Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба подадена от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) срещу решение № 942 от 11.05.2016 г. постановено по адм. дело № 984 по описа за 2015 г. на Административен съд (АС) - Пловдив.
Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага, че в ЗТИП (ЗАКОН ЗЗД ТЕ. И. К. ПРОДУКТИТЕ) (ЗТИП) и в Наредба за безопасната експлоатация и технически надзор на асансьори (НБЕТНА) не се съдържат разпоредби, които да вменяват задължения на комисията след изготвяне на протокола от проверката по чл. 36а, ал. 1 от ЗТИП, да връчва същия на проверяваното лице. Административният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от АПК, тъй като АПК се явява общ нормативен акт. Същият не е взел предвид разпоредбата на чл. 34, ал. 4 от АПК, с която се предоставя възможност на административния орган да не приложи чл. 34, ал. 1 – 3 от АПК. [фирма] притежава удостоверение № Х025 от 02.04.2007 г. за поддържане, ремонтиране и преустройване на асансьори, които по смисъла на чл. 32 от ЗТИП представляват съоръжения с повишена опасност. При констатираните с акта несъответствия възникват опасения за техническото състояние на поддържаните асансьори, които застрашават живота и здравето на ползвателите им. Непредставянето на протокола от проверката не води до нарушаване на правото на защита на търговеца. Заповедта е получена от [фирма] и е обжалвана. Поради това неправилен е изводът на съда, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като търговецът не се е запознал с констатациите от протокола. Проверката по чл. 36а, ал. 1 от ЗТИП е извършена в присъствието на законния представител на [фирма] и тя е била запозната, че не разполага с посочените в заповедта материално-технически средства за извършване на дейностите по поддържане, ремонтиране и преустройване на асансьори, както и с нает по трудово правоотношение персонал – не по-малко от двама асансьорни монтьори, първа степен, необходими за извършването на посочените дейности. Законодателят изрично е посочил, че при наличие на едно несъответствие по чл. 36, ал. 2 от ЗТИП, органът е задължен да издаде административен акт. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът е постановил решение без да разгледа съставения протокол от 30.10.2014 г. Съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК, при липса на протокола, съдът е бил длъжен да укаже на страната, че за това обстоятелство не сочи доказателства. Решението е необосновано поради липса на аггументи по какъв начин съдът е установил, че е нарушено правото на защита на [фирма]. По посочените и по подробно изложени в касационната жалба съображения прави искане решението да бъде отменено.
Ответникът – [фирма], чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба, по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
С обжалваното решение АС - Пловдив е отменил заповед № А-О-011 от 04.02.2015 г. на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. За да постанови решението, съдът е приел за установено, че [фирма] е вписан в регистъра на ДАМТН на лицата извършващи дейности по поддържане, монтиране и преустройване на съоръжения с повишена опасност, за което му е издадено удостоверение № Х025 от 02.04.2007 г. за дейността „Поддържане, ремонтиране и преустройване на асансьори”. Установил е, че на 27.01.2015 г. е съставен е доклад до председателя на ДАМТН, с който и. д. главен директор на главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“ е предложил търговецът да се заличи от регистъра. Посочил е, че в доклада е описано, че при извършена проверка по чл. 36а, ал. 1 от ЗТИП, комисията е констатирала че търговецът не разполага с изискващия се по чл. 34 ал. 1 т. 1 от НБЕТНА персонал – не по-малко от двама асансьорни монтьори с първа степен на правоспособност, както и че търговецът не разполага със всички материално-технически условия и средства за извършване на дейността, съгласно чл. 34, ал. 1, т. 3, б. “а“ от НБЕТНА. Съдът е констатирал, че в оспорения административен акт изрично е посочено, че е издаден въз основа на протокол от извършената на 30.10.2014 г. проверка, който протокол не е представен по делото. Анализирал е разпоредбите на чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗТИП, на чл. 34, ал. 1, т. 1 от НБЕТНА и на чл. 4, ал. 2 от Наредба № 3 от 17.01.2001 г. за условията и реда за придобиване на правоспособност за упражняване на професията "монтьор по монтиране, поддържане и ремонтиране на асансьори". Приел е, че тъй като в удостоверението на търговеца не е вписано ограничение за вида, конструкцията и товароподемността на асансьорите, за които се разрешава дейността, то се отнася за всички видове асансьори, включително и за тези, които са с голяма сложност. Счел е, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган по чл. 36а, ал. 4 от ЗТИП, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Посочил е, че в нарушение на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от АПК административният орган не е връчил препис от протокола от проверката на заинтересованото лице, с което е нарушено правото му на участие в административното производство. Достигнал е до извод, че това представлява съществено нарушение, защото би могло да повлияе на крайния резултат и е основание за отмяна на акта по чл. 146 т. 3 от АПК. Решението е неправилно.
