване на наетия от това дружество склад само по себе си не може да обоснове в случая извода, че тези доставки не са осъществени или пък, че съставените документи са неверни. Тези обстоятелства при положение, че VIN номерът на получателя е валиден към датите на ВОД, не следва да имат негативни последици за доставчика, освен при установено знание от негова страна за данъчна измама, каквито обективни данни, а и доказателства за тях в случая не са налице.

Въз основа на анализа на ангажираните още в хода на ревизията от „Якимар 23“ ЕООД доказателства и тези представени от дружеството осъществило международния транспорт, се установява и съответствие между количествата, така както са придобити от ревизираното лице по доставката, обективирана във фактурата на „Магура трейд“ ЕООД, заявени и предадени по ЧМР на превозвача.

С предаването за превоз на съответните количества стоки, подробно индивидуализирани в международните товарителници /CMR/ е прехвърлена собствеността върху процесните стоки с оглед разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗЗД, според която при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени.

Правилно е приел първоинстанционния съд, че дружеството е представило необходимите и надлежни документи доказващи наличието на ВОД - договори, заявки, фактури и CMR товарителници.

Касационната инстанция приема, че при така събраните доказателства и съобразно тълкуването на Член 28 а, параграф 3, първа алинея и чл. 28 в, А, буква а/, първа алинея от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 2000/65/ЕО на Съвета от 17 октомври 2000 г. и на чл. 28 в, А, буква а/, първа алинея от Шеста директива 77/388, изменена с Директива 2000/65, направено в Решение от 27 септември 2007 г. по дело С-409/04, Teleos plc, ОВ C 300, 4.12.2004 г., следва да се приеме, че е осъществена вътреобщностната доставка. Правото на разпореждане със стоката е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът е доказал, че тази стока е превозена в друга държава - членка, и че вследствие на това превозване стоката е напуснала физически територията на държавата - членка на доставката. Практиката на СЕС не допуска компетентните органи на държавата - членка на доставката да задължават даден доставчик, който е действал добросъвестно и е представил доказателства, установяващи на пръв поглед правото му на освобождаване на дадена вътреобщностна доставка на стоки, да заплати впоследствие ДДС върху тези стоки, когато тези доказателства се окажат с невярно съдържание, без обаче да бъде установено участието на споменатия доставчик в данъчната измама, доколкото той е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществяваната от него вътреобщностна доставка не го довежда до участие в такава измама.

В заключение следва да се посочи, с оглед материалите по делото, че съдът правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса, събрал е всички относими доказателства, както и доказателствени средства – съдебно-счетоводната експертиза, и като се е позовал на тях, обсъждайки ги поотделно и в тяхната съвкупност, е достигнал до обоснован извод за наличие на реално извършена доставка, вкл. и за последващата реализация на стоките в условията на ВОД, и и оттам за незаконосъобразност на тази част от ревизионния акт.

При този изход на спора и навременно искане на ответника се следват разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за заплащането им за касационната инстанция в размер на 2 800 лева. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на касатора за прекомерност на уговорения и изплатен адвокатски хонорар. Макар и над минимума по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият състав счита, че същият съответства на фактическата и правна сложност на казуса и осъществения обем процесуално представителство, вкл. и при съобразяване на факта, че не поведението на тази страна е причина за установената частична недопустимост на съдебния акт.

На касатора не се следва присъждане на разноски.

Така мотивиран и на основание чл. 221 ал. 3 и чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 1012/18.02.2021 г., постановено по адм. дело № 4543/2020 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта му, с която по жалба на Якимар 23“ ЕООД е отменен Ревизионен акт № Р-22221719003458-091-001/17.01.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 587/13.04.2020 г. на Директора на Дирекция ОДОП – гр.София, относно установен резултат по ЗДДС за данъчни периоди месец Май 2019 г. и месец юни 2019 г., като

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1012/18.02.2021 г., постановено по адм. дело № 4543/2020 г. по описа на Административен съд – София-град в останалата му част.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Якимар 23“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, кв. „Карпузица“, ул. „Омая“ № 1, сумата от 2 800 (две хиляди и осемстотин) лева, за разноски в касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Свилена Проданова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Емилия Иванова

/п/ Таня Комсалова