Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 194 ал.1 отЗСВ,вр. чл.36 ал.3 от ЗСВ.
Образувано е по касационна жалба на Е. С.-А., срещу решение №9464/17.07.2017г., постановено по адм. д.№2332/2017г., на тричленен състав на Върховен административен съд, шесто отделение, с което е отхвърлена жалбата на Е. С., подадена против Решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, прието по т. 8 от Протокол № 5/01.02.2017г, с което е оставена без уважение молбата и за откриване на процедура за преназначаване без конкурс по реда на чл.194 ал.1 от ЗСВ от Окръжен съд-[населено място] в равен по степен съд - в гр. С..
В касационната жалба се излагат доводи за наличие на касационните основания по чл.209 т.З от АПК-решението е постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Жалбоподателката счита, че неправилно тричленният състав на ВАС е приел, че указанията, дадени в решение № 8975/18.07.2016г. по адм. дело № 4163/2016г. по описа на Върховния административен съд на Р. Б, Шесто отделение, оставено в сила с решение № 360/12.01.2017г. по адм. дело № 11934/2016г., по описа на Върховния административен съд на Р. Б, Петчленен състав, Втора колегия, с което е отменен мълчаливия отказ на Висшия съдебен съвет и преписката е върната на кадровия орган за произнасяне с изричен акт, са изпълнени. Изрично жалбоподателката се позовава на мотивите на решението, с което е отменен мълчаливия отказ на СК на ВСС, по повод на първата и жалба, където съдът изрично е посочил, че „кадровият орган следва да дава отговор на всеки поставен пред него въпрос във връзка с кадровото развитие и служебната дейност на магистрата……….., както и с причините за желаното преместване“.
Твърди, че при вземане на атакуваното решение кадровият орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвид неизясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, като с това са нарушени чл.7 ал.2 и чл.35 от АПК. Неизяснените факти и обстоятелства са връзка с работата на жалбоподателката, като командирован магистрат в Софийски градски съд, както и необсъждането от тричленния състав на ВАС на изразените становища на председателите на двете съдилища, относно натовареността и необходимостта от исканото преместване.
Твърди, че становището на Председателя на Окръжен съд - гр. [населено място] не е било конкретно относно исканото преместване на жалбоподателката, поради което не е налице отрицателно становище от Председателя на Окръжен съд - гр. [населено място] по молбата за преместване. В становището му само е посочено, че по отношение на окръжните съдилища не следва да се прилага разпоредбата на чл.194 от ЗСВ, представлява по същността си мнение, което кадровият орган може да приеме само за сведение. Твърди, че искането и е за преместване от ОС-[населено място] в равен по степен съд в гр. С.- Софийски градски съд и Административен съд София-град, поради което е следвало да се изиска и становище и от Председателя на Административен съд София-град.Твърди, че в този смисъл първоинстанционния съд, не е съобразил, че административният орган не е изследвал възможността за откриване на процедура по чл. 194 от ЗСВ от Окръжен съд - гр. [населено място] към Административен съд София-град.
Твърди, че с приемането на атакуваното решени, кадровият орган-Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е допуснал непропорционална намеса в правото и на личен и семеен живот - нарушение на чл.8 от ЕКЗПЧОС.
Твърди, че неправилно тричленния състав е приел, че обжалваното решение, с което не е преместена, е съобразено с целта на закона, доколкото основната му цел е осъществяването на ефективна кадрова политика.
Счита, че има превратно упражняване на власт от кадровия орган, действащ при вземане на решенията си във връзка с кадровото развитие на магистратите при условията на оперативна самостоятелност, доколкото без да са налице законови основания и при липсата на ограничения за провеждане на процедура по чл.194 от ЗСВ, Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, а и тричленният състав на ВАС неправилно са приели, че като съдия в окръжен съд жалбоподателката не може да бъда преместена по реда на чл.194 ЗСВ, поради което е нарушен и принципа за равенство по чл.8 от АПК. Има неравно третиране спрямо подалите молби за преместване магистрати от районните и административните съдилища - равни по степен на окръжните съдилища, които също са първоинстанционни съдилища спрямо магистратите от окръжните съдилища и се позовава на Тълкувателно постановление № 1/29.09.2016г., постановено по тълк. дело №1/2015г,. по описа на ВАС.
