О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 103

гр. София,11.03.2022год.ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното К. Н. ч. т. д. N 265 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на синдика на „Контракт инвест” ООД А. Й. К. срещу определение № 161 от 30.09.2021г. по ч. т д. № 213/2021г. на Апелативен съд – Бургас, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение № 206 / 22.07.2021г. по т. д. № 327/2021г. на Окръжен съд – Бургас, с което производството по делото, образувано по иск по чл.108 ЗС, е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с влязъл в сила на производството по т. д. № 82/2021г. на Окръжен съд – Бургас, образувано по иск по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ.

Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли да бъде отменено по съображения, изложени в частната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди първоинстанционното определение, с което производството по делото по иска по чл.108 ЗС е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключването с влязъл в сила акт на производството по иска по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ, съдът е приел, че между отменителния иск за обявяване недействителността спрямо кредиторите на несъстоятелността на продажния договор за имота и иска за предаване на владението му е налице обусловеност, наличието на която се поддържа и от самия жалбоподател. Констатирано е, че синдикът е поискал присъединяване на иск по чл.108 ЗС по вече образуваното производство по отменителния иск, като първоинстанционният съд е постановил образуване на отделно дело по ревандикационния иск, като производството по това дело е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. С оглед на това апелативният състав е счел, че останалите оплаквания относно разделянето на двете дела не следва да се обсъждат, тъй като отделянето на молбата, с която е предявен иска по чл.108 ЗС в отделно производство, не е извършено с обжалвания съдебен акт.

Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че с обжалваното определение съдът се е произнесъл по правния въпрос за възможността по усмотрение на съда да се разделят двата обективно съединени иска - главен и обусловен при хипотезата на чл.649 ТЗ и след това да се спира производството по отделения обусловен иск, като в уточняваща молба този въпрос е конкретизиран – дал с разделянето на два иска – главен и обусловен, не се прегражда развитие на делото и поради това определението не подлежи на обжалване. Частният касатор, се позовава на наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното определение не може да бъде допуснато до касационен контрол, предвид следното:

Предмет на частната въззивната жалба, противно на твърденията на касатора, е само определението по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по делото, но не и определението, постановено по предходно дело, образувано по иск по чл.647, ал.1, т.3 ГПК, за отделяне в отделно производство на заведената по-късно исковата молба по чл.108 ЗС. Ето защо, формулираният от касатора въпрос, свързан с отделянето на иска по чл.108 ЗС в отделно производство не е включен в предмета на въззивното производство, поради което не покрива общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол. Предвид липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, безпредметно е обсъждането на наведения допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК - т.1 от Тълкувателно решение № 1/2010г. по тълк. д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС.

Предвид изложеното, обжалваното определение не може да бъде допуснато до касационен контрол.

Водим от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 161 от 30.09.2021г. по ч. т д. № 213/2021г. на Апелативен съд – Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.