Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП и Р. С. Р. с [фирма] - [населено място] чрез пълномощника си адв. И. А срещу решение № 446/02.03.2016 г., постановено по адм. дело № 3617/2015 г. по описа на Административен съд - гр. В.. Подадена е и частна жалба от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП срещу определение № 1047/14.04.2016 г. по същото дело на Административен съд - гр. В., с което е отхвърлено искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Директорът на "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която е отменен РА № 191302876/30.04.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В., потвърден с решение № 451/25.08.2014 г. на същия директор за определения за внасяне ДДС за данъчни периоди на месец декември 2010 г. и месец декември 2011 г. в общ размер от 1 825,19 лв. и лихви - 505,62 лв. Релевират се оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател неправилно съдът е приел, че не е доказано, че доставчиците [фирма], [фирма] и [фирма] са доставили фактурираните стоки - месни продукти, картофи и др. хранителни стоки. Твърди се, че още по време на ревизията доставчиците са представили писмени обяснения и доказателства за доставките, а фактурите по тях не били осчетоводени и стоките не са заприходени от получателя - ревизираното лице. Подробно са изложени доводи за всеки един от доставчиците, които...