По този повод жалбоподателката счита, че позоваването на принципното решение по т.15 от Протокол № 12/12.07.2016г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет не представлява излагане на мотиви, поради обстоятелството, че макар и влязъл в сила този акт е нищожен, тъй като не е в компетентността на административния орган да въвежда ограничения, каквито законодателят не е предвидил.
Жалбоподателката иска отмяна на решение № 9464/17.07.2017г., постановено по адм. дело № 2332/2016г. по описа на Върховния административен съд на Р. Б, Шесто отделение и връщане на преписката на кадровия орган за ново произнасяне с изричен мотивиран акт при съблюдаване на материалния закон и административнопроизводствените правила.
Ответникът – Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет, редовно призован се явява и се представлява от юрисконсулт Р. Д., която изразява подробно и обосновано становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 36, ал. 3 от ЗСВ.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал.2 АПК касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение №9464/17.07.2017г., постановено по адм. д.№2332/017г., тричленен състав на Върховният административен съд, шесто отделение, е отхвърлена жалбата на Е. С., подадена против Решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, прието по т. 8 от Протокол № 5/01.02.2017г, с което е оставена без уважение молбата и за откриване на процедура за преназначаване по реда на чл.194 ал.1 от ЗСВ от Окръжен съд-[населено място] в равен по степен съд в гр. С..
1. Безспорно установено е пред тричленният състав на ВАС, че жалбоподателката е поискала със свои молби, заведени в деловодството на ВСС с вх. № 11-06-914/22.07.2015г. ;и вх. № 11-06-914/15 от 05.02.2016г. да бъде преназначена на длъжност „съдия” в орган от същата степен от Окръжен съд - гр. [населено място] в гр. С., по лични причини, изложени в първата молба.
С последваща молба от 05.02.2016г., жалбоподателката се позовава на установена практика на ВСС за преназначаване на магистрати по реда на чл.194 ЗСВ в административните съдилища, които тя приема за равни по степен на окръжните. С решение по т. Р-7 от Протокол № 8 от заседание, проведено на 16.02.2016г., Комисията по предложенията и атестирането (КПА) на ВСС оставя без уважение молбата на жалбоподателката, като приема, че не са налице основания за уважаването й с оглед трайно утвърдената практика на КПА за откриване на процедури по чл. 194 ЗСВ за районните нива и съобразно обстоятелството, че не е възможно прилагане по аналогия на процедурите за преназначаване по реда на чл. 194 ЗСВ за административните съдилища, тъй като същите, макар да са равни по степен на окръжните съдилища са първоинстанционни органи на съдебната власт, каквито са и районните съдилища.
По жалба против мълчалив отказ с решение № 8975/18.07.2016 г. постановено по адм. дело № 4163/2016 г. на Върховния административен съд, шесто отделение е отменен мълчалив отказ на Висшия съдебен съвет по молба вх. № 11-06-914/15 от 05.02.2016г. на Е. Н. С. - А., съдия в Окръжен съд - гр. [населено място] и делото като преписка е изпратено на Висшия съдебен съвет, който да реши въпроса по същество с мотивирано решение. С влязло в сила решение №360/12.01.2017 г. по адм. дело №11934/2016 г. на Върховния административен съд, Петчленен състав, втора колегия е оставено в сила решение № 8975/18.07.2016 г. по адм. дело № 4163/2016 г. на Върховния административен съд, шесто отделение (л.26). След влизане в сила на посочения съдебен акт, същият е изпратен на ВСС с писмо от 13.01.2017г., за изпълнение.
Видно от извлечение от Протокол №4 от заседание на Комисията по атестирането и конкурсите при Съдийската колегия на ВСС, проведено на 23.01.2017 г. по т.Р-3 е взето решение, с което се предлага на СК на ВСС да остави без уважение молбата от Е. Н. С. - А. - съдия в Окръжен съд - гр. [населено място] за откриване на процедура за преназначаване по реда на чл.194. ал.1 ЗСВ от Окръжен съд - гр. [населено място] в равен по степен съд в гр. С. (л.10 ). Изложените мотиви се основават на утвърдената практика на Висшия съдебен съвет да провежда процедури за преназначаване на магистрати чрез института на чл. 194 от ЗСВ само за първоинстанционни органи на съдебна власт, т. е. за районните и административните съдилища, с цел избягване заобикалянето на конкурсното начало и за да не се спира кариерното развитие на магистратите.
