Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния

кодекс /АПК/, във връзка с чл. 13 и сл. от ЗСП (ЗАКОН ЗЗД СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ)/ЗСП/.

Образувано е по касационна жалба на И. К. М., от [населено място], [община], против решение № 868 от 22.05.2017 г. по адм. дело № 2995/2016 г. на Административен съд - Пловдив. Изложени са съображения за ниски доходи, поради което касаторът моли да му бъде отпусната целева помощ за отопление.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Социално подпомагане"- Хисаря, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, а обжалваното с нея решение да се остави в сила като правилно.

Претендира разноски, представляващи юристконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, е неоснователна.

С обжалваното решение № 868 от 22.05.2017 г. по адм. дело № 2995/2017г. Административен съд – Пловдив е отхвърлил като неоснователна жалбата на И. К. М. срещу заповед № ЗСП - РВ-Х/1016/02.11.2016 г., на директора на Дирекция "Социално подпомагане" -Пловдив, с която е постановен отказ за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво, потвърдена с решение № 16-РД-04 -1314 от 09.02.2016 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане –гр. П..

За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. изм., ДВ, бр. 55 от 2016 г., в сила от 19.07.2016 г., право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация, следва да е по-нисък или равен от диференцирания минимален доход за отопление и да отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилник за прилагане на ЗСП (ЗАКОН ЗЗД СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) (ППЗСП). За жалбоподателя М. диференцирания минимален доход за отопление следва да бъде 202.20 лева.

Съдът е обосновал извода, че И. М. близо месец преди подаване на заявлението - декларация за отпускане на целева помощ за отопление е получил от извършена от него възмездна сделка – продажба на недвижим имот за сумата от 1257,00 лв., която съставлява доход по смисъла, на разпоредбата на § 1 т.9 б.“в“ от ДР ППЗСП, и който доход наред, с дохода от пенсия в размер на 1395,60 лева. /коригирана с коефициент 1.302 – е в размер на 1071,90 лева/, формира средномесечения доход на М., който надвишава диференцирания минимален доход за отопление. Така постановеното решение е правилно.

От фактическа страна безспорно е установено е, че с молба-декларация с вх.№ ЗСП/Д-РВ-Х/1016 от 13.10.2016г., И. М. е поискал отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2016г.- 2017г., на основание чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от Министъра на труда и социалната политика. В молбата – декларация, М. е декларирал, че е разведен, живее на адрес в [населено място], обл. [област], [адрес], пенсионер е, и е лице с трайно увреждане с 90 и над 90% степен на намалена работоспособност, съгласно ЕР на ТЕЛК с чужда помощ. Не е декларирал лица, с които да съжителства. Във връзка с подаденото заявление – декларация и на основание чл.4, ал.3 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от Министъра на труда и социалната политика е изготвен Социален доклад по чл.27 от ППЗСП от 02.11.2016г. от социален работник, в който, след извършена анкета, и въз основа на проверка в т. ч и на данни, получени РУ “Социално осигуряване“, ТД на НАП, Служба по вписванията е констатирано, че И. М. е лице на 75 години, разведен, живее в собствено жилище при нормални жилищни и битови условия. Притежава ЕР на ТЕЛК с 90 и над 90% степен на намалена работоспособност, без чужда помощ, а не както е посочено в заявлението – декларация с чужда помощ. Доходите на М. се формират от получена от него пенсия през предходните шест месеца преди подаване на заявлението - декларация за отпускане на целевата помощ и са в размер на 1395,60 лева, както и от продажба на недвижим имот в размер на 1257,00 лева. Установено е, че през м.09.2016г. – на 15.09.2016г. М. е извършил продажба на недвижим имот [населено място], съгласно Нотариален акт от 15.09.2016г. за покупко - продажба на недвижим имот № [номер], том 1, рег.№ 4502, дело № 154 от 02.09.2016г. за сумата от 1257,00 лв. Прието е, че стойността на сделката по покупко - продажба е под нормативно установения размер в чл.10, ал.12, т.2 от ППЗСП, а именно 3900лв. и не съставлява пречка за социално подпомагане, но получената сума от продажба на недвижимия имот съставлява доход на лицето, който е получен в шест месечен период преди подаване на заявлението - декларация за отпускане на целевата помощ.

Безспорно установено също така и обстоятелството, че общият доход на жалбоподателя за предходните шест месеца преди подаване на заявлението - декларация е в размер на 2652,60 лв., като е формиран от доход пенсия в размер на 1395,60 лв./коригирана с коефициент 1, 302 – 1071,90 лв., съгласно чл.2, ал.2 от Наредба № РД – 07- 5 от 16.05.2008г.

Видно от приложеното разпореждане № [ЕГН] от 08.02.2011г. на ТП на НОИ - Пловдив, пенсията на М., е отпусната след 01.07.2008г./ и е в размер на 292.61 лева месечно, а доходът от продажба на недвижим имот, съгласно Нотариален акт от 15.09.2016г., за покупко - продажба на недвижим имот № [номер], том 1, рег.№ 4502, дело № 154, е от 02.09.2016г. в размер на 1257,00лева. При това положение, и съгласно чл. 2, ал. 4, т. 14 от Наредба № РД-07- 5/16.05.2008 г. на МТСП за уcловията и реда за отупскане на целева помощ за отопление, диференцираният минимален доход за отoпление на лицето се определя както следва:диференцирания минимален доход за отопление/ДМДО/= 311,08 %*65,00 лв. = 202,20 лева, като за лице над 75г., което живеещо само, съгласно т.14, а не като лице с увреждане с определени над 90% ТНР.Стелно, средномесечният доход на И. М. за предходните шест месеца, преди месеца на подаване на заявлението – декларация, който е в размер на 388,15 лева и надвишава диференцирания минимален доход за отопление.

