Производство по чл.160, ал.6 от ДОПК и чл.208 и сл. от АПК.
К. Д на Дирекция „ОДОП”-Варна моли да бъде отменено решение № 697/30.03.2016г. по адм. д. № 2753/2015г. на АС-Варна, с което е отменен АПВ №1504507/10.06.2015г. на ТД на НАП-Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против АПВ да бъде отхвърлена и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Ответникът по касационната жалба С. С. по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила като моли да се определи юрисконсултско възнаграждение по ГПК и ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ).
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл.218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна.
С решение № 697/30.03.2016г. по адм. д. № 2753/2015г. на АС-Варна е отменен АПВ №1504507/10.06.2015г. на ТД на НАП-Варна, с който е отказано възстановяване на надвнесен данък по ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2014г. и е върнал преписката на ТД на НАП за ново произнасяне по искането на С. с указания да бъдат установени декларираните от лицето задължения, постъпилите плащания и за погасяване на кои задължения следва да бъдат отнесени. В мотивите си съдът е приел, че в годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ за 2013г. С. е декларирал годишно данъчно задължение от 2055,05лв, внесен данък от 2167,06лв и надвнесен данък от 102лв. С процесния АПВ е отказано възстановяване на надвнесен данък, тъй като са внесени 1215,63лв и са подадени декларации за авансови вноски по чл.55 от ЗДДФЛ за второ и трето тримесечие. С жалбата по административен ред С. е приложил платежни нареждания за три плащания на обща стойност 2167,06лв, които включват платежно от 14.04.2014г. за 951,43лв за авансов данък за периода 1.01.2014г. – 31.03.2014г. Другите две платежни са за внасяне на авансов данък за второ и трето тримесечие за 2014г. като общо са внесени 2167,06лв. Съдът е приел, че АПВ е издаден при неизяснена фактическа обстановка. Приел е, че като е отнесена внесената сума към друго по-ранно задължение – вноски за ДДС по справки-декларации за м.4 и 5.2014г. органите по приходите са извършили прихващане, което следва да бъде извършено с административен акт – акт за прихващане или възстановяване, какъвто в случая не е издаден. Според съда чл.169 от ДОПК е част от Дял четвърти от ДОПК – „Събиране на публични задължения”, поради което е приел, че предвиденото в разпоредбата погасяване на по-ранното задължение е приложимо само в случаите на започнало принудително изпълнение. Според съда всяко погасяване на публичното задължение се извършва с нарочен административен. Приел е също, че автоматично отнасяне на плащания към задължения, различни от посочените в платежното нареждане не е уредено в закона. При него не се извършва проверка и не се издава индивидуален административен акт, който да е обжалваем. Приел е също, че правото на избор на длъжника кое задължение погасява съществува до започване на принудителното изпълнение и органът като не се е съобразил с това право е постановил незаконосъобразен административен акт. Според съда сумата, внесена на 14.04.2014г. е отнесена към задължения, които към момента на внасянето й не съществуват. Приел е също, че е следвало да се издаде акт за прихващане на надвнесени суми към момента, в който са отнесени към задълженията по ЗДДС, който би следвало да е отразен в сметката по чл.87, ал.2, т.6 и 8 от ДОПК.
Правилен е изводът на съда, че вноската от 14.04.2014г. за авансов данък за периода 1.01.2014г. – 31.03.2014г. е отнесена от органите по приходите за погасяване на данъчни задължения по ЗДДС за м.4 и 5.2014г. Останалите изводи на на съда са неправилни. Доброволното плащане е допустим способ за погасяване на данъчни задължения по ДОПК предвид чл.168, т.1 от ДОПК. За периода, в който са направени вноските е приложим чл.169 от ДОПК в редакцията от ДВ, бр.18/2014г. в сила от 4.03.2014г., според ал.3 от който при наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган. Ако не е заявил това, те се погасяват съразмерно. Според ал.4 за публичните задължения, установявани от органите на НАП, до започване на принудителното им събиране, длъжникът заявява по ред и начин, определен със заповед на министъра на финансите, като според ал.4, т.1 задълженията за данъци и други задължения към централния бюджет са в една група. Със заповед №ЗМФ-195/05.03.2014г. за определяне на видовете банкови сметки, по които се внасят публичните задължения, на основание чл.169, ал.4 от ДОПК, т.2 е наредено сумите за погасяване на публични задължения да се внасят по предвидената за съответния вид задължения банкова сметка по чл.169, ал.4, т.1 от ДОПК. Според т.3 от заповедта правото на длъжника да заяви кой вид публично задължение иска да погаси се упражнява чрез извършване на безкасово плащане по реда на чл.178, ал.5 от ДОПК. Според чл.169, ал.5 в случаите по ал.4 с постъпила сума се погасява задължението от съответния вид, срокът за внасянето на което изтича най-рано към датата на плащането, освен ако в закон не е предвидено друго. Ако срокът за внасянето на две или повече публични задължения от един и същ вид изтича на една и съща дата, те се погасяват съразмерно.