Комисията по атестирането и конкурсите при Съдийската колегия на ВСС,е изискала мнението на ОС-[населено място] и на Софийски градски съд, Изразени са отрицателни становища от административните ръководители - председатели на Окръжен съд. гр. [населено място] и на Софийски градски съд за провеждане на исканата от магистрата процедура на окръжно
ниво. По тези съображения Комисията по атестирането и конкурсите е приела, че не са налице предпоставки за откриване на процедура по реда чл. 194, ал. 1 от ЗСВ от Окръжен съд - гр. [населено място] в равен по степен съд в гр. С.. Съображението за осигуряване възможност за кариерно развитие на съдиите от районните съдилища, както и изрично изразеното несъгласие на Председателя на Софийския градски съд за провеждане на процедури към СГС по чл.194 ЗСВ от други окръжни съдилища са посочени при обсъждането на принципното решение да не са отркива процедура по чл.194 ЗСВ за окръжните съдилища, цитирано и от жалбоподателката в касационната жалба. Това решение, като неоспорено, представлява влязъл в сила стабилен административен акт.
С решение, взето по т. 8 от Протокол № 5 от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 01.02.2017г. е оставена без уважение молбата от Е. Н. С. - А. - съдия в Окръжен съд - гр. [населено място] за откриване на процедура за преназначаване по реда на чл.194, ал.1 ЗСВ от Окръжен съд - гр. [населено място] в равен по степен съд в гр. С. (л.69 - 72 от делото). Решението е взето с явно гласуване при 11 гласа „за” и 2 гласа „против”.
2.Правилно и обосновано тричленният състав на Върховния административен съд, шесто отделение, е приел, че оспореното решение на СК на ВСС е прието от компетентния за това орган при наличието на съответен кворум и мнозинство, при явно гласуване, в съответствие с изискванията на чл.ЗЗ, ал.4, изр. второ, предл. първо и чл.34, ал.1 ЗСВ. Същото е мотивирано съобразно разпоредбата на чл.34, ал.З, изр.2 ЗСВ.
Това решение е прието от компетентния орган, в пределите на предоставената му от Конституцията на Р. Б и от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) /чл. 30, ал. 5 т.1 и чл.194/ оперативна самостоятелност, при спазване изискванията за форма и административнопроизводствените правила, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му - кадрово осигуряване и нормално функциониране на органите на съдебната власт.
Решаващият състав не е констатирал допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обуславят отмяната на оспореното решение на това основание.
Правилно и обосновано съдът е приел, че не са налице основанията по чл. 146 от Административнопроцесуалния кодекс за отмяна на решението на Съдийската колегия на ВСС по т. 8 от протокол № 5 от заседанието на колегията, проведено на 01.02.2017 г., с което е оставена без уважение молбата на касационната жалбоподателка за откриване на процедура за преназначаване по реда на чл. 194, ал. 1 от ЗСВ от Окръжен съд - гр. [населено място] в равен по степен съд в гр. С..
Разпоредбата на чл.194, ал.1 ЗСВ предвижда, че в случаите на закриване на съдилища, прокуратури и следствени органи или при намаляване числеността на длъжностите в тях съответната колегия на ВСС разкрива съответните длъжности в друг равен по степен орган на съдебната власт по възможност в същия апелативен район и преназначава на тях без конкурс съдиите, прокурорите и следователите.
Правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния състав на ВАС за неоснователност на доводите на насрещната страна за неизпълнение от страна на кадровия орган на указанията, дадени с влязлото в сила съдебно решение № 360/12.01.2017 г., постановено по адм. д. № 4163/2016 г. по описа на ВАС, шесто отделение, потвърдено с решение по адм. д. № 11934/2016 г. по описа на ВАС, петчленен състав, с което е отменен мълчалив отказ на Висшия съдебен съвет по молба вх. № 11-06-914/15 от 05.02.2016 г. на Е. Н. С.-А.. Нито в диспозитива на посоченото решение, нито в неговите мотиви се съдържа указание за друго произнасяне от страна на кадровия орган на съдебната власт, освен за приемане на мотивирано решение по съществото на молбата. В изпълнение на съдебното решение Съдийската колегия на ВСС е разгледала молбата на насрещната страна и се е произнесла по нея, като е приела оспореното в настоящото производство решение, с което е оставила без уважение тази молба, по съображения, съдържащи се в административната преписка и подробно изложени в обжалваното понастоящем решение по адм. д. № 2332/2017 г. по описа на ВАС, шесто отделение.
Неотносими и неоснователни са доводите на оспорващата за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвид неизясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая чл. 7, ал. 2 и чл. 35 от АПК/. При постановяване на оспореното решение кадровият орган е изискал и съобразил и отрицателните становища по молбата на оспорващата, дадени както от Председателя на Софийски градски съд, така и от Председателя на Окръжен съд - гр. [населено място].
В хипотезата на чл. 194, ал. 1 ЗСВ, приложима във връзка с чл. 30, ал. 5, т. 7 и ал. 2, т. 8 от ЗСВ, кадровият орган на съдебната власт, функциониращ чрез двете си колегии, действа в условията на оперативна самостоятелност и единствено на него принадлежи правото да прецени дали да започне процедура по закриване на орган на съдебната власт или намаляване на неговата численост, след което - по разкриване на съответни длъжности в друг орган на съдебната власт и преназначаване на тях, без конкурс, на съдии, прокурори или следователи от органа на съдебната власт, засегнати от акта по закриване или намаляване на числеността на работещите в него магистрати.
Настоящият състав не споделя доводите на оспорващата досежно характера на регламентираната в чл. 194, ал. 1 от ЗСВ хипотеза, като уредена в закона възможност, от която всеки магистрат има право да се възползва при желание от негова страна. Нормата на чл.194, ал.1 ЗСВ е приложима единствено в случаите, в които кадровият орган е преценил, че е налице необходимост от намаляване щатната численост на орган на съдебната власт, магистрати от този орган да бъдат преназначени без конкурс на длъжности в равен по степен друг орган, т. е. да запазят трудовата си функция, независимо от съкращаването на длъжностите. Разпоредбата на чл. 194, ал. 1 ЗСВ поставя като изискване преназначаването да бъде извършвано в равен по степен орган на съдебната власт, по възможност в същия апелативен район.
Предвид изложеното неоснователни са доводите на оспорващата за неправилно приложение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 194, ал. 1 ЗСВ е общо формулирана, като урежда една възможна хипотеза, в която магистратите биха могли да попаднат в резултат на упражнено при условията на оперативна самостоятелност правомощие на кадровия орган на съдебната власт да извърши преценка относно необходимостта от кадрови /щатни/ промени в орган/и на съдебната власт, в случай че се установи, че такава необходимост е налице, да предприеме действия по съкращаване и съответно разкриване на магистратски длъжности. Тази прецепка е предоставена в пределите на оперативната самостоятелност на органа, в чиято изключителна, конституционно призната компетентност попада кадровото обезпечаване на съдебната власт.
Неоснователен/недопустим/, е доводът на насрещната страна във връзка с възприетото от първоинстанционния съдебен състав принципно решение по т. 15 от протокол № 12 от заседание на Съдийската колегия, проведено на 12.07.2016 г. -„Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет приема по протокол №12/12.07.2016 г., т. 15, принципно решение разпоредбата на чл. 194 от ЗСВ да не се прилага за окръжните съдилища.“ Съгласно трайно установената практика на ВАС в рамките на съдебни производства по АПК инцидентен контрол за валидност на друг индивидуален административен акт е недопустим. Кадровият орган на съдебната власт, функциониращ като Пленум и чрез двете си колегии, действа в условията на оперативна самостоятелност и единствено на него принадлежи правото да прецени дали, кога и по отношение на кои органи да започне процедура по закриване на орган на съдебната власт или намаляване на неговата численост, след което - по разкриване на съответни длъжности в друг орган на съдебната власт и преназначаване на тях, без конкурс, на съдии, прокурори или следователи от органа на съдебната власт, засегнат от акта по закриване или намаляване на числеността на работещите в него магистрати.