При постановяване на решението си съдът е констатирал, че административният орган не е представил протокола от извършената на 30.10.2014 г. проверка (приложен към касационната жалба), констатациите от който са послужили като фактически основания за издаване на оспорената заповед. Въпреки това, в нарушение на задължението си по чл. 153, ал. 4 вр. с ал. 2 от АПК, не е изискал на органа да представи административната преписка по издаване на заповедта в цялост, конкретно – да попълни преписката с посочения по-горе протокол. С посоченото съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до произнасянето му при неизяснена фактическа обстановка.
Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 от АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Тази разпоредба в случая е нарушена. В оспореното в настоящето производство съдебно решение липсват фактически установявания по спорния предмет. Изложени са изводите, мотивирали съда да приеме, че заповедта е издадена от компетентен орган, но в нарушение на административнопроизводствените правила. Същевременно в решението не се съдържат фактическите установявания и правните изводи на съда, относно материалната законосъобразност на атакувания акт. Не става ясно какъв е предметът на заповедта и какво е разпоредено с нея по отношение на [фирма]. В решението липсват конкретни мотиви във връзка с това приема ли съдът за установено или не наличието на посочените в заповедта основания за заличаване на търговеца от регистъра на ДАМТИ и за обезсилване на издаденото му удостоверение № Х025 от 02.04.2007 г. Не са обсъдени и анализирани приетите по делото писмени доказателства. Направеният в решението извод, че заповедта следва да бъде отменена единствено поради невръчването на [фирма] на протокола от извършената на 30.10.2014 г. проверка е необоснован. Не става ясно защо съдът е приел, че невръчването на протокола и недаването на възможност на търговеца да изрази становище по него би могло да повлияе на съдържанието на заповедта.
Предвид посоченото настоящия състав приема, че съдържанието на обжалваното решение не отговаря на изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК и не дава отговор на спорните фактически и правни въпроси. Процесуалните правила относно съдържанието на съдебния акт са съществени, а нарушаването им го опорочава - чл. 209, т. 3, пр. 2 от АПК. Отмяната на административния акт, при липса на фактически установявания и правни изводи на съда досежно материалната му законосъобразност, препятства възможността на настоящата инстанция да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция е в нарушение на чл. 220 от АПК и би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт.
Това налага постановеното решение да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да се произнесе по оспорването, като изложи мотиви по всички правнорелевантни факти, в съответствие с изискването на 172а, ал. 2 от АПК. При новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди всички доказателства поотделно и в съвкупност, ведно с твърденията и възраженията на страните, да изложи съображенията си относно това какво приема за установено от фактическа страна по релевантните за спора обстоятелства и да основе решението си върху приетите от него за установени фактически обстоятелства, като даде отговор на поставените правни въпроси относно законосъобразността на оспорената заповед.
При действието на чл. 226, ал. 3 от АПК въпросът за разноските и пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 942 от 11.05.2016 г. постановено по адм. дело № 984 по описа за 2015 г. на Административен съд - Пловдив.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на указанията с дадени в мотивите на решението. Решението е окончателно.