При тази уредба като не е подадена декларациа за авансовата вноска от 14.04.2014г. за данък по ЗДДФЛ към датата на внасяне на сумата, били са подадени декларации по ЗДДС за м.4 и 5.2014г. с посочени задължения в тях и погасяването на задължението по ЗДДС за м.4 и 5.2014г. настъпва по силата на закона, тъй като към датата на плащането не е налице декларирано задължение /установено/ за авансов данък за първо тримесечие на 2014г. поради неподадена декларация по чл.55 от ЗДДФЛ за авансова вноска за първо тримесечие. Такава декларация не е подадена до края на 2014г., а задължението е декларирано едва с годишната данъчна декларация на 28.04.2015г., в която е посочен надвнесен данък от 102лв предвид извършеното плащане на 14.04.2014г. С. е бил уведомен от органите по приходите с приложено уведомление, подал е коригираща годишна данъчна декларация от 29.06.2015г., в която е посочил авансово внесен данък, както е деклариран в размер 1215,63лв, представляваща сбор от двете плащания за второ и трето тримесечие, определен е дължим данък по ЗДДФЛ в размер 826лв, който е внесен на 12.06.2015г., поради което доводите за неправилност на оспорения АПВ са неоснователни.
Неправилен е изводът на съда, че при доброволно плащане от данъчно задължените лица следва да се издават АПВ за всяко отнасянето на всяка внесена сума към съответното задължение. Погасяване на публични задължения чрез плащане по чл.168, т.1 от ДОПК не е погасяване чрез прихващане по чл.168, т.2 от ДОПК, както неправилно е приел административния съд. В чл.169, ал.3 и 5 от ДОПК са уредени хипотези на погасяване на публично задължение чрез плащане като законодателят използва изразите „се погасяват съразмерно”, „се погасява задължението от съответния вид, срокът за внасяне на което изтича най-рано към датата на плащането”, които не предвиждат разпоредителен акт на органите по приходите, за да настъпи погасяването чрез плащане, предвидено в чл.168, т.1 от ДОПК, за разлика от ал.6, според която при прилагането на ал.5 "към погасяване на лихви се пристъпва след погасяване на всички главници на задълженията". За погасяване на задължения за лихви предвид разликата в редакциите и поредността по чл.169, ал.1 от ДОПК е необходим административен акт на органа по приходите за установяване размера на лихвите и факта на погасяването им чрез прихващане с надвнесени суми. В случая въпреки коригиращата декларация, подадена от С. и внасянето на дължимият данък по ЗДДФЛ органът по приходите е издал процесния АПВ, който макар и недостатъчно мотивиран е правилен като краен резултат и неправилно е отменен от административния съд.
Неправилно съдът се позовава на задължението на публичния изпълнител да издава постановления за приетите от него погашения. Разликата в правни режим по ДОПК при погасяване чрез плащане преди да е образувано изпълнително произвдство и режимът за погашенията при образувано изпълнително производство е продиктувана от липсата на право на избор на длъжника в производството пред публичния изпълнител кое задължение погасява с постъпилите суми в производството, докато преди образуване на изпълнително производството неговият избор е обусловен от изискването да са налице повече от едно задължения с изтекъл срок към датата на плащането, какъвто настоящият случай не е. Към 14.04.2014г. не е подадена декларация по чл.55 от ЗДДФЛ за авансова вноска за първото тримесечие. След постъпване на сумата в бюджета са подадени само справкати-декларации по ЗДДС за м.4 и 5.2014г., както и към 14.05.2014г., поради което на основание чл.169, ал.5 от ДОПК плащането погасява установените по тези справки-декларации задължения по ЗДДС. При липсата на повече от едно декларирано задължение към датата на плащането право на избор не може да бъде упражнено валидно.
Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против АПВ. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.161, ал.1 от ДОПК в размер по 300лв за всяка инстанция – общо 600лв. Искането на ответника да се приложи чл.78, ал.8 от ГПК и ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) при определяне на юрисконсултското възнаграждение е неоснователно. В §2 от ДОПК е предвидена приложимост на АПК и ГПК за неуредените в ДОПК случаи. В чл.161 от ДОПК е дадена изчерпателна уредба на разноските и юрисконсултското възнаграждение, които се присъждат в производствата по този кодекс, поради което не е налице неуреден случай по смисъла на §2 от ДОПК и приложимост на посочената разпоредба от ГПК и ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ). По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 697/30.03.2016г. по адм. д. № 2753/2015г. на Административен съд – Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Г. С. против акт за прихващане или възстановяване №1504507/10.06.2015г. на Д. П. – инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна.
ОСЪЖДА С. Г. С. да заплати на НАП-ЦУ-Дирекция „ОДОП”-Варна 600лв юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Решението не подлежи на обжалване.