Именно в условията на оперативна самостоятелност кадровият орган приема становище относно провеждане процедури по чл. 194 от ЗСВ само за първоинстанционни органи на съдебна власт, т. е. за районните и административните съдилища, с цел избягване заобикалянето на конкурсното начало и за да не се спира кариерното израстване на магистратите.
Оспореното решение е постановено в границите на компетентност на органа, в рамките на неговата оперативна самостоятелност, при спазване изискванията за форма и административнопроизводствените правила, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му - кадрово осигуряване нормалното функциониране на органите на съдебната власт. Предвид изложеното, жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Решението на тричленният състав е допустимо и правилно.
3. По наведените доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, настоящият петчленен състав приема, че правилно и обосновано тричленният състав на Върховният административен съд е приел, че оспореното решение на Съдийската колегия на ВСС е законосъобразно, предвид чл.194 ал. 1 ЗСВ и е отхвърлил оспорването.
Съгласно чл. 194, ал. 1 ЗСВ в случаите на закриване на съдилища, прокуратури и следствени органи или при намаляване на числеността на броя на заетите длъжности в тях съответната колегия на ВСС разкрива съответни длъжности в друг равен по степен орган на съдебната власт по възможност в същия апелативен район и преназначава на тях без конкурс съдиите, прокурорите и следователите. След анализ на чл. 194, ал. 1 приложим във връзка с чл. 30, ал. 2, т. 8 и ал. 5, т. 7 ЗСВ, основателно е отбелязано, че кадровите органи на съдебната власт - съответните колегии на ВСС действат при условията на оперативна самостоятелност и само на тях принадлежи правомощието дали да започнат процедури за закриване на орган на съдебната власт или намаляване на числеността му и за разкриване на съответни длъжности в друг орган и преназначаване на тези длъжности на съответните магистрати без конкурс. С разпоредбата на чл. 194, ал. 1 ЗСВ законодателят осигурява възможност за магистрати, които са засегнати от закриване на орган на съдебната власт, респ. от намаляване на числеността му да продължат да изпълняват такава длъжност в структурата на друг равен по степен орган на съдебната власт, което е пряко свързано със статута им и се явява специално разрешение по отношение на принципните разрешение предвидени в Кодекса на труда /КТ/, Закон за държавния служите/ЗДСл. (относно закриване на структури или съкращаване на щатни длъжности). Това разрешение на в ЗСВ е специално по отношение на принципното положение, възприето в Кодекса на труда и в ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) / чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ и чл. 106, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДСл./, според което закриването на структурата или съкращаването на щата има за пряка последица едностранното прекратяване на трудовото, респ. на служебното правоотношение с едностранно предизвестие от страна на работодателя, респ. на органа по назначаването.
Правилни и обосновани са изводите на тричленният съдебен състав за неоснователност на оплакванията за нарушение на чл. 6 ал.2 от АПК при съобразяване на мотивите на оспореното решение с оглед на избора кадровото осигуряване на окръжните съдилища да се осъществява чрез провеждане на конкурсни процедури, а не чрез процедури по чл. 194, ал.1 ЗСВ.
Така регламентираните правомощия са в съответствие с конституционно признатата компетентност на колегиите на ВСС и законодателят не е предвидил хипотези за откриване на процедура по чл. 194, ал. 1 ЗСВ по искане на магистрат за преназначаването му поради причини от вида на изложените в процесния случай.
Принципът за съразмерност, уреден в разпоредбата на чл. 6 АПК, предвижда задължение за административния орган, от две или повече законосъобразни възможности при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото /чл. 6, ал. 4 от АПК/.