Предвид установената фактическа обстановка, правилен е извода на административния орган, възприет и от съда, че лицето не отговаря на изискванията за отпускане на целева помощ за отопление.

Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е приложил правилно нормативната уредба. Обосновано въз основа на събраните доказателства и в съответствие с приложимия за казуса материален закон решаващият съдебен състав е формулирал правен извод за законосъобразност на процесните административни актове.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика, право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, които отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилник за прилагане на ЗСП (ЗАКОН ЗЗД СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) (ППЗСП).

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП поставя като условие за отпускане на социални помощи лицата да не са прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните 5 години.

Същевременно в § 1, ал.1, т.9 от ДР на ППЗСП е дадена дефиниция на понятието "Доходи" за отпускане на социални помощи по реда на този правилник, а именно това са всички приходи, произхождащи от: а) трудова дейност; б) дейности в областта на селското, горското и водното стопанство; в) продажба и/или замяна на движимо или недвижимо имущество; г) продажба на акции, дялове и други участия в търговски дружества и други форми на съвместна дейност; д) наем, рента и аренда; е) авторски и лицензионни възнаграждения; ж) дивиденти и доходи от дялово участие; з) премии и награди от спортни състезания; и) обезщетения и помощи; к) пенсии; л) стипендии; м) месечни добавки за деца; н) присъдени издръжки; о) други. В потвърждение на изложеното е и обстоятелството, че съгласно § 1, ал.1, т.9, б. "в" от ДР на ППЗСП, в дохода за отпускане на социални помощи се включват и приходите произхождащи продажба и/или замяна на движимо или недвижимо имущество, т. е. законодателят е призумирал, че тези сделки са възмездни

При постановяване на оспореното решение, съдът е съобразил дохода на М. от пенсия, който е редуциран при условията на чл. 2, ал. 2 от Наредбата. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от Наредбата, основа за определяне на диференцирания минимален доход за отопление е гарантираният минимален доход (ГМД), чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет.

При определяне на диференцирания минимален доход за отопление, административния орган е приложил правилно критериите – общият доход на жалбоподателя за предходните шест месеца преди подаване на заявлението и деклариран с декларация е в размер на 2652,60 лева, формиран от доход пенсия в размер на 1395,60 лв. /коригирана с коефициент 1.302 –е в размер на 1071,90 лв., съгласно чл.2, ал.2 от Наредба № РД – 07- 5 от 16.05.2008г., и от доход от продажба на недвижим имот, съгласно Нотариален акт № [номер], том 1, рег.№ 4502, дело № 154 от 15.09.2016г. в размер на 1257,00 лева. Следователно, средномесечният доход на лицето за предходните шест месеца, преди месеца на подаване на заявлението – декларация, е в размер на 388,15 лева и надвишава диференцирания минимален доход за отопление.

Съгласно чл. 2, ал. 4, т. 14 от Наредба № РД-07- 5/16.05.2008 г. на МТСП за уcловията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, диференцираният минимален доход за отoпление / ДМДО/ на жалбоподателя се определя в размер на 202,20 лева / 311,08 %*65,00 лева/, като за лице над 75 години, което живеещо само, съгласно т.14, а не като лице с увреждане с определени над 90% ТНР.

При съблюдаване на така посочените, нормативно определени критерии законосъобразно е прието от съда, че средномесечният доход на И. М. за предходните шест месеца преди подаването на заявлението-декларация от 13.10.2016 г. е в размер на 388.15 лв. и надвишава ДМДО, който за лицето е 202.20 лв. Ето защо лицето не отговаря на изискването на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление.

Социалното подпомагане се изразява в предоставяне на помощи за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество. Право на социално подпомагане имат българските граждани, когато поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, да осигурят задоволяване на основните си жизнени потребности. В случая, след като е налице отрицателна предпоставка, за лицето не е възникнало правото на целева помощ за отопление по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Поради това оспорената заповед, с която компетентния административен орган е

Изложените от жалбоподателя доводи за наличието на множество заболявания и увреждания, липсата на доходи и ниският му социален статус, могат да бъдат основание за друг вид социална помощ, но не са основание за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г.

Като е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд – Пловдив е постановил правилно решение. При неустановени касационни основания за отмяна обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответната страна - директорът на Дирекция "Социално подпомагане"- Хисаря, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение (платимо от касационния жалбоподател) е основателно. Страната е представлявана от юрисконсулт и искането е направено своевременно. Следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 100 лв., определено съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 868 от 22.05.2017 г., постановено по адм. дело № 2995 по описа за 2016 г. на Административен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА И. К. М., от [населено място], [община] да заплати на Дирекция "Социално подпомагане"-Хисаря юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.