Като се имат предвид решение № 8975/2016 г., постановено по адм. дело Ns 4163/2016 г., оставено в сила с решение № 360/12.01.2017 г., постановено по адм. дело № 11934/2016 г. на петчленен състав на ВАС, обосновано тричленният съдебен състав е приел за неоснователни оплакванията в жалбата за неизпълнение на указанията дадени с тези решения. С тези решения е указано на ВСС да се произнесе по заявлението на жалбоподателката с мотивирано решение (което е и сторено с оспорваното решение), но не са дадени указания по тълкуване и приложение на закона относими към произнасянето по съществото на искането.
Правилно са приети за основателни възраженията на административния орган за липсата на необходимост да бъдат изследвани натовареността на равните по степен съдилища в София, при съпоставка с Окръжния съд [населено място] (който не е с ниска натовареност не са налице предпоставки за намаляване на щатните бройки за съдии) така, че да се стигне до извода за необходимостта от откриване на процедура по чл. 194, ал. 1 ЗСВ. Същото е относимо и към доводите за това дали е следвало да се изяснява и обсъжда натовареността на АССГ, респ. да се изисква мнение от ръководството му предвид и становището на ръководството на ОС - [населено място] и на Софийски градски съд /СГС/ и правното им значение, посочено на стр.З от касационната жалба.
При наличните по делото доказателства се явява обоснован извода на ВАС за това, че не се констатират нарушения по чл. 8, ал. 2 АПК с оглед на различно по благоприятни третиране на магистрати при сходни случаи с оглед на приложение на чл. 194, ал. 1 ЗСВ. Оплакванията в касационната жалба свързани с внезапното откомандироване на жалбоподателката от Софийски градски съд /СГС/, с оглед на чл. 8 ЕКЗПЧОС е свързано с друг акт на друг административен орган, а относно произнасянето на процесното решение на Съдийската колегия на ВСС и периода от време се явяват неоснователни, като се има предвид изложеното по-горе за това, че в относимите нормативни разпоредби на ЗСВ не са предвидени хипотези налагащи безусловно съобразяване на желанието на магистрата по изложените от него причини с оглед на провеждане на процедура по чл. 194, ал. 1 ЗСВ.
Разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от АПК предвижда, че в пределите на оперативната самостоятелност, при еднакви условия, сходните случаи се третират еднакво. Оспорващата не сочи за сравнение решение за преназначаване, по реда на чл. 194, ал. 1 от ЗСВ, на магистрат от окръжен съд, а твърди, че спрямо нея е налице неравно третиране, тъй като магистрати от други органи на съдебната власт, по сходни на изложените от нея причини, са били преместени, а на нея й е отказано, защото е съдия в окръжен съд. Развитите съображения не разкриват наличието на соченото от жалбоподателката нарушение на чл. 8, ал. 2 от АПК, доколкото не се установяват нито еднакви условия, нито сходни случаи, в които магистрат да е бил третиран по-благоприятно в сравнение с нея.
Сочените от жалбоподателката факти и обстоятелства от личен характер биха могли да имат относимост като доводи единствено в производството пред кадровия орган след откриване на процедура по чл. 194, ал. 1 от ЗСВ, при конкуренция на повече желания за преназначаване, в сравнение с броя на новоразкритите длъжности, а в съдебно-административното производство - в случай на прието при такава конкуренция решение за преназначаване на един магистрат и отказ от преназначаване на друг магистрат, изразил желание да бъде преназначен на новоразкрита длъжност.
В случая, във връзка с изложените от насрещната страна доводи с оглед работата й като командирован магистрат в СГС, следва да бъде отбелязано, че институтът, уреден в чл. 194, ал. 1 от ЗСВ, не е нито форма на продължаване на командироването, нито начин за уреждане на правните последици от вече приключило командироване.
Правилен, в съответствие с материалния закон и неговата цел, е изводът на първоинстанционния състав, че уредената в чл. 194, ал. 1 от ЗСВ процедура не е възможност, от която всеки магистрат има право да се възползва при желание от негова страна, а хипотеза, приложима единствено в случаите, в които кадровият орган е преценил, че е налице необходимост от намаляване щатната численост на орган на съдебната власт. Само в тази хипотеза за магистратите от съответния орган е налице възможност да бъдат преназначени без конкурс на длъжност в равен по степен друг орган, т. е. да запазят трудовата си функция, независимо от съкращаването на длъжностите.
Обжалваното решение е постановено при безспорно установени факти и обстоятелства.Материалния закон е приложен правилно.
Настоящият петчленен съдебен състав изцяло възприема мотивите на тричленния състав относно законосъобразността на оспорения административен акт.
Безспорно е, че тази процедура по чл. 194, ал. 1 от ЗСВ (в приложимата за казуса редакция), се извършва с решение на съответната колегия на ВСС. След измененията в ЗСВ с ДВ бр. 28 от 08.04.2016 г., разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от ЗСВ предвижда, че съдийската колегия на ВСС разполага с правомощия да се произнесе по въпроса свързан с преместването на съдия. По повод на законодателно предвидената възможност за преместване са приети и Правила за преместване по реда на чл. 194 от ЗСВ с Решение на ВСС по протокол № 4 от 31.01.2013 г. В разпоредбата на т. 2 от тези правила е посочено, че с решение на ВСС се закрива конкретен орган или се намалява числеността на длъжностите в него, след анализ на степента на натовареност на съответния орган на съдебната власт по критерии, действащи към момента на анализа, както и други фактори, които имат значение за осигуряване на правото на достъп до съд. В разпоредбата на т. 3 от същите правила е посочено, че в случаите по т. 2 ВСС приема решение за разкриване на съответните длъжности и преназначаване на лицата, заети в закрития или с намалената численост орган, в еднакви по степен органи на съдебната власт с висока или свръхвисока степен на натовареност, по възможност от същия апелативен район.
4. По наведеният довод за необоснованост на обжалваното решение, настоящият петчленен състав на ВАС, приема, че не са налице логически необосновани фактически изводи на съда (необоснованост). Не се установяват грешки при формиране вътрешното убеждение на съда. Не са налице неистински фактически констатации и неправилни правни изводи
Необосноваността на решението опорочава фактическите констатации на съда не поради допуснати от него процесуални нарушения, а поради допуснати от него грешки при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. От данните по делото се установява по категоричен начин, че Висшият съдебен съвет след връщане на преписката се е произнесъл с отрицателно решение относно искането на жалбопосдателка за откриване на процедура по преместването и /преназначаването и без конкурс/ от Окръжен съд - гр. [населено място], в равен по степен съд-Софийски градски съд и Административен съд София-град, по реда на чл. 194 от ЗСВ.
5. За хипотезата на чл. 194, ал. 1 от ЗСВ, следва да бъде посочено, че целта на закона е осигуряване на възможност / своеобразно обезпечаване/ по отношение на магистрати, евентуално засегнати от закриване на органа, в който работят, или намаляване на неговата численост, така че те да запазят длъжността си и възможността да продължат да я изпълняват, макар в структурата на друг орган на съдебната власт/ но равен по степен на техния/, и по възможност в същия апелативен район.
Кадровият орган съобразява целта на Закон за запазването, в системата, на работещите в нея професионалисти въз основа на придобитите до момента практически знания и опит.
Предвид изложеното, доводите на касационната жалбоподателка не обосновават различен от направения от тричленния състав на ВАС правен извод и са неотносими към преценката за правилността на постановеното съдебно решение. При липса на касационни основания водещи до обезсилването, респективно отмяната му, решението следва да бъде оставено в сила. Верен е крайният извод на тричленния състав на ВАС за това, че не се констатират основания по чл. 146, т. 1-5 АПК, налагащи отмяна на оспореното решение на Съдийската колегия на ВСС.
Налага се извод, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК налагащи отмяната му, следва да се остави в сила, а касационна жалба се остави без уважение като неоснователна.
При този изход на спора искането на ответната страна – Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение (платимо от касационния жалбоподател) е основателно. Страната е представлявана от юрисконсулт и искането е направено своевременно. Следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на Висшия съдебен съвет в размер на 200 лв., определено съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9464 от 17.07.2017 г. постановено по адм. дело № 2332 по описа за 2017 г. на Върховен административен съд, шесто отделение.
ОСЪЖДА Е. Н. С. – А. от [населено място] да заплати на Висшия съдебен съвет, юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.